Определение по дело №490/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 137 от 21.12.2013 г., постановено по гр. д. № 1656/2013 г., К.районен съд е прекратил гражданския брак между Д. С. С. – П. и В. В. П., двамата от гр. К., сключен с акт за граждански брак № 340/30.10.2004 г. на Община К., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на съпругата Д. С. С. – П.. Постановил е след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име С.. С решението съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете А.В. П. на майката Д. С. С.- П. като е дал възможност на бащата В. В. П. да вижда и взема детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, всяка сряда от седмицата за времето от 16 ч. до 19.30 ч., един месец през лятото всяка година, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка година за времето от 18 ч. на тридесет и първи декември (31.12.) до 17 часа на първи яÝуари (01.01.), както и всяка година за времето от 18 ч. на петъчния ден на Великденските празници до 17 часа на съботния ден от Великденските празници, като вземането и връщането на детето става в дома на майката. Съдът е осъдил В. В. П. да заплаща на малолетното си дете А.В. П. ежемесечна издръжка в размер на 120 лева, чрез неговата майка и законна представителка Д. С. С.- П., считано от влизане в сила на решението, до навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга правопрекратяваща или изменяща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска за издръжка за разликата над сумата 120 лева до пълния му размер от 150 лева. Ползването на семейното жилище е предоставено на В. В. П.. С решението са присъдени разноски в полза на В. В. П., окончателна държавна такса по иска за развод, както и държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Д. С. С., която го е обжалвала в частта относно вината, определения режим на лични отношения на бащата с детето и издръжката на детето. Относно режима на лични контакти на бащата с детето твърди, че и двамата родители притежавали нужните качества да отглеждат и възпитават детето си, разполагайки с добри финансови възможности и битови условия. Травмата от развода оказвала негативно влияние върху цялостното поведение на детето. Бащата все още не притежавал необходимото емоционално равновесие, за да създаде на детето си нужните за възрастта му усещане за сигурност и спокойствие. Детето било привързано и към двамата родители, но с оглед ниската му възраст и здравословно състояние, било силно зависимо от непосредствена грижа на майката. Неправилно било прието, че за да не се прекъсва добрата емоционална връзка с бащата, следвало да бъде определен разширен режим на свиждане, който извод бил произволен и противоречал на събраните доказателства, не бил съобразен с интересите на детето и щял да доведе до ограничаване възможностите на майката пълноценно да упражнява родителските права, а и детето страдало от сериозно заболяване на сърцето.

С решение № 87 от 17.04.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 70/2014 г., К.окръжен съд е потвърдил решение № 137 от 21.12.2013 г. по гр.д.№ 1656/2013 г. на К.йския районен съд.

С определение № 1148 от 15.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 4082/ 2014 г. по жалба на Д. С. С., Върховният касационен съд на Република България, ІV г.о., е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 87 от 17.04.2014 г. по гр.д.№ 70/2014 г. на К.йския окръжен съд по въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, и не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 87 от 17.04.2014 г. по гр.д.№ 70/2014 г. на К.йския окръжен съд по останалите въпроси.

С решение № 1 от 22.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 4082/2014 г., Върховният касационен съд на Република България, ІV г.о., е отменил въззивно решение № 87 от 17.04.2014 г. по гр.д.№ 70/2014 г. по описа на К.йския окръжен съд, в частта относно определения режим на лични контакти между детето А.В. П. и бащата В. В. П. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на К.йския окръжен съд в посочената част.

При новото разглеждане на делото въззивницата Д. С. С., чрез своя представител по пълномощие, поддържа жалбата в частта относно определения режим на лични отношения между детето А.В. П. и бащата В. В. П. и в частност – в частта, с която на бащата е определен режим на лични отношения с детето всяка сряда от седмицата за времето от 16 ч. до 19.30 ч., всяка година за времето от 18 ч. на тридесет и първи декември до 17 часа на първи януари, както и всяка година за времето от 18 ч. на петъчния ден на Великденските празници до 17 часа на съботния ден от Великденските празници. Счита решението за неправилно в тази част. Излага съображения, че така определения режим на лични отношения на бащата с детето не е в интерес на детето. Относно определения ден сряда за лични контакти с детето сочи, че би било много неудобно за детето, тъй като майката трябвало да му прекъсне учебния процес и да върне детето в дома му, откъдето да го вземе баща му. Счита, че това би повлияло негативно на детето и на неговите резултати в училище, би нарушило ежедневието му, учÞлищните му занимания и би го разстроило. След училище детето било изморено и имало нужда да си почине. Освен това самото дете не желаело толкова често да бъде при баща си и било емоционално привързано към майка си. По отношение на определения режим на лични отношения на бащата с детето за Великденските и новогодишните празници излага съображения, че при този режим детето щяло да бъде повече почивни и празнични дни при баща си, а при майка си-в делничните работни дни, което нямало да й даде достатъчно възможност да му отдаде свободното си време и внимание. Счита, че така определения режим на лични отношения, оспорен от нея, не е в интерес на детето. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната му част. Претендира разноски по делото, за което представя списък на разноските.

Въззиваемият В. В. П., чрез своя представител по пълномощие, счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно – обосновано и законосъобразно. Излага подробни съображения, че всяко дете има потребност да контактува и с двамата си родители, като в случая е в интерес на детето да му се предостави по – широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения с бащата. Намира за неоснователни доводите на въззивницата в тази насока и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендира разноски, за което представя списък на разноските.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по повод и във връзка с подадената жалба, и като изслуша лично родителите относно режима на лични отношения на бащата с детето, прие следното:

Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на отменителното решение на Върховния касационен съд на Република България и жалба на Д. С. С. относно определения с атакуваното решение на К.йския районен съд режим на лични контакти между детето А.В. П. и бащата В. В. П., като при новото разглеждане на делото въззивницата поддържа жалбата си само в частта, с която е дадена възможност на бащата да вижда и взема детето всяка сряда от седмицата за времето от 16 ч. до 19.30 ч., всяка година за времето от 18 ч. на тридесет и първи декември до 17 часа на първи януари, както и всяка година за времето от 18 ч. на петъчния ден на Великденските празници до 17 часа на съботния ден от Великденските празници, като вземането и връщането на детето става в дома на майката. В частта, с която бракът между Д. С. С. и В. В. П. е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на Д. С. С., предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето А.В. П. на майката и е осъден бащата да заплаща издръжка на детето, както и частта, с която е предоставено ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр. К., на бащата и е постановено съпругата да носи предбрачното си фамилно име, решението не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

Установено е по делото, че от фактическата раздяла между страните, когато ищцата Д. С. (въззивница в това производство) е напуснала семейното жилище заедно с детето на страните А.П., последното живее с майка си в дома на неговата баба по майчина линия (майка на Д. С.) – апартамент в гр. К., ул. ”З.” *, бл. ”С.”, като детето понастоящем е на 10 години, навършени след приключване на устните състезания по делото, и е ученик в 3 – ти клас на СОУ „Й. Й.” Г..

Установява се по делото, че бащата В. В. П. живее в апартамент в Г., състоящ се от три стаи, кухня, баня със санитарен възел, обзаведен в съвременен стил, с обособена за детето отделна стая. Същият работи на безсрочен трудов договор във фирма „В.” Г. като охранител с нетно трудово възнаграждение в размер на 450 лева. Тези обстоятелства се установяват от събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за доходи № 86/26.10.2013 г. и трудов договор № 113/04.10.2012 г., както и от представения пред настоящата инстанция социален доклад на О. „З. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К.. В тази връзка, видно от изложеното във въззивната жалба (стр.3 от същата, последен абзац) въззивницата не оспорва, че бащата притежава нужните качества да отглежда и възпитава детето им, разполагайки с добри финансови възможности и битови условия.

От социалния доклад на О. „З. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К., представен при новото разглеждане на делото, както и от изслушването от въззивния съд, на основание чл.59, ал.6 от Семейния кодекс, на майката Д. С. се установява, че понастоящем майката има второ дете и ползва отпуск по майчинство. От представения пред настоящата инстанция социален доклад се установява също така, че след прекратяване на брака им страните не са успели да запазят добрия тон в общуването си и липсва диалог помежду им, както и че във връзка с контактите им с детето А.многократно са били консултирани да направят опит с взаимни усилия и компромиси да разговарят и да се споразумеят за контактите на детето с тях и близките им. В социалния доклад е изразено изрично становището на О. „З. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К., че най – доброто за детето е разбирането и търпимостта между двамата родители и свобода на вижданията с липсващия родител без детето да се страхува, че това няма да се одобри от някой от тях. Посочва се в социалния доклад за обърнато внимание на родителите, че благосъстоянието на детето изисква да има контакти и с двамата си родители и не е в интерес да се прекъсва или възпрепятства връзката с някой от тях, като по този начин ще осигурят активно общуване на детето и с двамата родители, по – добра среда и възможност за изграждане на положителни общественополезни навици.

В тази връзка, от изслушването на страните се установява, че извън определения от районния съд като привременна мярка режим на лични контакти на детето с бащата, майката не е давала детето на бащата и не е водила комуникация с него. Установява се също, че през лятото на 2014 г. – от 15.06.2014 г., когато детето е излязло във ваканция, до 15.09.2014 г., когато е започнало училище, майката Д. С. не е дала възможност на бащата В. П. да види детето си, обосновавайки се с невлязлото в сила към този момент решение на Окръжен съд – К..

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и М. Д. и свидетелката В.П., установяващи, че след фактическата раздяла между страните бащата е правил многократни опити да види и вземе детето А., но такъв контакт му е бил отказван от въззивницата С. или от нейната майка. В тази насока са и констатациите в социалния доклад на О. „З. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К. за подадени от бащата жалби в отдела, показанията на свидетелката В. П. за това, както и показанията на св.Е.Д. – районен инспектор при РУП – К., установяващ, че през месец септември 2014 г. бащата В. П. дошъл да се оплаче, че бабата на детето (по майчина линия) не му давала да вземе детето си от училище. Свидетелите Д. и М.Д. свидетелстват също за изразена от майката позиция, че няма да даде изобщо на бащата да види детето им.

При тези доказателства въззивният съд намира жалбата на Д. С. за неоснователна. Налице е задължителна практика на Върховния касационен съд на Република България, съгласно която чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина се приема, че по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най – широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В този смисъл – решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 911/2012 г., ІV г.о.

Във връзка с изложеното, по делото е установено, че в случая и двамата родители живеят и работят в един и същ град – К., притежават нужните качества за отглеждане и възпитание на детето им, имат желание и възможност за това, като липсват конкретни обстоятелства, обуславящи по – ограничен режим на лични отношения на бащата с детето. Несъстоятелни в тази връзка са доводите, че така определения от районния съд режим на лични контакти на детето с неговия баща – всяка сряда от седмицата за времето от 16 ч. до 19.30 часа, всяка година за времето от 18 ч. на тридесет и първи декември до 17 часа на първи януари, както и всяка година за времето от 18 ¸. на петъчния ден на Великденските празници до 17 часа на съботния ден от Великденските празници, не е в интерес на детето. На първо място, както се посочи по – горе, изрично е становището на О. „З. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К., че най – доброто за детето е разбирането и търпимостта между двамата родители и свобода на вижданията с липсващия родител, както и че благосъстоянието на детето изисква да има контакти и с двамата си родители и не е в негов интерес да се прекъсва или възпрепятства връзката с някой от тях. Тук следва да се посочи, че с оглед поведението на майката, препятстваща контактите на детето с бащата, респективно – с неговите дядо и баба по бащина линия, и нежеланието й да предоставя детето на бащата доброволно и извън времето на определения от съда режим на лични отношения, именно в интерес на детето е то да има по – честа възможност да се вижда със своя баща, а от там и с неговите дядо и баба по бащина линия. По този начин ще се даде възможност на детето да расте при условия по – близки до тези, при които е живяло преди раздялата на родителите му, и даващи му възможност по – лесно да преодолее породеното от тази раздяла чувство на несигурност, разочарование, безпокойство и неувереност, за което има данни по делото. От значение е и обстоятелството, че бащата притежава необходимите родителски и възпитателски качества, както и възможността и силното му желание да се грижи за своя син, да бъде част от живота на детето, да му помага, сочещи на сериозна загриженост за детето, за които обстоятелства настоящата инстанция доби и лични впечатления при изслушването му на основание чл.59, ал.6 от СК.

Във връзка с изложеното дотук, несъстоятелен е довода на въззивницата, че определения режим на лични контакти с детето, съгласно който бащата ще има право да взима детето всяка сряда от седмицата за времето от 16 ч. до 19.30 часа, би повлияло негативно на детето и на неговите резултати в училище, би нарушило ежедневието му, училищните му занимания и би го разстроило. Както се посочи, детето има нужда от общуване с баща си и неговите роднини – баба и дядо на детето по бащина линия, като тези емоции са положителни. В тази връзка, изградената емоционална връзка и привързаност между майката и детето не може да е основание да се ограничат контактите на детето с неговия баща и близките му – баба и дядо по бащина линия. В случая не е налице и твърдяната от въззивницата ниска възраст на детето А., доколкото то не е пеленаче или дете в първите години, изискваща непосредствена и постоянна майчина грижа, а е момче на 10 години.

Доводът на въззивницата, че след училище детето е изморено и има нужда да си почине, не само не опровергава горното, а напротив. Що се касае до твърдението, че самото дете не желаело толкова често да бъде при баща си, което е отразено от социалния работник в социалния доклад, на първо място следва да се посочи, че е налице задължителна съдебна практика на ВКС, съгласно която желанието на децата, както и това на родителите, относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда, като техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е интересът на децата – решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 911/2012 г., ІV г.о. В тази връзка, с оглед изложеното по – горе, съдът приема, че е в интерес на детето да има по – чест контакт със своя баща. В тази насока е и становището на О. „З. на Д. при Д. „С. подпомагане” – К., съгласно което най – доброто за детето е разбирането и търпимостта между двамата родители и свобода на вижданията с липсващия родител, както и че благосъстоянието на детето изисква да има контакти и с двамата си родители и не е в негов интерес да се прекъсва или възпрепятства връзката с някой от тях.

Освен това, социалният работник изрично е посочил в доклада си, че при проведения разговор с детето същото на повечето въпроси отговаря с „да”, „не” или „не знам”, което вероятно е продиктувано от стремежа му да не каже нещо, което не трябва или което няма да се хареса на някого от родителите. Още повече, че по делото се установява, че след раздялата на страните бащата не е виждал за дълъг период от време детето си, като са му отказвани контакти с детето от майката, а след постановяване на привременните мерки от съда и досега, в това число и през цялото лято на 2014 г., контактът между детето и бащата е само през втората и четвърта събота и неделя от месеца.

Въззивният съд намира, че доколкото се касае до ден от седмицата, който е присъствен (сряда) и предвид факта, че детето А.е ученик, следва определения режим за лични контакти на бащата с детето за този ден да се презицира с цел да не става същия допълнителен източник за недоразумения и спорове между страните, така както е прието и в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/74 г., Пленум на ВС. В тази връзка, следва да се постанови вземането на детето от бащата да става от училище, след приключване на училищните занятия, но не по – рано от 16 ч., а в случаите, когато детето не е на училище вземането да става в 16 ч. от дома на майката, като връщането му става също в дома на майката в 19.30 часа. Съдът счита, че по този начин ще се избегнат неудобства във връзка с осъществяване на режима на лични контакти на бащата с детето и ще се създаде нормална обстановка за поддържане на тези отношения.

Неоснователни са възраженията на въззивницата и относно определения режим на лични отношения на бащата с детето за Великденските и Новогодишните празници. Както се посочи вече, детето има нужда от общуване с баща си и неговите роднини – баба и дядо на детето по бащина линия, в това число и на празници, каквито са Великденските и Новогодишните празници. По отношение на Новогодишните празници следва да се посочи, че се касае за един ден – за времето от 18 ч. на тридесет и първи декември до 17 часа на първи януари, като следва да се отчита и обстоятелството, че детето ще бъде с майка си през Рождественските празници, както и през започващата тогава и продължаваща след Нова година ваканция на децата.

Що се касае за времето от 18 ч. на петъчния ден на Великденските празници до 17 часа на съботния ден от Великденските празници, следва да се посочи, че при така определения режим детето ще бъде с майка си през останалите дни на Великденските празници – в събота след 17 ч., неделя и понеделник.

Поради изложеното, настоящата инстанция намира, че като е определил режим на лични отношения на бащата с детето, включващ както всяка сряда от седмицата, така и времето от 18 ч. на тридесет и първи декември до 17 часа на първи януари, както и времето от 18 ч. на петъчния ден на Великденските празници до 17 часа на съботния ден от Великденските празници, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в тази му част. С оглед прецизиране на режима на лични контакти на бащата с детето, касаещ всяка сряда от седмицата, следва решението да бъде изменено в тази му част, като се постанови вземането на детето от бащата да става от училище, след приключване на училищните занятия, но не по – рано от 16 ч., а в случаите, когато детето не е на училище вземането да става в 16 ч. от дома на майката, като връщането му става също в дома на майката в 19.30 часа.

При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на 1 600 лева, от които 500 лева – заплатен адвокатски хонорар по в.гр.д.№ 70/2014 г. на К.йския окръжен съд, 500 лева – заплатен адвокатски хонорар по гр.д.№ 4082/2014 г. на ВКС на РБ и 600 лева – заплатен адвокатски хонорар по настоящото въззивно производство.

Водим от горното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 137 от 21.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1656/2013г. по описа на К.йския районен съд, В ЧАСТТА, с която се дава възможност на бащата В. В. П., с ЕГН *, да вижда и взема детето А.В. П., с ЕГН *, всяка сряда от седмицата за времето от 16 ч. до 19.30 ч., като вземането и връщането на детето става в дома на майката Д. С. С., с ЕГН *, като ПОСТАНОВЯВА бащата В. В. П., с ЕГН *, да вижда и взема детето А.В. П., с ЕГН *, всяка сряда от седмицата, след приключване на училищните занятия, но не по – рано от 16 ч., като вземането на детето става от училище, а в случаите, когато детето не е на училищÕ вземането да става в 16 ч. от дома на майката Д. С. С., с ЕГН *, като връщането му става също в дома на майката в 19.30 часа.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 21.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1656/2013г. по описа на К.йския районен съд, в частта, с която се дава възможност на бащата В. В. П., с ЕГН *, да вижда и взема детето А.В. П., с ЕГН *, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя, един месец през лятото всяка година, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка година за времето от 18 ч. на тридесет и първи декември (31.12.) до 17 часа на първи януари (01.01.), както и всяка година за времето от 18 ч. на петъчния ден на Великденските празници до 17 часа на съботния ден от Великденските празници, като вземането и връщането на детето става в дома на майката Д. С. С., с ЕГН *.

ОСЪЖДА Д. С. С. от Г., У.З. Б.С. *”, В.*, А., с ЕГН *, да заплати на В. В. П. от Г., бУ.Б. *. В. *, А., с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 1 600 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.