Р Е Ш Е Н И Е
05.01.2021
год.
Номер
260001 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 19 (деветнадесети) ноември Година
2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 44 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от А.И.С. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление №19-0869-003373/10.10.2019 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано
прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушенията.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
се представлява от редовно упълномощен защитник, който в съдебно заседание
поддържа жалбата, сочи гласни доказателства и моли наказателното постановление
да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща
представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното: на 23.07.2019 г. след 19.30 часа, служителите на
РУ-В.Преслав, П.Д. и П.П. при изпълнение на служебните си задължения - извършване
на проверка по сигнал от ОДЧ за управление на МПС след употреба на алкохол, със
служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК№***, се придвижили по път I-7 до тунел в посока гр.В.Преслав. Метеорологичните условия били неблагоприятни,
валял проливен дъжд и независимо, че било още светло, видимостта била
изключително намалена. Служебният полицейски автомобил се управлявал от св.Д..
На посочения пътен участък преди тунела в ляво по посоката на движение, полицейските
служители видели паркиран автомобила на жалбоподателя „Фолксваген Кади“ с ДК№***.
Жалбоподателят бил сам в автомобила и бил седнал на мястото на водача. Тъй като
времето било изключително лошо, полицейските служители спрели автомобила си зад
този на жалбоподателя, за да изчакат валежа да намалее или да спре, след което
да извършат проверка. След кратък период от време около 20.45 часа
жалбоподателя привел автомобила в движение и при маневра - движение назад ударил паркирания зад него полицейски
автомобил. Незабавно за случилото се служителите на реда уведомили ОДЧ и на място
бил изпратен екип от ОД МВР-Шумен сектор „ПП“. Жалбоподателят излязъл от
автомобила и бил във видимо нетрезво състояние, като говорел „заваляно“ и на
висок глас. Първоначално твърдял, че няма възникнало ПТП, т.к липсвали
материални щети. Твърдял, че полицейският автомобил се е ударил в неговия и че
не е управлявал автомобила си. Освен това въпреки предупрежденията на
полицейските служители да остане на място правил опити да напусне
местопроизшествието. На местопроизшествието пристигнали св.С.С. –
мл.автоконтрольор в Сектор ПП при ОД МВР-Шумен и св.Г. И. също мл.автоконтрольор
в Сектор ПП при ОД МВР-Шумен. След като св.С. установил щетите, съставил
протокол за ПТП, изпробвал водача на полицейския автомобил с техническо
средство за употреба на алкохол, поканил жалбоподателя, като участник в ПТП да
бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол.
Жалбоподателят заявил, че не е управлявал МПС, не е предизвикал ПТП и
категорично отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. На жалбоподателят бил издаден и талон за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, като същият отказал да го получи. Свидетелят С. в
присъствието на П.П. и Г.И. за установените нарушения по чл.174, ал.3 и по чл.40,
ал.1 от ЗДвП, съставил АУАН №82104/23.07.2019 г., който бил предявен на
жалбоподателя, но той отказал да го подпише и да получи екземпляр от акта.
Отказът на нарушителя бил надлежно удостоверен с подписа на един свидетел. Въз
основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление №19-0869-003373/10.10.2019 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Шумен, с което за извършени административни нарушения по чл.174, ал.3 и
чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.2, т.11 и чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в общ
размер на 2 020.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца.
Горната
фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмените доказателства.
Показанията
на разпитаните като свидетели полицейски служители, осъществили процесната
проверка и тези очевидци на нарушението, са логични и безпротиворечиви и
кореспондират с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите А.А. и Р.М..
Показанията на тези свидетели кореспондират изцяло с показанията
разпитаните полицейски служители.
Свидетелските показания от своя страна са
в унисон с приобщените по делото писмени доказателства- протокол за ПТП,
докладни записки, снимки и др.
При така установените фактически
положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
АУАН и
НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на ВР.
Извън позоваването на
презумптивната доказателствена сила на АУАН, в производството пред районния
съд, АНО е доказвал факта на управлението на МПС от соченото за нарушител лице
с докладната записка и свидетелските показания на актосъставителя и
полицейските служители от РУ-В.Преслав и от ОД МВР-Шумен. За съда съществува
задължението, разглеждайки делото като инстанция по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Както се каза, в
разглеждания случай констатациите в АУАН са оспорени още в момента след
неговото издаване от соченото за нарушител лице, което е навело възражения, че
не е управлявало автомобила, т.к същият бил неизправен, че не е предизвикал ПТП
и че не е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Като твърди във
възражението, че е употребил алкохол-вино след като вече е паркирал автомобила
и след като същият не можел да се движи. АДН се е произнесъл, като е отхвърлил
възражението като неоснователно. В случаят констатациите установени от
административнонаказващият орган, че жалбоподателят е управлявал л.а „Фолксваген
Кади“ с ДК№***
и че е причинил ПТП, се установиха по безспорен начин и на съдебното следствие,
подкрепени и от показанията на разпитаните свидетели. Включително и механизма
на причиненото ПТП.
Твърдението
на жалбоподателя, че след като е паркирал автомобила си е употребил алкохол е
ирелевантно, т.к водачът е санкциониран, не
защото е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата, а защото е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се
отбележи, че по другия основен детайл от фактическата обстановка няма спор и бе
недвусмислено установено по делото, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и
че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.
Нарушението по чл. 174,
ал. 3 от ЗДП е формално, като основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му бъде
извършена проверка по надлежния ред.
Обстоятелството, че автомобилът на жалбоподателя не е
могъл да потегли/да бъде приведен в движение/ след ПТП е ирелевантно за
административните нарушения, за които му е повдигнато обвинение с обжалваното
НП.
По делото е безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, че на
инкриминираната дата и място жалбоподателят, като водач на моторно превозно
средство л.а „Фолксваген
Кади“ с ДК№***, е нарушил правилата за движение назад по чл.40, ал.1 от ЗДвП,
вследствие на което е причинил ПТП с материални щети и е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство - алкомер за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества, като не е изпълнил и последващо предписание
за медицинско изследване. Предвид на това, настоящият състав намира, че същият
е законосъобразно санкциониран на основание и за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, предвиждаща
едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му. Описаният от
св.П. и Д. механизъм за причиняване на ПТП, при движение назад на автомобила на
жалбоподателя, който се е опитвал да направи маневра, за да продължи пътя си
към гр.В.Преслав се подкрепя, както от схемата на ПТП в Протокола за ПТП, така
и от приложените снимки и показанията на св.А. и М..
Възражението на жалбоподателя, че към момента на
извършването на проверката от полицейските служители автомобилът вече бил
преустановил движението си и бил паркиран, като ПТП било предизвикано от водача
на полицейския автомобил, поради което и същият нямал качеството на водач по
смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, и
затова незаконосъобразно е ангажирана неговата отговорност, настоящият състав
намери за неоснователно. По делото безспорно се установи, че поводът за
извършване на проверката е управлението на автомобила от жалбоподателя, още
повече че преди това е бил получен сигнал от ОДЧ. Обстоятелството, че
жалбоподателят е бил водач на МПС, в кратък период от време, предхождащ
проверката и е предизвикал ПТП се установи, както от показанията на свидетелите
П. и Д., така и от писмените доказателства. Другото възражение навеждано от
защитата, че жалбоподателят е употребил алкохол, след като е преустановил
движението на автомобила не обосновава извод за липса на осъществен състав на
нарушение. Обстоятелството дали водачът е употребил алкохол е неотносимо към
съставомерността на нарушението по чл. 174,
ал. 3 от ЗДП, т.к нарушението по чл. 174,
ал. 3 от ЗДП е формално, като основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му бъде
извършена проверка по надлежния ред, който отказ е безспорно установен от
доказателствата по делото. Липсата на доказателства относно това
управлявал ли е действително жалбоподателя автомобила, след употреба на
алкохол, както и каква е концентрацията на алкохол в кръвта или в издишания въздух
на този водач се дължи изцяло на виновното поведение на лицето, доколкото то е
отказало да бъде изпробвано по надлежния ред дали управлява МПС след употреба
на алкохол. В конкретният случай се санкционира поведението на водача,
представляващо отказ да се окаже необходимото съдействие на контролните органи
при извършване на проверки на водачите за управление на МПС след употреба на
алкохол.
Административните нарушения са
извършени както от
обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя и
правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на
санкционираното лице. При определяне вида и размера на наказанията за извършените
от жалбоподателя административни нарушения по чл.174, ал.3 и по чл.40, ал.1 от ЗДвП, АНО е наложил опредените конкретни
размери в закона на наказанията „глоба“, които отговарят на предвиденото в
закона за съответните нарушения. По
отношение на кумулативно предвиденото административно наказание за нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП „Лишаване от право да управлява МПС“, АНО е съобразил
отегчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства – високата обществена
опасност на дееца, предвид множеството му наложени предходни административни
наказания по ЗДвП и високата обществена опасност на деянието, т.к се касае за дейност-управление на
МПС, която по
своя характер е с висока степен на опасност за живота и здравето на значителен
кръг лица. Наложените
административни наказания са в рамките, предвидени в закона, и са съразмерни на
всяко от извършените нарушения, поради което отговорят на целите на закона,
очертани в чл. 12 от ЗАНН.
Отнемането
на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно
наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки
се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не
представлява изпълнение на наложено административно наказание, нито пък
налагане на принудителна административна мярка. С оглед характера на дейността
по отнемането на контролни точки към настоящия момент липсва законодателна
уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
въззиваемата страна има право на разноски в размер на 185.70 лв. /чл.18, ал.2
вр. с ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/ и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №19-0869-003373/10.10.2019 г., издадено
от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр.Шумен, с което на А.И.С. с ЕГН **********, с адрес ***, за
нарушения по чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183
ал.2 т.11 от ЗДвП и чл.174, ал.3от ЗДвП са наложени административни наказания
“глоба” в общ размер на 2 020.00 лв. /две хиляди и двадесет лева/ и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА А.И.С. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със
седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 185.70 лв./сто осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен
съдия: