Определение по дело №448/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 60 от АПК, във вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, депозирана от Р. М. А. от [населено място], подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-1743/01.05.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца“.

В жалбата съдът е сезиран с отделно искане за спиране на предварителното изпълнение на атакувания административен акт по смисъла на чл. 166 от АПК, което е и предмет на настоящото производство.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от същия кодекс. В този смисъл е и ТР № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС. В процесния случай нормата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на оспорваната заповед.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай спрямо Р. М. А. е приложена принудителна административна мярка "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца".

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед би било основателно.

Законът за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което в случая е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящия случай в жалбата се посочва, че незабавното изпълнение на принудителната административна мярка ще причини на оспорващия вреди, доколкото същият ще бъде лишен от възможността да управлява моторното си превозно средство, което щяло да му причини на него и семейството му значителни вреди. Така твърдяното обаче, освен че не се установява с надлежно ангажирани доказателства, не обосновава и възможността за настъпване на значителна или труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Временната невъзможност на адресата на акта да управлява превозното средство, чиято регистрация е прекратена като ПАМ, всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е съизмерима с високата обществена опасност на конкретното административно нарушение.

Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди и то само от предварителното изпълнение на заповедта. Лишаване от обичайното ползване на лекия автомобил, чиято регистрация е временно прекратена, не обосновава значителност и трудна поправимост на вредите за оспорващия.

Законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на неговото издаване, а новите обстоятелства, сочещи на търпени вреди, следва да бъдат пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение.

В този смисъл настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 60 от АПК, за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на Р. М. А. от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 272з-1743/01.05.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.