Решение по дело №487/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на П.Т.З., чрез адв. Б. Б. от АК – Хасково, против отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо с изх. № 2923/06.04.2023 г. на Административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – Стара Загора.

В жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.

Твърди се, че на основание чл. 24, ал. 2 ЗДОИ жалбоподателят подал заявление вх. № 2923/17.03.2023 г. до Административен ръководител - Районен прокурор на прокуратура – Стара Загора за предоставяне на следната информация: „1. Колко лева е размера на изплатените обезщетения по реда на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /за краткост: ЗОДОВ/, за които е осъдена Прокуратурата на Република България /за краткост: ПРБ/, заради незаконно повдигнати обвинения от РП – Стара Загора, поотделно за всяка една от годините от 2018 до 2022 г., вкл.?; 2. Кои са Прокурорите /име и фамилия/ от РП – Стара Загора, повдигнали незаконни обвинения /по кои конкретни разпоредби от Наказателния кодекс или Закон за административните нарушения и наказания/, колко лева е размера на изплатеното обезщетение по всяко отделно дело /поотделно за имуществени и неимуществени вреди/ по реда на ЗОДОВ от Прокуратура на РБ и по колко дела за всеки отделен прокурор от РП – Стара Загора? Примерно: прокурор 1. И.И.– незаконно обвинение по чл.235/1/ НК – обезщетение по ЗОДОВ 1500 лв., неим. вреди; 3. Колко лева е общия размер на изплатените извънредни парични възнаграждения, премии и бонуси на заетите прокурори и служители в РП – Стара Загора, поотделно за всяка една от годините 2018-2022 г. вкл.?“. Освен това е поискал информацията да му се предостави на посочен от него имейл, като е пояснил, че тя му е необходима, за да си състави мнение както за дейността на институцията, така и за всеки отделен прокурор, повдигнал незаконни обвинения.

Ответникът му отговорил с писмо с изх. № 2923/06.04.2023 г. на Административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – Стара Загора, получено на имейла му, на 06.04.2023 г.

Счита, че в същото не били изложени никакви основания по чл. 37 ЗДОИ, нито били посочени правните и фактически основания за отказа от предоставяне на търсената информация по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ. Освен това ответникът разполагал с търсената информация, но неправилно не я предоставя. От мотивите на процесния акт било видно било, че липсвали откази на трети лица по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, касаещи искането на оспорващия за име и фамилия на прокурорите, повдигнали обвинения, по които привлечените лица били оправдани. Имената на лицата, заемащи публични длъжности, в т.ч. и на прокурорите, не били защитена информация по ЗЗЛД. Поддържа се, че заявителите не били длъжни да обосновават правен интерес от достъп до търсената обществена информация, която в случая била с надделяващ и значим обществен интерес, а в случая имал и личен интерес да получи търсената информация, тъй като преди няколко години бивш прокурор от РП – Димитровград му повдигнал обвинения за обсебване и неизгодни сделки по чл. 220, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 НК, по които бил оправдан с влязла в сила Присъда № 496/04.12.2007 г. по нохд № 437/2007 г., като по реда на ЗОДОВ с Решение № 329/03.12.2009 г. по гр. д. № 316/2009 г. получил нищожна според него обезвреда от 1 500,00 лева за нанесените му неимуществени вреди. Така с исканата информация искал да сравни обезщетенията по реда на ЗОДОВ за 2018-2022 г., както и за обезвредата по повдигнати обвинения по чл. 220, ал. 1 НК.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорения отказ и да се върне на ответника заявление с вх. № 2923/17.03.2023 г. за ново разглеждане и произнасяне, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – Стара Загора, я оспорва като недопустима и неоснователна, поради което се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност – да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По електронен път жалбоподателят е подал до ответника заявление с вх. № 2923/17.03.2023 г. за предоставяне, на основание чл. 24, ал. 2 ЗДОИ, на следната информация: „1. Колко лева е размера на изплатените обезщетения по реда на Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /за краткост: ЗОДОВ/, за които е осъдена Прокуратурата на Република България /за краткост: ПРБ/, заради незаконно повдигнати обвинения от РП – Стара Загора, поотделно за всяка една от годините от 2018 до 2022 г., вкл.?; 2. Кои са Прокурорите /име и фамилия/ от РП – Стара Загора, повдигнали незаконни обвинения /по кои конкретни разпоредби от Наказателния кодекс или Закон за административните нарушения и наказания/, колко лева е размера на изплатеното обезщетение по всяко отделно дело /поотделно за имуществени и неимуществени вреди/ по реда на ЗОДОВ от Прокуратура на РБ и по колко дела за всеки отделен прокурор от РП – Стара Загора? Примерно: прокурор 1. И.И.– незаконно обвинение по чл.235/1/ НК – обезщетение по ЗОДОВ 1500 лв., неим. вреди; 3. Колко лева е общия размер на изплатените извънредни парични възнаграждения, премии и бонуси на заетите прокурори и служители в РП – Стара Загора, поотделно за всяка една от годините 2018-2022 г. вкл.?“. Изрично е поискано информацията да му се предостави на посочен от него имейл.

С доклад № 2923/2023 г. от 28.03.2023 г. от Зам. Районен прокурор в Районна Прокуратура – Стара Загора е предложен проект за решение по заявлението на жалбоподателя.

С писмо № 2923/2023 г. от 06.04.2023 г. Административният ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – Стара Загора е отказал предоставянето на достъп до поисканата информация, тъй като тя попадала извън приложното поле на ЗДОИ. По отношение на искането по т. 1 от заявлението е посочено, че плащанията по предявени срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) изпълнителни листове не се извършва от първоинстанционните териториални прокуратури, каквато е Районна прокуратура - Стара Загора, а централизирано от дирекция „Бюджет и счетоводни дейности“ в Администрацията на главния прокурор, като статистика за изплатените по ЗОДОВ обезщетения, диференцирано по прокуратури, не се води. Поради това Районна прокуратура — Стара Загора не разполага с информация относно изплатените средства по изпълнителните листове, изчисляването на дължимите суми по всеки изпълнителен лист, както и за общия размер на изплатените обезщетения. Пояснено е, че обобщена информация за размера на присъдените обезщетения по влезлите в сила съдебни решения срещу ПРБ на основанията по чл. 2 и чл. 2б ЗОДОВ се съдържа в годишните доклади на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи, изготвяни в изпълнение на чл. 138а от ЗСВ. Всички тези доклади са общодостъпни, защото ежегодно се публикуват на интернет страницата на Районна прокуратура - Стара Загора, а докладът на главния прокурор - на интернет страницата на ПРБ. Според изложените мотиви по отношение на искането по т. 2 от заявлението, то изначално не отговаря на задължителните кумулативни признаци по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Прието е, че по реда на ЗДОИ може да се иска и получава информация относно дейността на задължените по този закон субекти, в случая - ПРБ, респективно Районна прокуратура - Стара Загора, а не за дейността на отделни лица, заети в нейната структура - магистрати или служители. Формирането на субективни възприятия, становища, оценки за качеството на изпълнението на служебните задължения на конкретни магистрати или служители е извън приложното поле на ЗДОИ. Освен това, дори и да се приеме, че исканата информацията е обществена такава, в случая няма данни за заявителя действително да съществува някакъв интерес от търсенето и получаването й. Отбелязано е и че показателите, по които се събира статистическа информация за дейността на ПРБ, са определени с Указанието за организация на информационната дейност в ПРБ, утвърдено със Заповед № ЛС-1985 от 30.05.2014 г., последно изм. и доп. със Заповед № РД-02-03 от 01.04.2022 г. на главния прокурор, а според тях в ПРБ не се води статистика по имена на прокурорите, повдигнали обвинения, във връзка с които впоследствие прокуратурата е осъдена да заплати обезщетения на основание чл. 2, ал. 1, т. З ЗОДОВ. В тази връзка се прави позоваване на константната съдебна практика, според която задълженият субект по ЗДОИ не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително информация единствено, за да бъде удовлетворено конкретно искане на конкретен субект. По отношение на искането по т. 3 от заявлението пък се сочи, че на заетите в ПРБ прокурори и съдебни служители не се изплащат извънредни парични възнаграждения, премии и бонуси, а допълнителни трудови възнаграждения (ДТВ), по ред, определен от Висшия съдебен съвет съгласно Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 29/22.11.2018 г., изменени и допълнени. Информацията за размера на изплатените на всеки магистрат или съдебен служител ДТВ представлява лични данни, достъпът до които е изключен от приложното поле на ЗДОИ, съгласно чл. 2, ал. 5 от с.з.

Писмото е изпратено по електронен път на посочената от жалбоподателя електронна поща на 06.04.2023 г., а жалбата срещу него е подадена в съда на 20.04.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

По делото няма спор, а и при извършената служебна проверка се установява, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 28, ал. 2 ЗДОИ.

Същият е обективиран в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му, в т.ч. правни и фактически основания за отказа, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. Ето защо бланкетното възражение на жалбоподателя в обратния смисъл не може да бъде споделено.

На следващо място не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява при издаването на оспореното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Според настоящия съдебен състав то е в съответствие както с материалния закон, така и с неговата цел.

По отношение на искането по т. 1 от заявлението следва да се има предвид, че по делото се установява, че тази информация не може да бъде предоставена на заявителя, доколкото Районна прокуратура – Стара Загора не разполага с нея, а и няма задължение да води такава отчетност, съответно да я съхранява. След като ответникът не е нормативно задължен да създава и съхранява процесната информация, то правилно, в съответствие с предвиденото в чл. 33 ЗДОИ, е уведомил за това жалбоподателя. Това е така, защото задължението по ЗДОИ е за предоставяне на обществена информация, която съществува - създадена и съхранявана, но не и за създаването на информация, към която има интерес. Тук е уместно да се отбележи и че органът правилно се е позовал на чл. 519, ал. 2 ГПК, според който паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им, като за тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение, който в случая се явява дирекция „Бюджет и счетоводни дейности“ в Администрацията на главния прокурор.

По отношение на искането по т. 2 от заявлението най-напред е необходимо да се посочи, че то всъщност представлява детайлизиране на искането по т. 1, поради което и тук са напълно важими изложените по-горе съображения. Освен това, ЗДОИ предоставя на всеки гражданин право на достъп до обществена информация, но при условията и реда на закона. Следователно, търсенето и предоставянето на информация не може да бъде подчинено на друга, освен на законовата цел. В случая самият жалбоподател признава, че търси информацията с друга цел, а именно, за да сравни колко лева е размерът на общо изплатените от Районна прокуратура – Стара Загора обезщетения по реда на ЗОДОВ за периода 2018-2022 г., така и размерът на изплатената обезвреда по ЗОДОВ вследствие на незаконно повдигнато обвинение от същата прокуратура по чл. 220, ал. 1 НК - идентично на повдигнато му преди години обвинение от прокурор от Районна прокуратура - Димитровград. Ако тази информация е необходима на съответни компетентни органи, то те имат правомощието и механизмите да я получат. При всички положения обаче редът за постигане на този резултат не е чрез искане на информация по реда на ЗДОИ, а чрез отправяне на искане до водещия конкретното производство орган, който да прецени допустимостта, необходимостта и относимостта към съответното производство. Ето защо няма как да се приеме, че с исканата информация се цели да се даде възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение за дейността на Районна прокуратура – Стара Загора, а при това положение тя няма да има качеството на обществена информация по смисъла на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ. Още повече, че тя не касае дейността на задължения субект, а се отнася до работещи там отделни физически лица. В тази връзка съдът намира за правилни доводите на ответника, че макар законът да не поставя изискване за правен интерес при заявяване на искането, то този правен интерес е обусловен от целта на закона, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Посоченото предполага дейността на задължения субект по някакъв начин да засяга правната сфера на лицето, което търси информация, така че съставеното мнение да му послужи при упражняване на негови права или защита на негови интереси. В противен случай действително се предпоставя възможност за злоупотреба с правото на достъп до информация и упражняването му се превръща в самоцел.

По отношение на искането по т. 3 от заявлението трябва да се отчете, че търсената от жалбоподателя информация има само статистически характер. Освен това, тези данни нито се събират, създават и съхраняват като служебна обществена информация в Районна прокуратура – Стара Загора, нито биха му дали възможност да си състави впечатление за дейността на районната прокуратура по отношение на разходването на бюджетни средства за ДТВ, ако същите се разделят на такива, получени от заетите прокурори и служители. В този смисъл е и практика на Върховния административен съд на Република България по аналогичен случай – Определение № 8588 от 11.07.2016 г. по адм. д. №7773/2016 г., V o.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че исканата в заявлението информация се дължала поради наличието на надделяващ обществен интерес. Това е така, защото чрез предоставянето на сочените сведения не се преследва постигането на определени в закона цели – да се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект във връзка с дейността му, както и да се гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законови задължения, а се преследва постигането на лични цели. Налице е единствено личен интерес от страна на жалбоподателя, поради което исканата информация не попада в хипотезата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която разпоредба „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 и чл. 3а. В този смисъл е и съдебната практика – вж. напр. Решение № 9539 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 5030/2018 г. на ВАС, V o. и др.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на П.Т.З. е неоснователна, респ. обжалваният от него административен акт е законосъобразен, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. ***, против Решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Административен ръководител – Районен прокурор на Районна прокуратура – Стара Загора, обективирано в негово писмо № 2923/2023 г. от 06.04.2023 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 40, ал. 3 ЗДОИ.

Съдия: