№ 353
гр. Шумен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-М.а
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-М.а Гражданско дело
№ 20223630100019 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата си молба, ищцата С.Л.А твърди, че с ответника М. СТ. АН. са съпрузи от
25.09.2005 година. От брака си имали родено едно дете – С.М.А., роден на 26.09.2006
година. През последните години отношенията между съпрузите се влошили, като между тях
често възниквали конфликти. Причина за това било обстоятелството, че ищцата изцяло
поела грижите за дома и детето, а от друга страна ответникът ежедневно употребявал
алкохол, в резултат на което ставал агресивен; сключвал без знанието на съпругата си
договори за кредит. По тези причини през 2019 г. А. заявила на съпруга си желанието си
брака им да бъде прекратен, но последният обещал, че ще промени поведението си.
Независимо от това, употребата на алкохол от ответника и агресивното му поведение
спрямо ищцата продължили. Многократно, в пияно състояние А. предизвиквал скандали, в
хода на които заплашвал съпругата си, че ще я унищожи, обиждал я. Освен това, същият
изпитвал болезнена ревност, поради която си позволил да разговаря с работодателя й,
обвинявайки го, че има интимна връзка с нея. След подадена молба за защита от домашно
насилие от страна на А., с решение по гр.д. № 3227/2021 г. по описа на ШРС на ответника
били наложени мерки за защита с продължителност 12 месеца. С.А. моли съда да прекрати
брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; да й
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С; да бъде
определен режим на лични отношения на бащата с детето; ответникът да бъде осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 300 лв.; ползването на семейното
жилище, находящо се в с. Царев брод, обл. Шумен, ул. „Ю.Г” № 7 да й бъде предоставено за
ползване; да бъде възстановено предбрачното й фамилно име З Претендира направените
1
деловодни разноски.
Ответникът подава отговор на исковата молба, в който предявява насрещен иск с
искане за прекратяване на брака. Твърди, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака е изцяло у ищцата. А. поддържала интимни връзки с различни мъже,
посещавала самостоятелно различни занимания – уроци по салса, танцова, екскурзии,
заведения. Същата често променяла настроението си, като нападала словестно съпруга си,
вкл. и с обиди. А. оспорва напълно твърденията, че злоупотребява с алкохол. Освен това,
именно той бил по-близък с детето на страните, тъй като полагал грижите по неговото
отглеждане от малък. През последните години няколкократно ищцата заявявала, че желае да
се разведе, като в края на м. ноември 2021 г. безпричинно напуснала семейното жилище и се
установила при своите родители. Моли бракът между страните да бъде прекратен като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата, като му бъдат предоставени
родителските права по отношение на детето, да бъде определен режим на лични отношения
на майката с детето; да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата, като му
бъдат присъдени деловодните разноски. В случай на уважаване на искането на ищцата за
предоставяне на ползването на семейното жилище отправя искане ищцата да бъде осъдена
да му заплаща месечен наем за ползването на жилището в размер на 200,00 лв. В съдебно
заседание, отправя искане размерът на дължимата от ищцата издръжка да възлиза на 350,00
лв. месечно.
В отговора на насрещната искова молба, С.А. оспорва твърденията на съпруга си.
Същата изразява съгласие родителските права по отношение на детето С да бъдат
предоставени на баща му, предвид изразеното желание на същото, ползването на семейното
жилище да бъде предоставено на нея, да бъде определен режим на лични отношения;
заявява, че е съгласна да плаща месечна издръжка в размер на 200,00 лв. В случай, че
ползването на семейното жилище бъде предоставено на ответника, също отправя искане
съпругът й да й плаща наем за ползване на семейното жилище в размер на 200,00 лв.
месечно.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 25.09.2005 г., когато с акт
№ ***/25.09.2005 г., съст. от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен
сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – С.М.А., роден на 26.09.2006
г. (според удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 223/27.09.2006 г.
на Община Шумен). От представеното удостоверение изх. № 21-232/13.12.2021 г., изд. от
СУ „П.В“ гр. Шумен, се установява, че през учебната 2021/2022 г. детето е ученик в девети
клас. Съдът констатира от нотариален акт № ***, том 5, дело № 783/2011 г. на нотариус рег.
№ 024 на НК, че по време на брака между страните, същите закупили недвижим имот,
находящ се в с. Царев брод, обл. Шумен, ведно с построената в него масивна жилищна
сграда. Видно от приложените служебна бележка от 13.12.2021 г., изд. от „Биана“ ЕООД гр.
Шумен и допълнително споразумение № 66/29.03.2022 г. към трудов договор №
66/30.06.2012 г. е, че С.А. полага труд като „отчетник счетоводство“, като от 29.03.2022 г.
2
уговорения размер на основното й трудово възнаграждение възлиза на 710,00 лева. Съдът
констатира от представените кадрова справка рег. № 873000-1119/13.12.2021 г., изд. от РД
ПБЗН – Шумен, служебна бележка изх. № 873000-96/27.01.2022 г., изд. от РД ПБЗН –
Шумен, Заповед № 1983к-73/14.01.2022 г. и трудов договор № 173/28.01.2022 г., че през
периода 28.12.2009 г. – 14.01.2022 г. М.А. работил като „водач на специален автомобил, той
и пожарникар“ в Участък „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Смядово, а от
01.02.2022 г. сключил трудов договор с „Агрозах“ ЕООД с. Писарево, като изпълнява
длъжността „водач селскостопански машини“ с основно трудово възнаграждение в размер
на 1500,00 лв. месечно. В описаната кадрова справка е отразено, че А. е награждаван
трикратно, не са му налагани дисциплинарни наказания, както и че ежемесечно, при
извършване на внезапни проверки, свързани с употребата на алкохол не са установявани
нарушения. По делото е представена справка за кредитна задлъжнялост изх. № БНБ-
32188/21.03.2022 г., изд. от Централния кредитен регистър към БНБ, в която са отразени
сключените от М.А. договори за кредит през периода 31.03.2017 г. – 28.02.2022 г., като към
28.02.2022 г. са вписани три договора за кредит. И двете страни са представили по делото
документи, установяващи различни извършени плащания за разходи на семейството, както и
съставени през годините медицински документи, отразяващи здравословното състояние на
детето С.
Разпитаните по искане на ищцата в съдебно заседание свидетели (вкл. в
производството по определяне на привременни мерки) Б.С и Л.З (баща на ищцата) излагат,
че страните заживяли в наследствена къща на свид. З в с. Царев брод, обл. Шумен, като по-
късно придобили собствеността върху нея. Тя представлявала двуетажна масивна къща,
като семейството извършило редица подобрения в имота. Съпрузите имали коренно
различен начин на живот, което постепенно влошило отношенията между тях – ищцата
обичала пътувания, разходки, посещения на културни прояви, а ответникът предпочитал
домашната обстановка. Свид. С описва събития през периода 2010-2013 г., сочейки, че
ответникът, прибирайки се от работа, пиел бира от сутринта в питейно заведение в центъра
на селото. Свидетелите описват, че А. ежедневно употребявал големи количества алкохол –
най-вече бира, като под влиянието на алкохола ставал агресивен към околните и най-вече
към съпругата си. З излага, че агресивността на ответника се изразявала в разговори на
висок тон и спорове с ищцата. А. обичал да посещава нощни заведения – дискотеки. През
последните години А. установила, че ответникът сключвал многобройни договори за кредит
с различни банкови, небанкови институции и с физически лица, за които на нея не й било
известно. Дори била проведена среща между страните и родителите им, като А. обещал, че
повече няма да получава суми. Двамата свидетели излагат, че ищцата не е поддържала
интимни връзки с други мъже. Свид. З сочи, че след настъпилата фактическа раздяла между
съпрузите, ответникът установил извънбрачна връзка с жена на име И, която демонстрирал.
Двамата свидетели описват, че грижите за семейството и за детето, през цялата му детска
възраст, се полагали в много голяма степен от ищцата. Последната водила детето на детска
градина, на училище, на лекар. Освен това, изключително А плащала сметките за
консумативи на семейството. След раздялата на страните и заживяването на С при баща му,
3
поведението на детето се променило. Ответникът му предоставял джобни пари в големи
размери и С започнал да посещава нощни заведения с приятели, да употребява алкохол,
успехът му в училище се понижил. Съпрузите се разделили в началото на м. декември 2021
г., когато ищцата напуснала семейното жилище и се установила при родителите си в същото
населено място.
По делото, в качеството на свидетели, по искане на ответника, са разпитани С.П, В.Т
и Л А. (брат на ответника). Първият от тях излага, че в семейството не са възниквали
противоречия. По време на семейни събирания съпрузите се държали нормално един към
друг, като А. не употребявал големи количества алкохол, а в рамките на нормалното.
Същият полагал грижи за сина си, като между двамата съществувала силна връзка.
Свидетелят Т описва събитие преди две-три години, когато в неуточнено заведение в кв.
Мътница на гр. Шумен, по обяд видял ищцата и работодателят й да обядват, като двамата се
държали за ръце.
Свидетелят Л. А. сочи, че веднага след сключването на гражданския брак, ищцата
установила извън брачна връзка с мъж на име П В период от десет години свидетелят
пребивавал извън пределите на страната, но при всяко завръщане в родината чувал
многобройни слухове за изневери на А.. През последните години пък, същата поддържала
интимна връзка с началника си – мъж на име Р. Освен това, ищцата посещавала
самостоятелно уроци по салса, дискотеки, екскурзии, като никога не била спирана от
съпруга си. А. винаги била намръщена, нацупена, постоянно обиждала съпруга си – глупак,
тъпанар, алкохолик, псувала го. През период отпреди около година-две, същата изявявала
желание бракът им да бъде прекратен. Последният случай, довел до напускане от нейна
страна на семейното жилище, бил ежедневен конфликт на 02.12.2021 г., в края на който тя
заявила, че няма повече да живее с А.. Свидетелят излага, че брат му употребява алкохол в
рамките на нормалното, като никога не предизвиквал конфликти след употребата му, не е
обиждал съпругата си и не е повишавал тон. Твърди, че получаваните от брат му суми въз
основа на договори за кредит били използвани за задоволяване на семейни нужди.
Свидетелят описва, че от най-ниска възраст на детето именно А. полагал повече грижи за
отглеждането и възпитанието му и проява на това бил факта, че дълги години двамата спели
в едно легло, отделно от майката. Ответникът често готвил в семейното жилище.
Отношенията между баща и син били много добри, като след раздялата на страните двамата
посещавали заедно дискотека. Свидетелят излага, че отскоро А. „излиза с момиче“.
Видно от материалите по приложеното гр.д. № 3227/2021 г. по описа на Районен съд
– Шумен е, че въз основа на депозирана от С.А. молба за защита от домашно насилие,
осъществено на 07.12.2021 г., с Решение № 682/20.12.2021 г., влязло в сила на 03.03.2022 г.
съдът постановил издаване на заповед за защита, по силата на която М.А. бил задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ищцата; същият бил отстранен от
съвместно обитаваното с ищцата жилище и му било забранено да приближава съпругата си
за срок от дванадесет месеца, считано от 08.12.2021 година. Прието е, че домашното насилие
е осъществено чрез „отправяне на вербални заплахи и тормоз“, представляващи
4
емоционално и психическо насилие спрямо ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното: единственото основание за прекратяване на брака е установеното наличие на
дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Дълбоко е разстройството на брака, което е
довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение, взаимност,
разбирателство, привързаност и другарски отношения между съпрузите, като брачната
връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Непоправимо е това
разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения, липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и
другарски отношения между съпрузите. Съдът намира, че в случая е налице ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на
настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от
преди около пет месеца. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака: по делото се събраха доказателства за
противобрачно поведение и на двете страни. Съдът приема за недоказани по делото
следните твърдения на страните: че ищцата поддържа интимни връзки с други мъже; че
ответникът употребява ежедневно големи количества алкохол и в пияно състояние проявява
агресия спрямо съпругата си. Горните обстоятелства не се установиха от свидетелските
показания, събрани в хода на производството. Действително, свидетелят А. сочи, че ищцата
поддържа интимна връзка с началника си. Заявеното от него, обаче, се основава не на лични
впечатления, а на съобщеното му от ответника и на слухове. Поради това и предвид пряката
заинтересованост на посочения свидетел (предвид близкото му родство с ответника) от
изхода на делото, съдът не кредитира показанията на същия в тази им част. Съдът не дава
вяра и на съобщеното от свидетеля Т поради липсата на каквато и да е конкретизация за
мястото на възпроизведените обстоятелства и за начина и обстановката при
осъществяването им. Касателно употребата на алкохол от ответника: данни за това се
съдържат най-вече в показанията на свид. З, който като баща на ищцата е имал преки
наблюдения. Свидетелят, обаче, описва, че при употреба на алкохол в големи количества от
А. той ставал агресивен, но агресивността му се изразявала в участие в спорове. Тоест,
квалифицирането на поведението на ответника като агресивно не представлява нещо
различно от субективната оценка на заинтересования свидетел. Твърденията за ежедневна
употреба на големи количества алкохол не съответстват на представените и писмени
доказателства, в частност – кадровата справка на ответника. Не може да се приеме, че
ежедневна употреба на големи количества алкохол не е повлияла години наред на лице,
упражняващо пожарникарска професия и подложено на установените внезапни ежемесечни
проверки именно за употреба на алкохол. Относно твърдението, че сключването от страна
на ответника на договори за кредит представлява брачно провинение: действително,
установи се, че А. сключил няколко такива договора. Не се събраха, обаче, доказателства, че
получените въз основа на тях парични средства са използвани за извънсемейни разходи. Ето
5
защо, съдът приема, че това не представлява виновно поведение на ответника, насочено
против брака. Освен това, ползването на суми по кредит е правомерно действие в
обичайната житейска практика, а в случая не се установи, че договорите са сключени с цел
нецелесъобразно и извън грижата за семейството използване. Не следва да бъдат обсъждани
плащаните от всяка от страните сметки за консумативи, данъци и стоки, тъй като това
представлява вътресемейно разпределение на задълженията им и не се отразява на степента
на полагане на грижи за семейното благополучие. Доказа се по делото, че с влязъл в сила
съдебен акт ищцата получила защита срещу осъществено от А. (макар и еднократно)
домашно насилие – факт, който безспорно следва да бъде приет за виновно противобрачно
провинение. Освен това, чрез показанията на свидетелите З и А., се установи, че след
настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, ответникът установил извънбрачна
връзка (настоящият състав приема този факт за доказан поради съвпадението в показанията
на двамата свидетели, близки роднини на всяка от насрещните страни). Това обстоятелство,
според съда и съгласно практиката на ВКС съставлява брачно нарушение, тъй като докато
не влезе в сила решението за развод съпругът не се освобождава от брачните си задължения,
макар и бракът да е вече дълбоко и непоправимо разстроен. От друга страна, съдът приема
за установено такова поведение и на ищцата, изразяващо се в самоволно напускане на
семейното жилище. Доказа се, че напускането от А. на семейното жилище е самоволно, а не
в резултат на действията на укоримо брачно поведение на съпруга й. И двамата съпрузи не
са направили необходимото за преодоляване на възникналите противоречия и оттам за
възстановяване на нормалния семеен живот, като не предприели каквито и да е действия в
тази насока. Предвид изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
Досежно родителските права: страните имат от брака си едно дете – С,
понастоящем на 15 години. Претенции за упражняването на родителските права по
отношение на ненавършилото пълнолетие дете предявяват и двете страни. Установи се по
делото, че понастоящем (след постигната спогодба между родителите в хода на
производството по определяне на привременни мерки) детето живее при баща си, който
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му.
В служебно изискания от съда социален доклад от 11.04.2022 г., изготвен от
социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се излага, че детето
е ученик в девети клас в СУ „П.В“ в гр. Шумен, като посещава редовно учебни занятия.
Понастоящем, ищцата обитавала самостоятелно семейното жилище, находящо се в с. Царев
брод, където били осигурени добри битови условия. Основният приятелски кръг на С бил
именно в с. Царев брод, където прекарал изцяло пролетната ваканция.
По делото е изготвен и социален доклад от социален работник при Дирекция
„Социално подпомагане“ общ. В. Преслав, в който е отразено, че ответникът и детето
обитават двуетажна къща в с. Троица, обл. Шумен, собственост на родителите на А.. В
жилището били осигурени добри битови условия. Детето посещавало учебни занятия, както
и дома на майка си.
6
Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето, детето С
изразява категоричното си желание да живее с баща си в с. Царев брод. Излага, че между
родителите му не е имало проблеми до началото на м. декември 2021 г. Баща му осигурявал
всичко необходимо за ежедневието му.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права,
следва да се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на детето” се
включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови
навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат
и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление
на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение
за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното
развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на
родителските права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от
най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – съдът намира, че и
двамата родители на детето притежават родителските качества, необходими за неговото
правилно отглеждане и възпитание. Желанието на родителите – изявена е готовност от
страна и на двамата родители да отглеждат и възпитават детето – указание за тяхната
сериозна загриженост и желание да се изпълнят родителският дълг. Привързаност между
деца и родители – доказа се по делото, че детето е привързано и към двамата си родители,
като в известна степен привързаността към бащата преобладава. Полът и възрастта на
детето – в случая детето е от мъжки пол, в юношеска възраст и не се нуждае от
непосредствена майчина грижа. Социално обкръжение – социалната среда, в която
предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се
предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното
въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че благоприятна за
развитието на детето е социалната среда в с. Царев брод, независимо дали тази на майката
или бащата; жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в
жилището и на двамата родители са осигурени много добри битови условия; желанието на
детето – този критерий, безспорно не е определящ, но в случая е важен, поради заетата
неутрална позиция на детето спрямо родителския конфликт и способността за разумен
избор, съобразно почти 16-годишната възраст.
Предвид всичко гореизложено и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ
(дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на детето
следва да бъдат предоставени на ответника – М.А..
С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ищцата следва да
бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя (с преспиване); един месец
през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; първата половината от дните на
пролетната, зимната и други ваканции (с преспиване).
По отношение издръжката на детето: ответникът претендира такава в размер на
7
350,00 лв. месечно. Установи се, че понастоящем С.А. получава основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 710,00 лв., а ответникът – 1500,00 лева. Не се събраха
доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други ненавършили
пълнолетие деца. Издръжката за детето следва да се присъди от датата на влизане в сила на
решението до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на
издръжка, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска. Преценявайки потребностите на детето, обусловени от възрастта
му и материалните възможности на неговите родители, съдът определя необходима обща
месечна издръжка за детето С в размер на 400,00 лв., от които ищцата следва да заплаща по
250,00 лв. Останалата част от сумата, до пълния размер следва да се поеме от бащата, който
ще полага и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то
представлява къща, находяща се в с. Царев брод, обл. Шумен, ул. „Ю.Г” № 7 и е съпружеска
имуществена общност. Доказа се по делото, че понастоящем жилището се обитава от
ищцата, като въз основа на наложени мерки по реда на ЗЗДН ответникът го е напуснал.
Претенции за ползването му са предявили и двете страни. Предвид факта, че родителските
права по отношение на детето се предоставят на бащата, съдът счита, че ползването на
семейното жилище следва да се предостави на ответника, като ищцата следва да бъде
осъдена да го напусне.
Касателно искането с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК: съгласно разпоредбата
на чл. 57, ал. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище, възниква наемно правоотношение между бившите съпрузи. Съдът не се
произнася служебно по този въпрос, като с диспозитивната норма на чл. 57, ал. 1, изречение
първо от СК законодателят е дал възможност на всяка от страните да сезира съда с искане в
тази насока, без да е определен срок за това. Сезиране на съда с такова искане може да бъде
направено до приключване на устните състезания през въззивната инстанция. Основание за
този извод е освен характера на производството за предоставяне ползването на семейното
жилище след прекратяване на брака – спорна съдебна администрация, а и възможността
съдът да предостави ползването не само на страната, поискала първоначално това, но и
служебно и на другата страна. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че
направеното от С.А. в отговора на насрещната искова молба искане с правно основание чл.
57, ал. 2 от СК не е преклудирано и съдът следва да се произнесе по същото.
Според цитираната разпоредба на СК, размерът на наема се определя с решението за
развод, като към този момент се преценява и наема на ползваната от непълнолетното дете от
брака жилищна площ, който следва да се приспадне от наема, дължим между съпрузите. При
определяне на наема за ползваната от ненавършилото пълнолетие дете, следва да се има
предвид неговия дял на обитаване на всички помещения в жилището. В случая, съобразно
предоставените родителски права по отношение на детето С и предоставеното ползване на
семейното жилище на М.А., последният дължи наем на ищцата.
Установи се по делото, че семейното жилище представлява къща, находяща се в с.
8
Царев брод, обл. Шумен, ул. „Ю.Г” № 7, представляваща съпружеска имуществена общност.
Съгласно заключението на изготвената по делото СТЕ, размерът на пазарния месечен наем
за ползването на процесния недвижим имот, възлиза на 430,00 лв. Тоест, наемът за ползване
на 1/2 идеална част от имота се равнява на 215,00 лв., която сума следва да се раздели на
две, като се отчита ползваната от детето С жилищна площ – цялото жилище, при което
задължението на ответника следва да бъде определено на 107,50 лева.
Предвид изложеното, на основание чл. 57, ал. 2 от СК, следва да бъде определен
размера на наема за ползването от ответника на семейното жилище – 215,00 лв., като М.А.
бъде осъден да заплаща на С.А. наем за ползваната от него част от семейното жилище след
прекратяване на брака в размер на 107,50 лева. Сумата следва да бъде присъдена с падеж 5-
то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, считано от влизане в сила на решението за предоставяне на ползването на жилището
до настъпване на основание за изменение или прекратяването му.
На ищцата С.Л.А следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – З
По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329,
ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.
Ищцата следва да заплати и държавна такса в размер на 360,00 лева върху размера на
определената издръжка.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и с оглед факта, че и двамата съпрузи имат вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, разноските по делото следва да останат
в тежест на страните, така както са ги направили.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак , сключен на 25.09.2005 г., с акт № ***/25.09.2005
г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Шумен между М.
СТ. АН. с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Троица, обл. Шумен, ул. „С.К” № 3, със
съдебен адресат – адв. Б.Б. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В № 9-13, ет. 3, кантора 32 и С.Л.А с
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Царев брод, обл. Шумен, ул. „Ю.Г” № 7, със съдебен
адресат – адв. С.Е от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В № 9-13, офис 21, КАТО ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на С.Л.А – З
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение
9
на роденото от брака дете С.М.А. с ЕГН ********** на М. СТ. АН., като определя режим на
лични отношения на майката С.Л. Зс детето С: всяка първа и трета седмица от месеца от
18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя (с преспиване); един месец през лятото, когато
бащата не е в платен годишен отпуск; първата половината от дните на пролетната, зимната и
други ваканции (с преспиване).
ОСЪЖДА С.Л.З с ЕГН ********** да заплаща на детето си С.М.А. с ЕГН
**********, действащо със съгласието на своя баща и законен представител М. СТ. АН., по
банкова сметка BG18STSA93000011071734, издръжка в размер на 250,00 (двеста и
петдесет) лв. месечно, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи, считано от
влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище – къща, находяща се в с. Царев
брод, обл. Шумен, ул. „Ю.Г” № 7, представляваща съпружеска имуществена общност, на М.
СТ. АН. с детето С.М.А., като ОСЪЖДА С.Л. ЗДА ГО НАПУСНЕ.
На основание чл. 57, ал. 2 от СК, ОПРЕДЕЛЯ размер на наема за ползването от М.
СТ. АН. на семейното жилище, представляващо къща, находяща се в с. Царев брод, обл.
Шумен, ул. „Ю.Г” № 7, представляваща съпружеска имуществена общност – 215,00 лв.
(двеста и петнадесет лева), КАТО на основание чл. 57, ал. 1 и 2 от СК ОСЪЖДА М. СТ.
АН. с ЕГН ********** да заплаща на С.Л. Зс ЕГН ********** сума в размер на 107,50 лева
(сто и седем лева и петдесет стотинки) месечно, представляваща наем за ползваната от М.А.
жилищна площ от семейното жилище, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на
решението за предоставяне на ползването на жилището до настъпване на основание за
изменение или прекратяването му.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет)
лева.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА М. СТ. АН. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв.,
представляваща държавната такса при решаване на делото.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С.Л.З да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв., представляваща
държавната такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА С.Л. Зда заплати държавна такса върху размера на определената издръжка
в размер на 360,00 лева.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на С.Л. Зостават направените от него
деловодни разноски в размер на 630,00 лева.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на М. СТ. АН. остават направените от
нея деловодни разноски в размер на 1170,00 лева.
10
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
11