Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
гр. София, 08. 02. 2021 година
С. О. СЪД, наказателно отделение, първи
наказателен въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: П. П.
Членове:1. Н. Н.
2. К. Т.
при
участието на секретаря Х. Б. и прокурора И. И., като разгледа
докладваното от съдията П., в.н.а.д. № 197 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
378, ал. 5 във вр. с чл. 313 и сл.
от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от адв. Е.М.
от САК - защитник обвиняемите В.Г.Б. и В.В.Б. с установена по делото
самоличност, против решение № 188 от 18.
10. 2018 год., постановено по н.а.х.д. № 304 / 2018 год. по описа на Районен
съд – С..
С
атакуваният съдебен акт трети състав на районния съд признал всеки един от
обвиняемите за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,
пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК,
като на основание чл. 78а от НК били освободени от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на по 3000 лева.
В
жалбата на защитника и допълнението към нея по същество се твърди, че
атакуваното решение е постановено при наличие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите
лица – на първо място липсвало фактическо изложение на квалифициращия
престъпното деяние признак „хулигански подбуди“, че състава на
първоинстанционния съд е приел за установени фактически положения непосочени в
постановлението на прокурора от Районна прокуратура - Самоков, както и, че
защитата неоправдано е била лишена от възможността да сочи доказателства. Сочи
се също, че не е извършен следващия се анализ на установените по делото
доказателства.
Към въззивният съд е отправено искане за
отмяна на първоинстанционното решение и въръщане на делото на Районна
прокуратура - Самоков, алтернативно, постановяване на ново, с което обвиняемите
бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение за
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във
вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, респективно, намаляване
размера на наложените административни наказания до възможния законов минимум.
Жалбата се поддържа и в съдебно
заседание пред настоящата инстанция от обвиняемите и техния защитник.
Районна прокуратура – С. не е депозирала
възражение по жалбата.
Представителят на СОП поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и
счита, че решението на районния съд да бъде потвърдено.
С. О.
СЪД, наказателно отделение,
първи наказателен въззивен състав, след
като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и
извърши служебна проверка на
атакувания съдебен акт и материалите по делото, с оглед разпоредбата на
чл. 314, ал. 1 от НПК, прие за
установено следното :
Прокурор при Районна прокуратура – С.
е внесъл постановление по реда на чл. 375 от НПК във връзка с чл. 78а от НК с
предложение, обвиняемите В.Г.Б. и В.В.Б. с установена по делото самоличност, да
бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4,
пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а
трети състав на Районен съд - Самоков, е уважил направеното искане.
За да постанови решението си, решаващият
съдебен състав се е позовал изцяло
на събраните както в
хода на досъдебното производство доказателства.
Настоящият съдебен състав споделя фактическите
констатации на районния
съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните на досъдебното производство гласни
и писмени доказателства,
както и експертни заключения.
Показанията на разпитаните
незаинтересовани от изхода на делото свидетели, ценени през призмата на ал. 2
на чл. 378 от НПК са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират
помежду си, поради и което,
основателно са били възприети от решаващия съд.
Въпреки наведените в жалбата доводи, че от показанията на разпитаните в рамките
на проведеното досъдебно производство свидетели, по делото се установява
фактическа обстановка, различна от тази, изложена в постановлението на прокурора
при Районна прокуратура – С. внесено по
реда на чл. 375 от НПК във връзка с чл. 78а от НК с предложение, обвиняемите В.Г.Б.
и В.В.Б. с установена по делото самоличност, да бъдат признати за виновни в
извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във
вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и освободени от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание следва да се отбележи, че
при сторения от състава на Районен съд - Самоков доказателствен анализ, липсват
допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, като
същевременно не са били и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи
се съществени, по смисъла на разпоредбата на чл. 348, ал. 3 от НПК.
Така, при
правилно установена фактическа обстановка, състава на районният съд е
направил законосъобразен извод, че всеки един от обвиняемите В.Г.Б. и В.В.Б.
е извършил както от обективна, така и от субективна страна вмененото му
престъпно деяние по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл.
130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, т.е., липсва и допуснато нарушение на
материалния закон.
Обоснован е също
така и извода, че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно, всеки
един от привлечените
към административно-наказателна
отговорност В.Б. и В.Б. е
пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ, раздел ІV от НК. За престъплението в извършването на което всеки един от тях е
признат за виновен, се
предвижда наказание „лишаване
от свобода” до
три години, липсват
съставомерни имуществени вреди, поради и което, състава
на районния съд законосъобразно е освободил обвиняемите от наказателна
отговорност, налагайки им
административно наказание.
При определяне
размера на наложеното административно наказание "глоба" обаче, състава на Районен съд - Самоков не
се е съобразил в цялост с доказателствената съвкупност установена по делото.
Извън вниманието на решаващия съдебен състав са останали както обстоятелствата
и действията на свид. Илчов предхождащи възникването на инцидента в рамките на
който, обвиняемите са извършили вмененото им престъпно деяние, така и факта, че
при обв. В.Б. са констатирани наранявания, засегнали извън всякакво съмнение,
неговия физически интегритет.
Внимателно отчитайки абсолютно всички обстоятелства по
делото, настоящата инстанция намира
основание за изменение на решението в санкционната му част, като състава на окръжният намира, че наложена в минималния законов размер - глоба
в размер на 1000 лева за
всеки един от двамата обвиняеми, се явява справедлива и ще постигне
целите, предвидени в чл. 36 от НК,
както и, че би била напълно съответна на конкретиката на казуса.
Воден
от горното и на основание чл.
378, ал. 5 вр. чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. О. СЪД
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА решение № 188 от 18. 10. 2018 год., постановено по
н.а.х.д. № 304 / 2018 год. по описа на Районен съд – С.в като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание „глоба” от 3000 лева на 1000 /ХИЛЯДА/
лева по отношение на обв. В.Г.Б., с установена по делото самоличност.
ИЗМЕНЯВА решение № 188 от 18. 10. 2018
год., постановено по н.а.х.д. № 304 / 2018 год. по описа на Районен съд – С.
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба” от 3000
лева на 1000 /ХИЛЯДА/ лева по отношение на обв. В.В.Б. с установена по делото
самоличност.
Решението е окончателно.
Председател: Членове : 1 . 2.