Решение по дело №415/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Юрисконсулт Е. Д. като пълномощник на „ТЕЦ–БОБОВ ДОЛ“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място] село, община Бобов дол, област Кюстендил, със законен представител изпълнителния директор инж.Л. В. С. обжалва решение № 117/ 26.04.2024 г. по а.н.д.№ 1258/ 2023 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с неясно описание на деянието по отношение регламентацията по чл.70 от Наредба № 1/ 27.06.2005 г.; липса на противоправно поведение; непреодолима сила поради работата на централата в непрекъснат режим и несправедливост на наложената санкция поради предходни НП за различни нарушения на ЗООС. Моли за отмяна на решението и отмяна на оспореното НП, евентуално за намаляване на наложената имуществена санкция поради смегчаващи вината обстоятелства. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В с.з. касаторът не се представлява.

В с.з. главен юрисконсулт Г. А. Г. като пълномощник на ответният директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ към РИОСВ – София оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд е постановил правилно решение, като правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 103/ 19.09.2023 г. на директора на дирекция „Контролна и превантивна дейност“ с правомощия на директор на РИОСВ–София, с което на „ТЕЦ Бобов дол“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 100 000лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че санкционираното дружество като оператор на горивна инсталация има задължение да спазва условие 9.3.4 от КР № 45-Н4/ 2019 г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, съгласно което „Притежателят на настоящето разрешително да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества, в съответствие с изискванията на чл.70 на Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/ изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии“. Според съда, дружеството има задължение при експлоатация на горивната инсталация и при осъществяване на всички спомагателни дейности /товарене, разтоварване, и зареждане на горивата/, свързани с нейната работа, да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества. Съдът е установил, че при извършена на 20.03.2023 г. извънредна проверка от експерти на РИОСВ – София на централата във връзка със сигнали за силно запрашаване на въздуха в [населено място] село, община Бобов дол от дейността на дружеството, проверяващите констатирали емисии от прахообразни вещества от открит „Въглищен склад“ и от фигурата за съхранение на въглища, разположена до водоохладителните кули на централата. ЕК № 1 и ЕК № 3 били в експлоатация. Констатирано било, че емисиите прахообразни вещества са формирани от работата на автотранспортната техника по повод дейности по транспортиране на въглища от склада. Оросителната система на открития склад не е работела, нито имало предприети мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества чрез оптимизиране на условията за товарене и разтоварване чрез намаляване на височината на разтоварване, използване на улеи, намаляване на обема на товарните дейности, ограничаване на дейностите при високи скорости и съобразяване с посоката на вятъра или ограничаване по друг подходящ начин, съобразно чл.70 от Наредба №1 / 27.06.2005 г. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № ККФОС-МС-5/ 20.03.2023 г.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и доказано обвинение. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Неоснователно касаторът възразява за неясно обвинение досежно описанието на деянието по регламентацията на чл.70 от Наредба № 1/ 27.06.2005 г. Както в АУАН, така и в НП органите са обосновали съставомерното бездействие на дееца спрямо изискването в Условие 9.3.4 от КР, препращайки към спазване на съответните изисквания на чл.70 от Наредба № 1/ 27.06.2025 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Обвинението е свързано с неорганизирани емисии на прахообразни вещества, формирани от работата на автотранспортната техника, извършвала товаро-разтоварни дейности на въглища до открит „Въглищен склад“. Неспазването на изискванията по чл.70 от Наредбата е описано като неработеща оросителна система на склада, липса на оптимизиране на условията за товарене и разтоварване чрез намаляване на височината на разтоварване, чрез използване на улеи, намаляване на обема на товарните дейности, ограничаване на тези дейности при високи скорости и съобразяване с посоката на вятъра. Всички тези дължими, но непредприети от дееца мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества при товарене и разтоварване на твърди прахообразни материали са предмет на правна регламентация в чл.70, ал.2, т.1, ал.4, т.2, т.4 и т.7, ал.5, т.5 от Наредбата. Следователно, обвинението е пълно и ясно с приложимите към бездействието на дееца норми от приложимото право.

Правилен е извода на районния съд за доказано деяние. Този извод е формиран при събиране на относимите и достоверни писмени и гласни доказателстени средства. Налице е съставомерно деяние по чл.123в, т.2 от ЗООС.

Доказателствата по делото установяват дружеството като притежател на КР № 45-Н4/ 2019 г. на изпълнителния директор на ИАОС за експлоатация на инсталации и съоръжения във вид на горивна инсталация за производство на ел.енергия и инсталация за производство на водород. Като притежател на посоченото КР дружеството има задължение да спазва условие 9.3.4 от КР, което означава, че е длъжно да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества в съответствие с изискванията на чл.70 от Наредба № 1/ 27.06.2005 г. Видно от КП от проверката, който е с неоспорена материална доказателствена сила в качеството на официален писмен документ и от достоверните свидетелски показания, на датата на нарушението 20.03.2023 г. дружеството не е изпълнило посоченото условие от КР, т.к. от извършените товаро-разтоварни дейности на въглища до открит „Въглищен склад“ на площадката са формирани неорганизирани емисии на прахообразни вещества без да са спазени изискванията на посочената норма от Наредбата. Дружеството не е изпълнило задължението да ограничи емисиите на прахообразните вещества, т.к. не са използвани улеи за транспортиране на въглищата, не е включена оросителната система, не са оптизимизирани условията за товарно-разтоварните дейности чрез намаляване на тяхната височина, не е имало ограничаване на дейностите при високи скорости и посока на вятъра и не е намален обема на товарните дейности. Бездействието на дружеството по изпълнение на мерките по чл.70 от Наредбата води до неизпълнение на посоченото условие от КР, а от тук и до нарушаване на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, което се санкционира по състава на чл.164, ал.1 от ЗООС.

Неоснователно касаторът възразява за непреодолима сила поради работа на централата в непрекъснат режим. Нормата на чл.70 от Наредба № 1/ 27.06.2005 г. въвежда условия, които са относими към посочения режим на работа на централата, като тяхното спазване гарантира баланса между производствената дейност на оператора и опазването на околната среда.

Правилна е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената санкция по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Засегнатите с деянието обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите на закона в чл.2 от ЗООС. Преди процесното деяние дружеството е извършител на други десет нарушения на условията от КР, за които са наложени имуществени санкции в завишени размери, включително над размера по процесната санкция от 100 000 лв. Следователно, наложената санкция се явява справедлива. Липсва маловажен случай по критериите на §1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Решението на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117/ 26.04.2024 г. по а.н.д.№ 1258/ 2023 г. на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.