РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Кърджали, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500194 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 155/15.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1289/2021 г., Кърджалийският
районен съд е наложил мярка за защита от домашно насилие в полза на А. Б. М., от гр.К., ул.
„П. м.“ №*, срещу З. И. М., от гр.К., ул. „П. м.“ №*, като е задължил З. И. М. да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо А. Б. М.; отстранил е З. И. М. от съвместно
обитаваното с А. Б. М. жилище, находящо се в гр.К., ул. „П. м.“ №* за срок от 8 /осем/
месеца; забранил е на З. И. М. да приближава на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра
А. Б. М., както и жилището, което обитава, в частност входа на същото, представляващо
къща в гр.К., ул. „П. м.“ №*, за срок от 8 /осем/ месеца; наложил е на основание чл.5, ал.4 от
ЗЗДН на З. И. М. глоба в размер на 200 лв. Възложил е в тежест на З. И. М. деловодните
разноски, сторени от А. Б. М.. Съдът е разпоредил да се издаде заповед за защита.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят З. И. М., който чрез
процесуалния си представител го атакува като неправилно и необосновано. Поддържа се в
жалбата, че съдът е постановил решение, което не отговаря на събраните по делото
доказателства. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
От въззиваемата А. Б. М. е постъпил писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. С
отговора жалбата се оспорва като неоснователна. В съдебно заседание отговорът се
поддържа.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва
1
да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Въззивният съд при извършената проверка при и по повод подадената жалба
констатира, че жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с молба, подадена от А. Б. М. срещу З. И. М. от
гр.К., в която се твърди извършено на 31.08.2021г. домашно насилие.
Сочи се в молбата, че страните са съпрузи и през годините съпружески живот
ответникът тормозел физически и психически съпругата си, включително пред детето им,
като й поставял различни ограничения, обиждал я, заплашвал я с побой и при всеки удобен
случай вземал от нея пари, които били предназначени за нещо друго. Често си изпускал
нервите и след употреба на алкохол. Молителката твърди, че от години работи в И. и се
прибира в Б. за един месец в годината, за да ползва отпуск. На 31.08.2021г. вечерта се
прибирала от И.; ответникът, употребил алкохол, още на входната врата й налетял на бой и я
ударил в тила, по бедрото и няколко пъти под брадичката, обиждал я с думите: „боклук“ и
„курва“. Тя успяла да се обади на ЕЕН 112, като дошлите на проверка полицаи съставили
протокол. На следващия ден посетила съдебен лекар и се снабдила с медицинско
свидетелство за нараняванията. Заявява, че постоянно се страхува, че отново ще бъде
подложена на насилнически действия от страна на съпруга си; притеснява се да излиза от
дома си и да се вижда с хора. Чувствала се уплашена и застрашена и се страхувала за живота
си. Моли на ответника да бъдат наложени мерки по ЗЗДН, включително мерки за незабавна
защита. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката
декларира извършено на 31.08.2021г. спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в
физическа и психическа агресия чрез нанасяне на удари с юмрук в различни части на
тялото, обиждане и заплашване от ответника по молбата.
От фактическа страна се установява следното:
Не се спори по делото, че страните са съпрузи; че от години молителката живее и работи
в И., и си идва в Б. за един месец в годината; че жилището, представляващо къща в гр.К., ул.
„П. м.“ №*, се обитава на първия етаж от ответника по молбата, а на втория етаж пребивава
молителката, когато се прибира в страната.
От събраните доказателства се установява, че на 31.08.2021г. А. Б. М. се прибрала от И..
Качила се на втория етаж в къщата в гр.К., където съпругът й, ответникът по молбата З. И.
М., й налетял, ударил я с юмрук няколко пъти - веднъж в тила, в бедрото и няколко пъти под
брадичката, и я обиждал с думите "боклук" и "курва". Тя се обадила за помощ на ЕЕН 112.
Във връзка с полученият на ЕЕН 112 сигнал на място пристигнали полицаите Д. И. и С.
С., които разговаряли с молителката пред къщата, а след това на първия етаж на къщата
намерили и ответника. В показанията си свидетелите посочват, че жената твърдяла, че е
ударена по лицето, а мъжът й отричал това; че мъжът бил видимо пийнал; по лицето на
жената нямало видими следи от твърдения удар. Обяснили й какви са правата й по ЗЗДН. На
ответника съставили протокол за предупреждение.
Установява се също, че на посочената дата ответникът по молбата се обадил на св.И. З.
М. – син на страните, и му казал, че на майка му нещо й става. Той позвънил на майка си, и
2
тя му разказала, че баща му се опитал да я заключи на втория етаж, че й посегнал, удрял я, и
я обиждал с думите „мръсна курва“ и „селянка“. Свидетелят се изплашил за състоянието на
майка си и тръгнал към 23ч. от С. към гр.К.. Когато пристигнал към 3,30ч. – 4ч. сутринта, тя
била подута под долната челюст, където имала и червенина. Държала лед на главата си.
Споделила му, че била ударена и по бедрото и по тила. Свидетелят помолил баща си да
напусне къщата, след което и той си тръгнал за С..
От показанията на св. В. К. - брат на молителката, се установява, че страните не се
разбирали отдавна. Между тях имало множество такива инциденти, като още когато
молителката била бременна, ответникът я ударил, след което дошла полиция. От
показанията на свидетеля се установява, че ответникът има тежък характер, и след употреба
на алкохол става избухлив и агресивен. За случилото се на 31.08.2021 г., свидетелят разбрал
едва на 06.08.2021г., след разговор с молителката в месинджър. Твърди, че молителката се
страхува от ответника.
От приетото по делото Съдебномедицинско удостоверение № 212/2021г., изготвено от
д-р Н. М. - съдебен лекар, се установява, че при преглед на 01.09.2021 г. е констатирано
следното обективно състояние на молителката: глава: в дясната половина на тилната област
на главата е установен оток на кожата и синкаво-мораво-червено овално кръвонасядане с
диаметър 1,5 см., в областта на левия хоризонтален клон на долната челюст е установен
отток на меките тъкани и синкаво- мораво-червено кръвонасядане с размери 4/4 см.;
крайници: по външната повърхност на дясното бедро, в средната му трета е установено
овално синкаво-мораво-червено кръвонасядане с диаметър 5 см. Заключението на съдебния
лекар е, че при прегледа са установени: оток и кръвонасядания по главата, лицето и дясното
бедро. Съгласно заключението на съдебния лекар описаните увреждания са получени при
действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така,
както съобщава освидетелстваната. Заключението на съдебния лекар е, че са причинени
болка и страдание.
Приобщени като доказателство са докладна записка с рег. № 1947р16135/01.09.2021г.,
изготвена от Д. И. -полицай в група ООР на сектор ОП при РУ-Кърджали и Протокол за
предупреждение рег. № 1947р16136/01.09.2021 г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
Молбата на А. Б. М. изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 1 и 4
ЗЗДН и чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания
съд, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност
и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от същия закон.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие.
Първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт като е приел, че въпреки
разпределената с доклада по делото върху ответника доказателствена тежест, с
представените доказателства не е надлежно опровергана доказателствената сила на
декларацията по чл.9 от ЗЗДН. В тази връзка съдът е приел, че показанията на свидетелите
И. М. и В. К. са в подкрепа на твърденията на молителката – макар те да не са били преки
очевидци на случилото се; а показанията на разпитаните свидетели - полицейски служители,
3
не следва да се кредитират относно констатациите им за липса на физически травми на
молителката, доколкото посочените лица не притежават специални знания и умения, а
отделно от това са наблюдавали пострадалата късно вечерта, пред входа на къщата.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя тези изводи, като намира и следното:
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не
толкова сА.ионирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг от
хора, станали свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по
своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за
преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия
граждански процес, допълнителни доказателствени средства, като им придава обвързваща за
съда доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, въз основа
на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде
исканата от молителя заповед.
Съобразно трайната практика, декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва с пълна
доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липсата на
представени по делото гласни и/или писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делото, съдът има задължението да прецени представената
декларация и изложените в нея твърдения след анализ на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност. За уважаването на подадената молба, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, молителката следва да
установи действително извършени от ответника действия на посочената дата, които да бъдат
квалифицирани като домашно насилие. Съответно, за отхвърлянето на молбата, върху
ответника е тежестта да ангажира доказателства, които да оборят или внесат съмнение в
представените от молителя доказателства. При това положение опровергаването на
доказателствената стойност на декларацията може да стане само когато обективно установен
факт би разколебал истинността на описаните в нея обстоятелства.
Или, след като в хода на делото не бе оборена доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представянето на съответни доказателствени
средства, които да поставят истинността й под съмнение, крайният извод на
първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен. Още повече, че по делото е налично
описаното по-горе съдебно – медицинско удостоверение, от което се установяват
получените от молителката телесни увреждания, които по време и начин е възможно да са
възникнали така, както съобщава тя.
Поради това жалбата на ответника по молбата е неоснователна и не следва да се
уважава, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото и с оглед претенциите и на двете страни за деловодни
разноски, такива се следват за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемата в размер
на 600лв., съгласно приложеното по делото пълномощно, ведно с договор за правна защита
и съдействие /л.9/, които жалбодателят следва да бъде осъден да й заплати.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/15.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1289/2021 г.
по описа на Кърджалийския районен съд.
ОСЪЖДА З. И. М., с ЕГН **********, от гр.К., ул. „П. м.“ №*, да заплати на А. Б. М., с
ЕГН **********, от гр.К., ул. „П. м.“ №*, сумата от 600 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на ОС-Кърджали сумата 12,50 лв., представляваща
държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5