Решение по дело №496/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 111
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20191410200496
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

гр.Б.С., 30.12.2019г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Белослатински Районен съд, I-ви наказателен състав в публичното си заседание на 27 ноември  Две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                              

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска НАХ дело № 496 по описа на 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

И.Г.Д. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 19-0248-000329/02.05.2019г. на Началник РУ – Б.С. към ОД на МВР гр.Враца, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20,00 лева.

В жалбата си жалбодателя чрез адв.Д.Х. *** твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и желае неговата отмяна. Излага доводи, че липсва основание да се приложи разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, тъй като между страните в ПТП-то липсва разногласие относно обстоятелствата за него, както и че в нарушение на закона е издадено наказателно постановление, при наличие на образувано наказателно производство.  В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изтъква извършени нарушения на процесуалните правила в АУАН, което води до отмяна на обжалваното НП.

Ответника по жалбата, редовно призован не е изпратил представител не е взел становище по нея.

Разпитаха се  актосъставителя и свидетелите по акта.

По делото са представени акт за констатирано нарушение № 345/27.03.2019г., НП № 19-0248-000329/02.05.2019г., свидетелство за правоспособност, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, констативен протокол № 1/27.03.2019г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбодателя претенции, приема  за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 27.03.2019г. полицейските инспектори при РУ – Б.С. Х.Х. и Ц.М. били редовна смяна на работа. Около 13.45 часа дежурния по ОДЧ се обадил на Х.Х. и Ц.М. да посетят сигнал за ПТП, станало в гр.Б.С., на отсечката от път ІІ-13, до МБАЛ – Б.С.. При пристигането им на място установили блъснат с МПС електрически стълб, вследствие на което жиците били паднали на земята и един от четирите крака на стълба бил отсечен. До стълба се намирала база на „Рай Комерс”, в която имало хора. При разпита им се установило, че стълбът бил ударен от багер, зелен на цвят, който бил собственост на „Специал Строй” ООД гр.Б.С., който багер след случилото се заминал в посока с.Т.. Двамата полицейски служители съобщили на дежурния кого и какво трябва да се търси, като други служители отишли до базата на дружеството и там намерили водача на багера – И.Г.Д., когото довели на мястото на произшествието. Там той обяснил, че е управлявал колесен трактор багер „Кейс” с рег. № ВР 03909 и при преминаване на неравност на пътното платно е излязъл в дясната посока на движение и се е блъснал в железен стълб. От показанията на свидетеля М. е видно, че той е заявил, че след ПТП-то отишъл да остави багера и е мислел да се върне, но полицаите дошли в базата директно при него. На мястото на ПТП-то дошли и представители на ЧЕЗ, чиито железен стълб бил тяхна собственост. За станалото ПТП се съставил констативен протокол между „ЧЕЗ Разпределение България” АД и Д.. Отделно било образувано досъдебно производство, което на 26.11.2019г. било прекратено. На Д. се съставил от свидетеля Х.Х. АУАН № 345/27.11.2019г. за това, че на същата дата в гр.Б.С., на ул. Безименна управлявайки колесен трактор Багер „Кейс” с рег. № ВР 03909, собственост на „Специал Строй” ООД гр.Б.С., при отсечка от път ІІ-13, срещу трафопост „Диди Дочев”, посока към МБАЛ, преминавайки през неравност на платното за движение, губи контрол над МПС-то и се блъска, като излиза в дясно по посока на движението си в стоманорешетъчен стълб и предизвиква ПТП с материални щети. Водачът напуска местопроизшествието, без да уведоми и изчака службите за контрол на МВР, както и че не е представил МПС-то на ГТП за 2019г., с което според актосъставителя е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Ц.М., като е вписан и очевидец на нарушението Л.В.Т. ***. По време на съставяне на акта е присъствал и нарушителя, който го е подписал без възражения. Въз основа на този акт на 02.05.2019г. Началникът на РУ – Б.С. към ОД на МВР гр.Враца, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. е наложил на Д. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца и на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20,00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от акта за нарушение, Наказателното постановление, показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и М., които са посетили произшествието, констатирали щетите по железния стълб и обстоятелствата, при които те са причинени, както и последващото поведение на участника в инцидента. От показанията на свидетеля М. се установява, че след като отишли на местопроизшествието св.Л.Т. им обяснил „горе-долу багера и лицето – пълен мъж, което го карало“. По описанието на багера, те се сетили чие е превозното средство и кой може да го е карал, и изпратили колега да го открие. Не след дълго Д. бил доведен на местопроизшествието си, където признал пред свидетелите Х. и М., че той е управлявал багера, и че при преминаване на неравност на пътното платно е излязъл в дясната посока на движение и се е блъснал в железен стълб. Обяснил им, че е напуснал ПТП, за да остави багера, като смятал да се върне.  

Като искрени, непротиворечиви, конкретни и логични, кореспондиращи с останалите гласни и писмени доказателства, съдът кредитира показанията депозирани в с. з. от свидетеля Л.Т.. Макар същият да не е видял лицето, което е шофирало багера, той е видял багера и по описанието му от него и другите намиращи се там хора, служителите на МВР са открили участника в ПТП.

За прецизност следва да се отбележи, че  участието на Д. в ПТП-то и напускането му от мястото на произшествието не се оспорва от жалбопадателя, нито в жалбата, нито в с.з.

В жалбата се излагат доводи, че липсва съставомерен резултат, тъй като не е налице разногласие между страните в ПТП-то, и същите са постигнали споразумение. От доказателствата по делото, обаче се установява, че споразумението между Д. и представител на ЧЕЗ България е подписано едва след като е открит нарушителя и органите на реда са го докарали принудително на местопроизшествието. Безспорно се доказа, че той нито е спрял да установи щетите, нито да уведоми собственика на стълба и едва тогава при евентуално постигане на съгласие между тях относно обстоятелствата свързани с ПТП-то да напусне местопроизшествието, или при непостигане на такова да остане на място и да уведоми съответната служба за контрол към МВР. От доказателствата  по делото по безспорен начин се установи, че жалбоподателят е знаел за настъпилото ПТП, напуснал е мястото на ПТП-то изначално, без да уведоми и изчака органите на МВР. При това същият е нарушил сочената в АУАН и НП норма, която регламентира задължение за водачите на МПС при настъпило ПТП само с имуществени вреди, да не напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнят дадените им указания.

Нарушението е и субективно съставомерно, тъй като както се установи от доказателствената маса, че жалбоподателят е знаел за ПТП-то, не го е отрекъл пред полицейските служители, а е обяснил причините поради, които то е настъпило. Въпреки това, жалбоподателят е напуснал мястото на ПТП-то, което е наложило да бъде потърсен от полицейските органи на работното му място. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушението при съзнаване на обществената опасност на деянието и при съзнаване на настъпващите от него последици.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, съгласно която водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая жалбоподателят е санкциониран с глоба и лишаване от право да управлява МПС в средния размер предвиден за съответното наказание, съответно 100 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС. Според въззивния съд,  видно от приложената към досъдебното производство справка за нарушенията и наложените наказания по ЗДвП, на жалбоподателя многократно са налагани наказания по ЗДвП, поради което административно –наказващия орган правилно е преценил, че личността на дееца е с по-висока обществена опасност касаеща правилата за движение и правилно е определил наказанието му над минимално предвиденото в закона.

Относно отразеното нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, констатирано по време на същата проверка, страните по делото не спорят и съдът намира същото за доказано по безспорен начин. По отношение на това нарушение, за което на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание глоба, съдът намира същото за доказано, тъй като по делото няма данни ППС, което е регистрирано в Република България да е преминало на задължителния годишен технически преглед, съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП. И тъй като в ЗДвП липсва норма, която да санкционира, нарушителите /ползвателите/, изключая собствениците на МПС /за тях има специална санкционна норма/, които управляват МПС, което не е преминало на задължителния периодичен преглед, то правилно Д. е наказан на основание разпоредбата на  чл.185 ЗДвП.

По отношение на възраженията направени от процесуалния представител на жалбодателя в с.з., че в хода на съдебното производство се установило съществено процесуално нарушение, съдът не възприема изложените доводи в тази насока. Наистина в с.з. се установи, че св.Л.Т. не е бил при актосъставителя, докато се е изготвял фактически акта за установяване на административно нарушение, а поправял камиона си, като след изготвянето му той го е подписал, но нямал много ясни спомени за това, тъй като минало доста време, но от неговите показания, че установява че там на място той е подписал акта. Свидетелят Л.Т. заяви, че е чул силен звук, като е гръмнал кабела и е видял багер, но не е видял лицето. От самия акт и от разпита на св.М. е видно, че същият е съставен на място, в присъствието на нарушителя и св.М., като е подписан и от св.Л.Т., в качеството му на свидетел очевидец на ПТП-то. Именно при разследване на обстоятелствата по установяване извършителя на пътно-транспортното произшествие, сведенията дадени от св.Л.Т. и от другите хора намиращи се там се е стигнало до установяване на нарушителя. И тъй като по време на съставяне на акта, като очевидец на случилото се е останал само Л.Т., то именно той е бил вписан като такъв.  Факта, че при съставяне на акта на място са присъствали нарушителя и св.М., който потвърди, че са изпълнени процесуалните правила за запознаване на нарушителя със съдържанието на акта, с неговото предявяване и връчване, съдът намира, че твърдяното от адв.Х., дори да съставлява нарушение, то не се явява от категорията на съществените, тъй като не е довело до нарушаване правата на жалбодателя. Последния е имал възможност да разбере в какво точно е обвинен, да направи възражения на място или в законоустановения 3 дневен срок.

Имайки предвид тези съображения съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, същото се явява законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0248-000329/02.05.2019г. на Началник РУ – Б.С. към ОД на МВР гр.Враца, издадено срещу И.Г.Д. ***, ЕГН **********, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20,00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред  ВрОС.                                                             

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: