Решение по дело №521/2018 на Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е  

№………

гр.Пирдоп, 16.09.2022 г.

                                                                          

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА                                                                                                                                                                                                 

при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 521 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е Образувано е по искова молба, предявена от Д.Н.Ц., ЕГН: ********** срещу М.Г.Л., с която се иска да бъде осъден доктор Л. за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 9790.34 лв. за претърпени болки и страдания от причинено от ответника счупване на челюстта на ищцата по време на хирургична манипулация, както и за причинените и имуществени вреди в размер на 209.66 лв., която сума е изразходвана за следоперативни прегледи и интервенции. Претендират се и разноски.

С отговора на исковата молба М.Г.Л. като ответник е поискал привличане на ЗД „Евроинс“ АД като трето лице помагач на страната на ответника и е предявил обратен иск срещу това трето лице, приет за съвместно разглеждане, с който иска от съда, в случай че уважи предявения от Д.Ц. срещу М.Л. иск за вреди, да бъде осъден  ЗД „Евроинс“ АД да заплати на М.Г.Л., сумата от 7000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена относно професионалната отговорност на Л. и обективирана в полица №18700100000327/10.11.2016г., от която за имуществени вреди, причинени на Д.Н. – 209.66 лв. и за неимуществени вреди, причинени на същото лице - 6790.34 лв. в резултат на увреждане на здравето и от неправилно проведено дентално лечение. Претендират се разноски.

Ищцата твърди, че с решение №78/17.05.2018г. по АНД №107/2018г. по описа на РС-Пирдоп д-р М.Г.Л. е признат за виновен за това, че на 14.11.2016г., около 16.30 часа, в кабинета му, находящ се в с.Чавдар, общ. Чавдар е причинил на ищцата Д.Н.Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст поради немърливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – като „дентален лекар - стоматолог“ и в това му качество, при изпълнение на цялостната дейност, свързана с провежданото на пациентката стоматологично лечение. Немърливото изпълнение се изразявало в нарушение на Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина /чл.79 и 80 от Закона за здравето, чл.6 от Закона за лечебните заведения, чл.5 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина/ - без рентгенова снимка, като минимум от предварителните изследвания за преценка и писмено информирано съгласие, подписано от пациента за извършване на съответната лечебна дейност, е предприел манипулация по изваждане на осми долен в ляво постоянен зъб /мъдрец/, което довело до счупване на челюстта на пациентката. Ищцата сочи, че според съдебното решение по цитираното дело с тези си действия д-р М.Г.Л. е осъществил престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр. ал.1 НК. Ищцата описва подробно как според нея са се случили събитията, а именно: че на 14.11.2016г., около 16.00 часа, след предварителна уговорка с д-р Л. ***, заедно със съпруга си Б.П.Ц. и сина си Н., които взела със себе си, тъй като и предстояло вадене на зъб. Зъболекарят поставил упойка и започнал вадене на зъба, при което тя усещала силан болка. След един неуспешен опит стоматологът и поставил отново упойка и продължил опита си да извади мъдреца, който опит също бил неуспешен и последвало поредно поставяне на упойка, а болката която тя изпитвала през това време описва като „нетърпима“. След около час и половина на безуспешно вадене и при „нетърпима“ болка, тя му казала, че вече и е много зле и той се отказал. Докторът и написал на един лист антибиотик, който и казал да започне да приеме веднага, както и казал, че не може да извади зъба без снимка, въпреки че предходния ден, при уговаряне на часа за посещение изрично го попитала дали да носи снимка. Ищцата твърди, че прекарала нощта в болки и страдания, плачеща и скимтяща от болка, без да може да си отвори устата и в болки в цялата глава. Твърди, че приемала болкоуспокояващи и наред с болката усещала напрежение , парене и тежест в областта на цялата челюст; не могла да се храни, нито да говори, а при всяко неволно движение безпомощно плачела. На 15.11.2016г. направила снимка, с която посетили кабинета на доктор в гр.София и след преглед и консултация били насочени към лицево-челюстна хирургия към Факултета по дентална медицина към Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия София. След извършени изследвания и снимки специалистите и поставили диагноза „МКБ S02.60 F-ra aperta complete mandibulate in reg. angull sin. Sine dislocation“, като обяснили, че и е причинена фрактура на долната челюст. На 16.11.2016г. била хоспитализирана в болницата, където и била извършена операция, при която и била поставена метална шина, фиксирана за зъбите и ластици, с които обездвижили долната челюст. Самата процедура според ищцата била сложна и болезнена, като при поставянето на шините изпитвала силна болка, тъй като те се захващат за всеки зъб чрез увиване на тел, която се затяга с клещи. Твърди, че по-силна болка в живота си не била изпитвала, гадело й се непрекъснато, а след операцията, при превеждането и в другата стая припаднала. След операцията и бил издаден болничен лист за периода от 16.11.2016г. до 22.12.2016г. Сочи, че болката станала нейн спътник месеци наред. Описва, че след около месец и половина и свалили ластиците, а след два месеца- металната шина и че три месеца до оздравяването си се хранела с бебешки каши посредством сламка, а болката по време на хранене била толкова силна, че предпочитала да гладува напълно. Заявява, че въпреки приема на болкоуспокоителни, не могла нито да спи, нито да се храни от болката, нито дори да си отвори устата. Била принудена и да се крие от децата си, тъй като изглеждала по страшен начин. Претърпените имуществени вреди ищцата сочи, че са в размер на 209.66 лв. и са за прегледи, медицински интервенции и гориво и паркинг, заплащани при пътуванията за преглед.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Г.Л., който взема становище по предявените срещу него искове чрез упълномощената адв.П.Н.. Признава се с отговора, че с влязло в сила решение №78/17.05.2018г. по АНД №107/2018г. по описа на РС-Пирдоп М.Г.Л. е признат за виновен за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр. ал.1 НК, като на основание чл.78а НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. В мотивите на решението било посочено, че деянието е извършено при непредпазливост. Адв.Н. сочи, че с оглед обвързващата, задължителна сила на решението по чл.78а НК в настоящото производство не се обсъждат въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като те са безспорно установени с цитираното решение по АНД №107/2018г. по описа на РС-Пирдоп. Ответникът обаче оспорва твърденията в исковата молба относно претърпените вреди като характер, интензитет и продължителност, както и твърденията, че в резултат на деянието за ищцата са настъпили, посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Алтернативно – в случай, че исковите претенции бъдат приети за основателни, ответникът ги оспорва по размер като прекомерно и неоснователно завишени в противоречие с принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД. По отношение на неимуществените вреди бива заявено, че видът и интензитетът на вредите не могат да имат паричен еквивалент на исканата сума от 9790.34 лв., а по отношение на имуществените вреди- че нито са индивидуализирани, нито са реализирани в посочения размер от 209.66 лв. Ответникът моли съда да бъдат отхвърлени предявените искове като недоказани и да му се присъдят разноски.

В исковата молба по обратния иск на М.Г.Л., подадена срещу ЗД „Евроинс“ АД, се твърди, че ищецът М.Л. чрез „Районна колегия на БЗС“ София област и ответникът ЗД „Евроинс“ АД са обвързани от договор за застраховка „Професионална отговорност“ съгласно полица №18700100000327/ 10.11.2016г. за срока от 00.00 часа на 11.11.2016г. до 24.00 часа на 10.11.2017г. /раздел IV, т.6/. Предмет на застраховане се твърди да е професионалната отговорност на застрахования за „заплащане на щети и загуби на трети лица, претърпели вреди поради нарушение на професионалните задължения /виновна небрежност/“. Уговореният единичен лимит /за едно застрахователно събитие/ бил 7000 лв., а агрегатният лимит /общият размер на застрахователното обезщетение в срока на действие на договора, независимо от броя на застрахователните събития/ бил  10 000 лв. Ищецът по обратния иск счита, че в настоящия случай, застрахователното събитие, предмет на договора за застраховка, безспорно било налице- телесно увреждане, причинено при упражняване от застрахования д-р Л. на професионална дейност в рамките на договора, което пък ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение до уговорения единичен лимит в размер на 7000 лв.

Ответникът по обратния иск – Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е депозирало писмен отговор в указания му законоустановен срок. Застрахователното дружество ЗД „Евроинс“ АД, което е конституирано като трето лице-помагач в настоящия процес на страната на ответника с определение на съда от 22.02.2019г., счита че искът е допустим, но неоснователен, поради което бива оспорван изцяло – по основание и размер. Третото лице-помагач завява, че не оспорва обстоятелството, че със „ЗД Евроинс“ АД е сключен застрахователен договор  №18700100000327/ 10.11.2016г., по силата на който дружеството се е задължило да поеме отговорността за обезщетяване на вредите, нанесени от ищеца по обратния иск при упражняване на неговата професионална дейност, но оспорва, че процесните вреди попадат в обхвата на застрахователното покритие на полицата. Сочи се, че съгласно раздел III, т.4 от застрахователната полица „ЗД Евроинс“ АД носи отговорност за причинени вреди когато застрахованите лица са действали съобразно правилата за добра медицинска практика, а видно от твърденията на самия ищец по обратния иск, същият е намерен за виновен за нанасяне на вреди, настъпили вследствие от неспазване на утвърдените медицински стандарти. В този смисъл, нанасянето на вреди поради неспазване на утвърдените медицински стандарти, представлявало риск, изключен от покритието по застрахователната полица и застрахователят не носи отговорност за обезщетяване на така нанесените вреди. Сочи се още, че съгласно чл.7, ал.16 и 17 от приложимите към полицата Общи условия, застраховката не покрива вреди, произтичащи от груба небрежност, какъвто е настоящият случай в гражданско-правен аспект. „ЗД Евроинс“ АД прави и възражение относно това, че ищецът по обратния иск не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя, че срещу него е имало образувано производство и съответно - наложено наказание за нанесени вреди, които попадат или има основание да се счита, че могат да попаднат в обхвата на сключения застрахователен договор, каквото задължение е предвидено не само в сключената застраховка, но и в чл.430, ал.1, т.1 и т.3 КЗ. Предвид изложеното, ответникът по насрещния иск твърди, че обратният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли. В своето становище „ЗД Евроинс“ АД е взело отношение и по основателността на исковете на Д.Ц. срещу д-р М.Л., като заявява, че ги счита за неоснователни и завишени по размер. Твърди, че не било установено по безспорен начин, че претърпените болки и страдания на Ц. са причинени именно от действията или бездействията на д-р Л. и че дори да се приеме, че счупването на челюстта е причинено при манипулацията, извършена от д-р Л. на 14.11.2016г. то счупването е настъпило не поради грешка на д-р Л., а поради настъпило усложнение, за което ответникът не носи отговорност. Искът за обезщетение за неимуществени вреди не отговарял на търпените от ищцата вреди, нито на стандарта на живот в страната.

Делото е било спряно на 10.02.2021г. на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК -поради данни за престъпни обстоятелства, от които зависи изходът на гражданскоправния спор и е било изпратено на Районна Прокуратура-Пирдоп. Възобновено е с определение от 30.05.2022г., след като делото е върнато от РП-Пирдоп и е представено постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът Д.Н.Ц. се явява лично и се представлява от пълномощника си адв. Д.Н. от САК, която поддържа изцяло депозираната искова молба. В хода по същество на делото адв. Д. Н. моли съда да постанови решение, с което д-р М.Л. да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени от доверителката й болки и страдания за сумата от 9790.34 лв. Претендира разноски.

В предоставения от съда срок процесуалният представител на ищцата Ц. е депозирала писмени бележки, в които развива доводите си за основателност на предявените претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Сочи се, че причинно-следствената връзка между опита, който е направил М.Л., да извади зъб на ищцата и увреждането на ищцата е доказана, като видно било от мотивите на Решение №78/17.05.2018г по АНД №107/2018г., с което той е признат за виновен за нарушаване на правилата за добра медицинска практика, че д-р Л. сам е признал вината си и не е оспорил фактическата обстановка. Сочи се, че видно от цялата медицинска документация, както и от извършените експертизи, било установено по категоричен начин, че на ищцата, чрез оперативна интервенция са поставени зъбни шини и ластици, с които тя е била в продължение на около месец и половина. Установено било от експертизите и свидетелските показания, че тя е претърпяла силни болки и страдания, продължили с месеци, чийто отзвук се отразява и до днес. Сочи се, че в конкретния случай ищцата е преминала лечение, приложимо при фрактура на челюстта или опасност от такава, т.е. последиците за нея са като от причинена средна телесна повреда. Цитира се практика за значението на „счупването на челюстта“ като средна телесна повреда. С писмената защита се иска от съда да осъди д-р М.Г.Л. да заплати на ищцата сума в размер на 9790.34 лв.- обезщетение за претърпени болки и страдания, както и сума в размер на 209.66 лв.- част от извършените разходи по лечението й или общо 10 000 лв. за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди. Поддържа се искането за присъждане на разноски.

Ответникът по иска и ищец по обратния иск- М.Г.Л. не се явява в проведените съдебни заседания, но се представлява от упълномощената адв.П.Н. от САК, която оспорва предявените искове и поддържа иска срещу третото лице-помагач със заявените претенции. Оспорва възраженията на третото лице-помагач, като възразява действията на доверителя й да са представлявали действия, извършени при груба небрежност. Оспорва и твърдението, че неизпълнявайки задължението си да уведоми застрахователя, доверителят й е загубил възможността да ползва обезщетението по застрахователния договор. Счита, че уведомяването е своевременно със самата искова молба, съгласно чл.27, ал.1 ОУ. В хода по същество на делото адв.Н. моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, тъй като не се събрали доказателства доверителят й, в резултат на престъплението, за което е признат за виновен, да е причинил на ищцата твърдените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Алтернативно, в случай, че бъдат приети за основателни и доказани исковете, които са предявени от ищцата, то адв.Н. моли съда да осъди третото лице-помагач да заплати сумите, за които доверителят й бъде осъден да заплати на ищцата. Претендира разноски.

В предоставения от съда срок процесуалният представител на ответника и ищец по обратния иск М.Л.- адв.П.Н. депозира писмена защита, с която подробно обосновава направените от нея искания в хода на процеса. Сочи се, че в производството по гр.д. № 521/2018г. на РС-Пирдоп са приети единична и тройна Съдебно-медицински експертизи /СМЕ/, като съгласно заключенията на вещите лица, от наличната медицинска документация, относима за процесния случай, използвана от вещите лица в наказателния процес и обусловила изводите на наказателния съд в производството по АНД №107/2018г. на РС-Пирдоп, не се установява фрактура на долната челюст на Д.Ц., респ. не й е причинена средна телесна повреда от ответника М.Л.. С оглед събраните по делото доказателства следвало да се приеме, че не се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД е опровергана. Следвало да се приеме, че не се доказало безспорно в производството, че описаните в исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответника Л.. В този смисъл оспорването от страна на ответника на твърденията в исковата молба относно претърпените вреди като характер, интензитет и продължителност, както и твърденията, че в резултат на деянието за ищцата са настъпили посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, следвало да се приеме за основателно. В този смисъл адв.Н. счита, че предявените искове са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Алтернативно- в случай, че бъдат приети за основателни исковите претенции, моли да бъде уважен предявеният обратен иск. Установило се и не се оспорвало по делото, че ищецът по обратния иск чрез „Районна колегия на БЗС“ София област и ответника по обратния иск са обвързани от договор по застраховка „професионална отговорност“. В настоящия случай застрахователното събитие, предмет на договора за застраховка, безспорно било налице – телесно увреждане, причинено при осъществяване на упражняваната от застрахования д-р Л. професионална дейност и в срока на действие на договора. Това ангажирало и отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение по уговорения единичен лимит в размер на 7000 лв. Следвало да се има предвид, че застрахователното събитие не е противоправното и виновно деяние на застрахования, а вредата от него. С оглед на това, в случай, че съдът уважи предявения от Д.Ц. срещу М.Л. иск по чл.45 ЗЗД, се иска да бъде осъден ЗД „Евроинс“ АД да заплати н М.Л., на основание чл.429, ал.1 КЗ, сумата от 7000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, от която имуществени вреди- 209.66 лв. и неимуществени вреди – 6790.34 лв., причинени на Д.Ц. в резултат на увреждане на здравето й от неправилно проведено дентално лечение от М.Л. на 14.11.2016г., при условие, че тази сума бъде платена от прекия причинител.

С определение от 22.02.2019г., по искане на ответника М.Л., съдът, на основание чл.219, ал.1 ГПК, е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника ЗД „Евроинс“ АД и е приел за съвместно разглеждане предявения срещу това лице от М.Л. обратен иск. В част от съдебните заседания по разглеждане на делото третото лице – помагач и ответник по обратния иск- ЗД „Евроинс“ АД се представлява от упълномощения юрк. Н.К., а преди последното съдебно заседание е депозирано писмено становище, с което е заявено искане за присъждане на разноски, направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца и ответника и е поискан срок за писмена защита. Такава е депозирана в предоставения срок и в нея ЗД „Евроинс“ АД моли съда да отхвърли предявените искове с оглед съображенията, изложени в отговора на исковата молба. В допълнение се сочи, че бил налице посочения в отговора на исковата молба изключен риск „груба небрежност“, в случай, че се приеме прилагането на разпоредбата на чл.300 ГПК. Този изключен риск бил предвиден в чл.7, ал.16 и 17 от приложимите Общи условия, неразделна част от застрахователния договор. Сочи се още, че не бил доказан искът на ищцата срещу М.Л., доколкото не били доказани вреди. Тройната съдебно-медицинска експертиза категорично установила, че не са налице данни за счупване (фрактура) на костта, поради което поставянето на шината и претърпените неудобства от ищцата нямали връзка с поведението на д-р М.Л..

 

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

С влязло в сила Решение №78 от 17.05.2018г., постановено по АНД №107/2018г. на РС-Пирдоп, М.Г.Л., ЕГН: **********, е признат за виновен за това, че на 14.11.2016г., около 16.30 ч. в с.Чавдар, в зъболекарски кабинет, е причинил на Д.Н.Ц. ***, ЕГН:**********,***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност- като „дентален лекар – стоматолог“ и в това му качество, при извършване на цялостна дейност, свързана с провеждане на стоматологично лечение на пациентката Ц., като немарливото изпълнение се изразява в нарушаване на Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина /нарушил е чл.79 и чл.80 от Закона за здравето, чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, чл.5 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина/ - без рентгенова снимка, като минимум от предварителните изследвания за преценка, и писмено информирано съгласие, подписано от пациента за извършване на съответната лечебна дейност, е предприел манипулация по изваждане/екстракцио/ на осми долен в ляво постоянен зъб/мъдрец/, което е довело до счупване на челюстта - престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр. ал.1 НК, поради което, на основание чл.78а НК, Съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00 лв. В хода на наказателното дело обвиняемият Л. не е оспорил изложената от Прокуратурата фактическа обстановка, поради което решението е постановено на база на събраните в досъдебното производство доказателства, сред които и Съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещи лица Даниел Мишин и Р. Хаджиев, които са заключили, че от медицинската документация и извършените рентгенови изследвания, приложени по делото, било видно, че Д.Н.Ц., при извървшане на хирургична стоматологична манипулация за изваждане на осми долен съб в ляво е получила счупване на долната челюст в областта на долночелюстния ъгъл в ляво, което по своята медико-биологична характеристика е реализирало самостоятелния квалифициращ признак „счупване на челюст“, което увреждане се е отразило и функционално на дъвченето.

В хода на наказателното производство е възприета следната фактическа обстановка, която се установява и не е спорна и по настоящото дело:

„На 13.11.2016г. пострадалата Д.Ц. се свързала по телефона с обвиняемия д-р М.Л. и му съобщила, че има силни болки на зъб-мъдрец от долна лява страна. Двамата се уговорили на следващия ден Ц. да посети стоматологичния му кабинет в с.Чавдар, който пострадалата е посещавала няколко пъти преди това за лечение и вадене на други зъби. На 14.11.2016г. Ц. посетила стоматологичния кабинет на д-р Л., заедно със съпруга си- свидетеля Б.Ц. и била веднага приета и прегледана. Д-р Л. заявил, че осми долен зъб в ляво /т.нар. мъдрец/ е наложително да бъде изваден. Ц. не била направила рентгенова снимка на зъба и не била подписала информирано съгласие, въпреки което Л. предприел манипулация по изваждане на зъба с нейно устно съгласие. Докторът и поставил местна упойка със спринцовка и игла, изчакал няколко минути същата да подейства и започнал действия по механично изваждане на зъба, като за целта използвал стоматологичен инструмент – т.нар. „длето“. След няколко неуспешни опита за изваждане на зъба, Ц. почувствала силни болки от механичното въздействие и прилаганата върху зъба сила, съобщила на Л. за силната болка, при което той и поставил допълнителна упойка и продължил манипулацията. След поредния неуспешен опит за изваждане на зъба, Ц. казала на стоматолога, че и прилошава от силната болка, като той отново и поставил допълнителна упойка и спрял процедурата за известно време, след което опитал отново неуспешно да извади зъба и след като в рамките общо на около два часа не успял, преустановил работата си върху пациентката, казал й че няма да успее да извади зъба и че е добре на следващия ден да посети д-р Атев- негов колега, работещ в гр. София, с когото Л. се свързал преди да насочи Ц. натам. Изписал й антибиотик и й казал преди да отиде при д-р Атев да направи рентгенова снимка на зъба. През нощта Ц. изпитвала много силни болки, а на следващия ден, както и казал Л., си направила рентгенова снимка в гр.Пирдоп и заминала за гр.София, където след като докторът видял снимката, я пренасочил към колегата си д-р Генадиев от СБАЛЛЧХ- София. На 16.11.2016г. Д.Ц. била приета в болницата, а след направена нова снимка й било съобщено, че има счупване на долната челюст при мястото на зъба, който д-р Л. се е опитал да извади. Ц. останала на лечение до 22.11.2016г. с окончателна диагноза: пълно открито счупване на долната челюст в областта на левия ъгъл без разместване. Под локална анестезия и били поставени метални шини. На 22.11.2016г. Ц. била освидетелствана и от съдебен лекар.“

Приобщени са в хода на досъдебното производство и са представени непосредствено пред настоящия съд Епикриза, издадена от Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, два броя болнични листове и Съдебно-медицинско удостоверение /СМУ/.

Епикризата е издадена на 16.11.2016г. на Д.Н.Ц., постъпила в лечебното заведение на 16.11.2016г. и изписана на 22.11.2016г. Видно от епикризата, на Ц. е снета анамнеза по нейни данни, като тя е съобщила, че на 14.11.2016г. е бил направен неуспешен опит да й бъде изваден мъдрец на долната челюст в ляво. Оплакала се е от болки и подуване на доланата челюст в ляво и затруднено отваряне на устата. Описани са локален, соматичен и специализран статус на пациентката. Според посоченото относно статуса Ц. е била контактна, адекватна, ориентирана, като е имала лицева симетрия, дължаща се на болезнен оток в областта на тялото на долната челюст вляво. Отварянето на устата било нормално, без нарушения в оклузията и без дислокация на фрагментите. Установявала се патологична подвижност м/у 37 и 38 зъби.  В епикризата заболяването е квалифицирано като „травматично“ и като дата на оперативна интервенция е отбелязана- 16.11.2016г. Цитирана е извадка от оперативния протокол №869/16.11.2016г. според която: „Под локална анестезия се поставиха стандартни метални шини, които се фиксираха за зъбите с телени лигатури. Поставиха се ластици и се осъществи междучелюстна имобилизация.“. Поставената окончателна диагноза е: „S02.60 F-ra aperta complete manudibulae in reg. anguli sin. Sine dislocationem“. Терапевтичната схема е включвала хирургично и медикаментозно лечение. Посочено е, че следоперативният период е гладък, като Ц. е посочено, че е изписана в добро общо и локално състояние. Епикризата е подписана от управителя на лечебното заведение, завеждащия отделението и двама лекуващи лекари.

На Д.Ц. са били издадени 2 болнични листа за временна неработоспособност: един от лечебното заведение, в което е оперирана с №Е20166389569/22.11.2016г. и един от МЦ I-Пирдоп ЕООД с № Е20167641076/29.12.2016г., като тя е била в отпуск именно порадзаради диагноза „счупване на долна челюст, закрито“ до 11.01.2017г.

На Д.Ц. е издадено и съдебномедицинско удостоверение №588.11/2016г. от лекар от специализиран съдебномедицински  кабинет, който е снел информация от лицето и е констатирал, че между челюстите е поставена назъбена фиксираща шина, а в областта на лявата буза и левия долно-челюстен ъгъл е налице разлят оток. Пред него лицето е представило лична амбулаторна карта, в която е било отразена диагноза- „пълна открита фрактура на долната челюст в областта на левия долно челюстен ъгъл с разместване“, както и болничен лист. Лицето е съобщило, че епикризата ще й бъде издадена по-късно. В заключение в удостоверението е посочено, че при прегледа и от медицинската документация на Д.Ц. се установили  травматичните увреждания- пълно счупване с разместване в областта на левия долно-челюстен ъгъл и състояние след оказана специализирана медицинска помощ. Заключението на съдебния медик е, че това травматично увреждане може да се получи в резултат на механично въздействие в областта на долната челюст и съответства да е получено по време и начин, както съобщава освидетелстваната.

Ответникът М.Г.Л., срещу когото ищцата е насочила исковите си претенции и спрямо когото е било постановено решението по №107/2018г. на РС-Пирдоп, е завършил „дентална медицина“, което се установява от дипломата му за висше образование- серия МУС №032493/07.07.2014г., издадена от МУ- София. Видно от същата ответникът е с магистърска степен по специалността „дентална медицина“.

Не се спори по делото, че ответникът М.Л. упражнява дейност на „стоматолог“ в с.Чавдар. Във връзка с тази си дейност същият като лекар по дентална медицина е бил застрахован под №98 в поименния списък по застрахвоателна полица №18700100000327/10.11.2016г. със застраховател ЗД „Евроинс“ АД и застраховащ „Районна колегия на БСЗ“- Софийска област по застраховка „Професионална отговорност“, видно от самата полица, представена по делото. Полицата е със срок на действие от 00.00 часа на 11.11.2016г. до 24.00 часа на 10.11.2017г. Посоченият лимит на отговорността на застрахователя  за едно лице от списъка е 7000 лв. за едно събитие и обща отговорност за всички събитие- 10 000 лв. Застраховката е посочено, че покрива професионалната отговорност на застрахованите лица за заплащане на щети и загуби на трети лица, претърпели вреди поради нарушение на професионалните им задължения (виновна небрежност), съгласно действащото българско законодателство и правилата за добра медицинска практика. Посочено е, че отговорността на застрахвоателя е за всички събития, настъпили през срока на действие на полицата, независимо от това кога е предявен иск в рамките на давностните срокове, предвидени в българското законодателство. Посочено е, че застрахователното покритие е в обхват, размер и начин на обезщетяване съгласно настоящата полица и приложените към нея като неразделна част Общи условия по застрахователен договор „професионална отговорност“- Клауза 01.

Общите условия /ОУ/ на ЗД „Евроинс“ АД по застраховка „Професионална отговорност“ също са приобщени по делото. Според чл.6 от ОУ за „покрит риск“ по застрахователния договор се счита опасността /вероятността/ от причиняване на вреди от застрахвоания, вследствие на виновно неизпълнение на неговите професионални задължения. В чл.7 от ОУ са посочени Изключения, при които застраховката не покрива изплащането на обезщетение за вреди. Сред изключенията са: „действия, извършени умишлено или в резултат на груба небрежност, с изключение на случаите, когато застраховането на отговорността е задължение по закон“ (чл.7, ал.17 ОУ), както и „умишлени действия и/или груба небрежност, както и нарушване на нормативно определени изисквания от страна на застрахования или свързани с него лица, целящи неоснователно обогатяване от застраховката (чл.7, ал.16 ОУ)“. В чл.27, ал.1 ОУ е предвидено, че при предявяване на съдебен иск застрахованият е длъжен „да уведоми писмено застрахователя най-късно 7 дни преди първото по делото съдебно заседание…“.

Ищцата Д.Ц. е представила един брой фактура с №11438, издадена на 22.11.2016г. от „СБАЛ по ЛЧХ“ ЕООД на стойност 34.80 лв. (за 6-дневен престой в лечебното заведение) и фискален бон към нея; 1 брой квитанция с № 324/22.11.2016г., издадена от д-р Гошев при Специализиран съдебномедицински кабинет за сумата от 60.00 лв.; 2 бр. фискални бонове от дати 22.11.2016г. (за сумата от 40.00 лв.) и 23.11.2016г.(за сумата от 49.96 лв.) за заредено гориво; фискален бон от 29.11.2016г. за запплатен рентген при МУ „Факултет по дентална медицина“ в размер на 16.00 лв.; фискален бон за сумата от 2.90 лв., който обаче е нечетлив в останалата си част; фискален бон от 29.11.2016г. за заплатена такса паркинг в размер на 6.00 лв.

Допусната е по делото Съдебномедицинска експертиза с поставени общо 10 на брой въпроса, изготвена от вещо лице Л.К.Д.- специалист по орална и лицево-челюстна хирургия. На въпроса какви са телесните увреждания, получени от Д.Н.Ц. в резултат на медицинската манипулация, извършена от страна на М.Г.Л. на 14.11.2016г., вещото лице е отговорило, че след като се е запознала с материалите по делото: ИЗ за времето на пролежаването в СБАЛ по ЛЧХ, установила, че пациентката е имала оточна лява лицева половина, болки, затруднено хранене, трудно отваряне на устата и трудно преглъщане. Това състояние било следствие от опита да бъде екстрахиран 8-ми зъб, като и в случай на успешен такъв опит също са възможни посочените неудобства. Посочено е, че това състояние е било изцяло обратимо след съответно системно и локално лечение- антибиотици, обезболяващи, локални антисептици. Според вещото лице Д. други увреждания в следствие на опита за екстракция на мъдрец от 14.11.2016г. Ц. не била получила. На рентгенографията, направена на 15.11.2016г., с която е посетила д-р Атев, както и направената нова рентгенография, с която е приета в СБАЛ по ЛЧХ, не се установявала фрактура на долната челюст. Посочено е, че на нито една от рентгенографиите няма фрактурна линия, няма фрагменти, нито разместване. По време на болничния престой бил екстрахиран зъб 38 на 21.11.2016г. Направена била контролна снимка, на която се вижда празната алвеола от мъдреца и липсвали всякакви рентгенологични и клинични данни за фрактура. Според вещото лице Д., за да бъде изваден този труден мъдрец в лечебното заведение, значи Ц. е могла да отваря устата си, а и никакво разместване не е последвало на фрагментите. При усложнена екстракция и данни за счупване на челюстта, фрагментите щели да се разместят в различни посочки, тъй като ги теглят различни мускулни групи и щяло да има друг рентгенов образ. Освен това според вещото лице е описана диагноза „пълно открито счупване на долната челюст в ъгъла“, като ъгълът на челюстта е след мъдреца, а е описана подвижност между 37 и 38 зъб, т.е. по-напред. На въпроса какво лечение е било приложено на Д.Ц. вещото лице е отговорила, че е направено стандартно шиниране и обездвижване на долната челюст, което се осъществява при неразместени фрактури или като профилактична мярка ако се очаква счупване. Посочено е, че понастоящем не се налага и не се прилага лечение на г-жа Ц., свързано с този случай. Според отговора на 3-ти въпрос възстановителният период на Д.Ц. е преминал със съответните ограничения при шинирани челюсти- невъзможност да се храни, да говори, да изпълнява ежедневните и служебните си задължения за срок от 45 дни. На четвъртия зададен въпрос вещото лице е отговорила, че няма последици от случилото се и от лечението. Относно степента и интензитета на болките вещото лице е посочило, че болките от вадене на мъдрец и предхождащ го опит за същото, както и шиниране на челюстите, са силни и постоянни за срок от 7-10 дни и се намаляват с обезболяващи. На въпроса дали претърпените травми са стрсогенен фактор, вещото лице е посочила, че да се отстрани оперативно или оперативно мъдрец е стрес, а да ти обявят челюстта за счупена и да си шиниран 30-45 дни е травматично и запомнящо се. За да установи какво е здравословното състояние на ищцата към настоящия момент, вещото лице е извършила преглед на 09.09.2019г. в УМБАЛ „Александровска“ и е посочила, че няма последици от екстракцията на мъдреца, няма козметични дефекти, няма функционални нарушения. Зададен е въпрос при наличие на рентгенови данни за зъбния статус /наличие на рентгвново изследване- снимка/, предвидимо ли е и предотвратимо ли е счупване на челюст при изваждане на мъдрец, като вещото лице е посочило, че третият молар или мъдрец задължително се екстрахира след образна рентгенова снимка и е вменен като задача на орални и лицево-челюстни хирурзи. В случая 38 зъб на Д. е бил с извити, споени корени, достигащи до канала на нервус мандибуларис инфериор и екстракцията е била предвидимо сложна, особено ако си без асистент или медицинска сестра. Според вещото лице усложения при тази манипулация са възможни, като съответно се информира пациентът за всички възможни последици- оток, болка, трудно отваряне на устата, трудно преглъщане, нараняване на мандибуларния нерв, на лингвалния нерв, счупване на челюст. Според вещото лице в условията на спешност е следвало да се постави аресен, да се умъртви зъба, да се назначи антибиотик, обезболяващи, локални антисептици и да се насочи към хирург или хирургично отделение. В заключение на цялата СМЕ вещото лице е посочила, че пациентката е понесла лечение и ограничение като при счупена челюст, като е възможно да е била шинирана и обездвижена за предотвратяване на счупване, но клиничните пътеки изискват изписване на конкретни диагнози и кодове, в противен случай лечението не се остойностява.

В съдебно заседание вещото лице по допуснатата СМЕ Л.К.Д. поддържа заключението си. Казва, че от снимките по делото и тези, които тя направила, установила, че има проблем с диагнозата. В архива на болницата изчела цялата история на заболяването на Д.Ц. и видяла снимките, които са вътре. Констатирала, че няма данни за счупване на челюстта на нито една от снимките и нито един от критериите за счупване на челюст не се покрива от снимките. Обяснява подробно защо дава това становище, като заявява, че това, че няма счупване не означава, че пациентката, при вадене на „труден мъдрец“, не е могла да получи оток, болки, затруднено отваряне на устата, трудно преглъщане и т.н. Заявява, че пациентката е понесла лечения, болки и ограничения като при счупена челюст, но ги е понесла за различно време.  Твърди, че ако челюстта е била счупена, тя не може да се възстанови с шини, а трябва да се постави пластина с телен шев или с остеосинтеза да се възстанови ъгловата фрактура, което представлява открита операция, а няма данни в случая такава операция да е правена на Д.Ц., т.е. имало противоречие между диагнозата, която й е поставена в епикризата и действията на лекарите. В случая Ц. нямала и белези от разрези. На въпроса дали неподлагането на рентгенова снимка е нарушение на утвърдените медицински стандарти, вещото лице пояснява, че през 2016г. не е имало общи стандарти, а всички стандарти са били по специалности- орална хирургия, лицево-челюстна хирургия и ортодонтна хирургия. Стандарта „орална хирургия“ по правило изисквал хирузрзи да се занимават с ваденето на мъдреци, тъй като винаги може да се стигне до процесната ситуация и задължително се изисква рентгенова снимка, защото ако ще отстраняваш от челюстта трябва да видиш челюстта. Вещото лице изразява предположение, че тъй като няма клинична пътека „профилактика срещу счупване“ колегите й хирурзи са написали „фрактура“. Вещото лице е категорична, че болките и страданията, които е понесла ищцата, не са от счупването, а са от интервенциите в нейната устна кухина. Сочи, че на 14.11.2016г. е правен един опит за екстракция, в който е слагана упойка, тъканите са инфилтрирани, ползвани са инструменти, имало е опит за разклащане на този зъб, което само по себе си води до оток на тъканите, но тези тъкани са до сливиците и това води до затруднено преглъщане, а мускулите се контрахират. След няколко дни на антибиотично лечение обаче, каквото е имала Ц. в болницата, това състояние се подобрило и се е отпуснала мускулатурата, защото, за да отстранят зъба, е следвало да имат достъп до него и да си отвори устата. Сочи се, че след като е изваден зъбът Ц. е имала нови отоци и болки, защото това е нов процес и на травмираното място той е бил по-аресивен. В този смисъл болките на ищцата били протекли на два етапа. Според вещото лице Д.Ц. не е имало как да разбере дали челюстта й е била счупена, а и едва ли някой и е обяснил и я е запознал с подробностите.

С оглед факта, че заключението на вещото лице Л.Д. е било изцяло в противоречие със заключението на вещите лица, изготвили СМЕ в досъдебното производство, относно факта имало ли е „счупване/фрактура“ при Д.Ц., съдът е допуснал тройна комплексна СМЕ с две вещи лица лицево-челюстни хирурзи и едно вещо лице- рентгенолог.

Тройната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф. д-р П.С., проф. д-р Д.З. и проф. д-р Х.М., е подробна и медицински обоснована и вещите лица единодушно са заключили, че от направените и представени рентгенографии няма данни, които да насочват за наличие на фрактура на долната челюст. За яснота е посочено, че в клиничната практика се наблюдават случаи, при които на панорамна рентгенография е възможно налична фрактура на долна челюст да е недобре видима, но в конкретния случай върху общо 5 панорамни рентгенографии и една контролна панорамна рентгенография не се виждат никакви рентгенови белези, които да насочват към фрактура. Подчертава се, че ако наистина е била налична фрактура, виждаща се в устата и същата не се вижда на рентгенографиите, то в този случай се извършва друго образно изследване като скенер или друга рентгенография, различна от панорамна снимка. Редно било в този случай да се направи насочен коментар, в който лекуващият лекар да обясни конкретно случая и установените проблеми.

В съдебно заседание вещото лице П.С., явяващ се от името на трите вещи лица, поддържа заключението и отговаря на всички поставени му въпроси, като заявява, че и за тримата специалисти е било особено съществено да не допуснат грешка при отговора на поставения им въпрос, поради което са се запознали подробно с всички рентгенографии и история на заболяването и макар да не са преки свидетели на това дали е имало фрактура, такава на снимките не се установява. Отделно от това експертът, издал СМУ въобще не коментирал дали е видял снимка, а вещите лица Мишин и Хаджиев, изготвили СМЕ в досъдебното производство, не посочвали изобщо да са разгледали история на заболяването. Освен това, нямало данни за насочване на лицето към скенер, нито изричен коментар, че има фрактура, която не се вижда. Вещото лице заявява, че заключението им, базирано на медицинските доказателства - че няма фрактура, не изключва възможността ищцата да е преживяла всичко, което твърди. В случая счита, че шинирането не е осъществено превантивно, макар често, когато се очаква да настъпи счупване при дадена процедура, се поставят шини, защото когато възникне счупването на пациента вече му е трудно да стои с отворена уста. Счита, че у хирурзите в случая или е имало съмнение и притеснение, че е възникнало счупване, което не виждат понеже зоната е била травмирана, подута, имало е клатене или са се съмнявали, че е вероятно да възникне такова счупване и затова са поставили шините. Категоричен е обаче единствено за това, за което са се подписали- че на рентгенографиите не се вижда счупване.

Именно заради констатациите на единичната и тройната СМЕ- че „фрактура“ не се наблюдава при ищцата Д.Ц., у съдебния състав възникнаха съмнения, че медицинската документация, използвана за изводите на наказателния съд, е възможно да е неистинска, което само по себе си представлява данни за наличие на престъпни обстоятелства, делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК и е изпратено на РП-Пирдоп. Междувременно от административния ръководител на Апелативна прокуратура – София е било внесено в Апелативен съд- София предложение за възобновяване на административнонаказателното производство по АНД №107/2018г. по описа на РС-Пирдоп и за отмяна на издаденото по него решение. Софийският Апелативен съд обаче се е произнесъл с Решение №294 от 28.09.2021г. по НД №741/2021г. по техен опис, с което е прекратил производството и го е върнал на САП поради изпуснат едномесечен срок по чл.71, т.2 ЗАНН, поради което искането било процесуално недопустимо. Решението е счетено от самия съдебен състав за окончателно и не е допусната до разглеждане касационната жалба на М.Г.Л. до ВКС.

На 27.04.2022г. е уведомен РС-Пирдоп за резултата от проверката на Районна прокуратура-Пирдоп, извършена на основание изпратеното им гр.д. №521/2018г. на РС-Пирдоп с данни за наличие на престъпни обстоятелства при издаване на медицинската документация. Представено е постановление на прокурор при РП-Пирдоп от 26.04.2022г., с което е отказано образуването на досъдебно производство по преписка № 673/2021г. по описа на РП-Пирдоп. Мотивите за отказа да се образува досъдебно производство са, че в конкретния случай не може да се приеме, че даденото от вещите лица Мишин и Трендафилов по ДП №48/2017г. на РУ-Пирдоп заключение отразява неистина относно фактите или съдържа неправилен извод на поставените въпроси, за да е осъществено изпълнителното деяние на чл.291, ал.1 НК. Видно е от направеното обсъждане на фактите и доказателствата в постановлението, че Прокуратурата не е разбрала поради какви причини и със съмнение за какво престъпление им се изпраща гражданското дело, а именно: такова по чл.311 НК относно официалните документи, издадени от болничното заведение, каквото деяние изобщо не е изследвано и обсъдено, но независимо от това са реализирали произнасяне с техен акт, поради което съдът намери, че е налице основание за възобновяване на настоящото дело и същото бе възобновено с определение от 30.05.2022г. След приключване на настоящото дело с влязъл в сила съдебен акт, Съдът ще направи повторен опит за сезиране на Прокуратурата относно фактите, които не са взели предвид и изследвали.

Разпитани са по делото четирима свидетели.

Свидетелят Б.П.Ц. е съпруг на ищцата Ц. от 2005г. и разказва пред съда, че на 14-ти ноември 2016г. закарал съпругата си при въпросния доктор в с.Чавдар за вадене на зъб, тъй като тя имала силни болки и останал с тях вътре в стаята. Докторът й сложил упойка, изчакал малко и започнал да дърпа зъба. Интеревенцията твърди, че продължила доста време- час и половина или два, през което време й се биели доста упойки. Казва, че съпругата му изпитвала силни болки, а докторът продължавал да се опитва да извади зъба. Изваждането обаче било неуспешно. След това докторът ги насочил да отидат в гр.София- при друг доктор на име Атев. На следващата вечер- на 15-ти помолил Иван Червенков да ги закара до гр.София, където намерили въпросния доктор Атев. Съпругата му влязла вътре да я преглежда, а той останал отвън във флоайето. Зъболекарят погледнал съпругата му, след което излязъл и отишъл в другата стая да говори по телефона, като предполага, че се е обадил на д-р Л.. Насочил ги след това на другия ден- на 16ти да отидат при друг специалист, където вече се установило, че й е счупена челюстта. Тя през цялото време имала много силни болки и пиела болкоуспокояващи. На 16-ти била закарана в Център по дентална медицина, където я приели за лечение и след като й спаднал откът й била направена операция за изваждане на зъба. След това й били поставени шини и ластици и така продължила с тях 2-3 месеца. Състоянието й било много лошо и за да си облекчи болките пиела всякакви болкоуспокояващи. Трудно говорела, хранела се със сламка с пасирани храни, не й се разбирало и какво говори. Свидетелят казва, че й помагал за всичко, включително поел грижите за децата, тъй като при тези болки тя не могла да се грижи и за тях. Свидетелят твърди, че някъде след 6 месеца започнало да й се разбира какво говори, а и до днес има болки в челюстта, особено при промяна на времето. Казва, че когато яде по-твърди храни пак я боли и даже се чува звук като „хрупане“ на челюстта. Докторите казвали, че за болката не могат да направят нищо, освен болкоуспокояващи и че това си остава за цял живот. Свидетелят твърди, че са извършили разходи за зареждане на гориво и ходене до гр.София и до клиниката по Дентална медицина доста пъти. Там ходели на контролни прегледи, а също и когато съпругата му имала болки. Закупували и антибиотици и болкоуспокояващи, каквито й били изписани. За емоционалното състояние на съпругата си след случая твърди, че първите 6 месеца не общувала с никой, защото й било трудно и се притеснявала. Освен това 2-3 месеца не ходела и на работа.

Разпитан е като свидетел Иван Радков Червенков, който казва, че през ноември месец 2016г. му се обадил мъжът на Д. с молба да ги закара до гр.София, защото я болял зъб, понеже отишла при доктор, който се опитал да извади зъба, но бил счупен. Закарал ги до гр.София, където се установило, че долната кост на челюстта е счупена. На следващия ден ги закарал в „Лицева хирургия“ останала няколко дни и там й направили интервенция. Виждал Д. и след това, като тя не могла да говори и изпитвала силни болки близо около 3 месеца. Твърди, че и сега зимно време тя ходи с шал и казва, че я боли и използва болкоуспокояващи. Казва, че вечерта, когато я закарал, тя не могла да говори и била в шок. След това продължила да е притеснена и уплашена. Свидетелят казва, че в момента Д. не иска й да чуе за зъболекари, тъй като се страхува.

Разпитан е като свидетел Иван Ненков Джонгов. Същият твърди, че през месец ноември 2016г. Б. /съпругът на Д.Ц./ му звъннал и му казал, че има проблем- че е ходил със съпругата си на зъболекар и се е получило някакво усложнение и че тя не може да говори, не може да дъвче и изпитва страшни болки. Б. го помолил да ги закара до Съдебна медицина в гр.София, но свидетелят му отказал, тъй като имал ангажимент, но му обяснил подробно как се стига до там. Впоследствие се срещали няколко пъти и затова може да каже, че има наблюдения и състоянието на Д. било доста зле. Била й направена някаква операция и й били монтирани някакви телове на челюстта, някакви ластици и тя не могла да говори, а доколкото знае, се хранела и със сламка. Личало си, че изпитва болка и й е трудно. Видимо отслабнала и имала изтормозен вид. Не говорела и не комуникирала изобщо. Била се уплашила от всякакви манипулации, свързани със зъболекари и доктори.

Разпитан е като свидетел и Йордан Атанасов Атев, който твърди, че е стоматолог от 19 години и работи в гр.София, но преди много време е работил и в с.Чавдар. Към ноември 2016г. упражнявал дейност в кабинета си в гр.София. Не си спомня конкретно ищцата Ц. визуално, но помни, че доктор М.Л. му звъннал и му казал, че е започнал да вади зъб и има съмнение, че е счупил челюстта и изпраща пациента при него. Когато пациентката дошла видял зъба, преценил, че не е за него и се свързал с колега-хирург, при когото я пратил. Запитан дали има специфики при вадене на мъдрец свидетелят казва, че мъдрец започва да се вади по един и същи начин, но след това всеки преценява точно как да го изкара. Казва, че има лесни зъби, които се вадят много лесно, има такива, които се вадят много трудно, а има и такива, които трябва да се оперират, като зависи от конкретиката на зъба и случая. Казва, че панорамна рентгенова снимка е нужда именно за това да се прецени дали зъбът е труден или лесен. Казва, че и той лично е пристъпвал към вадене на зъби без снимка в случаи на спешност, но ако пациентът го пита, задължително го съветва да си направи снимка.

Други относими за изводите по делото доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявени са от Д.Н.Ц. два кумулативно обективно съединени осъдителни иска по чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане от страна на ответника М.Г.Л. на обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на противоправно наказуемо деяние на същия, както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка със същото деяние на ответника.

Предявен е от ответника М.Л. обратен осъдителен иск срещу третото лице-помагач ЗД „Евроинс“ АД с правна квалификация чл.429, ал.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ - за осъждане на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в полза на пряк причинител на застрахователно събитие, да възстанови на последния сума или част от сума, която самият той е осъден да заплати на пострадалото лице.

За да бъде основателен един иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД, следва по несъмнен начин по делото да се установи кумулативното наличие на следните няколко предпоставки- деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по реда на цитираната разпоредба носят физическите лица, които са причинили вредата, чрез свои виновни действия, или бездействия и тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. На обезщетяване подлежат всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Конкретният случай е специфичен, разглеждан на фона на случаи с подобен предмет. Това е така, доколкото в хода на делото се установи съществено разминаване между приетото с крайния наказателноправния акт, който съдът има задължение да вземе предвид на основание чл.300 ГПК и фактическата действителност. В случая ответникът М.Л. е признат за виновен за престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 вр. ал.1 НК- за това, че на 14.11.2016г. е причинил на Д.Н.Ц. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст поради немърливо изпълнение на занятие – „дентален лекар“, представляващо източник на повишена опасност. В хода на настоящия процес обаче се установи по категоричен начин, че „счупване на челюст“ при Д.Н.Ц. не е реализирано, макар в действителност д-р Л. да е направил неуспешен опит да й екстрахира мъдрец и впоследствие тя да е била подложена на оперативна интервенция с поставяне на зъбни лигатури. Наказателноправният акт е влязъл в сила, като не е било проведено успешно производство от страна на Прокуратурата по възобновяване на наказателното производство и отмяната му. Според чл. 300 ГПК постановената от наказателния съд присъда /в случая решение, което обаче има същия характер като присъдата по смисъла на цитираната норма/ е задължителна за гражданския съд, който разглежда имуществените последици на деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл, от формална гледна точка съдът е обвързан да приеме за безспорно, без да се изследва допълнително, че ответникът М.Л. виновно е извършил съответното противоправно деяние, за което е бил призат за виновен с Решение №78 от 17.05.2018г., постановено по АНД №107/2018г. на РС-Пирдоп. Въпреки това, настоящият състав счита, че що се отнася до причиненото счупване на челюст, решението, постановено по АНД №107/2018г. на РС-Пирдоп, не следва да бъде вземано предвид, тъй като е категорично оборено, че този съставомерен признак е съществувал. Да се даде приоритет на решение, което е неправилно, макар и влязло в сила, е в противоречие с юридическите принципи и логика. Решението по наказателното дело е постановено от същия съдебен състав, като обаче при постановяването му, доколкото обвиняемият е признал фактическата обстановка, а не я е оспорил, са ползвани доказателствата от досъдебното производство, които обаче в хода на настоящото дело се установява, че се основават на невярна медицинска диагноза, поставена от лекуващите лекари от Специализираната болница по активно лечение по лицево-челюстна хирургия, като в случая съдът не може да коментира причината за поставяне на такава диагноза, но кредитира изцяло двете СМЕ, изготвени по настоящото дело от специалисти лицево-челюстни хирурзи и рентгенолози, които установяват, на база историята на заболяването на Д.Ц. и 5 на брой рентгенографии, представляващи образна диагностика, че при нея не се е наблюдавала „фрактура на долната челюст“. Грешката, от която произтича резултатът по наказателното дело, е безкритичното приемане на изводите по СМЕ, изготвена по ДП №48/2017г. на РУ-Пирдоп, но производството, в което е постановен наказателноправният акт – по Глава 28 НПК, е от такъв характер, че позволява да се преценяват вече събраните доказателства и по-конкретно експертните такива, без да се прочитат и изслушват вещите лица пред съда. Поради това и предвид признанието на М.Л. на фактите, изложени от Прокуратурата, наказателният съд не се е осъмнил нито в квалификацията на вещите лица, работили по досъдебното производство, нито във верността на заключението им. Последното обаче се оказва невярно, тъй като се основава изцяло на медицинските документи, които са изследвани и които отазяват невярна диагноза, от където е последвал незаконосъобразен краен резултат. Независимо от това, настоящият съд няма правомощие, освен това, което вече е упражнил – да спре делото и да го прати на Прокуратурата, за други действия, с които да се стигне до евентуално коригиране на резултата по АНД №107/2018г. на РС-Пирдоп. Незаконосъобразността му обаче не следва да се подсилва чрез зачитане на резултата му по настоящото гражданско дело. Съдът следва да вземе предвид вмененото му от чл.300 ГПК задължение, но в случая ще го съобрази относно всичко останало, освен че с деянието си М.Л. е причинил на Д.Ц. „средна телесна повреда“ с медико-биологичен признак „счупване на челюст“. Независимо, че липсата на този медико-биологичен признак, лишава деянието от инкриминиращ го елемент, съдът счита, че общата му характеристика на „деликт“ остава, което го прави противоправно. В правната теория относно института на непозволеното увреждане противоправността се определя като противоречие на деянието с императивна правна норма, формулирана като забрана или определяща задължения на лицата. Когато поведението на едно лице е в отклонение от предписаното с посочените правни норми е налице противоправно деяние. Противоправността в тези случаи се изразява в нарушаване на изрично формулирана в правната норма забрана, в неизпълнение на задължения, които според императивната норма е следвало да се изпълнят. В теорията се приема, че най-важната забранителна норма в областта на непозволеното увреждане е чл.45 ЗЗД. Според цитирания текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Разпоредбата въвежда забрана да се причиняват вреди другиму. По смисъла на чл.45 ЗЗД всяко действие или бездействие, с което се нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата /случайно събитие, неизбежна отбрана, крайна необходимост/. В основата на тази отговорност е задължението на всеки да положи дължимата грижа, така че да не се допусне увреда. Този принцип е в основата и на добрата дентална практика. В случая безспорно е установено, че ответникът М.Л. е пристъпил към вадене на зъб /осми долен зъб в ляво- т.нар. „мъдрец“/ без предварително направена рентгенова снимка, от която единствено е могъл да установи, че се касае за т.нар. „труден зъб“, достигащ до канала на нервус мандибуларис инфериор /както пояснява вещто лице Л.Д./. И вещите лица в досъдебното производство, и вещите лица в гражданското производство, и свидетелят-стоматолог Йордан Атев са категорични, че назначаването на рентгеново изследване е предпоставка за правилна манипулация, която в случая щеше да прецени, че следва да се извърши от хирург, ако бе видял кореновата система на проблемния зъб. Започвайки да вади зъба и продължавайки неуспешния опит около час и половина, д-р Л. е причинил на Д.Ц. болки и страдания, тъй като, както поясни вещото лице Л.Д., тъканите са били инфилтрирани, ползвани са инструменти, имало е опит за разклащане на този зъб, което само по себе си води до оток на тъканите, но тези тъкани са до сливиците и това е довело и до затруднено преглъщане и до контрахиране на мускулите. Поради това на общо основание деянието му е противоправно. Вината на ответника също е призната с наказателноправния акт, а именно: извършил е деянието по непредпазливост, който извод не се променя от установеното по настоящото дело и съдът не се съгласява със становищвто на процесуалния представител на ответника, че бива оборена презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД. Напротив – установено е, че ответникът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

С оглед възприетото по-горе относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца, за основателността на исковете следва да се докажат следните обстоятелства: наличието на вреди /имуществени и неимуществени, така както са предявени/, техният размер и пряката причинно-следствена връзка между деянието и вредите.

По иска за неимуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД:

Съгласно трайната съдебна практика, обективирана освен в ППВС № 4/68год. и в решения на ВКС /решение №749/05.12.2008год. по т.д. №387/2008год. на ІІ ТО, решение №124/11.11.2010год. по т.д. №708/2009год. на ІІ ТО, решение №66/03.07.2012год. по т.д. №619/2011год. и решение №31/25.03.2014год. по т.д. №1203/2013год. на ТО и др./, понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

От ангажираните специални знания и свидетелски показания съдът приема за доказано, че ищцата действително е претърпяла сериозни неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически страдания, като причинените й морални вреди се явяват пряка и непосредствена последица от деянието на ответника. В резултат на прибързания опит на д-р Л. да извади зъб, с чиито характеристики не се е запознал от образна диагностика, ищцата несъмнено е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Следва да се обсъди внимателно обаче какви точно са последиците от деянието на ответника, тъй като съдът приема, че не всички претърпени болки и страдания са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от него. Този извод се основава изцяло на медицинските експертизи. Вещото лице Л.Д. е посочила, че доколкото челюстта не е била счупена, за период от 7-10 дни отоците и болките, причинени от неуспешния опит за изваждане на зъб, биха отшумели, при ползване и на обезболяващи. Посочила е още, че болките са претърпени от Ц. на два етапа, като вторият етап е след реалното изваждане на проблемния зъб, което е причинило нови отоци и болезненост. Според дадените разяснения по заключенията на вещите лица съдът приема, че шинирането на челюстта на Д.Ц. също е следствие от деянието на д-р Л., тъй като, както посочи вещото лице С., шините са поставени вероятно поради това, че е имало дълго вадене, възникнало е клатене на зъби и е имало съмнение и притеснение у хирурзите, че докато вадят зъба може да възникне счупване. Въпреки това, щом фрактура реално не е имало, шините е следвало да бъдат премахнати веднага след изваждането на зъба или дори да не е веднага, както поясни проф. С.- да се оставят на един или два ластика, за да не се пренатовари челюстта и да се наблюдава седмица за седмица, за да се прецени кога да се премахнат. Медиците, извършили оперативната намеса, обаче са оставили шините 45 дни, за какъвто период те се поставят при счупване, каквото в случая не е имало, с което са подсилили физическата и психическа травма, която Д.Ц. вече е била преживяла от самото поставяне на шините и са удължили периода, в който тя не е могла да се храни, да преглъща и да живее пълноценно. Оставянето на шините за 45 дни е предопределило и по-дългия възстановителен период, съответно- по-дълго изживения от Ц. стрес. Вследствие на това, Съдът достига до извод, че не всички болки и страдания, преживени от Ц. и не за целия период, в който ги е изпитвала, са следствие от деянието на М.Л.. В пряка причинно-следствена връзка са болките, изпитани при непосредствения опит от страна на Л. да извади зъба, както и болките, изпитвани от Ц. в следващите няколко седмици, като интензивността им обаче в действителност е била по-голяма от тази, която биха имали, ако оперативно не бе премахнат проблемният зъб (което е допълнителна манипулация, която не е следствие от деянието на Л.) и ако имобилизиращите шини бяха премахнати по-рано.

Изпитаните от Ц. болки несъмнено са рефлектира върху всички нормални ежедневни дейности, които ищцата е свикнала да извършва и са същностни за всеки човек – говорене, хранене, поддържане на устна хигиена. За ищцата е настъпила една принудителна промяна, довела до сериозно нарушение на установения й ритъм на живот и утвърдени ежедневни навици и дейности. Доказателства за затруднения в тези дейности са събрани и чрез свидетелските показания и чрез експертното становище на вещото лице д-р Д.. Наложило се е да се ангажира помощ от близки хора, каквато необходимост по-рано не е съществувала, изпитвала е сериозни затруднения при храненето, не е могла да говори.

Свидетелите, които са разпитани, доста ясно описват състоянието на Ц. по време и след случая от 14.11.2016г. Всички те са категорични, че Ц. е изпитвала силни болки, заради които й се е налагало да пие обезболяващи. Твърдението на свидетелите, че и до днес Ц. изпитва болки не може да бъде кредитирано, предвид посоченото от вещото лице по СМЕ- д-р Л.Д., че при пациентката няма последици от случилото се и от лечението. Оздравителният процес обаче несъмнено е бил съпроводен с болки, макар продължителността им да е следствие и от допълнителни фактори, не само от деянието на д-р Л..

Съдът приема за достоверно и заявеното от свидетелите, че при ищцата Ц., в следствие на причиненото й увреждане, се е появила и съответна стресова реакция- възникнал страх от зъболекари и нежелание да посещава такива, която е естествено явление от подобна травма. Вещото лице д-р Д. е категорична, че отстраняването или опита за усложнено отстраняване на мъдрец представлява стресогенен фактор. Освен това, първоначалното подуване на лицевата област на ищцата, впоследствие вида й с поставените шини, е било значимо за себевъзприятието й. В този смисъл, следва да се отчете при определяне на обезщетението и преживеният стрес от страна на ищцата, който обаче не може да се приеме, че е по-голям от обичайния при подобна ситуация. Не са събрани доказателства за настъпила сериозна психологическа травма при ищцата, която да й остане за цял живот. Стресът и уплахата, както и неприятният спомен се явяват една съвсем естествена реакция от преживяното и е нормално ищцата да изпитва душевен дискомфорт от случилото се, но пък по делото не се установява от лекар специалист наличие на тежка и сериозна психологична травма, която да продължава и към момента или пък да е нелечима. Свидетелите не споделят Д.Ц. да е изпадала в сериозна депресия, което да са наложили търсене на специализирана помощ или прием на антидепресанти, нито да е настъпила промяна в отношенията с близките й хора вследствие на преживяното.

Всичко гореизложено води до извод, че Д.Ц. е била поставена в положение на физически, психически и емоционален дискомфорт – болки и страдания, следствие от неуспешния опит на ответника да извади зъб, който дискомфорт следва да бъде адекватно овъзмезден, като се вземе предвид обаче, че не са настъпили тежки и необратими последици за ищцата, не е имало проблеми с възстановителния процес и че продължителността и интензитета на болките и страданията са били по-големи поради последващите действия, извършени от хирурзите в лечебното заведение, където Д.Ц. е била лекувана. Все пак причинно-следствена връзка между деянието и вредите се наблюдава, което обуславя репарацията на вредите.

В контекста на нормата на чл. 52 ЗЗД размерът на вредите и съответно- размерът на обезщетението за тези вреди, трябва да се определи съобразно принципа за „справедливост“, като се отчита и съдебната практика в подобни случаи, при които претърпените увреждания се преценят конкретно, като се аргументира подробно характерът им, настъпилият вредоносен резултат, видът и продължителността на лечението и понесените болки и страдания. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, касателно случая на Д.Н.Ц., съдът намира предявения иск за неимуществени вреди за основателен в размера от 6 000 /шест хиляди/ лева, който размер се явява съобразен с процесната фактическа обстановка и реално причинените морални вреди, като в останалата си част до пълния размер от общо 9790.34 лева той следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Присъждане на законна лихва не е поискано, поради което съдът не може да се отклони от диспозитивното начало, присъждайки непоискана такава лихва.

По иска за имуществени вреди с правно основание чл.45 ЗЗД:

Наред с претенцията за неимуществени вреди е предявена и друга такава, произтичаща от същото основание, но с различен предмет - за причинени с деянието имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за ползвани медицински услуги и транспорт до лечебното заведение.

По делото са приложени доказателства, от които се установи, че ищцата е заплатила: сумата от 34.80 лв. за шест-дневен престой в лечебно заведение „СБАЛ по ЛЧХ“ ЕООД; сумата от 16.00 лв. за направен й рентген на 29.11.2016г.; сумата от 6.00 лв., заплатена на 29.11.2016г. за престой на паркинга на МУ „Факултет по дентална медицина“; сумата от 60.00 лв. за издаване на съдебномедицинско удостоверение от съдебен лекар, заплатена на 22.11.2016г.; сумата от 40.00 лв. - разход за гориво (дизел), заредено на датата на изписването на Ц. от лечебното заведение- 22.11.2016г.; сумата от 49.96 лв. – разход за гориво (бензин), заредено на 23.11.2016г.; сумата от 2.90 лв.- неустановимо за какъв точно разход (поради нечетливост на фискалния бон). Общата сума, за която са представени фискални бонове, е 209.66 лв.

От горепосочените суми съдът счита, че следва да уважи иска до размера от 156.80 лв., в който да бъдат включени сумите: за престой в „СБАЛ по ЛЧХ“ ЕООД, за заредено гориво на датата на изписване на ищцата от лечебното заведение; за издаване на СМУ от съдебен лекар, както и за направена рентгеновата снимка и паркинг, заплатен към лечебното заведение, където е направеновата снимка на 29.11.2016г. Тези извършени разходи /чието извършване е несъмнено доказано със счетоводни документи/ според съда се доказва от съвкупния доказателствен материал, че са в пряка причинно-следствена връзка със състоянието на Д.Ц., резултат от извършеното спрямо нея на 14.11.2016г. противоправно деяние. Това е така, тъй като Д.Ц. е постъпила в лечебно заведение именно заради своето състояние и заплатената от нея такса за престой следва да й бъде възстановена. Същото се отнася за доказаните разход за гориво в деня на изписването й, разход за преглед от съдебен медик и издаване на СМУ по повод състоянието й и разход за контролен рентген няколко дни след изписването й.

Останалите представени разходооправдателни документи- за заредено гориво на 23.11.2016г. и за сума от 2.90 лв., съдът не може да приеме за доказано, че са за разходи, направени във връзка със състоянието на Д.Ц., резултат от случилото й се на 14.11.2016г. Фискалният бон за сумата от 2.90 лв. е напълно нечетлив в останалата си част, поради което съдът не може да уважи искането за възстановяване на тази сума. Фискалният бон за заредено на 23.11.2016г. гориво за сумата от 49.96 лв. също не доказва разход, направен именно от Ц.. Освен това за тази сума е заредено гориво от вида „бензин“, а предния ден- в деня на изписването си зареденото гориво е „дизел“. Няма и никакви доказателства по делото (дори гласни) за това, че на 23.11.2016г. – ден след изписването си, Ц. е осъществявала ново пътуване по повод състоянието си. Поради тази причина не може да се намери пряка връзка между този разход и състоянието на Д.Ц.. Поради това искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен за сумата от 52.86 лв., представляваща горницата над уважената претенция от 156.80 лв.

Ищцата не е претендирала възстановяване на суми за заплатени лекарства и медикаменти и не е представила доказателства такива да са й били изписани или да са били закупувани от нея, макар по делото да са събрани гласни доказателства, установяващи, че тя е приемала болкоуспокояващи и антибиотици. В този смисъл, по такава претенция съдът не следва да се произнася.

По обратния иск с правно основание чл.429, ал.1 КЗ:

По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл.219 ал.3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност, при което се съединяват не искове между главните страни в процеса, а първоначалният иск между тези страни с иска на една от тях и третото лице-помагач. Обратният иск има за предмет претенцията на една от страните срещу подпомагащата я, спрямо която правото по първоначалния иск има преюдициално отношение. Обратният иск се предявява като евентуален спрямо първоначалния, който има качеството на главен, тъй като неговото разглеждане и решаване зависи от изхода на делото по първоначалния иск.

С оглед горното, частичното уважаване на главните искове предпоставя разглеждането на предявения срещу третото лице-помагач обратен иск.

Видно от представената застрахователна полица е, че към 2016г. - когато е настъпило увреждането, между Районна Колегия на БСЗ- София област и ЗД „Евроинс“ АД е налице сключен и действащ договор за застраховка „Професионална отговорност“, като д-р М.Г.Л. е включен в поименния списък на лекарите по дентална медицина, включени в покритието на полицата. Предмет на застраховане е отговорността на застрахованите лица (сред които и М.Л.) за щети и загуби на трети лица, претърпели вреди поради нарушение на професионалните им задължения (виновна небрежност). Уговореният единичен лимит /за едно застрахователно събитие/ е 7 000 лева, а агрегатния лимит /общият размер на застрахователното обезщетение в срока на действие на договора, независимо от броя на застрахователните събития/ е 10 000 лева.

Застраховката „Професионален риск“ е разновидност на застраховката „Гражданска отговорност“. В настоящия случай застрахователното събитие, предмет на договора за застраховка от 2016г. безспорно е налице - налице е телесно увреждане (макар и да се установи, че то не реализира признаците на средна телесна повреда - „счупване на челюст“) – медицински деликт, причинен при осъществяване на упражняваната от застрахования професионална дейност. Това ангажира и отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение до уговорения единичен лимит, на основание чл.394 вр. чл.429 ал.1 КЗ.

Съдът намира довода на ЗД „Евроинс“ АД, че събитието, за което е предявен обратният иск представлява „изключен риск“ за неоснователен. Не може да се достигне до извод, че деянието е извършено от д-р М.Л. умишлено или при груба небрежност. Умисълът като една от формите на вината намира своята легална дефиниция в чл.11, ал.2 НК, докато грубата небрежност се явява гражданскоправен термин, чието съдържание разкрива наличието на такова бездействие, при което не е положена грижата, която дори най-небрежният би положил. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек /вж. напр. Решение № 184/24.02.2016г. по т.д. 3092/2014г. на ВКС, II т.о., ТК/. В случая денталният лекар не е извършил деянието при груба небрежност, още повече, че към 2016г., както посочи вещото лице Л.Д., не е имало приети и важащи за него медицински стандарти, които да наруши. В действителност добрата медицинска практика се установи, че изисква към вадене на зъб да се пристъпва само при предварително запознаване със състоянието на зъба посредством образна диагностика, но се установи още, че това професионално правило често не се спазва при случаи на спешност. И свидетелят Атев, който е стоматолог с около 20 годишна практика, добросъвестно заяви пред съда, че се е случвало да пристъпва към вадене на зъб и без предварителна рентгенова снимка. Следователно не се касае за „груба небрежност“, тъй като д-р Л., който не е хирург, а стоматолог, макар в действителност да е неглижирал необходимостта от образна диагностика, не е извършил нещо необичайно за практиката и не е проявил небрежност – липса на грижа за пациента, каквато не би положил и най-небрежният човек.

Доводът за несвоевременно уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие също не е основателен, доколкото застрахователят е уведомен с предявения срещу него обратен иск в период, който съответства на посочения в чл.27, ал.1 от Общите условия на ЗД „Евроинс“ АД по застраховка „Професионална отговорност“. Поставянето на условие за уведомяване на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, без да е предявена претенция към застрахования, е в противоречие със същността на самата застраховка „Професионална отговорност“. Подобно ограничение е недействително.

С оглед на горното, Съдът намира, че настъпването на застрахователен покрит риск ангажира отговорността на застрахователното дружество ЗД „Евроинс“ АД, конституирано като трето лице- помагач в настоящия процес. Определеният размер на присъденото като дължимо от застрахования М.Л. на увреденото лице Д.Ц. обезщетение за причинените вреди /имуществени и неимуществени/ е общо 6156.80 лева и същото попада в рамките на определения в договора за застраховка единичен лимит, поради което следва извод, че предявеният обратен иск е основателен до уважения размер на претенциите на Ц. срещу Л., т.е. за сумата от 6156.80 лева, като за останалата част до предявения размер от 7000 лв. обратният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Всички страни в процеса са заявили изрично искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото, а именно- частично уважаване и частичното отхвърляне на всички искови претенции, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, на страните следва да се присъдят разноски. На ищцата Д.Ц. следва да се присъдят 1262 лв. срещу ответника М.Л., съобразно уважената част от исковете. На ответника М.Л. следва да се присъдят 653 лв. срещу ищцата Д.Ц., съобразно отхвърлената част от исковете. На ищеца по обратен иск М.Л. следва да се присъдят 1110 лв. срещу ответника по обратния иск ЗД „Евроинс“ АД, съобразно уважената част от обратния иск. На ответника по обратния иск ЗД „Евроинс“ АД следва да се присъдят 54 лв. срещу ищеца по този иск М.Л., съобразно отхвърлената част. Предвид фактическата сложност на делото и цената на исковете, наведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата и ответника, се явява неоснователно, като съдът не намира основание да намали адвокатския хонорар на никоя от тези страни.

Заплатените от бюджета на съда разноски от 200 лв. за заплатен хонорар на вещи лица следва да се се разпределят както следва: 170 лв. от тях следва да бъдат заплатени от третото лице-помагач ЗД „Евроинс“ АД, тъй като то се явява косвено отговорно по предмета на главните искове и 30 лв. от тях следва да бъдат заплатени от другата страна- М.Л..

На 14.09.2022г. от вещите лица, изготвили тройната СМЕ /д-р П.С., д-р Х.М. и проф. д-р Д.З./, са постъпили справки-декларации за стойността на работата им по експертизата, които справки до този момент не са били представени, поради което и суми не са били заплащани на тримата експерти. Съдът счита, че доколкото делото е на етап постановяване на съдебно решение не следва да заплаща посочените от експертите разноски от бюджета на съда, а предвид яснотата кой отговаря за тях, следва страните да бъдат осъдени да ги заплатят направо на вещите лица. Сумата, която се дължи общо на тримата експерти е 1650 лв.- по 550 лв. на всеки от тях. От тази сума 1452 лв. /по 484.00 лв. за всеки експерт/ следва да заплати третото лице-помагач ЗД „Евроинс“ АД, тъй като то се явява косвено отговорно по предмета на главните искове и 198 лв. /по 66.00 за всеки експерт/- ответникът М.Л..

Така мотивиран, Съдът

     Р Е Ш И:

         ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 6000.00 лева (шест хиляди лева) - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки, страдания, стрес и уплаха в резултат на увреждане на здравето на ищцата от неправилно проведено на 14.11.2016г. от страна на М.Г.Л. дентално лечение, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за размера от 3790.34 лв. (три хиляди седемстотин и деветдесет лева и тридесет и четири стотинки), представляващ разликата над уважения размер от 6000 лв., до пълния предявен размер от 9790.34 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 156.80 лева (сто петдесет и шест лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за медицински услуги и транспорт във връзка в резултат на увреждане на здравето на ищцата от неправилно проведено на 14.11.2016г. от страна на М.Г.Л. дентално лечение, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за размера от 52.86 лв. (петдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляващ разликата над уважения размер от 156.80 лв., до пълния  предявен размер от 209.66 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА, на основание чл.394 вр. чл.429 ал.1 КЗ, ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** застрахователно обезщетение за допуснат по непредпазливост застрахователен риск при професионално обслужване на пациент по застраховка „Професионална отговорност“ - полица №18700100000327/10.11.2016г., в размер на 6156.80 лв. (шест хиляди сто петдесет и шест лева и осемдесет стотинки), от която за имуществени вреди – 156.80 лв. и за неимуществени вреди- 6000.00 лв., причинени на Д.Н.Ц., ЕГН: **********, претърпени в резултат на увреждане на здравето й от неправилно проведено дентално лечение от М.Г.Л. на 14.11.2016г., при условие, че сумата бъде заплатена от М.Г.Л. на Д.Н.Ц., като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за размера от 843.20 лв. (осемстотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки), представляващ разликата над уважения размер от 6156.80 лв., до пълния предявен размер от 7000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, направени по делото разноски в размер на 1262.00 лв. (хиляда двеста шестдесет и два лева), изчислени по съразмерност с уважената част на главните исковете.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д.Н.Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, направени по делото разноски в размер на 653.00 лв. (шестстотин петдесет и три лева), изчислени по съразмерност с отхвърлената част на главните исковете.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, направени по делото разноски в размер на 1110.00 лв. (хиляда сто и десет лева), изчислени по съразмерност с уважената част на обратния иск.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43, направени по делото разноски в размер на 54.00 лв. (петдесет и четири лева), изчислени по съразмерност с отхвърлената част на обратния иск.

         ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Пирдоп сумата от 170.00 лв. (сто и седемдесет лева) – разноски, платени от бюджета на съда за СМЕ.

         ОСЪЖДА М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Пирдоп сумата от 30.00 лв. (тридесет лева) – разноски, заплатени от бюджета на съда за СМЕ.

         ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43  ДА ЗАПЛАТИ на Д. КОНСТАНТИНОВА З., ЕГН: **********, адрес: *** – експерт, изготвил СМЕ по делото, сумата от 484.00 лв. (четиристотин осемдесет и четири лева) – разноски за тройна СМЕ.

         ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Х. ДЯНКОВА М., ЕГН: **********, адрес: *** – експерт, изготвил СМЕ по делото, сумата от 484.00 лв. (четиристотин осемдесет и четири лева) – разноски за тройна СМЕ.

         ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43  ДА ЗАПЛАТИ на П.К.С., ЕГН: **********, адрес: *** – експерт, изготвил СМЕ по делото, сумата от 484.00 лв. (четиристотин осемдесет и четири лева) – разноски за тройна СМЕ.

         ОСЪЖДА М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. КОНСТАНТИНОВА З., ЕГН: **********, адрес: *** – експерт, изготвил СМЕ по делото, сумата от 66.00 лв. (шейсет и шест лева) – разноски за тройна СМЕ.

         ОСЪЖДА М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х. ДЯНКОВА М., ЕГН: **********, адрес: *** – експерт, изготвил СМЕ по делото, сумата от 66.00 лв. (шейсет и шест лева) – разноски за тройна СМЕ.

         ОСЪЖДА М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.С., ЕГН: **********, адрес: *** – експерт, изготвил СМЕ по делото, сумата от 66.00 лв. (шейсет и шест лева) – разноски за тройна СМЕ.

            Решението е постановено при участието на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христофор Колумб“ №43 в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника М.Г.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: