МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНОХД № 843/18г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,5 ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
С присъда от 05.12.2016г.,постановена по нохд № 4583/15г.,СРС,НК ,97 състав е признал подсъдимите М.М.М. и В.М.М. за невиновни в това
,че в съучастие по между си като извършители на 16.07.2014г.от паркинга на МОЛ Парадайс са отнели чужда движима вещ-преносим компютър
марка Самсунг чрез използване на техническо средство
и чрез използване на МПС-ла.а марка Фолксваген ,модел Пасат с ДК № *******от владението
на С.П.Я.,без нейно съгласие,с намерение противозаконно да я присвоят,поради
което ги е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
195 ал.1 т.4 пр.1 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20
ал.2 от НК.
Против присъдата е постъпил
протест от СРП,в който се релевират искания за отмяна
на присъдата и постановяване на нова ,с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатото им обвинение.
В съдебно заседание,представителят
на СГП поддържа депозираният протест.Счита ,че обвинението е доказано по
несъмнен начин и пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение и
на двамата подсъдими.
Защитниците на
подсъдимите,считат,че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена.
Подсъдимият М. моли оправдателната присъда да
бъде потвърдена.
Подсъдимият М. моли
оправдателната присъда да бъде потвърдена.
Съдът следа като обсъди събраните
по делото доказателства,доводите на страните и извърши служебна проверка на
атакуваният съдебен акт,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Св. С.Я.работела в търговско дружество „Т.Т." ЕООД. Ползвала служебен преносим компютър марка „Самсунг", модел „NP370R5EA02BG". На 16.07.2014 г.
св. Я., заедно със св. Н.П.отишли до МОЛ „Парадайз"
, находящ се на бул."Черни връх", № 100. До
там се придвижили с автомобила на П. марка „Мерцедес", модел „С 200",
с рег.№ *******. Около 18,25 часа св. П.
паркирала автомобила на паркинга на МОЛ - а , на ниво 3, място 9Д, след което с
Я.слезли от автомобила и влезли в търговския център. Я.оставила преносимия
компютър заедно със зарядното устройство и мишката в
превозното средство. Действията им били наблюдавани от подс.М.
и неустановено по делото лице,от лек автомобил марка „Фолксваген", модел
„Пасат", с ДК № *******,собственост на св.М.М.-сестра
на подсъдимия М.,паркиран в близост..С помощта на радиостанция,подс.М. заглушил
сигнала на заключващата се система на автомобила на св.П. и след като жените се
отдалечили от моторното превозно средство подс.М. отворил
автомобила на св.П. и взел оставения от Я.преносим компютър Самсунг
след което с неустановено по делото лице напуснали паркинга с МПС Фолксваген
Пасат.Липсата на преносимия компютър била забелязана от св.Я.няколко часа
по-късно,когато същата подала сигнал в полицията за извършената кражба.Били
прегледани записите от охранителните камери на паркинга, от които бил установен
регистрационния номер на автомобила ,с който подсъдимия М. и неустановеното по
делото лице се придвижили.Назначената лицево-индетификационна
експертиза не могла да установи лицево съответствие на заснетите лица,пътуващи
в автомобила,поради липса на достатъчен брой общи и частни признаци на
изображението..Били предприети оперативно-издирвателни
мероприятия,в резултат на които била разпитана св.М.като собственик на
автомобила ,която заявила ,че макар да е нейна собственост ,автомобилът се управлява
единствено от брат й-подс.М..В хода на проведеното
претърсване и изземване на автомобила , на адреса обитаван от подсъдимия М. в
багажника му бил намерен инкриминирания лаптоп,заедно със зарядно
устройство и мишка,като и устройство-радиостнация.
Според
заключението на СОЕ стойността на преносимия компютър е в размер на 668.50лв.
Според
заключението на техническата експертиза,намереното устройство в автомобила на подс.М. е радиостанция и
ако същата се намира в близост до автомобил и работи в режим на
излъчване е възможно да окаже смущение при заключването му и да доведе до
блокиране на заключващата система.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства от първата съдебна инстанция:протокол за претърсване и
изземване,протокол за оглед,заключението на СОЕ,заключение на лицево-индентификационна експертиза,заключение на
ДЕ,заключение на техническата експертиза,показанията на свидетелите С.,М.,Ж.,Я.и
П..
След собствен анализ на събраните
по делото гласни и писмени доказателства,въззивният
съд намери ,че същите в пълна степен подкрепят фактическите положения ,описани
във внесеният пред първата съдебна инстанция обвинителен акт относно участието
на подс.М. в извършеното престъпление..Макар и
малобройни,доказателствените източници в достатъчна
степен изясняват спорните по делото факти и сочат на механизма и авторството на
престъплението досежно този подсъдим.
На първо място са показанията на
св.М.-сестра на подсъдимия ,която в показанията си в досъдебното производство
,приобщени по към материалите по делото с помощта на процесуалната техника по
чл.281 от НПК заявява ,че автомобилът макари нейна собственост е предоставен с
пълномощно на брат й-подс.М.,който единствен го
управлява.
На следващо място е протоколът за
претърсване и изземване на л.а Фолксваген Пасат,от който е видно ,че отнетата
вещ-преносим компютър е намерена в багажника на автомобила.В протокола ,саморъчно
подс.М. е отбелязал
,че вещта е открадната.
Не на последно място са
показанията на св.С. ,пред когото подсъдимият е признал своето участие в
престъплението и механизма на неговото извършване.
Необосновано,съдът от първата
съдебна инстанция не е дал вяра на изброените доказателствени
източници,като ги е игнорирал при формиране на фактическите си изводи.
Действително,показанията са св.С.
не са пряко доказателствено средство сочещо участието
на подс.М. в престъплението,доколкото се касае за
извънсъдебно признание,което не е закрепено с други процесуални способи към
материалите по делото.В същото време,то кореспондира с факта ,че вещта е
намерена именно в автомобила ,управляван от подс.М.,който
автомобил е заснет от охранителните камери на търговския център по време на
извършване на престъплението.В показанията си св.М. заявява ,че
автомобилът се управлява от подс.М.
по негово настояване.
В показанията си св.П. е
категорична ,че е заключила автомобила си,след като го е паркирала.По
автомобила не са намерени и следи от взломяване,които
да подсказват за начин различен от използвания от подс.М.
за проникване в купето с помощта на радиостанцията,намерена в автомобила -чрез заглушаване
на заключващия се механизъм,каквато употреба е посочена в заключението на
техническата експертиза..Видно от записите от камерите,автомобилът управляван
от подс.М. се е намирал в непосредствена близост до
този на св.П. в момента на заключване.От записите се установява също и,че веднага
след като дете жени са се отдалечили от автомобила се пристъпва към
проникването в него.Макар заснетото лице да не е разпознато от заключението на лицево-индитефикационната експертиза ,то на записа могат да
се проследят неговите действия- слизането от автомобила,насочването към този на св.П. и
бързото връщане с предмет ,който отговоря напълно на инкриминирания,отнет от владението
на св.Я..Веднага след това ,автомобилът напуска местопроизшествието.От записите
не са установени други лица или действия,които да отговорят на посочения
механизъм на отнемане на вещта.Самото отнемане се развива в разстояние на
няколко минути,напълно достатъчни за осъществяване на престъпното
посегателство.Вече бе отбелязано ,че автомобилът е този,управляван от
подсъдимия М. , и в неговия багажник е открита и процесната
вещ.Саморъчно,подсъдимия М. е вписал в протокола ,че вещта е крадена.В
протокола, поемните лица не са направили възражения,в
това число и самия подсъдим относно начина и средствата за съставянето му,поради
което въззивната инстанция приема,че при неговото
изготвяне са спазени изискванията на НПК.
На следващо място,необосновано,съдът
е кредитирал показанията на свидетелите Б.и Ч.,като е приел ,че същите разколебават
авторството на деянието и в частност това на подсъдимия М..Свидетелките са дали
показания за възприетите от тях обстоятелства едва в хода на съдебното
следствие пред първата съдебна инстанция,след като досъдебното производство е
приключило с определена насоченост и изводи.Така се налага заключението,че
показанията на двете жени,които попадат в приятелския кръг на подсъдимия М. са
тенденциозни,с единствена цел да обслужат защитната теза,а именно че достъп до
автомобила са имали на практика неограничен брой лица.Тази теза е залегнала и в
показанията на св.М.,депозирани пред първата съдебна инстанция ,които са в притиворечие с заявеното от нея в хода на досъдебното
производство.Освен ,че първата съдебна инстанция не е мотивирала решението си
да кредитира именно вторите по ред показания на св.М.,без да отбележи ,защо
приема ,че именно те са достоверни,то лансираната теза от двете свидетелки Ч.и Б.е
приета напълно безкритично от първостепенния съд.Подобно твърдение/за
ползването на автомобила от множество лица/ е нелогична и житейски
абсурдна.Както бе отбелязано ,автомобилът е с висока стойност ,а и не е собственост на самия подсъдим,така че
същият безотговорно да го предоставя за ползване
на широк кръг лица.В показанията си пред разследващия орган,св.М. е била
категорична ,че автомобила се управлява единствено от брат й.
В обобщение на гореизложеното,въззивната инстанция счете, че гореизброената доказателствена съвкупност позволява формирането на
фактически и правни изводи за виновността на подс.М..
По отношение на вторият
подсъдими-М.,въззивната инстанция се съгласява с
изводите на първия съд за недоказаност на обвинението в тази част.Изначално,участието
на подс.М. в престъплението се извежда единствено от
показанията на св.С. ,пред когото подс.М. е признал
авторството на престъплението като е посочил подс.М.
като свой съучастник.Макар да приема показанията на св.С. за достоверни,настоящия
съдебен състав счита същите за недостатъчни за формиране на убедителни изводи
относно виновността на подс.М..Това е така ,тъй като
освен ,че липсват каквито и да е други доказателствени
източници за неговото участие в престъплението са налице положителни
доказателства опровергаващи го.В този смисъл са показанията на св.Ж. и
служебната бележка от нейния работодател,приложена по делото в подкрепа на
изложеното от нея за местопребиваването на подс.М. по
време на извършване на престъплението.Дори и същите да бъдат подложени на
разумно съмнение,липсата както на преки ,така и на косвени доказателства ,които
да свързват подс.М. с извършеното престъпление е
решаващо за изхода на делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установеното от фактическа
страна,въззивният съд прие,че подсъдимият М. е
осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 ал.1 т.4 пр. 1 и 2 вр.чл.194 ал.1 от НК ,както от обективна,така и от
субективна страна.
Подсъдимият
М. е отнел чужда движима вещ от владението на св.Я.,без нейно съгласие,с
намерение противозаконно да я присвои.За целта е използвал техническо
средство,с помощта на което си е осигурил
достъп до купето на автомобила,както и МПС ,с което да напусне
местопрестъплението и да превози вещта,за да установи трайна фактическа власт
върху предмета на престъплението..
Престъплението
е довършено,тъй като предмета на престъплението е преминал във фактическа власт
на подсъдимият.
Не бе установено ,че
подсъдимият е действал в съучастие с
друго лице като съизвършител ,поради което в този
пункт от обвинението не се налага корекция,с постановената от първата съдебна инстанция
присъда.
От субективна
страна,престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,като
подсъдимият е съзнавал,че вещта е чужда,че владелецът не е съгласен тя да му
бъде отнета и ,че използва техническо средство и МПС за отнемането й.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието на подс.М.,въззивния съд взе предвид
следното:
Висока е степента на обществената
опасност на извършеното от подсъдимият ,която се определя от ръста и динамиката
на престъпленията против собствеността,както и от наличието на две
квалифициращи деянието обстоятелства.С оглед индивидуализацията на
наказанието,съдът взе предвид положителните характеристични данни за
подсъдимият,младата възраст,чистото съдебно минало,както и периода от
време,разделящ извършването на деянието до постановяване на присъдата.
Ръководен от гореизложените съображения,съдът
наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години,при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства.Въззивната инстнация прие,че изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са от категорията на многобройните,когато и най-лекото
предвидено наказание ще се окаже несъразмерно тежко, а липсва и изключително
такова ,което да налага приложението на чл.55 от НК.
Съдът счете, че са налице
предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното
наказание. Същото, по вид и размер отговаря на изискванията на цитираната разпоредба,
защото е лишаване от свобода за срок по - малък от три години. Подсъдимият е неосъждан. Изброените по - горе смекчаващи
отговорността обстоятелства го очертават като личност с невисока степен на
обществена опасност, поради което поправянето и превъзпитаването на подсъдимия
може да се постигне и без изолирането му от обществото и ефективното му
лишаване от свобода. Ето защо, съдът отложи изпълнението на така определеното
наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила, като счете, че минималният
изпитателен срок ще окаже най - силно възпиращо въздействие върху подсъдимия и
ще съдейства в максимална степен и за постигане на генералната превенция по чл.
36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото,подсъдимият
М. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 320
лв.,представляващи възнаграждения за вещи лица,както и по 5 лв. ДТ за всеки
служебно издаден изпълнителен лист на осн.чл.189 ал.3
от НПК и Тарифа № 1 към ЗДТ.
Воден от гореизложените
съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател:
Членове:1.
2.