Р Е Ш Е Н И Е
№ 260988
гр. Перник, 05.10.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Анелия Найденова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5795 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Стабил Ди“ ЕООД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – адв. С.И., срещу „Транс кар груп 17“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с която се иска ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 8220 лева с ДДС, представляваща
стойността на извършен превоз на товари, съгласно Договор за автомобилен превоз
на товари № 50191000442 от 03.12.2019 г. по фактура № **********/13.12.2019 г.
и сумата от 623.35 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.01.2020 г. до 29.10.2020 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на Договор за автомобилен превоз на товари № 50191000442
от 03.12.2019 г. Съобразно договора ищецът като превозвач приел да осъществи
превоз на товари от Португалия до България за сумата от 8220 лева с ДДС. Били
уговорени три адреса за товарене /един в Португалия и два в Испания/, а адресът
за разтоварване бил с. Равно поле, Р. България на 11.12.2019 г. – 12.12.2019 г.
Твърди се,
че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора като е извършило
транспортната услуга и е приело натоварване на превозното средство от първите
два адреса по договора. Посочва се, че ответното дружество само отказало третия
товарен адрес, след което ищецът докарал товара до адреса в Р. България на
уговорената дата 12.12.2019 г. От ответника не постъпили възражения, като
същият поставил подпис и печат в позиция 24 от международната товарителница. В
тази връзка и ищцовото дружество издало фактура № **********/13.12.2019 г.,
сумата по която ответното дружество така и не е заплатило нито в дадения 45
дневен срок /т.е. до 30.01.2020 г./,
нито впоследствие. С тези аргументи се иска исковата претенция да бъде уважена.
С исковата
молба са представени: Договор-заявка за автомобилен превоз на товари №
50191000442 от 03.12.2019 г., фактура № **********/13.12.2019 г., международна
товарителница, кореспонденция по електронна поща и телефон.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва като недопустим, евентуално като неоснователен. По
отношение на допустимостта се твърди, че документите, представени към исковата
молба, не били заверени, международната товарителница не била четлива, а и исковата
молба била подписана от лице без представителна власт.
По същество се оспорва точното
изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по сключения между страните
договор. В тази връзка се твърди, че поради ненатоварването на товар от третия
адрес ответното дружество претърпяло значителни загуби. Поддържа се, че
ответникът не е оттеглял третия адрес за товарене. Посочва се освен това, че
бил коментиран и адрес за товарене в Италия, което да компенсира загубите на
ответника от пропускане на втория адрес в Испания, но превозвачът отказал да
товари в Италия. В тази връзка се твърди, че превозвачът бил приел за
съответната сума да извърши товарене от три адреса и след като единият адрес не
бил осъществен, то и дължимото възнаграждение следвало да бъде намалено.
Оспорва се представената кореспонденция, като се поддържа и че ответникът не е
дал повод за завеждане на иска, а напротив искал уреждане на отношенията
доброволно при съобразяване на възраженията му за непълно изпълнение на
договора. Прави се възражение за погасяване на процесните суми по давност.
Посочва се, че не се възразява срещу
съществуването на облигационната връзка, нито срещу съществуването на
фактурата, а се оспорва само сумата по последната.
Изразява се
желание за постигане на спогодба. Претендират се разноски. Прави се възражение
срещу претендираните разноски от ищцовата страна.
В съдебно
заседание, проведено на 13.09.2021 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковите претенции.
Ответникът
не изпраща представител в насроченото по делото заседание и не изразява
становище по иска. За предходно заседание от същия е постъпила молба, с
която изразява воля за постигане на спогодба при намаляване размера на исковата
претенция.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени
доказателства /Договор-заявка за автомобилен превоз на товари № 50191000442 от
03.12.2019 г. и фактура № **********/13.12.2019 г./ се установява, че между
страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на
Договор за автомобилен превоз на товари № 50191000442 от 03.12.2019 г., като
въз основа на същия е издадена и фактура № **********/13.12.2019 г., получена
от ответника. По силата на
посочения договор ответникът като товародател е възложил, а ищецът като
превозвач е приел да осъществи превоз на товари от Португалия и Испания до България.
Страните не спорят, че по процесния договор е било уговорено ответникът
като превозвач да приеме товари от три адреса – първият в Португалия, а вторият
и третият в Испания. За извършване на възложения превоз страните са уговорили
възнаграждение в размер на 6850 лева без ДДС, платимо в срок от 45 дни след
предоставяне на фактура и заверена от получателя на стоката товарителница. В тази връзка не се спори и че ответникът е приел товари
от първите два адреса –в Португалия – Vilarinho das Cambas и в Испания – Coruna, Padron. Третият адрес
т.е. вторият адрес в Испания – район
Ирун обаче не е изпълнен.
На
следващо място по делото не се спори /а и от представена ЧМР товарителница е
видно/, че след като е приел товарите от първите два адреса ответникът надлежно
е доставил същите до уговорените адреси в България – в уговорения между
страните срок – 12.12.2019 г., за което е поставен печат от дружеството
получател на стоката „Кафина“ ООД.
Предвид доставянето на стоката в
България ищецът е издал фактура № **********/13.12.2019 г., въз основа на
която ответникът е следвало да заплати сумата, уговорена за превоза, а именно
6850 лева без ДДС. Ответникът не оспорва, че е получил фактурата, както и че не
е извършил никакви плащания въз основа на същата.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза,
от която се установява, че процесната фактура № **********/13.12.2019 г. е на стойност 6850 лева без ДДС или
8220 лева с ДДС. Същата Е осчетоводена по сметка „411 Клиенти“ – „Транс кар
груп“ ЕООД като е включена в дневника за продажби за м. 12.2019 г. на ищеца „Стабил-ди“ ЕООД. Фактура № **********/13.12.2019 г. НЕ Е
осчетоводена в счетоводството на „Транс кар груп“ ЕООД като за нея не
е ползван и данъчен кредит. Обезщетението за забава върху процесната сума за периода
от 31.01.2020 г. до 29.10.2020 г. възлиза на 616.50 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са подробни и компетентно
извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото
лице от изхода на производството. Освен това експертизата кореспондира с приложената
по делото документация, изготвена и след лична проверка в счетоводствата на
двете дружества, не е оспорена от страните в производството, а вещото лице е
отговорило и на въпросите, поставени в съдебно заседание.
По делото е разпитана свидетелката Олга
Георгиева Галчева /служител на длъжност „организатор транспорт“ в ищцовото
дружество/, която посочва, че работи при ищеца от м. декември 2019 г. Запозната
е с взаимоотношенията на страните по повод процесната сделка като разказва, че
уговорено между тях било ищецът да натовари от три адреса товари на ответника –
един от адресите бил в Португалия, а два в Испания. В тази връзка разказва, че
ищцовото дружество приело без проблем товари от адреса в Португалия и първия
адрес в Испания, но относно втория адрес в Испания превозвачът бил уведомен от
ответника, че товарът не е готов, поради което нямало нужда адресът да се
посещава, а камионът следвало да тръгва за България.
На следващо място свидетелката посочва,
че действително между ищеца и ответника имало неформална уговорка ответникът да
посочи трети адрес в Италия, от където да бъде приета стока за компенсация на
неосъществения втори адрес в Испания. В тази връзка и от ищцовото дружество
уведомили ответника кога камионът ще е на територията на Италия. Независимо от
това ответникът се свързал с ищцовото дружество едва когато камионът вече
напускал Италия на границата със Словения като посочил адрес в Италия, който
обаче бил относително отдалечен от местонахождението на камиона. Това според
свидетелката налагало камионът да се връща на много километри в Италия, което
щяло да доведе до значително забавяне на доставката съответно нарушаване на
сроковете за доставка на товарите от другите два адреса в България. Поради тази
причина и ищецът отказал да приеме трети адрес – товар от Италия.
На последно място свидетелката уточнява,
че кореспонденцията по повод процесната сделка се водела между управителите на
двете дружества, но ищецът редовно уведомявал ответника за местонахождението на
камиона с товарите по пътя от Португалия до България. Тази кореспонденция била
водена нефорално – по телефон, чрез текстови съобщения и електронна поща.
Свидетелката уточнява и че крайният срок за доставка на товарите по процесната
сделка бил спазен съгласно договора, в която насока ответникът не възразил.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото свидетелката е служител на ищеца. Изнесените от свидетеля твърдения
обаче са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на
ответника, а кореспондират и на останалите представени по делото доказателства.
Показанията кореспондират в значителна степен включително и с твърденията на
ответника, поради което и съдът кредитира същите, тъй като не намира основания
за поставяне под съмнение на тяхната достоверност. В тази връзка и съдът
намира, че следва да цени всички ангажирани гласни доказателства при формиране
на правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 372, ал. 1 вр. чл. 367 вр. с чл. 286 от Търговския
закон /ТЗ/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно
правоотношение между него и ответника, въз основа на сключения договор за
превоз на товари, както и че е изпълнило задълженията си по същия.
Ответникът
следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от дружеството суми,
както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи
факти.
Правният режим на договора за превоз е уреден в чл. 367 и сл. от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 367 от ТЗ с договора за превоз, превозвачът се
задължава срещу възнаграждение да превози до определено място багаж или товар.
Нормата на чл.372, ал.1 от ТЗ от своя страна предвижда, че товародателят плаща
превозното възнаграждение при сключване на договора, ако не е уговорено друго.
В случая, видно от договора заявка за превоз, страните са уговорили друго, а
именно, че ответникът като товародател ще плати цената на превоза в 45 дневен
срок от представяне на фактура и заверена товарителница от страна на
ищеца.
Договорът за превоз е консенсуален, неформален и двустранен. За сключването
му е необходимо съвпадане на насрещните волеизявления на съконтрахентите по
него относно съществените му елементи – превозваните товари и превозното
възнаграждение /навлото/. В настоящия случай между страните не се спори, че е
сключен договор за
автомобилен превоз на товари № 50191000442 от 03.12.2019 г. Не се спори и че
уговорената цена за превоза възлиза на 6850 лева без ДДС като съгласно клаузите
на договора същата се дължи за приемане на товари от превозвача от три адреса
/един в Португалия и два в Испания/, възложени от товародателя.
В тази
връзка и основният спорен по делото въпрос е за точното изпълнение на
задълженията на превозвача по договора предвид твърденията на страните, че
товар от трети адрес не е бил приет от ищеца. При формиране на правните си
изводи по този въпрос съдът намира, че следва да съобрази на първо място
показанията на св. Галчева, която посочва, че действително от превозвача не е
бил приет товар от втория адрес в Испания. Според свидетелката обаче това е
станало, защото именно ответникът е отказал втория адрес в Испания като е
съобщил, че товарът не е готов. Посочените твърдения на свидетелката съдът
кредитира предвид отговора на исковата молба, където ответникът също заявява,
че не е осъществен вторият адрес в Испания /т.е. третият от първоначално
уговорените адреси/ - като не уточнява причините за това, включително не твърди
това да е станало по вина на ищеца.
На следващо
място съдът кредитира показанията на свидетелката и относно уговорката между
управителите на двете дружества ответникът да посочи трети адрес, а именно в
Италия, от където камионът да приеме товари. Тези твърдения отново
кореспондират с изложеното в отговора на исковата молба.
Съгласно
текста на договора обаче страните са уговорили не бланкетно приемане на товари
от три адреса, а изрично са посочи съответните адреси, които камионът следва да
посети и да приеме товари. Липсва писмена уговорка в процесния договор за възможност
за смяна на адресите, както и за условия и срокове, при които това би могло да
се осъществи. В тази връзка и съдът намира, че промяна на адресите може да се
извършва единствено въз основа на допълнителни уговорки между страните. Такава
обща уговорка, както се посочи и по-горе, видно от доказателствата по делото
действително е била налице. По същата обаче не е постигнато нито формално, нито
неформално окончателно съгласие между страните, доколкото ответникът е дал
адрес /неизвестен по делото/, който обаче ищецът не е приел, като не се
установява и в никакъв момент, че последният се е съгласявал да приема адрес за
товарене на произволно място и в произволен момент. По тези съображения и съдът
възприема показанията на св. Галчева, неоспорени от ответника, че последният е
посочил адрес за товарене в Италия, в момент, когато камионът вече е напускал
територията на страната, което е налагало МПС да наруши маршрута си и да се
върне обратно, при това на голямо разстояние и така да наруши срока си за
доставка на другите два товара.
В тази
връзка, доколкото между страните липсват данни и за уговорка за промяна в
датата на доставка на товарите, съдът намира, че след като ищецът е доставил
другите два товара според първоначално уговореното като място и срок, то същият
е изпълнил надлежно задълженията си по процесния договор. При положение, че в
същия липсва уговорка за намаляване на цената при неприемане на товар от някой
от адресите, както и липсва уговорка самата цена на превоза да е уговорена
отделно като стойност за всеки адрес, то съдът намира, че процесната цена се
дължи в пълен размер. Това е така и доколкото неизпълнението на трети адрес по
договора се дължи на причини, които не могат да се вменят във вина на
превозвача, а напротив – са резултат от поведението на ответника.
По тези
съображения съдът намира исковата претенция за главница за основателна в пълен
размер или за сумата от 6850 лева без ДДС или 8220 лева с ДДС.
В тази
връзка и възражението за погасяване по давност на претенцията, наведено с отговора
на исковата молба следва да се приеме за неоснователно. Посоченият извод следва
от обстоятелството, че в случая предявеният иск е с
правно основание чл. 372 от ТЗ. Страните по делото са търговци и
правоотношенията им се основават на договор за превоз на товар с тежко товарен
автомобил. Ответникът има качеството на товародател, като превозът е извършен
/относно посочените по-горе два адреса – от Португалия и Италия до България/. В
тази връзка и съдът приема, че се касае за
международен превоз на стоки по шосе. Спорът е за превозно възнаграждение,
поради което срокът на погасителната давност е по чл. 32, ал. 1,б. „в” от
Конвенцията относно договора за международен превоз на стоки по шосе, а именно
една година като началото му се поставя от датата на сключване на превозния
договор респ. три месеца след това. Доколкото договорът е сключен на 03.12.2019
г., а искът е предявен на 30.10.2020 г., то и приложимата в случая едногодишна
давност не е изтекла. В този смисъл Решение № 81/27.05.2010 г. по търг.д. №
851/2009 г. на т.о. на ВКС.
Относно иска за обезщетение за забава при преценка основателността на
същия съдът съобразява заключението по изготвената съдебно счетоводна
експертиза. В тази връзка и съдът приема претенцията за основателна до сумата
от 616.50 лева като до пълния претендиран размер от 623.35 лева или за сумата
от 6.85 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на делото обаче такива се
дължат принципно и на двете страни.
Ищецът
претендира разноски в размер на 354 лева държавна такса, 5 лева такса за
обезпечителна заповед, 200 лева депозит за СсчетЕ и 110.50 лева, такси пред
съдебен изпълнител в хода изпълнително производство въз основа на издадена обезпечителна
заповед съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Разноски за адвокатско възнаграждение
НЕ се претендират. Посочените разноски са действително извършени, видно от
представени платежни нареждания. В настоящото производство обаче разноските,
направени в изпълнително производство, не могат да бъдат присъдени по реда на
чл. 78 от ГПК, доколкото се касае за разходи, извършени пред друг орган, а не
пред съд. В тази връзка и събирането им зависи от резултата по изпълнителното
производство. От общо направените
разноски в размер на 559 лева /по 200 лева – експертиза, държавна такса в
исковото производство – 354 лева и държавна такса за обезпечителна заповед – 5
лева/ съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата
от 558.57 лева.
Възражението
за прекомерност на разноските, направено от ответника, е неоснователно,
доколкото разноски за адвокат от ищеца не се претендират.
Ответникът
от своя страна не е представил доказателства за извършени разноски, нито твърди
в какъв размер ги претендира, поради което и искането му за присъждане на
такива е неоснователно.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Транс кар
груп 17“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Благой Гебрев, № 78, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на „Стабил Ди“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Цоко Каблешков № 19, ет. 2, офис. 2, сумата от 8220 лева /главница/ с ДДС /6850 лева без ДДС/,
представляваща стойността на извършен превоз на товари, съгласно сключен между
страните Договор за автомобилен превоз на товари № 50191000442 от 03.12.2019 г.
и издадена фактура № **********/13.12.2019 г. и сумата от 616.50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
31.01.2020 г. до 29.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от 616.50 лева до
пълния размер на вземането от 623.35 лева или за сумата от 6.85 лева, поради неоснователност на претенцията в
тази част.
ОСЪЖДА „Транс кар
груп 17“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Стабил Ди“ ЕООД,
с ЕИК: ********* сумата от общо 558.57 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.