Определение по дело №319/2016 на Районен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.239 ГПК във връзка с чл.238ал.1пр.1 ГПК-постановяване на неприсъствено решение срещу ответник.

Производството е по два обективно съединени иска-иск с правно основание чл.266 ЗЗД,с цена на иска 39 980.78лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86ал.1 ЗЗД,с цена на иска 1 980.45лв.

ИЩЕЦЪТ ”М.“ЕООДГ.К.,ЕИК*****,представлявано от управителя Ф.Ф.И.,със съдебен адрес за призоваване:Г.К.,бул.”Б.”№***,Комплекс “О.”,офис№***адвокатска кантора “Я.и Д.”,А.Д. Д.,твърди в исковата молба,че с договор№100/15.ІХ.2014год.,сключен на основание чл.14ал.5т.1 от ЗОП с ответника О. Н.,му е възложено да изпълни СМР на обект:“Асфалтиране на участък от центъра на с.Е. към мах.С.”.Цената на договорените СМР на обекта е в размер на 33 317.32лв. без ДДС или 39 980.78лв. с ДДС.Ищецът се задължил,като изпълнител,да извърши всички видове и количества СМР на посочения в договора обект.Ответникът О. Н.,като възложител се задължил да заплати на ищеца извършените от него СМР след представяне на двустранно подписан протокол за приемане на действително извършените СМР и оригинална фактура,оформена съгласно изискванията на ЗСч.Ищецът твърди,че точно,изцяло,добросъвестно и в срок е изпълнил задълженията си по договора.Ответникът приел изцяло и без възражения извършените от ищеца СМР,за което бил съставен протокол от 15.Х.2014год./акт образец 19/ за извършени СМР на стойност 39 980.78лв. с ДДС.За извършените от ищеца и надлежно приети от ответника СМР,ищецът издал съответно фактура№*/17.Х.2014год. на стойност 39 980.78лв. с ДДС.Ответникът бил длъжен да плати стойностна на процесната фактура по банков път.Въпреки неколкократните покани от ищеца към ответника да плати доброволно стойността на извършените СМР,плащане и до настоящия момент не е извършено.Поради което за ищеца е налице правен интерес да претендира и мораторните лихви за забавено плащане на дължимото възнаграждение,за периода считано от датата,на която вземането е станало изискуемо-18.Х.2014год. до 13.ІV.2015год. в размер на 1 980.45лв.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати сумата 39 980.78лв.,представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство№100/15.ІХ.2014год. и фактура№*/17.Х.2014год.,ведно с мораторните лихви за забавено плащане на главницата за периода считано от датата,на която вземането е станало изискуемо-18.Х.2014год. до 13.ІV.2015год.,в размер на 1 980.45лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-15.ІV.2015год. до окончателното и изплащане,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. не подава отговор на исковата молба в срока по чл.367ал.1 ГПК,редовно призован не изпраща представител в първото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.Поради което и на основание чл.238ал.1пр.1 ГПК ищецът прави искане съдът да постанови неприсъствено решение.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник А.Д.Д.,обсъди събраните по делото писмени доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.238ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото,без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.Т.е. неприсъствено решение може да се издаде само по искане на явилата се страна-в настоящия случай ищеца,но не и служебно от съда и искането за постановяване на неприсъствено решение,предпоставя кумулативната наличност на две положителни и една отрицателна предпоставки.Смолянският окръжен съд счита,че може да постанови неприсъствено решение срещу ответника О. Н.,тъй като са налице предпоставките на чл.239ал.1т.1 и 2 ГПК във връзка с чл.238ал.1пр.1 ГПК.Безспорно е,че ответникът О. Н. не е подала писмен отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.367ал.1 ГПК.Съобщението на съда,ведно с исковата молба и разпореждане№370/20.ІV.2015год. по т.д.№26/2015год. на СОС,е връчено на 22.ІV.2015год. на О. Н. чрез юрисконсулт Е. В..В разпореждане№370/20.ІV.2015год. на СОС и съобщението на съда,на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа,съгласно чл.370 ГПК.Срокът по чл.367ал.1 ГПК,в който ответникът е могъл да подаде писмен отговор на исковата молба,е изтекъл на 7.V.2015год.С определение№664/12.VІ.2015год. по т.д.№26/2015год. СОС на основание чл.140ал.1 и 3 ГПК се е произнесъл по всички предварителни въпроси,приел е представените с исковата молба писмени доказателства,направил е проекто-доклад по делото и е насрочил първо заседание по делото на 1.VІІ.2015год. 11.00часа.Това определение на съда е връчено на ищеца и ответника заедно с призовките за първото съдебно заседание.В призовките изрично са посочени последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание,без да е поискано разглеждане на делото в отсъствие на някоя от страните.Призовката и определението на съда,са получени от ответника О. Н. на 18.VІ.2015год. от секретаря на Общината Ж. Б..В първото съдебно заседание ответникът О. Н. не се явява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.Тъй като са налице кумулативните предпоставки на чл.238ал.1пр.1 ГПК,явилият се ищец е поискал съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.

От представените с исковата молба доказателства се установява,че на 15.ІХ.2014год. на основание чл.14ал.5т.1 от ЗОП,между О. Н.,като възложител и “М.“ЕООДГ.К.,,ЕИК*****,като изпълнител е сключен договор за строителство№100/15.ІХ.2014год.Предметът на договора е извършване на СМР на обект “Асфалтиране на участък от центъра на с.Е.а до мах.С.“.Цената,която О. Н. се е задължила да плати по договор№100/15.ІХ.2014год. е 33 317.32лв. без ДДС-чл.3ал.1 от договора.Ищецът “М.“ЕООДГ.К. изпълнил услугата,като извършените СМР били приети с протокол от 15.Х.2014год. на стойност 39 980.78лв. с ДДС.Протоколът е оформен като акт образец 19/съгласно изискванията на чл.22ал.5 ПКС/отм./ и е подписан от длъжностно лице Н.С.,който е инвеститорски контрол при О. Н.,в качеството на инвеститор.Въз основа на този акт е издадена данъчна фактура№*/17.Х.2014год. за извършени СМР на стойност 39 980.78лв. с ДДС.Фактурата отговаря на изискванията на ЗСч и е подписана за получател от длъжностното лице на О. Н. Н.С..Съгласно чл.4ал.1 плащанията по договор№****/15.ІХ.2014год. ще се извършват по банков път по сметката на изпълнителя,като окончателното разплащане се извършва след подписване на двустранен протокол за действително извършените СМР,стойности на единични цени,посочени в КСС и представяне на оригинална фактура от изпълнителя,оформена съгласно ЗСч.Или сумата по фактура№*/17.Х.2014год. е изискуема считано от 18.Х.2014год..От тази дата се дължат и мораторни лихви за забавено плащане до 13.ІV.2015год.,когато ищецът е изготвил исковата молба до съда.Съгласно приложената към исковата молба справка за изчисляване на законни лихви по електронна програма ЕПИ”On-line”,размерът на мораторните лихви за забавено плащане на сумата 39 980.78лв. за периода 18.Х.2014год. до 13.ІV.2015год. е 1 980.45лв.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са два обективно съединени иска-главен иск с правно основание чл.266 ЗЗД,с цена на иска 39 980.78лв.,представляваща възнаграждение за извършени,но незаплатени СМР по фактури№*/17.Х.2014год. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на 1 980.45лв.,представляваща мораторните лихви за забавено плащане на главницата,считано от датата,на която вземането по фактурата е станало изискуемо-18.Х.2014год. до 13.ІV.2015год..Съдът счита,че предявените искове са вероятно основателни с оглед представените с исковата молба писмени доказателства.Безспорно се установи по делото,че страните са сключили договор за изпълнение на малка обществена поръчка по асфалтиране на участък от центъра на с.Е. до мах.С.,като ищецът е изпълнител на обществената поръчка,а ответникът е възложител на тази обществена поръчка.Договорът за строителство,независимо дали е изпълнителски или подизпълнителски,е вид договор за изработка,уреден в чл.258 и сл. ЗЗД,който е неформален,консенсуален,двустранен и възмезден.Ето защо принципът за еквивалентност на престациите ще е напълно относим в случая.Предмет на делото е иск за заплащане на извършени СМР,черпещ своето правно основание от разпоредбата на чл.266ал.1 ЗЗД,затова трябва да се изплащат действително извършените работи по действителните цени.От събраните по делото писмени доказателства-акт за приемане на извършени СМР от 15.Х.2014год. и издадена въз основа на него фактура№*/17.Х.2014год.,се установява,че ищецът е извършил СМР на обща стойност 39 980.78лв. с ДДС.Съгласно чл.3ал.1 от договора изпълнителят има право да получи заплащане за извършените СМР срещу представен двустранно подписан протокол за действително извършени СМР и оригинална фактура,оформена съгласно изискванията на ЗСч.Такива протокол и фактура са представени като доказателства по делото,те са валидни,тъй като са подписани от изпълнителят и от длъжностното лице,надлежно упълномощено за това от О. Н.-Николай Симеонов,завеждащ инвеститорски контрол в общината.Самият акт е съставен върху стара бланка на акт за завършване на натурални видове СМР/т.нар. актове образец19/,който е използван при действието на ЗТСУ/отм./ и съгласно чл.22ал.5 от ПКС/отм./.Представеният акт,именуван акт образец 19,напълно отговарят на изискванията на Наредба№3/2003год.,тъй като е съставен от изпълнителя и инвеститора,след като са уточнени извършените и приети СМР по видове и количества и общата стойност на приетите СМР,с включено ДДС.Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение за изпълнената работа,възниква след приемането и/чл.266ал.1 ЗЗД/.Това в случая е станало с двустранно оформения акт от 15.Х.2014год. и издадената въз основа на него фактура№*/17.Х.2014год..Съставянето на данъчна фактура за извършените СМР,не е елемент от договора за изработка.Фактурата е относима към установяване на данъчното задължение,но не и към заплащане на дължимото възнаграждение.Щом като извършената работа-договорени СМР,е приета без възражения по видове,количество и качество,тя трябва да се плати от възложителя.Безспорно е,че всички СМР са приети с двустранно оформен акт от 15.Х.2014год. от възложителя-ответник по делото.След като договорът за изработка е вече реализиран,страните дължат насрещни престации.С оглед на принципа за еквивалентност на престациите трябва да се заплащат фактически извършените работи по действителните цени,чийто размер в случая е установен от двустранно подписания акт образец 19 и издадената от ищеца фактура,за стойността на действително извършените СМР.Съгласно разпоредбата на чл.79 ако длъжникът не изпълни точно задължението си,кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата,а съгласно разпоредбата на чл.266ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.Правното основание на главния иск е чл.266ал.1 ЗЗД във връзка с чл.79ал.1 ЗЗД.Фактическият състав на чл.266ал.1 ЗЗД включва кумулативно дадени елементи:

-сключен договор за изработка при общо уговорено ("уговорено изцяло") възнаграждение;

- изпълнение на работата съгласно поръчката;

- приемане на работата от поръчващия.

Изхождайки от предмета на сключеният между страните договор,респ.от естеството на възложените работи,следва да се приеме,че възникналото между ищеца и ответника правоотношение разкрива типичните белези на изработка.Ищецът като изпълнител е поел задължението да извърши СМР съгласно поръчката на ответника по предмета на договора.От представените писмени доказателства се установява,че ищецът е изпълнил точно по количество,вид и цена,възложените му с малката обществена поръчка СМР.Възнаграждението на изпълнителя е "уговорено изцяло",т.е. като твърда договорна стойност,което е нормативно допустимо и възприето в практиката.Безспорно е,че реално изпълнените от ищеца работи изцяло съответстват на предмета на договора,приети са с двустранно оформен акт и фактура,надлежно подписани от ответника,поради което съдът намира,че работата по договора е приета от ответника по смисъла на чл.266ал.1 ЗЗД.По гореизложените съображения съдът счита,че ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца стойността на извършените,но неразплатени СМР по фактура№*/17.Х.2014год. в размер на 39 980.78лв. с ДДС,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 15.ІV.2015год. до окончателното и изплащане.

Основателен и доказан е и акцесорният иск с правно основание чл.86 ЗЗД-за заплащане на мораторни лихви върху главниците за периода от момента,когато вземането по фактурата е станало изискуемо-18.Х.2014год. до датата на предявяване на исковете пред съда-13.ІV.2015год. в размер на 1 980.45лв..Съгласно разпоредбата на чл.86 при неизпълнение на парично задължение,длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Съдът счита,че акцесорният иск по чл.86ал.1 ЗЗД е основателен и доказан,тъй като ответникът не доказва да е извършил плащане на процесните СМР в срок съгласно договора.

На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция в размер на 5 878лв..

На основание гореизложеното и чл.239ал.1 ГПК във връзка с чл.266 ЗЗД и чл.86ал.1 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. Н. да заплати на ”М.“ЕООДГ.К.,ЕИК*****,представлявано от управителя Ф. Ф. И. сумата 39 980.78лв. с ДДС/тридесет и девет хиляди деветстотин и осемдесет лева и седемдесет и осем стотинки/,представляваща стойността на извършени,но незаплатени СМР по фактура№*/17.Х.2014год. и договор за строителство№100/15.ІХ.2014год.,ведно със сумата 1 980.45лв./хиляда деветстотин и осемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/,представляваща мораторните лихви върху главницата за периода от датата,на която вземането е станало изискуемо-18.Х.2014год. до 13.ІV.2015год.,ведно със законната лихва върху главницата от 39 980.78лв.,считано от 15.ІV.2015год. до окончателното и изплащане,както и 5 878лв./пет хиляди осемстотин седемдесет и осем лева/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване-чл.239ал.4 ГПК!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: