Р Е Ш
Е Н И Е
№……………../07..07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седми април през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
секретар Цветелина
Добрева, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 2176
по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 291531 от 03.12.2019
г., постановено по гр.д. № 34568/2019 г. на СРС, 163 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С. ” ЕАД,
срещу „С.А.Г. Г.“ ЕООД, искове за приемане за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми - в общ размер от 300,09 лева, от които
232,69 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.11.2016 г. до 30.4.2018 г. ведно със законна лихва от 30.4.2019 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 36,63 лв. за периода от
31.12.2016 г. до 25.3.2019 г., сумата от 26,10 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2016г. до 30.4.2018
г. ведно със законна лихва от 30.4.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 4,67 лв. за периода от 30.6.2016 г. до 25.3.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 24024/2019г. на СРС за обект находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
Овча Купел, БЛ. 430, вх. б, магазин №39, аб.№ Т428114, на основание чл.422 ГПК
във вр. с чл.59 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД. С решението първоинстанционинтя съд се е
произнесъл и относно разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата
от 400 лева разноски.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Топлофикация Русе” ЕАД, с оплаквания за
неправилност поради противоречи с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. на решението поради необоснованост. Излага се довод, че събраните по
делото писмени доказателства не установявали , че именно за исковия период за
магазина на ответното дружество не се е потребявало топлинна енергия /ТЕ/ и че тръбите
са били затапени и щранговите са демонтирани, като намира приетите по делото
СТЕ да не доказват това, тъй като вещите лица са правили оглед в хода на
делото, а не към минал момент. Намира, че решението е в противоречие с Наредба
№ 16-334 от 6 април 2007 е. за топлоснабдяването, и в частност с чл.18 и чл.77
от същата, според които следва да се счита, че след като са предостени одобрени
инвестиционни проекти или екзекутивна документация на инсталацията за отопление
и битово горещо водоснабдяване, ответникът ''С.А.Е.Еруп“ ЕООД е присъединил
топлоснабдения имот- магазин за промишлени стоки с одобрена документация на
инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване, и е сключил писмен
договор за покупко-продажба на топлинна енергия, и дори да е спряно фактически
топроподаването чрез затапване на тръбите, ответникът не са изпълнил
задължението си да подаде заявление до топлопреносното предприятие, че желае да
прекрати топлоподаването от абонатната станция, както и че същият остава
съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Намира, че след решенията по протокол от 17.05.2011г. на етажната собственост на
сградата магазин №39 да се изключва от общите сградни инсталации на сградата, е
взето друго такова с протокол 20.02.2012г. , което отменя решението на общото
събрание от 17.05.2011г. и от дължимите суми за топлинна енергия от сградна
инсталация да бъде разпределяна между всичи имоти.Моли решението да се отмени и
исковете да се уважат изцяло. Претендира разносик по делото за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна-ответник „С.А.Г.
Г.“ ЕООД оспорва жалбата с писмен отговор с доводите,
че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Възразява, че имотакт на
ответника е изключен от топлоподаването и протоколът от ОС от 20.02.2012 г. като оспорен от ищеца, не
доказва обратното, а и нямало сключен нов договор с ищеца по този протокол.
Възразява и че посочената наредба е приложима при наличието на договорно
правоотношение с потребителя на топлинна енергия, като същата не е приложима
спрямо лицата, които не са в договорна връзка с „Топлофикация София“ ЕООД-
какъвто е настоящия случай, поради което по отношение на ответника не може да
се приложи описаният в наредбата метод за определяне на количеството топлинна
енергия, доколкото той не отразявал реална доставка, а предполагаемо
потребление в посочените размери, което не почива на реален отчет, и в магазина
няма индивидуални измервателни уреди. Оспорва и по делото да е доказано- с
оглед вида на иска основа на неосвователно обогатяване, ответното дружество да е
използвало реално имота, със статут на магазин, и в имота- магазин 39 него
реално е доставената топлинна енергия, а напротив, установено било обратното с 02.09.2011г., поради което ответникът не се е обогатил
от енергията за сградна инсталация. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира
разноски за въззивната инстанция по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение,
е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил исковете, като е формирал решаващ извод, че отвеникът, макар и
собстгвеник на процесния магазин № 39 в сграда- есатжна собственост, не е
абонат на ищеца по силата на сключен договор за нестопански нужди съгладсно ЗЕ и
ОУ на ищеца не се прилагат при липса на облигационна връзка между страните,
както и че при присъединяване на сградата
към
топлофикационната мрежа на ищеца магазин № 39 не е включен, съгласно Договора
от 8.9.2011г. между ищеца и ЕС на сградата. Приел е още, че приетата по делото СТЕ установява, че в процесния
магазин № 39 няма монтирани отоплителни тела и водомери за топла вода,
отоплителни тела в общите части няма, при главните отчети на ФДР за процесния
период е констатирано „затапен щранг“ и „необитаем - данни от ЕС“, няма
преминаващи вертикални и хоризонтални тръби от мрежата на ищеца като сградна
инсталация в процесния магазин, ри което е заключил, че по делото не е установено
по безспорен начин ответникът да е реално ползвал топлинна енергия,
предоставяна от ищцовото дружество, вследствие на което неоснователно да се е
обогатил за негова сметка, което от своя страна да е довело до неоснователно
обедняване на ищеца, и счел исковете на предявеното основание за неоснователни.
Въззивната инстанция,
при преценка на събраните по делото доказателства достига до същите
фактически и правни изводи, и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към мотивине на обжалваното решение, без да е
необходимо да ги повтаря подробно.
В допълнение и по
наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният
съд намира следното:
Ищецът носи
доказателствената тежест да докаже потребление на ТЕ за имота на ответника
както и задължение на последния да поеме съответна част от ТЕ за общите частин
на сградата за топлинната инсталация, предвид соченото основание на иска- липса
на договор между страните за ползване на ТЕ за стопански нужди и обогатяване на
ответника и обедняване на ищеца с цената на количеството ТЕ полагаща се за
магазина от о.ч. на сградната инсталация.
Ищецът, който носи
доказателствената тежест да докаже този факт, не е провел пълно доказване на
посочените правно значими факти. Напротив, събраните по делото доказателства-
писмени такива и СТЕ, установяват, че съгласно решение по протокол от 17.5.2011 г. на ОС на ЕС на
сградата, в която е магазина на ответника, е удостоверено, че отклоненията на
инсталациите за отопление и подаване на
топла вода към индивидуални обекти в ЕС, вкл. и магазин № 39, е трайно прекъснато от о.ч. на сградната инсталация,
и че останалите етажни собственици са се съгласили само те да заплащат към
ищеца дължимите суми за ТЕ за сградна инсталация, общи части и др. за тези
имоти, топлоподаването към които е изключено от сградната инсталация. Решено е
още, че при промяна на обстоятелствата ЕС ще предприеме действия по изменение
на договора с ищеца чрез сключване на анекс към него за преразпределение на
дължимите суми за ТЕ. По същото решение е упълномощено лице, което да подпише
договор с ищеца за горното. Такъв договор е сключен между ищеца и ЕС на 02.09.2011 г., според който собственикът на посочените в
решението на ОС обекти, вкл. и на магазин № 39, няма да са потребители на ТЕ по
смисъла на ЗЕ, и ЕС –останалите потребители в нея, се задължават да плащат
дяловете за сградна инсталация и за изключение обекти, вкл. и за магазин № 39
във вх.Б. Със същия договор страните по него- ищеца и ЕС са се съгласили, че
поради отказа на 16 имота за ползват ТЕ, топлинния товар на сградата се
намалява спрямо проектния такъв, което влошава режима на работа на
инсталацията. С този договор между ищеца и ЕС на сградата се изпълнява
изискването на ЗЕ и горепосочената наредба за топлоснабдяването собственик на
обект в сграда- ЕС, да се откаже от потребление на ТЕ за имота си и да бъде
изключен от сградната инсталация за топлоподаване за отопление и топла вода,
като въз основа на самия договор между ищеца и ЕС само тези етажни собственици,
които са останали да ползват ТЕ, са задължени лица за цената на ТЕ за сградна
инсталация, но не и тези собственици, които не ползват ТЕ.
Представеният
протокол от ОС на ЕС от 20.02.2012 г., съгласно който е взето решение от ЕС за
отмяна на това по протокола от и считано от 01.10.2011 г. дължимите суми за ТЕ
за сградна инсталация да се разпределят между всички имоти в сградата, е бил
оспорен в срока по чл.131 от ГПК от ответника като нищожен, също и по отношение
на дата и съдържание. Този протокол няма законо изискуемото съдържание по
чл.16, ал.4-6 от ЗУЕС поради което не може да се ползва с материална
доказателствена сила за посоченото в него решение за отмяна на решение от
17.05.2011 г.- не е посочено кои лица са протоколчик и председател и този
протокол не е подписан от протоколчик и председател, което нарушение за
императивните изисквания на ЗУЕС за съдържание на протокола го прави негодно
доказателство да установи че е взето посоченото в него решение. В допълнение и
по повод възражението с отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира, че
дори и евентуално такова валидно решение да е било взето на 20.02.2012 г. от ОС
на ЕС за отмяна на предходно такодва от 17.05.2011 г., то не е бил сключен
анекс за изменение на договора от
02.09.2011 г. между ищеца и ЕС така че и първоначално изключените обекти, вкл.
и магазин № 39, да участват при разпределение на ТЕ за общи части. Така ищецът е обвързан от сключения договор с ЕС от 02.09.2011 г. и няма
възможност да преразпределя ТЕ за сградна инсталация по друг начин. Освен това
по делото не са събрани доказателства от които да се установи че в исковия
период в магазин № 39 е реално потребената ТЕ или че частта от сградата, в
която се намира този магазин, е включена към общата инстаралия на сградата за
топлоснабдяване. Събраните и неоспорени
писмени доказателства сочат, че към
17.05.2011 г.- проведеното ОС на ЕС, и към 02.09.2011 г.-договора на ЕС
с ищеца, магазин № 39 не е приобщен към сградната инсталация, приетата СТЕ
сочи, че и към хода на делото- 2019 г. тази връзка още е прекъсната, поради
което се налага извод, че в промеждутъка между 17.05.2011 г. и 2019 г., т.е. и
в исковия период м.11.2014 г.-м.04.2018 г. положението е било същото. Ищецът не
е доказал обратното, а именно в исковия период магазин № 39 да е бил приобщен към сградната инсталация за
отопление и подаване на топла вода, поради което не е доказано ответникът и да
е потребил ТЕ, респ. не е доказано да е задължен за ТЕ за сградна инсталация, и
така не е доказано да се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца.
Ето защо и въззивният съд намира,
че искът за главница- цена на ТЕ, е неоснователен респ. неоснователен се явява
и акцесорният му иск за лихви за забава, защото при липса на главен паричен
дълг няма и задължение за лихва за забава при неговото погасяване.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции
относно неоснователност на предявените искове, решението следва да се потвърди вкл.
и в частта за разноските , като спрямо разноските няма производство по чл.248
от ГПК.
По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.1
от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски в производство
остават в негова тежест. Въззиваемата
страна-ответник има право на разноски, същата е направила 300лв. разноски за
адвокат за въззивната инстанция, платени в брой съгласно удостовереното с
договора за правна защита и съдействие –представен с писмена молба вх.№
299992/01.04.2021 г. по регистъра на СГС, която молба съдът счита подадена
своевременно в съда, макар и да не е предоставена по делото за откритото
съдебно заседание пред СГС на 07.04.2021 г. съгласно писмено обяснение на
деловодител в съда. Страната не следва да понася негативна последица от пропуск
на съдебната администрация, а и ищецът е направил своевременно възражение по
чл.78, а.5 от ГПК относно разноските на ответната страна. Това възражение за
прекомерност на ищеца въззивният съд намира за неоснователно, тъй като адв.
възнаграждение е в размер на минималния такъв по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004
г. на ВАдвС и няма основание да се
намалява повече.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 291531 от 03.12.2019 г., постановено по гр.д. № 34568/2019 г. на
СРС, 163 състав.
ОСЪЖДА „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на „С.А.Г. Т.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр.София, ул. „******, сумата 300 лева разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280,
ал.3, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.