Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                        гр.София, 29.07.2013год.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в в открито заседание на двадесет и първи май  2013год.,в състав:

 

                                   СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 3411 по описа за 2010год, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.04.2007год. Районният съд в Д. на основание подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу „В.У.Т. ГмбХ“ и Чл.21, ал.1 и ал.2, предложение второ от Германския Закон за несъстоятелността е назначил д-р В.А., с адрес на упражняване на дейността в гр.Д., ФРГ за временен синдик и едновременно с това е наложил обезпечителна мярка, съгласно която всички разпореждания с имуществото на длъжника следва да бъдат одобрени от временния синдик, за да бъдат действителни. Впоследствие с на 01.06.2007год. било постановено друго решение на съда, с което било открито производство по несъстоятелност на длъжника и за негов синдик  бил назначен отново д-р В.А..

Ищецът се позовава на Чл.16.1 от Регламент на Съвета / ЕС/ № 1364/2000 от 29.05.2000год. относно производството по несъстоятелност, съгласно който съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност, както и че съгл. Чл.25.1 от Регламента решения, произнесени от компетентния съд, отнасящи се до хода и движението на производството по несъстоятелност, вкл. и за налагане на привременни обезпечителни мерки,  се признават във всички останали държави-членки, без да е необходимо предприемането на последващи мерки, считано от момента, в който решението е влязло в сила. Позовава се също така на Чл.18 от Регламента съгласно който назначеният синдик може да упражни всичките си правомощия, предоставени му от правото на държавата по откриване на производството по несъстоятелност, в друга държава-членка, доколкото в тази държава не е било открито друго производство по несъстоятелност. В настоящия случай съгласно Чл.80 от германския Закон за несъстоятелността синдикът е оправомощен да предявява искове относно имуществото на длъжника и за попълване на масата на несъстоятелността. Позовава се също така и на разпоредбата на Чл.4, ал.2, б.“м“ от Регламента, съгласно която норма правилата относно унищожаемостта, нищожността или относителната недействителност на правните сделки, увреждащи кредиторите на несъстоятелността се определят от правото на държавата по откриване на производство по несъстоятелност. В конкретния случай това са нормите на Чл. 80 от Закона за несъстоятелността, която предвижда, че с откриването на производството по несъстоятелност правото на длъжника да управлява и да се разпорежда с имуществото на длъжника преминава у синдика, както и на Чл. 21,ал.2, т.2 и Чл.24, ал.1 от същия закон по отношение на наложените от съда привременни обезпечителни мерки. В този случай съгл. Чл. 812 от Германския граждански закон лицето, което е придобило вследствие на престация от длъжника без да е дадено разрешение от синдика подлежи на връщане в масата на несъстоятелността като придобито без правно основание.

Твърди се в исковата молба, че независимо от така наложените обезпечителни мерки са били извършени няколко прехвърлителни сделки с имущество на  „В.У.Т. ГмбХ“, а именно банкови преводи от банковата сметка на ищеца в „О.Б.Б.“АД- на територията на Република България, към ответника Ж.О.Т., както следва : на 18.04.2007год.- сумата от 2 149,30 евро и на 20.04.2007год. сумата от 40 000 евро или общата сума на преведените към ответника суми възлиза на 82 436,86 лева-в тяхната левова равностойност. Поддържа се, че тези преводи са били извършени в нарушение на Решението от 03.04.2007год., с което са наложени привременните обезпечителни мерки по отношение забраната да се извършва разпореждане с имуществото на длъжника без съгласие на синдика, поради което и съгласно Чл.24, ал.1 във вр. с Чл.81, ал.1 от германския Закон за несъстоятелността те са недействителни.

Предвид изложеното ищецът моли ответникът Ж.О.Т. да бъде осъден на основание Чл. 812 от Гражданския кодекс на Федерална република Г./ФРГ/ да заплати на „В.У.Т. ГмбХ“/в несъстоятелност/, представляван от синдика д-р В.А. сумата 82 436,86 лева, ведно с дължимата на основание Чл.291 във вр. с Чл.288 от Гражданския кодекс на ФРГ законна лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Предявява при условията на евентуалност и иск с правно основание Чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, по силата на който иска връщане на сумата като платена при начална липса на правно основание. Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът Ж.О.Т. оспорва предявените срещу него искове по съображения, които са изложени в предявения от него писмен отговор на исковата молба.Представя и писмени бележки.

            Съдът като взе предвид доводите на страните,както и събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка :

По делото между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като доказателство  Решение от 01.06.2007год. на Районния съд на Д. се установява, че на същата дата, в 10,39 часа, е открито производство по несъстоятелност на „В.У.Т. ГмбХ“, поради неговата неплатежоспособност и свръхзадълженост. Видно от същото решение като постоянен синдик на длъжник е бил назначен д-р В.А., който е предявил и настоящия иск.

Установява се също така от представеното по делото и прието като доказателство Решение от 03.04.2007год., че съдът по несъстоятелността на „В.У.Т. ГмбХ“ още преди да постанови решението си за откриване на производство по несъстоятелност е наложил привременни обезпечителни мерки, насочени към запазване имуществото на длъжника- назначаване на временен синдик и забрана за длъжника да извършва разпореждане с имуществото си без съгласието на временния синдик.

Установява се от представения с исковата молба и неоспорен от ответника в преклузивния срок по Чл.367, ал.1 от ГПК- с отговора на исковата молба, заверен превод на Удостоверение за актуално състояние на „В.У.Т. ГмбХ“, че така наложената обезпечителна мярка е била обявена в Търговския регистър на Районния съд на Д. на 04.04.2007год.

По делото са представени от ищеца заверени преводи на извадки от Гражданския кодекс на Федерална република Г./ФРГ/ и Закона за несъстоятелността на ФРГ, които съдът е приел като неоспорени от ответника по отношение на верността на превода и съответствието им с действителното законодателство на Г..

 

От представените по делото и неоспорени от ответника в срока по Чл.367, ал.1 от ГПК извлечения от сметка № 800231407635817/в евро/ на ОББ, както и от заключението на вещото лице ССЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено се установява, че за периода от 22.03.2007год. до 19.06.2007год. от сметката на „В.У.Т. ГмбХ“ в ОББ са наредени преводи в полза на ответника Ж.О.Т., както следва : на -4.04.2007год. банков превод в размер на 30 000 евро, на 13.04.2007год., която сума на 13.04.2007год. е била възстановена от ответника; на 18.04.2007год. банков превод в размер на 2 149,30 евро и на 20.04.2007год. банков превод в размер на 40 000 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът срещу ответника е предявен на основание разпоредбите на Регламент на Съвета / ЕС/ № 1364/2000 от 29.05.2000год. относно производството по несъстоятелност. Съгласно Чл.16 от Регламента е установен принципът, че всяко решение за образуване на производство по несъстоятелност, което е взето от компетентен съд на държава-членка се признава във всички други държави-членки от момента на влизането му с сила в държавата на образуване на производството. Правомощията на синдика/ликвидатора, съгласно Регламента/ са установени в Чл.18 и могат да се упражняват не само на територията на държавата-членка по образуване на производството по несъстоятелност, но и на територията на всяка друга държава-членка, вкл. и да завежда всякакви отменителни искове, които защитават интересите на кредиторите. От друга страна съгл. Чл. 4, т.2, б.“м“ от Регламента законът на държавата на образуване на производството по несъстоятелност определя условията на образуването, провеждането и прекратяването на производството по несъстоятелност-по-конкретно на нормите относно нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните действия, които увреждат всичките кредитори. Тоест приложимото материално право в случая се явява немското, а не българското- този извод категорично следва от текста на Регламента, споделя се и от САС в определението му от 18.04.2011год. по търг.дело № 1200/2011год., преценявайки дали са налице предпоставките за допускане обезпечение на иска по повод подадената частна жалба срещу допуснатото от СГС обезпечение на иска.

 По основателността на иска съдът приема следното :

  Съдът намира, че от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се установява наличието на предпоставките за уважаването на предявения отменителен иск- длъжникът „В.У.Т. ГмбХ“  е в открито производство по несъстоятелност и е налице правен интерес от установяване на недействителността на извършените плащания след датата на откриването на производството, респ. след постановяването на наложените обезпечителни мерки. Целта на предявения иск е да доведе до връщане в масата на несъстоятелността на неправомерно изплатените от длъжника парични средства, с които действия длъжникът безспорно е засегнал интересите на кредиторите си. Фактът на извършеното плащане безспорно се установява от заключението на вещото лице ССЕ, както и че то е било извършено след постановяването на Решението от 03.04.2007год., с което съдът по несъстоятелността е постановил налагането на привременни обезпечителни мерки, изразяващи се в назначаването на временен синдик. Тези обезпечителни мерки имат своето правно основание в Чл. 21, ал.2, т.2 от Закона за несъстоятелността на ФРГ, където е посочено, че съдът по несъстоятелността може да наложи на длъжника обща забрана за разпореждане или да постанови разпорежданията на длъжника да бъдат правновалидни само с одобрението на временния синдик.Тези привременни мерки имат действие до постановяването на решение, с което открива производство несъстоятелност или се отхвърля молбата на кредитора и имат за цел да обезпечи запазването на имуществото на длъжника с оглед на неговото осребряване и разпределение в по-нататъшния ход на производството. Именно за това тази обезпечителна мярка произвежда непосредствено и незабавно действие от момента на налагането й, а не от момента на влизането й в сила по отношение на длъжника, както твърди ответникът, тъй като в противен случай би се обезсмислило и нейното налагане. Този извод безспорно следва от текста на Чл.21, ал.1 от Закона за несъстоятелността, аналогична е и правната уредба на Чл.629а,ал.7 от българския Търговски закон. Съответно в този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на Чл. 16, т.1 от Регламента- тъй като решенията на съда в производството по несъстоятелност имат незабавно и непосредствено действие независимо дали са били обжалвани, то и момента на влизането им в сила следва да бъде приравнен на момента на тяхното постановяване тъй като от тогава не пораждат своите правни последици, а тяхното зачитане именно се има предвид в Регламента.

 На следващо място безспорно се установява, че плащането на исковите суми е било извършено след налагането на привременните обезпечителните мерки, респ. чрез обявяването им в Търговския регистър към Районния съд на Д., което е станало още на 04.04.2007год.От този момент по арг. от Чл.24, т.2 от Регламент на Съвета / ЕС/ № 1364/2000 от 29.05.2000год. и Чл.82 от Закона за несъстоятелността се въвежда презумиране за знание от страна на третите лица за наложените ограничения по отношение на имуществените разпореждания на длъжника. Неоснователни са твърденията на ответника, че да за има ефект така наложената обезпечителна мярка тя следва да бъде публикувана и на територията на съответната страна-членка. На първо място такова изискване не следва да от текста на Регламента и на следващо място ако се приеме това, то би противоречало на принципа за бързина на предприетите ограничителни мерки, какъвто е смисъла на тяхното налагане. В противен случай би се  стигнало до възможност длъжникът свободно и безпрепятствено да прехвърля и да се разпорежда с активи от една страна-членка в друга, а за  да се препятства именно  опасността от  разпиляване и увреждане на длъжниковото имущество, служещо за общо удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността е целта на този регламент. В този ред на мисли неоснователно е и следващото възражение на ответника за ограничение на териториалния обхват на Регламента. След като по силата на него се допуска признаване на Решението за откриване на производството по несъстоятелност на територията на всяка държава-членка, то на още по-голямо основание това ще важи за налагането на самата обезпечителна мярка, която цели именно да осигури и подготви привеждането на неговото изпълнение в по-късния етап на производството по несъстоятелност.

Напълно неоснователен е и аргументът на ответника, че извършеното от плащане „нямало характера на правна сделка, а представлявало само акт на управление“. Както в българското, така и очевидно в немското, а би следвало и в което и да е друго законодателство по света да не се прави разграничение между сделки и всякакви други правни или фактически действия, чрез които се увреждат кредиторите на несъстоятелността. В конкретния случай текстът на Чл. 21, ал.2, т.2 от Закона за несъстоятелността ясно и недвусмислено сочи обхвата на забраната- на всякакви действия по прехвърляне, респ. разпореждане с имуществото на длъжника. Безспорно е че плащанията, в. т.ч. и банковите преводи имат характера на такива действия, независимо дали могат да бъдат счетени за сделки в тесния, гражданско-правен смисъл на това понятие. Поради това и с  банковия превод е бил извършен акт на имуществено разпореждане с парични активи, които следва да се намират в масата на несъстоятелността за удовлетворяването на кредиторите на длъжника.

Същевременно без значение за делото се явява и конкретното основание на което е станало извършеното плащане стига то да е станало след откриването на производството по несъстоятелност, респ. след постановяването на решението за налагане на обезпечителните мерки и без да е било дадено одобрението на синдика. Това представлява достатъчна предпоставка за уважаването на така предявения иск. Дори и да се приеме за вярно твърдението на ответника, че част от сумата в размер на 40 000 евро е била възстановена на длъжника на 17.04.2007год./ , то това плащане няма действие по отношение на несъстоятелността тъй като е следвало да бъде извършено чрез синдика, а не чрез органите за управление на самия длъжник, които към този момент вече са били лишени от права.

  С извършеното плащане се намалява общата маса на несъстоятелността, която следва да служи за удовлетворяването на вземанията на всички кредитори в хода на универсалното принудително изпълнение, което се провежда в производството по несъстоятелност на длъжника. При тази законова уредба, съображенията за несправедливост на крайния резултат/които по същество се излагат в писмения отговор на ответника/ са извън правораздавателната власт на съда и поради това не следва да бъдат обсъждани.Това е така защото законът не предпоставя каквито и да е условия към извършеното плащане, както и към неговото основание. Достатъчно е както се посочи по-горе то да е било извършено след посочената дата, т.е. единственият правнорелевантен факт, който следва да бъде установен е дали плащането е било извършено след 03.04.2007год., обстоятелство, което в случая безспорно е налице. За ответника остава възможността да реализира правата си срещу длъжника в производството по несъстоятелност – в качеството му на негов кредитор, ако плащането разбира се е било извършено при наличие на съответното правно основание.

Предвид изложеното съдът намира така предявеният  иск за основателен и доказан.

С оглед изхода на делото по отношение на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск с правно основание Чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

На осн. Чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 10 540,20 лева.

На осн. Чл.649, ал.6,във вр. с Чл. 620, ал.5 от Търговския закон/ която норма е процесуална по своя характер тъй като има отношение към надлежното упражняване на правото на иск/ ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по производството в размер на сумата от 3297 лева.

 

 Воден от горните съображения Софийски градски  съд

 

 

                                                    Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Ж.О.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „В.У.Т. ГмбХ“/в несъстоятелност/, представляван от синдика д-р В.А., със седалище и адрес : Федерална република Г., гр. Д., ул. „М.“№***  на основание Чл. 812 от Гражданския кодекс на Федерална република Г./ФРГ/ да заплати на „В.У.Т. ГмбХ“/в несъстоятелност/, представляван от синдика д-р В.А. сумата 82 436,86 лева, ведно с дължимата на основание Чл.291 във вр. с Чл.288 от Гражданския кодекс на ФРГ законна лихва от 27.12.2010год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Ж.О.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „В.У.Т. ГмбХ“/в несъстоятелност/, представляван от синдика д-р В.А., със седалище и адрес : Федерална република Г., гр. Д., ул. „М.“№***  на основание Чл.78, ал.1 от ГПК сумата 10 540,20 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.

ОСЪЖДА Ж.О.Т., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на СГС сумата 3297 лева, представляваща държавна такса по производството.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :