№ 27
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110144491 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. К. К. лично и ЕТ „Е. – Д. К.“ в
качеството й на управител, чрез мл. адв. К. С., с пълномощно към исковата молба
срещу „Ф.И.А.с“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр.
чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване недължимостта на сумата от 5 100 лева – главница,
съставляваща част от вземането в общ размер на 56 418,66 лева – остатък от главница
по изпълнителен лист от 25.02.2009 г., издаден по ч.гр.д. №/2009 г. по описа на РС – Е.,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията по давност.
Ищците твърдят, че срещу Д. К. К. се води изпълнително дело № .../2022 г. по
описа на ЧСИ М. С.а, като същото е образувано въз основа на Изпълнителен лист,
издаден срещу ищцата на 25.02.2009 г. по ч.гр.д. №/2009 г. по описа на РС – Е., по
силата на който изпълнителен лист, ищцата в качеството й на ЕТ „Е. – Д. К.“ е осъдена
да заплати на „Ц.К.Б. АД сумата в размер на 100 000 лева – главница по договор за
банков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2009 г.
до окончателното плащане, сумата от 4 192,03 лева – мораторна лихва за периода от
17.08.2008 г. до 22.02.2009 г., както и сумата в размер на 3 575,76 лева – държавна
такса. Впоследствие, въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания и като
носител на материалното право и кредитор на ищеца се легитимира ответното
дружество „Ф.И.А.с“ ЕООД. Сочи, че към момента на подаване на исковата молба,
остатъкът от вземането по процесния изпълнителен лист възлиза на сумата от 56
418,66 лева – остатък от главница, съгласно съобщение за образувано изп. дело изх. №
9330/17.08.2022 г. на ЧСИ М. С.а. Твърди се, че не дължи исковата сума, доколкото
вземането на ответника се явява погасено по давност, поради което не може да бъде
предмет на принудително изпълнение. Обясняват, че молбата за образуване на
изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист от 25.02.2009 г. е
прекъснала давността, на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като от този момент е
1
започнала да тече нова погасителна давност. След образуване на изпълнителното дело
спрямо ищцата, са предприети действия за проучване имущественото състояние на
същата. Навеждат, че последното валидно извършено изпълнително действие по
изпълнителното дело № 2... на ЧСИ Я.Я. спрямо ищцата Д. К. е провеждането на
публична продан спрямо собствен на ищцата недвижим имот от 11.10.2010 г. След тази
дата, в течение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни
изпълнителни действия спрямо ищцата, поради което на 11.10.2013 г. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство срещу Д. К. се явява прекратено
по силата на закона. Обръщат внимание, че за да настъпи прекратяване на
изпълнителното производство в този случай не е необходимо съдебният изпълнител да
издаде постановление за прекратяване на производството. Правната последица в
настоящата хипотеза е, че последващи изпълнителни действия, извършени след
прекратяване на изпълнителното производство, се явяват недопустими и не
произвеждат правно действие по отношение на страните по вече прекратеното
изпълнително производство. Позовават се и на ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендират сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който твърди, че
претенцията на ищците е неоснователна и недоказана, при съображения, както следва.
На първо място се сочи хронологията на извършените изпълнителни действия, а
именно 19.05.2009 г. – вписана възбрана; 20.05.2009 г. – опис на поземлени имоти;
30.04.2010 г. до 20.05.2010 г. – насрочена публична продан; 30.09.2010 г. – молба за
присъединяване на кредитор; 29.12.2010 г. – договор за цесия между ответника и
първоначалния кредитор по вземането. Коментирани са публични продани – 8 на брой,
последната от които е от 09.12.2014 г. до 09.01.2015 г. за сумата от 32 000 лева.
Навежда, че при така изложената хронологична обстановка на извършените
изпълнителни действия е видно, че не е налице погасителна давност на вземането на
ответника към ищеца Д. К.. Според ответника е необходимо да вземе под внимание
съдебната практика, която гласи, че завареното от ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС
процесно принудително изпълнение до 26.06.2015 г. се урежда съгласно
задължителното тълкуване, дадено в ППВС № 3/1980 г., според което през
времетраенето му от 18.03.2009 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла и не
тече, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с ТР решение, а именно, че давността се
смята прекъсната с поискването на всяко изпълнително действие и съответно от този
момент започва да тече нова давност. С оглед на последното в периода от 18.03.2009 г.
до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност. На 18.03.2009 г. с образуване на
изпълнителното дело, давността е спряла да тече и не е текла до 26.06.2015 г.,
съответно не е настъпила и перемция на изпълнителното дело. В този смисъл
давността е прекъсната преди да изтече 5-годишния й срок и правото на взискателя да
изпълнява принудително срещу ищеца не е погасено, съществува и е дължимо. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищците и да присъди
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на адвокатския
хонорар на ищцовата страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен за разглеждане e иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който
ищецът ЕТ „Е. – Д. К.“ и длъжник по горепосочените изпълнителни дела оспорва
2
изпълнението, считайки, че задължението на ищеца Д. К., произтичащо от процесния
изпълнителен лист от 15.02.2009 г. е погасено по давност, предвид което и
образуваното през 2022 г. по искане на ответника „Ф.И.А.с“ ЕООД изпълнително дело
№ ... по описа на ЧСИ М. С.а за принудително събиране на сумата в размер на 56 418
лева – остатък от главница по изпълнителен лист от 25.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.
№/2009 г. по описа на РС- Е., е незаконосъобразно.
Страните не спорят относно обстоятелствата, както следва: че по ч.гр.д. №/2009 г.
по описа на РС – Е. са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, като длъжникът /ищец по делото/ не е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед което и същата е влязла в сила; че въз основа на
изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 62/2009 г. по описа на
ЧСИ Я.Я.; че впоследствие е било образувано изпълнително дело №/2016 г. по описа
на ЧСИ М. С.а, а към предявяване на исковата молба е било образувано и висящо
изпълнително дело № ... по описа отново ЧСИ С. Тези обстоятелства не са спорни
между страните и поради това не се нуждаят от доказване, в приложение на правилото
по чл. 146,ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК.
От приетите в препис изпълнителни дела, съдът приема за установено следното:
Изпълнителният лист е бил издаден на 25.02.2009 г. по ч.гр.д. №/2009 г. по описа
на РС - Е., като ищецът дори не навежда твърдения, че в законоустановения срок е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, с оглед което и
следва да се приеме, че същата е влязла в сила.
Въз основа на листа и заповедта за изпълнение първоначалният титуляр на
вземането „Ц.К.Б. АД е поискал с молба от 02.04.2009 г. от ЧСИ Я.Я. да образува
изпълнително дело и да предприеме действия по събиране на вземането. На основание
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да проучи имуществото на
длъжника и да определи способа на изпълнение. С молбата също така взискателят е
поискал да бъде наложена възбрана на ипотекирания в полза на взискателя недвижим
имот с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №,
том 1-ви, рег. № дело от 2008 г., както и да се насрочи и извърши опис и публична
продан на същия недвижим имот.
На 08.04.2009 г. съдебният изпълнител е изпратил искане за вписване на възбрана
върху недвижим имот, собственост на ЕТ „Е.“ – Д. К. с ЕИК ...., а именно поземлени
имоти, представляващи имот с предишен идентификатор 073008, находящ се в
землището на град Е., местност „С. р. -2“ – ливада пета категория с обща площ от 3.411
декара, заедно с правото на строеж на семеен хотел с РЗП 648 кв.м., съгласно
Разрешение за строеж от 22.03.1004 г. на Община Е. и поземлен имот с номер 073016 с
площ от 1,986 декара, заедно с правото на строеж на стопанска сграда със ЗП 35,
съгласно Разрешение за строеж от 22.03.2004 г. на Община Е., като наложената
възбрана е била вписана в книгите по вписванията.
Не е спорно между страните, че в полза на взискателя „Ц.К.Б. АД за обезпечаване
на предоставения в полза на ищеца кредит с нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №, том I, рег. № дело №/2008 г. на съдия по вписванията Ц.П. към
район на действие РС – Е., Д. К. К. в качеството си на управляващ и представляващ
длъжника ЕТ „Е.“ – Д. К. с ЕИК ...., е учредила ипотека върху собствените си
недвижими имоти, именно поземлени имоти, представляващи имот с предишен
идентификатор 073008, находящ се в землището на град Е., местност „С. р. -2“ –
ливада пета категория с обща площ от 3.411 декара, заедно с правото на строеж на
3
семеен хотел с РЗП 648 кв.м., съгласно Разрешение за строеж от 22.03.1004 г. на
Община Е. и поземлен имот с номер 073016 с площ от 1,986 декара, заедно с правото
на строеж на стопанска сграда със ЗП 35, съгласно Разрешение за строеж от 22.03.2004
г. на Община Е..
На 20.05.2009 г. е съставен протокол за опис на недвижимия имот в присъствието
на вещо лице, като страните, макар редовно призовани – не присъствали.
С договор за цесия от 29.12.2010 г., сключен между „Ф.И.А.с“ ЕООД и „Ц.К.Б.
АД, ответникът „Ф.И.А.с“ ЕООД придобива вземането на първоначалния взискател
„Ц.К.Б. АД спрямо длъжника ЕТ „Е.“ – Д. К. с ЕИК .....
Установява се от материалите по изпълнителното дело, че в периода 30.04.2010 г.
– 09.01.2015 г. са проведени осем последователни продани, като на 04.06.2015 г. е било
съставено Постановление за възлагане на недвижим имот в полза на „Ф.И.А.с“ ЕООД.
Постановлението е влязло в законна сила на 30.06.2015 г.
С нарочна молба от 10.11.2015 г. взискателят „Ф.И.А.с“ ЕООД уведомява
съдебния изпълнител, че към 06.11.2015 г. задълженията на длъжника ЕТ „Е.“ – Д. К.
са в размер на 21 502.81 лева.
С разпореждане от 12.11.2015 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за
доброволно изпълнение до длъжника с цел приканване последния да престира
доброволно остатъка от дължимата сума.
Със запорно съобщение от 06.03.2018 г. органът по изпълнението е наложил
запор върху вземането на Д. К., налични в банка „П.б.к“ АД по изп. дело №/2016 г. по
описа на ЧСИ М. С.а.
С молба от 29.10.2019 г. взискателят е поискал да налагане на запор и възбрана,
като в изпълнение на това искане на 13.11.2019 г. е наложен запор върху вземанията на
ищеца и длъжник Д. К., находящи се в банковите сметки на лицето в „Ю.Б.“ АД.
От приобщения целокупен доказателствен материал се установява още, че с
постановление от 20.06.2022 г. ЧСИ М. С.а прекратява изп. дело №/2016 г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а на 05.07.2022 г. е образувано ново
изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, а именно изп. дело №
377/2022 г. по описа на същия съдебен изпълнител.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти,
от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая
погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, както и
наличие на правен интерес от провеждане на исковите претенции - неприключил
изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който взискателят не е
напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели
до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
Съдът приема по делото, че относно вземанията, предмет на правния спор,
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила, доколкото липсват каквито и
4
да било твърдения, че длъжникът и настоящ ищец в възразявала срещу сумите,
обективирани в заповедта, респ. в изпълнителния лист, а още по-малко са налице
доказателства в тази насока. В конкретния случай изпълнителното производство е
било образувано през 2009 г., а заповедта за изпълнение е влязла в сила в хода на
същото. Следва да се посочи, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение е
започнала да тече нова давност за вземанията по изпълнителния лист, чиято
продължителност е 5 години. С оглед възприетото с Тълкувателно решение по тълк.д.
№ 3/2020 г., ОСГТК, ВКС разрешение пoгacитeлнaтa дaвнocт нe е тeкла дo пpиeмaнeтo
нa 26.06.2015 г. нa Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 2/26.06.2015 г. пo т.д. № 2/2013 г.,
OCГTK, BKC.
Следва да се даде отговор на въпроса дали с погасяване на ипотечното право
посредством неговото реализиране взискателят и кредитор по материалното
правоотношение следва да се счита напълно удовлетворен независимо дали вземането
му е било погасено изцяло или само частично.
По отношение на доводите за погасяване на правото на принудително изпълнение
по давност:
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Следователно и неуспешните изпълнителни действия, т.е
действия, които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника, също
представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които
прекъсват давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Дали вземането, върху което се
налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са обстоятелства,
които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до
тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на
кредитора вземането да бъде събрано и действия в тази посока, които прекъсват
давността /така изрично Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3033/2021 г., III г. о., ГК/.
С Определение № 441 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 495/2022 г., III г. о., пък
е прието, че изпращането на запорно съобщения прекъсва давността, без да е
необходимо да има осребряване по извършения изпълнителен способ. Прието е също,
че перемцията е без правно значение за давността. Давността се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизане в
сила на постановлението за възлагане. Извършените изпълнителни действия или
новото искане, след настъпила перемция, също прекъсват давността, независимо дали е
образувано нова дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото
изпълнително действие (Така Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК, решение
№ 3/22 г. на ІV ГО, решение № 37/21 г. на ІV ГО, решение № 60282/22 г. на ІІІ ГО и
др.).
Ето защо и давността за вземанията по изпълнителния лист е била прекъсната на
13.11.2019 г., от когато е започнала да тече нова давност, чиято продължителност е
също 5 години.
5
В принципен план перемирането на делото по мнение на настоящия състав на
съда поради непоискването и неизвършването на изпълнителни действия в
продължение на две години е без правно значение по отношение на ефекта на
прекъснатата въз основа на валидно извършеното изпълнително действие погасителна
давност.
След връщането на изпълнителния лист на взискателя по прекратеното
изпълнително дело № 62/2009 г., същият е представен и въз основа на е било
образувано изпълнително дело №/2016 г. по описа на ЧСИ М. С.а. По това дело запор
на банковата сметка на длъжника в „Ю. АД е наложен на 13.11.2019 г., т.е. преди да е
изтекла погасителната давност за вземанията. С налагането на този запор давността
отново е била прекъсната и от посочения момент е започнала да тече нова давност.
Макар да е ясно, че с оглед изложеното към момента на приключване на
съдебното дирене пред първоинстанционния съд и даване на ход на делото по
същество, давността за процесните вземания не е била изтекла, следва да се посочи, че
съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., за срока от 13 март 2020 г., до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права
от частноправните субекти. Цитираната разпоредба е ясна – със същата за времето на
извънредното положение е спряно течението на давностните срокове, което
обстоятелство в настоящия случай е без правно значение, доколкото срокът на
погасителната давност не е изтичал по време на извънредното положение, като след
отпадането на забраната по чл. 5, ал. 2 от същия закон /по време на извънредното
положение и два месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки
на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и
пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и
извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на
физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане
и за вземания за трудови възнаграждения/ ЧСИ е наложил запор, довел до прекъсване
на давността за вземанията на 13.11.2019 г.
С оглед изложеното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.
3, вр. ал. 8 ГПК възниква за ответника.
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева, каквато сума следва да се възложи в тежест на ищцовата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„М.л.“, ул. „Б.л.“ .. ет., ап, и от ЕТ „ Е. – Д. К.“, ЕИК ...., и двамата със съдебен адрес
гр., ул. „П.П.“ № 14, партер, срещу „Ф.И.А.с“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр., ул. „В.№, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 439, ал. 1
ГПК за признаване недължимостта на сумата от 5 100 лева – главница, съставляваща
част от вземане в общ размер на 56 418,66 лева – остатък от главница по изпълнителен
лист от 25.02.2009 г., издаден по ч.гр.д. №/2009 г. по описа на РС – Е., поради
6
погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „М.л.“, ул. „Б.л.“ ..
ет., ап и ЕТ „Е. – Д. К.“, ЕИК ...., и двамата със съдебен адрес гр., ул. „П.П.“ № 14,
партер да заплатят на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Ф.И.А.с“ ЕООД, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление: гр., ул. „В.№, сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени в
производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7