Решение по дело №75/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 759
Дата: 26 май 2022 г.
Съдия: Нели Куцкова
Дело: 20221000500075
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева

Мария Яначкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20221000500075 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивната жалба на П. И. М., подадена срещу
решението на Окръжен съд – Враца, Гражданско отделение, постановено на 08.11.2021
г. по гр. дело № 277/2021 г., с което е оставена без уважение молбата й, подадена по
реда на чл.105, ал.1 от СК.
В жалбата се твърди, че г-жа М. има достатъчно основателни причини да узнае
произхода си, тъй като страда от тежко заболяване и единственото й, най-съкровено
желание е, да получи информация за произхода си от двамата си родители. За нея е
непонятно, как е възможно нейната биологична майка да не фигурира в регистъра на
Република България, което я навежда на мисълта, че тя е жива и може би иска да се
свърже с дъщеря си.
Представителят на СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА изразява
становище, че жалбата е основателна и молбата за разкриване на произхода на
молителката следва да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид становището на жалбоподателката и на
представителя на САП, намира следното:
От изискания от окръжния съд препис от решението за допускане на
1
осиновяването се установява, че П. И. М., родена на ******** г. с друго лично име, е
била осиновена от съпрузите И. М. И. и И. В. И. – обстоятелство, което е станало
известно на молителката преди завеждане на делото.
Видно от изискания акт за раждане, в него се съдържат данни за имената на
биологичните родители, като е посочено, че майката е родена през 1944 г., а бащата –
през 1941 г.
Пред окръжния съд е било призовано лицето, записано в акта за раждане като
биологичен баща на осиновеното по-късно дете – съпруг на майката. Същият е заявил,
че когато това дете се родило, майката му е съобщила, че друг мъж е истинският баща
на детето. И около 5 месеца след раждането му, майката напуснала съпруга си и
заживяла с другия мъж. Изслушаният е заявил, че нищо повече не знае за детето и
майката, не си спомня да е давал съгласие за осиновяване. От същия брак той имал по-
голяма дъщеря, която знаела, че сестричката й е била осиновена и я е търсела да се
видят. Изрично е изразил несъгласие за разкриване на тайната на осиновяването, тъй
като има втори брак и деца и внуци от него. Изразил е предположение, че
биологичната майка вече е починала.
Окръжният съд не е успял да издири адреса на жената, записана като майка в
акта за раждане на осиновеното дете.

В производството пред настоящата инстанция съдът положи усилия да установи
дали биологичната майка на П.И. е жива и къде живее същата, за да я изслуша. От
получените отговори от съответните административни органи се установява, че лице с
три имена, съответстващи на тези на майката, записани в акта за раждане, съществува.
Видно обаче от ЕГН на това лице, то е родено през 1950 г., а не през 1944 г., както е
записано в акта за раждане.
На базата на справката в Единната база данни за населението, съдът се опита да
призове жената, за която би могло да се предполага /но не със сигурност – поради
различията в годината й на раждане/, че именно тя е рождената майка на молителката
И.. От единия адрес съобщението се е върнало с отбелязване, че лицето не пребивава
на адреса от много години, а от другия писмото, изпратено с обратна разписка, е
върнато с отбелязване, че лицето е непознато на адреса.

С оглед на горните данни, въззивният съд намира следното:
Настоящият съдебен състав напълно споделя становището, изразено както в
теорията, така и в съдебната практика /Решение № 161 от 19.01.2021 г. на ВКС, ГК, ІV
г.о., постановено по гр. дело № 1179/2020 г./, че осиновените деца имат право да научат
своя произход, когато важни обстоятелства налагат това, тъй като „към днешна дата
2
тайната на осиновяването става несъвместима до голяма степен с широко приети
норми и ценности и най-вече с интересите на осиновения, свързани с личностовата
автономия, с изграждането на идентичност чрез познаване на произхода си, което е
част от правото му на личен живот и чиито интереси следва да се защитават с
предимство при осиновяване.“
Съдът, с оглед на данните за съществуващото заболяване на г-жа И. и при
очевидната липса на користни подбуди, намира, че същата има право да узнае
произхода си. В случая обаче съдът е длъжен да прецени, доколко разкриване на
тайната на осиновяването не би могло да наруши правата и да навреди на личния
живот на други лица. Несъгласието на биологичните родители не обвързва съда, но го
задължава да спази баланса между законово защитените интереси както на
осиновеното дете, така и на неговите родители.
В жалбата самата молителка е заявила, че уважава решението на мъжа, посочен
в акта за раждане като неин биологичен баща. Що се отнася до майката, след като не са
налице категорични данни коя точно е тя, за да бъде изслушана, съдът намира, че на г-
жа И. не следва да се дава достъп до информацията, отнасяща се до нейния биологичен
произход. Съдът съобразява, че съществува основателна опасност, да бъде нарушено
правото на личен живот на лице, което само носи същите имена като тези на
рождената майка на жалбоподателката, но е възможно да не е тя.
Освен това, тъй като по исковете с правно основание чл.105 от СК не се
формира сила на пресъдено нещо, за молителката няма пречка, при изменение на
обстоятелствата отново да поиска от съда информация за биологичния си произход.
С оглед на изложеното, обжалваното решение на Врачанския окръжен съд
следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/08.11.2021 Г. НА Окръжен съд – Враца,
постановено по гр. дело № 277/2021 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4