Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 01.07.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, ІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ГЕОРЧЕВ
при секретар:
Ангелина Добрева , като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно дело № 173 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
(НП) № Наказателно постановление № 492711-F504948 от 30.01.2020 г., издадено от
Заместник директора на ТД на НАП -Пловдив, г-жа Марина Маринова Петкова –Синджирлиева, съгласно заповед на изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ ЗЦУ –ОПР-17 от 17.05.2018 г. въз
основа на АУА № F504948 от 20 08.2019 г., съставен от И.Б.И. на длъжност Главен
инспектор ТД София против „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Тауър, ет.12, офис
12.1, представлявано от управителя Кшиштоф Трилински, чрез пълномощника В.С.
Дончева за нарушение на чл. 3 ал.1 от НАРЕДБА
Н- 18 / 13.12.2006 на МФ вр. с чл. 118 ал.4 и ал. 6
от ЗДДС и на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Жалбоподателят „Катаржина Естейт”
ЕООД - София, редовно призовани,
изпращат представител – адв.Албена Грозева, представя пълномощно.
Административнонаказващият орган ТД
на НАП - Пловдив, редовно призовани, не
изпращат представител.
Страна Районна прокуратура –
Свиленград, нередовно призована, не
изпраща представител.
И.Б.И.,
редовно призован, се явява.
И.П.А., редовно призована, се явява.
Е.Е.Т.,
редовно призован, се явява.
Процесуалния представител на
жалбоподателя твърди следното -
Дружеството било декларирало пред
НАП, че разполага със „стационарна цистерна", находяща се в местност
„Бялата пръст", землището на гр. Свилен град, с вместимост 6000 литра. Към
цистерната действително нямало монтиран ЕСФП, чрез която лицето да предава
данни по дистанционна връзка към НАП, даващи възможност за определяне на
наличните и разходвани за лични нужди количества горива в резервоара за
съхранение на течни горива.Не оспорват, че за периода от 01.05.2019 г. до
31.05.2019 г. „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД е получател на течни горива от
доставчика - лицензиран складодържател „Инса Ойл" ЕООД, по следните
фактури: фактура № 412823 / 14.05.2019 г., № 413182/ 17.05.2019 г. и № 413865/
27.05.2019 г., с общ размер на данъчната основа- 30 500, 12 лв. и ДДС в размер
на 6100, 02 лв.В хода на проверката били събрани доказателства, които
удоставерявали, че: процесното гориво е съпроводено с експедиционна бележка,
ЕДД, декларация за съответствие на качеството, товарителница и фактура.
Съгласно изискванията, „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД подавала документ ЕДП при
получаване на горивото.Разпределението на дизеловото гориво по МПС се е
извършвало чрез директно разливане от цистерната в резервоара на трактори и
автобуси, собственост на „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД. В редки случаи се е
налагало зареждане на МПС, собственост на други дружества, които били свързани
с групата „Катаржина", като не е установена реализация на гориво към
различни от тях лица.Потреблението на течно гориво в конкретния случай можело
да се определи, като такова за собствени нужди, макар че с оглед счетоводните
документи, е извършвано префактуриране към други дружества, които са различни
юридически лица спрямо първоначалния получател. Според данните в Търговския
регистър, всички дружества, чиито МПС „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД е зареждало
през проверявания период, имали характер на „свързани лица" по смисъла на
§ 1, т.З от ДР на ДОПК във връзка с § 1, т.34отДРнаЗДДС. На практика,
зареждането е осъществено именно с цел ползване на горивото в рамките на предприятието.
Според фактите в конкретния случай „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД не е действало
като търговец или посредник в търговия с горива.Несъвместимо било налагането на
две отделни санкции, от една страна- за липса на въведен ЕСФП, а от друга
страна - за неотчитане на доставки по реда на чл. 118, ал.10 във връзка с
чл.59а, ал.1 и 2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г.По смисъла на закона, лицето би
следвало да се санкционира или само за липсата на ЕСФП, като с приеме, че
въвеждането на ЕСФП автоматично изключва специалната отчетност по реда на чл.
118, ал. 10 от ЗДДС; или само за неотчитане на продажби по реда на чл.118,
ал.10, като се приеме, че лицето не е било задължено да въвежда ЕСФП.
Съдът, след като прецени по отделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна: на 26.07.2019 г. в дирекция СДО при ТД на НАП
София, гр. София, ул. „Гурко" №12, в хода на проверка за установяване на
факти и обстоятелства, възложена с Резолюция №П-22222519112153-0РП-001/26.06.2019
г. е установено следното:В хода на проверката са изготвени и връчени ИПДПОЗЛ
№П-22222519112153-040-001/01.07,2019 г, и ИПДПОЗЛ
№П-22222519112153-040-002/19.07.2019 г. От задълженото лице са представени
документи и писмени обяснения с вх. писма на 09.07.2019 г., 11.07.2019 г.,
12.07.2019 г., 15.07.2019 г., 17.07.2019 г., 22.07.2019 г. и 26.07.2019 г. Въз
основа на събраните доказателства и извършените проверки в информационния масив
на НАП е установено: Основен предмет на дейност на дружеството е
винопроизводство и гроздопроизводство. Дружеството е регистриран земеделски
производител от 26.02.2013 г. и притежава надлежно заверена карта за
стопанската 2019 г.Дружеството закупува течни горива освободени за потребление
по смисъла на чл.20, ал.2, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/ за собствено потребление, както и за препродажба на трети лица.При
проверка в Информационна система контрол на горивата е установено, че
проверяваното дружество е декларирало пред НАП „стационарна цистерна" ,
находяща се в местност Бялата пръст в землището на гр. Свиленград с вместимост
6000 л. Съдът се ползва от 2006 г. Към цистерната няма монтиран ЕСФП, чрез
която лицето да предава данни по дистанционна връзка към НАП,- които дават
възможност за определяне на наличните и разходвани за лични нужди количества
горива в резервоара за съхранение на течни горива. Такъв ЕСФП не е монтиран и
към датата на съставяне на настоящия акт.За период от 01.05.2019 г. до
31.05.2019 г. дружество „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД с ЕИК ********* е
получател на течни горива освободени за потребление по смисъла на чл.20, ал.2,
т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ от доставчика „ИНСА
ОИЛ" ЕООД по следните фактури: Установено е, че дружеството не е подало данни
в информационната система на НАП „Контрол на горивата" - ЕДД /Електронен
документ за доставка/ за извършените последващи продажби на закупените
количества дизелово гориво. Общият размер за данъчен период от 01.05.2019 г. до
31.05.2019 г. на извършени продажби на течни горива, получени като освободени
за потребление по смисъла на чл. 20, ал.2, т.1 от ЗДДС е с данъчна основа
5542,14 лв.Предвид така изложената фактическа обстановка и съгласно
разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, лице, което
извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е
длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на
фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване
на фискален бон се отнася и за извършени продажби от ЕСФП, работеща в режим на
самообслужване. Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия
на отложено плащане се приключва с вид плащане „резерв 1" - „отложено
плащане".От констатацията следва, че „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД не е
спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация и регистрация в НАП на ЕСФП с
нивомерна система от одобрен тип.Разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС
регламентира, че всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни
горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби
на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Национална агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Чл.
3, ал. 3, изр. 2-ро от Наредба Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС
постановява, че за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен
изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол.С оглед на така установената фактическа обстановка са
нарушени разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., издадена от МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС.Деянието е извършено под формата на бездействие и в условията на продължено нарушение , което
не е преустановено и към момента на
съставяне на акта.
Нарушението е установено на
26.07.2019 г, при преглед и анализ на последно предоставените от дружеството
доказателства.Място на извършване на нарушението е местността Бялата пръст в
землището на гр. Свиленград, където се намира стационарната цистерна, на която
е следвало да се монтира и въведе в експлоатация ЕСФП с нивомерна система и
изградена дистанционна връзка с НАП. Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.З, ал.1
от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС.Нарушението
е за първи път.Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх.№
2553-06-1187/23.08.2019 г., което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и
е преценено за неоснователно. За да се определи административното наказание са
взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства и се е констатирало, че не са налице предпоставките
за прилагане на чл,28 от ЗАНН.
От показанията на свидетелите се
установява следното - Във връзка с възложена проверка на дружеството са
били изискани документи и като се предоставили въз основа на тях се
съставил акт. Възложена била проверка на
дружеството, в резултат на която по предсатвените документи установили, че няма монтирано ЕСФП система за
фискална памет към системата на НАП, установили, че извършват продажби на горива към други дружества и въз основа на което съставили
акт. Продавали са на други дружества, дружествата били свързани лица, били
представили декларации за свързани лица. Съгласно представените обяснения
другите дружества зареждали през месеца и на края на месеца „Катаржина“ издава фактура за цялото заредено
количество през месеца, като представили и съответно справки за заредени
количества горива през месеца на даденото дружество. Свързаните лица ги
приемали съгласно ДОПК, но те били самостоятелни търговски дружества съгласно ТЗ. Акта е
съставен затова, че няма монтирано ЕСФП и
не се отчитат към НАП. След като извършват продажби следвало е да
монтират фискално устройство, тъй като не само
те, но и проверяваните го третирали,
като продажби, имало издадени фактури и плащане
по банков път. На място не е
имало посещение , но и към момента на съставяне на акта, все още нямало
монтирано такова устройство. Имало
възражения, но с тях се занимавали юристите.Съдържанието на акта било
разяснено и съответно двръчен на
упълномощено лице.. Проверката била възложена точно по повод проверка на едно
от тези дружества на които се доставяло гориво. При възстановяване на сума е
било установено , че не са подадени ЕДД от получателя и от там тръгва цялата
проверка на това дружество .Издаваните актове
на дружеството били съставяни по
различни членове в Наредбата и съответно в закона.С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН.Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични
по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта,
при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст видно от датата й на депозиране в Деловодството на АНО, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б.
„б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1
от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.Спазена е изцяло административната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства,
а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. При издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се произнася
изрично, в самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от
страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на
издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение
от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Видно е в конкретния случай,
че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните
доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с
Възражението на дружеството-жалбоподател, като независимо от изложеното АНО се
е произнесъл в НП по така направеното Възражение като е посочил, че последното
е неоснователно.Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ.
и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административно нарушение и да организира адекватно защитата си. В този ред на
мисли са неоснователни възраженията, наведени с Жалбата и касаещи неяснота
относно инкриминираното нарушение. Няма констатиран пропуск, който да
представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика,
съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е
налице. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал.
3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и
да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.Предвид изложеното
липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във
формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на
доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна
страна, акт.
Чрез гласните докозателствени
средства – разпитите на свидетелите бяха
възпроизведени доказателства – техните показания , които съществено допринесоха
за изясняване на релевантните за разкриване на обективната истина факти и
обстоятелства . Показанията се отличават с подчертана последователност ,
логическа обоснованост и най вече
убедителност , важен и ключов критерий за достоверност и обестивност.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.Уместно
е да се посочат съответните разпоредби , които АНО е отразил като нарушени , както и
санкзционната такава. Анализа на
доказателствения , материал , направените констатации и съответните норми
отнасящи се до вмененото нарушение води до обоснования извод за правилно
ангажирана административно наказателна отговорност. Доводите на защитата този състав на съда проследявайки ги в
хронология оценява , като неоснователни
.
ЗАДС Чл. 20 гласи- (В сила от
1.07.2006 г. - ДВ, бр. 91 от 2005 г.) (1) Задължението за заплащане на акциз
възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.
(2)
Освобождаване за потребление е:
1. (доп.
- ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.12.2009 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен
когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките
се движат под режим отложено плащане на акциз;
1а. (нова
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп., бр. 101 от 2013 г., в
сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.)
извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и
обект за винопроизводство на малък винопроизводител, освен когато вино,
произведено от обект за винопроизводство на малък винопроизводител, се изпраща
до лицензиран складодържател, регистриран получател или временно регистриран
получател в друга държава - членка на Европейския съюз, до лицензиран
складодържател на територията на страната, както и при изнасяне.
Чл. 3 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин гласи (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в
сила от 29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп.,
бр. 102 от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., изм., бр. 40 от 2013 г., в сила от
30.04.2013 г., доп., бр. 8 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г. - изм., бр. 9 от 2020 г. , в сила от 31.01.2020 г.)
Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се
предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко
информацията по чл. 26, ал.
1, т. 1, 4,
7
и 8.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от
29.06.2010 г., изм., бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., доп., бр. 102
от 2012 г., в сила от 21.12.2012 г., бр. 80 от 2018 г.) Лице, което извършва
продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да
регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова
бележка от ЕСФП, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по ал. 1. Задължението за издаване на фискален бон се
отнася и за извършване на продажби от ЕСФП, работеща в режим на самообслужване.
Регистриране на продажби на течни горива чрез ЕСФП при условия на отложено
плащане се приключва с вид плащане "резерв 1" – "отложено
плащане".
(3) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г.,
в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 76 от 2017 г.) Всяко лице по ал. 2 е длъжно
да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на
течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
Чл. 118
от ЗДДС гласи (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 19 от 2011 г., в сила от
8.03.2011 г., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от 8.03.2013
г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
(2)
Фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на
дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за
приходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и
осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по
ал. 4, като се съгласуват с Българския институт по метрология.
(3) (Доп.
– ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 22.11.2013 г., изм., бр. 1 от 2014 г., в
сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., бр. 96
от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) Фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В
случаите на продажби на стоки или услуги, които се предоставят от автомати на
самообслужване с електрическо захранване и които се регистрират и отчитат чрез
фискални устройства, вградени в автоматите на самообслужване, с изключение на
услуги по обмяна на валута, фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин,
определени с наредбата по ал. 4. В случаите на продажби на стоки или услуги
чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може
да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен
адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин,
определени с наредбата по ал. 4.
(3а)
(Нова – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.)
В
случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по
продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен
бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за
продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от
одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на
документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за
предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се
определят с наредбата по ал. 4.
(4)
Министърът на финансите издава наредба, с която се определят:
1.
условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
2.
сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност,
техническите и функционалните изисквания към тях;
3.
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите;
4.
издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
5. видът
на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им;
6. (нова
– ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.)
условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които
извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД);
7. (нова
– ДВ, бр. 24 от 2018 г.)
изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и
към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер;
8. (нова
– ДВ, бр. 24 от 2018 г.)
изискванията към лицата, звършващи продажби чрез електронен магазин;
(6) Всяко
лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект,
с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е
длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и
данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Ето защо, при събраните писмени
доказателства и свидетелски показания, настоящата инстанция намира
административното нарушение за доказано.Деянието е съставомерно от обективна
страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от
субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна
отговорност за този субект (в този смисъл
са Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева, Решение № 819 от
13.11.2019 година по КАНД № 896/2019 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Цветомира Димитрова).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№
1/2005 година на ВКС, преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на
преценката на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от
негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на
НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е
така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат (обществените
отношения, регулирани с нарушената правна норма, като такива насочени към
охрана на фискалната политика на страната, се считат за засегнати в
необходимата степен, оправдаваща санкционирането на нарушителите със самия факт
на извършване на нарушението), така и поради наличието не само на смекчаващи
(липсата на данни в кориците на делото за други подобни нарушения, и фактът, че представители на
дружеството-жалбоподател не са правили опити да осуетят или възпрепятстват
проверката), но и на отегчаващи
обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този
смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на
закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Административнонаказателният
състав на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на наказание на
този, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС
или на нормативен акт по неговото прилагане (, какъвто се явява Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година съгласно чл. 118, ал.
4 от ЗДДС). Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда по
отношение на юридически лица наказание „Имуществена санкция” в размер от
3 000 лв. до 10 000 лв. Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона минимален такъв.Действително не е посочена конкретната
хипотеза на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, отнасяща се до настоящия случай, а именно
изречение първо, но в НП е направено достатъчно ясно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно
не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем.Правна възможност за намаляване на наложеното
административно наказание не съществува, предвид факта, че административната
санкция е определена в минималния размер, поради което по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето й под този минимум. . Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение, както и за правилно с оглед постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди дружеството-нарушител към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от Съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ (ЗПП). Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК когато страната е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от ЗПП. Досежно размера на юрисконсултското възнаграждение за защита
в производства по ЗАНН, Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, според която норма за защита в производствата по
ЗАНН възнаграждението е от 80 лв. до 120 лв., заключава, че за настоящото
производство справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение е сума от 80
лв. За да определи този размер, Съдът се съобрази с фактическата и правна
сложност на делото, както и с развитието на производството .
С оглед изхода на делото, искането на
дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал
чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на НАП, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице),
Съдът намира, че следва да присъди сторените в настоящото производство разноски
за юрисконсултско възнаграждение именно на НАП.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
(НП) № Наказателно постановление № 492711-F504948 от 30.01.2020 г., издадено от
Заместник директора на ТД на НАП -Пловдив, г-жа Марина Маринова Петкова
–Синджирлиева, съгласно заповед на изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО
№ ЗЦУ –ОПР-17 от 17.05.2018 г. въз
основа на АУА № F504948 от 20 08.2019 г., съставен от И.Б.И. на длъжност Главен
инспектор ТД София против „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Тауър, ет.12, офис
12.1, представлявано от управителя Кшиштоф Трилински, чрез пълномощника В.С.
Дончева за нарушение на чл. 3 ал.1 от НАРЕДБА
Н- 18 / 13.12.2006 на МФ вр. с чл. 118 ал.4 и ал. 6
от ЗДДС и на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева,като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 3, вр.ал. 5
от ЗАНН, ОСЪЖДА „КАТАРЖИНА ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** Бизнес Тауър, ет.12, офис 12.1, представлявано от
управителя Кшиштоф Трилински, чрез пълномощника В.С. Дончева , ДА ЗАПЛАТИ на
НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков” № 52, сумата от 80 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КАТАРЖИНА
ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес
Тауър, ет.12, офис 12.1, представлявано от управителя Кшиштоф Трилински , за
присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: