Решение по дело №3091/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. София, 14.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в публично заседание на четвърти декември

две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

при секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя търг. дело № 3091 по описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.79 АЛ.1 от ЗЗД И ЧЛ.86, АЛ.1 ЗЗД, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕНИ С ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ.1, ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД, ЕВЕНТУАЛНО СЪЕДИНЕН С ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55, АЛ.1, ПРЕДЛ. ВТОРО ОТ ЗЗД.

Ищецът „У.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.П.К., с искова молба от 09.11.2017 г. и с молба - уточнение от 30.11.2017 г. твърди, че на 28.06.2016 г. между „У.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, в качеството му на Фактор (Кредитор) и "Е.Ф." АД, ЕИК********, в качеството му на Доставчик, и В.В.В., ЕГН **********, в качеството му на Солидарен длъжник, е сключен Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г., наричан по-долу само „Договора за Ф“ или „Договора“. Процесният Договор и Приложение № 1 към него са подписани от законния представител на Доставчика "Е.Ф." АД В.В.В., действащ като изпълнителен директор на дружеството, а така също и от В.В.В. в лично качество, като Солидарен длъжник по договора на страната на Доставчика. Същите са сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните - с peг. № 2581 и per. № 2582 от 29.06.2016 г. на Нотариус З.Т., peг. № 438 в нотариалната камара. Поетите от всяка страна ангажименти, уговорените случаи на неизпълнение, респ. уговорките за носене на отговорност от страните, както и за поемане на риска, намират изражение в конкретни клаузи от договора. В т. 6 от Приложение № 1 към Договора за Ф („Специални срокове и условия“) е посочено, че основанието на фактурите, вземанията по които Доставчикът прехвърля на Фактора от своя длъжник (платец), са „Всички търговски договори сключени и бъдещи“. Доставчикът "Е.Ф." АД е представил на „У.Ф.“ ЕАД сключен между Доставчика и платеца F. P. S.P.A. търговски договор, а именно Договор за продажба № 10/2016 г. (Sales Contract No 10/2016), въз основа на който Доставчикът "Е.Ф." АД е издавал фактури на Платеца F.Р.S.P.A., вземанията по които е цедирал на Фактора „У.Ф.“ ЕАД, а съответно Факторът е извършвал към Доставчика "Е.Ф." АД договорените авансови плащания в определения в Приложение № 1 към договора размер (като процент) на авансовото плащане от стойността на фактурата, а именно: в размер на 90%, платим по банкова сметка *** № BG88UNCR70001********* с титуляр „Е.Ф.“ АД.

На 29.06.2016 г. от Доставчика "Е.Ф." АД е подписана в Образец № 3 към договора за Ф „Цесия на вземания“, неразделна част от договора за Ф съгласно уговореното в т. 63.2 от същия договор. Също така, от "Е.Ф." АД е представено и уведомление до F.Р.S.P.A., в което е посочено, че вземанията на Доставчика ("Е.Ф." АД) от платеца (F.Р.S.P.A.), са цедирани по силата на сключен с „У.Ф.“ ЕАД договор за Ф. В уведомлението е посочено, че всички дължими суми от платеца на Доставчика, предвид извършените цесии, следва занапред да се заплащат не на Доставчика, а на Цесионера. Тъй като сключеният между Доставчика и Фактора договор е Договор за експортен Ф, в уведомлението е посочена банкова сметка ***, Bajuwarenring 3, 82041 Oberhaching near Munich, по която да се превеждат дължимите суми. Това обстоятелство произтича от същността на експортния Ф, при който принципно участват повече страни и съществува т. нар. двуфакторна система, в която участва, както експортен фактор, така и импортен фактор, визиран още като фактор - кореспондент. При сключения между „У.Ф. ЕАД и "Е.Ф." АД платецът е чуждестранното юридическо лице F.Р.S.P.A., респективно за целите на събиране на вземането от чуждестранния платец F. -Р.SPA, „У.Ф. ЕАД, действайки като експортен фактор, се е възползвало от услугите на фактор- кореспондент, Eurofactor GmbH, действайки като импортен фактор, по силата на сключено между двете Фови дружества споразумение (Interfactor agreement от 25.03.2013 г., сключено между „У.Ф.“ ЕАД и Eurofactor GmbH). Изложеното е в съответствие с договореното между страните в т. 7 от договора за Ф, според която се допуска участието на дружество - кореспондент, член на Factors Chain International, за което Доставчикът уведомява Платеца, каквото именно уведомление Доставчикът би следвало да е изпратил на Платеца и впоследствие е представил уведомлението на Фактора.

На 26.07.2016 г. между „У.Ф.“ ЕАД и "Е.Ф." АД, с извършена нотариална заверка на подписите, е подписан Анекс № 1 към Договор за експортен Ф № FIWE00331, с който се увеличават с още 45 000 евро общият лимит за финансиране на Доставчика, както и лимита за финансиране на платеца F.Р.S.P.A. С оглед увеличаването на лимитите за финансиране с подписването на анекса, общият лимит за финансиране на Доставчика "Е.Ф." АД се е увеличил до размер общо на 120 000 евро, респективно общият размер на лимита за финансиране на платеца F.Р.S.P.A. се е увеличил до същия размер - също 120 000 евро.

На 25.07.2016 г. от страна на Доставчика "Е.Ф." АД е подадено първото искане до „У.Ф. ЕАД за предоставяне на аванс, а именно Искане № 1 за предоставяне на аванс за Фактура № ********** от 18.07.2016 г. на стойност 26 071,00 евро с ДДС. Вследствие на подаденото искане „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 463.90 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежна операция от 25.07.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана и Цесия на вземания за фактура № ********** от 18.07.2016 год.

     На 28.07.2016 г. от страна на Доставчика "Е.Ф." АД е подадено последващо искане до „У.Ф. ЕАД за предоставяне на аванс, а именно Искане № 2 за предоставяне на аванс за Фактура № ********** от 28.07.2016  г. на стойност 26 202,08 евро с ДДС. Вследствие на подаденото искане „У.Ф. ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 581.87 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежна операция от 28.07.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана и Цесия на вземания за фактура № ********** от 28.07.2016г.

На следващия ден, 29.07.2016 г. от страна на Доставчика "Е.Ф." АД е подадено последващо искане до „У.Ф. ЕАД за предоставяне на аванс, а именно Искане № 3 за предоставяне на аванс за Фактура № ********** от 29.07.2016 г. на стойност 26 133,64 евро с ДДС. Вследствие на подаденото искане „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 520.28 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежна операция от 29.07.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана и Цесия на вземания за фактура № ********** от 29.07.2016г.

На 03.08.2016 г. от страна на Доставчика "Е.Ф." АД е подадено последващо искане до „У.Ф.“ ЕАД за предоставяне на аванс, а именно Искане № 4 за предоставяне на аванс за Фактура № ********** от 03.08.2016 г. на стойност 26 323,88 евро с ДДС. Вследствие на подаденото искане „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 691.49 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежна операция от 03.08.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана и Цесия на вземания за фактура № ********** от 03.08.2016г.

На следващия ден, 04.08.2016 г. от страна на Доставчика "Е.Ф." АД е подадено последващо искане до „У.Ф. ЕАД за предоставяне на аванс, а именно Искане № 5 за предоставяне на аванс за Фактура № ********** от 04.08.2016 г. на стойност 26 182,36 евро с ДДС. Вследствие на подаденото искане „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 564.12 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане «в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежна операция от 05.08.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана Цесия на вземания за фактура № ********** от 04.08.2016 г.

Впоследствие, след извършване на авансовите плащания от „У.Ф.“ ЕАД към Доставчика "Е.Ф." АД, които са извършени в изпълнение на задълженията на „У.Ф.“ ЕАД по Договора за ф. „У.Ф.“ ЕАД е установило пълното неизпълнение на договора от страна на Доставчика "Е.Ф." АД. При настъпване на съответните срокове за издължаване по фактурите с отложено плащане, издадени от Доставчика, вземанията по които са цедирани в полза на „У.Ф.“ ЕАД, ищецът е установил, че платецът F. -Р.SPA, VAT n.: IT01011780168, адрес: VIA CARALI 16/18, 24020 CASNIGO, ITALY, вземанията от когото "Е.Ф." АД е прехвърлило в полза на „У.Ф.“ ЕАД, е отказало да извърши плащанията, излагайки твърдения, че няма и никога не е имало сключен търговски договор и търговски взаимоотношения с дружеството "Е.Ф." АД. Това обстоятелство е установено посредством дълго водена кореспонденция, вкл. по e- mail и телефонни обаждания, проведена между всички страни по факгоринговата операция, а впоследствие същото е категорично потвърдено и се удостоверява и от следните писмени доказателства: издаден Протокол от Командване на полицията - Ломбардия (полицейско управление в гр. Гандино), както и от собственоръчно подписана от Управителя на "Е.Ф." АД жалба, депозирана пред прокуратурата в гр. Неапол.

Ищецът твръди, че търговският договор, а именно Договор за продажба № 10/2016 г. (Sales Contract No 10/2016), сключен между "Е.Ф.’ АД и предполагаемо между F. -Р.SPA, в действителност не е сключен от истинското дружество F. -Р.SPA. Същият по никакъв начин не е и потвърден от дружеството F. -Р.SPA. Напротив, дружеството F. -Р.SPA, платец по договора за Ф, категорично се е противопоставило на твърдението, че има каквито и да е търговски отношения с "Е.Ф." АД. Следователно, липсата на валидно облигационно правоотношение между „Е.Ф.“ АД и F. -Р.SPA води до извода, че Доставчикът по договора за Ф "Е.Ф." АД в нито един момент не е бил кредитор на посочения в договора за Ф платец F. -Р.SPA. „Е.Ф.“ АД никога не е имало (и вкл. и към момента няма) вземане от дружеството F. -Р.SPA, което впоследствие да прехвърли в полза на някое друго лице. Горепосоченото навежда на извода, че Доставчикът категорично е в неизпълнение на сключения договор за Ф, тъй като в т. 34.1. от договора е декларирал, че всяко Търговско споразумение, сключено с който и да е Платец, е действително и правновалидно съгласно приложимото право, а в т. 34.2., че няма и не е имало каквото и да е било разногласие или спор между Доставчика и Платеца по отношение на сключването, тълкуването или изпълнението на което и да било Търговско споразумение, което би могло да даде на Платеца право да откаже или да забави или да оспори изпълнението на задължение за плащане относно което и да било от Вземанията. Същевременно, в т. 41 от договора е посочено, че 41. Настъпването на което и да е от конкретно изброени предпоставки (без значение дали са настъпили по волята на Доставчика) съставлява неизпълнение на Договора, сред тях и упоменатото в т 41.1., а именно: „Което и да е било от изявленията на Доставчика по този Договор или предоставена от Доставчика на Фактора информация във връзка с Договора се окажат неверни, неточни или непълни към момента, в който са дадени“. Същевременно, неизпълнението на договора от Доставчика е от изключителна същественост, тъй като „У.Ф. ЕАД (като Фактор и Цесионер) е лишено от възможността да събере вземанията си от посоченото трето лице платец - длъжник. Неизпълнението няма как и да бъде отстранено от Доставчика - страна по договора за Ф, поради което за Кредитора „У.Ф. ЕАД остава единствената възможност да развали договора за Ф поради виновното му неизпълнение от другата страна и да претендира получаването на обезщетение, съгласно законовите разпоредби.

Ищецът твърди, че представеният от "Е.Ф." АД на „У.Ф.“ ЕАД търговски договор (Договор за продажба № 10/2016 г./Sales Contract No 10/2016), с посочени в него страни "Е.Ф." АД и F. -Р.SPA, е недействителен поради липса на съгласие от страна на действителните управителни органи на дружеството F. -Р.SPA. Като основание за ангажиране на отговорността на В.В.В., ЕГН **********, сочи поемането такава от негова страна като Солидарен длъжник по договора за Ф.         

            В резултат на установеното неизпълнение на договора от страна на Доставчика, “У.Ф.“ ЕАД е изпратило на “Е.Ф.“ АД и на г- н В.В. следните покани и уведомления: На 16.09.2016 г. “У.Ф. ЕАД е изпратило уведомление до “Е.Ф.“ АД, с което е уведомило последното, че на основание т. 13 от сключения договор за Ф и анекс към него, считано от 08.09.2016 г. се прекратява лимитът за покритие на риска, определен от „У.Ф. ЕАД на включения в договора за Ф платец. Също така е посочено, че съгласно т. 40.1. от договора отпада покритието на риска за изброените в уведомлението 5 броя фактури (а именно описаните по- горе фактури, по които „У.Ф.е извършвало авансови плащания към Доставчика). С последващо писмено съобщение от “У.Ф. ЕАД до “Е.Ф.“ АД от 12.04.2017 г., Фовото дружество е предоставило възможност на Доставчика („Е.Ф.“ АД) да направи „предложение за взаимно приемливо и окончателно уреждане на отношенията между страните по Договора за Ф в разумни срокове“.     Предвид липсата на отговор по предходното съобщение за срок от един месец, на 12.05.2017 г. “У.Ф. ЕАД е изпратило покана до “Е.Ф.“ АД за заплащане на дължимите от последното дружество суми в размер на отпуснатите аванси (в размер на 117 821.66 евро), на основание на постигнатите в договора уговорки и вследствие на установеното неизпълнение от страна на Доставчика по смисъл на раздел XI от договора за Ф. В указания от Кредитора срок, до 31.05.2017 г., не е постъпило плащане от страна на Доставчика в изпълнение на отправената покана.         С оглед на липсата на плащане по предходната покана в указания в нея срок, “У.Ф. ЕАД е изпратило до „Е.Ф.“ АД и физическото лице отдени нотариални покана, чрез нотариус, а именно Нотариална покана чрез нотариус Т.Д., per. № 243 в НК, с район на действие PC - Ямбол, с които е предоставило на длъжниците срок от 7 дни от получаване на поканата за заплащане на дължимите суми.

            Твърди се, че до настоящия момент „У.Ф. ЕАД все още не е получило възстановяване на сумите, с които е авансирало Доставчика.

С искова молба „У.Ф.“ ЕАД прави и изрично изявление за разваляне на Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г. и на последващия анекс към него по вина на Доставчика на основание посочените по-горе обстоятелства, като същото да се счита за изявление до насрещната страна по договора с получаване на препис от исковата молба.

Вследствие на описаното пълно неизпълнение на договора за Ф от страна на Доставчика и съответно последващото разваляне на договора, ищецът счита, че за „У.Ф.“ ЕАД е налице правен интерес да претендира сумите, с които е авансирало /кредитирало/ Доставчика по договора като заплатени въз основа на отпаднало (или алтернативно на неосъществено) основание. Сумата в размер на 117 821.66 евро се претендира на основание неизпълнение на договора от страна на Доставчика и като обезщетение за причинените на „У.Ф.“ ЕАД вследствие на това неизпълнение вреди. Налице е  неизпълнение на договора за Ф от страна на Доставчика, тъй като страните изрично са уговорили случаите, които ще се считат за неизпълнение. Невярно декларираната в т. 34.1. от договора за Ф информация касае именно предоставена от Доставчика- Цедент на Фактора - Цесионер гаранция за действителността на вземането, което се прехвърля. Недействителността на отстъпеното вземане влече отговорност за цедента, а не недействителност на каузалната сделка. Затова ангажирането на отговорността на цедента изисква разваляне на договора от цесионера. Отговорността възниква поради неизпълнение на задължение по съществуващ (и впоследствие развален) договор за прехвърляне на вземане. Поради това, независимо от изявлението на “У.Ф.“ ЕАД в исковата молба за разваляне на договора за Ф, поради виновното неизпълнение на договора от страна на Доставчика, претенцията на ищеца от ответниците в размер на 117 821.66 евро е именно на основание неизпълнението на договора за Ф и претендирането на обезщетение. Уточнено е, че предявеният иск е на основание неизпълнение на договора и претендиране на обезщетение като главен иск. В условията на евентуалност, се предявява въз основа на същите описани в исковата молба и в уточнителната молба фактически обстоятелства иск за връщане на получените от "Е.Ф." АД суми на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като заплатени въз основа на отпаднало (или алтернативно на неосъществено) основание като евентуален иск.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди „Е.Ф.“ АД, ЕИК******** и В.В.В., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „У.Ф. ЕАД, ЕИК ******* сумата EUR 23 463.90 (двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и три евро и 90 евроцента) - представляваща част от цялото вземане на ищеца от ответниците в размер на EUR 117 821.66 (сто и седемнадесет хиляди осемстотин двадесет и едно евро и 66 евроцента), ведно с дължимата мораторна лихва за забава, считано от връчване на покани до длъжниците за изпълнение, както и със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задълженията. Иска се присъждане на всички сторени по делото разноски.

С молба от 30.11.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане от 10.11.2017 г., с което е оставена без движение исковата молба, ищецът, посочва следната банкова сметка *** “У.Ф.” ЕАД, по която могат да бъдат заплатени претендираните от ищеца с предявения осъдителен иск суми, а именно: Банкова сметка ***: ***, BIC: ***, Банка: У.Б.АД.

 

Ответниците „Е.Ф.“ АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор - В.В.В., чрез адв. Н.П.Д.,*** и адв. И.Г.,*** и В.В.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.П.Д., с отговор на искова молба от 29.12.2017 г. твърдят, че предявените искове от "У.Ф." ЕАД са недопустими, по следните съображения: Видно от възприетото с договора опредление "Фактор" означава "У.Ф." ЕАД (ЕИК *******), в качеството му на лице, изкупуващо Вземания по фактури, издадени и предоставени му от Доставчика съгласно Договора, действащо пряко и/или чрез клоновете и/или кореспондентите си в чужбина." Съгласно чл. 7 от Договора за експортен Ф № FIWE00331, сключен между страните по настоящото производство на 28.06.2016г. - Факторът има право да прехвърля Вземанията на Ф дружество - кореспондент, член на Factors Chain International, при условия които прецени по своя воля, за което Доставчикът уведомява Платеца посредством предоставено от Фактора писмо по образец. Несъмнено с представените от ищцовото дружество писмени доказателства с исковата молба се установява, че "У.Ф." ЕАД е прехвърлило правото си на вземане произтичащи от процесния договор на дружеството кореспондент Eurofactor Gmbh, 820141 Oberhaching near Munich, /неучастващо в процеса/. В тази връзка, ищецът представя двустранно споразумение между последното и "У.Ф." ЕАД от 25.03.2013 г., Писмо изпратено от "Е.Ф." АД до "Ф. -П." АД, с което изрично уведомява "Ф. -П." АД, че в качеството му на Платец и съгласно договора за Ф, считано от 29.06.2016 г. събирането на вземанията от клиенти се възлага на Eurofactor Gmbh, 820141 Oberhaching near Munich, като се обръща изрично внимание на Платеца - "Ф.П." АД, че плащанията следва да бъдат извършвани по посочените банкови сметки в писмото с титуляр - дружеството кореспондент Eurofactor Gmbh, 820141 Oberhaching near Munich. He е спорно между страните в настоящото производство, че ответникът "Е.Ф." АД извършва пет броя международни доставки по договора за експортен Ф, за които издава съответно пет броя фактури, както следва: ф. **********/18.07.2016 г. на стойност 26 071.00 EUR, авансиране 23 463.90 EUR; ф. **********/28.07.2016 г. на стойност 26 202.08 EUR, авансиране 23 581.87 EUR; ф. **********/ 29.07.2016 г. на стойност 26 133.64 EUR, авансиране 23 520.28 EUR; ф. **********/03.08.2016 г. на стойност 26 323.88 EUR, авансиране 23 691.49 EUR; ф. **********/04.08.2016 г. на стойност 26 182.36 EUR, авансиране 23 564.12 EUR. Описаните по- горе фактури са представени от ищеца с исковата молба и от тях е видно, че като получател на плащанията в изпълнение на процесния договор е посочено дружеството кореспондент Eurofactor Gmbh, 820141 Oberhaching near Munich, следователно след като "У.Ф." ЕАД е прехвърлило вземанията си по договора за експортен Ф, то последното е загубило и активната си легитимация да води дела от свое име за заплащане на сумите по договора за експортен Ф.

     По отношение на основателността на исковете от името на ответниците „Е.Ф."АД, *** и В.В.В., оспорват твърденията на ищцовото дружество, свързани с наличието на пълно неизпълнение от страна на юридическото лице- ответник, както и изложените фактически обстоятелства, за които се сочи, че представляват неизпълнение на договорни задължения. Процесните претенции на ищеца са основани на неизпълнение на двустранен договор за Ф, сключен на 28.06.2016 г., евентуално съединени с иск за връщане на получени от ответното дружество суми като заплатени на отпаднало основание /чл.55, ал.1 от ЗЗД/. Действително Договорът за Ф няма самостоятелна правна уредба, но именно поради тази причина, правата и задълженията на страните по него са очертани от рамките на постигнатите договорености. Въпреки подробното изложение в исковата молба, договорните клаузи не са изрично отграничени по смисъл и правна уредба от клаузите на законодателно регламентирания договор за цесия, а при „разясняването" на правната природа на „Фа" като термин, съзнателно са пренебрегнати елементите, които характеризират процесните правоотношенията като типично Фови, а именно:1. страна по договора е дружество, което разполага с лиценз за извършване на банкова дейност (доколкото е осъществила лицензионни дейности по чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ); 2. вземанията, които са предмет на договора, към датата на сключването му са бъдещи такива; 3. Кредитор по прехвърлените вземания не е ищецът, а трето, неучастващо в процеса лице - Eurofactor Gmbh, 820141 Oberhaching near Munich; 4. налице са договорни отношения, по силата на които Факторът самостоятелно и срещу заплащане от страна на Доставчика е поел задължението да проучи Платеца като по този начин реализира функцията на договора за Ф, а именно да поеме риска от неплатежоспособност на Платеца и гарантира възможности за събиране на вземанията /Приложение 1/, които предстои да се цедират и 5. налице е постигната договореност за поемането на риска от несъбирането на вземанията от Фактора, определен в договора като „лимит на покритие на риска" и изрично посочен като размер в Приложенията към договора и Анекс №1/26.07.2016 г. към него /р. Ill, т.10 във връзка с т.6, графа 4 от Приложение №1/. В исковата молба и уточнителната молба към нея се сочи, че „У.Ф." ЕАД е установило пълното неизпълнение на договора от страна на доставчика „Е.Ф."АД…“, което неизпълнение на договорно задължение е описано фактически като отказ на Платеца (трето, неучастващо в процеса чуждестранно юридическо лице) да плати на ищеца конкретни суми, за което е поканено от споменатото по- горе дружество Eurofactor Gmbh. С оглед на сключения Договор за Ф ответникът- юридическо лице е изпълнил в пълен обем всички договорни задължения, като е извършил експортна доставка и е предоставил на Фактора цялата документация, потвърждаваща добросъвестното изпълнение на задълженията му (приложените към ИМ международни товарителници 5 бр.). Доколкото не е спорно, че Договорът за Ф е валидно сключен и е породил правна връзка между двете страни, претендираното неизпълнение може да бъде основано единствено на виновно неизпълнение на задължения на ответниците, възникнали по силата на този договор. Ищецът обаче не сочи изрично кога е констатирал неизпълнението; по отношение на кого от двамата ответници; в какви конкретно правни действия на всеки от ответниците се изразява неизпълнението; настъпването на кое точно обстоятелство измежду тези по чл.41 от договора съставлява неизпълнение. Видно от клаузите на договора и хронологията на правоотношенията не е налице неизпълнение на клаузата на чл.34.1 от договора, доколкото към 28.06.2016 г. не е било сключено търговско споразумение с третото лице - платец, но дори и да бе сключено, доставчикът - ответник не e имал причина да се съмнява в действителността и валидността на бъдещите си доставки, за които впоследствие са оформени всички документи, необходими при осъществена международна доставка. Към тази дата няма и не e имало разногласие или спор между доставчика и Платеца, описан в приложение №1. Естествено не е налице и неизпълнението, изрично регламентирано в т.41 от Договора за Ф: няма изявление на Доставчика - ответник, нито предоставена писмено информация, които да са се оказали неверни по вина на ответниците; няма неизпълнение от Доставчика на изискуеми парични или непарични задължения към Фактора; няма настъпила недействителност на цесията. Що се касае до твърдението на ищеца, че „в действителност се е установило, че F. -Р.SPA не е сключвало такъв договор" /договор за продажба №10/2016/, моли да се приеме, че това конкретно обстоятелство с правно значение не е установено нито между страните по спора, нито с валидно съдебно решение, като в доклада по делото изрично следва да се укаже на ищеца, че за това, сочено в исковата молба обстоятелство не сочи доказателства, допустими по българския процесуален закон. Оспорва изрично доказателствената стойност на Протокол от Командване на Полицията - Ломбардия, полицейско управление в гр. Грандино от 05.09.2016г. /т.17 от доказателствата/.

С оглед изявленията на ищеца в Исковата молба и уточнителната молба във в смисъл, че Договор №10/2016г. за продажба е сключен предполагаемо с F. -Р.SPA, моли да се приеме за безспорно обстоятелство по делото, че "Е.Ф." АД добросъвестно е водило преговорите, но въпреки това е сключило търговски договор с мним представител, неразполагащ с представителна власт. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗД, считат, че в качеството си на страна по договор са изпълнили задълженията си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението. С оглед на това обстоятелство, "Е.Ф." АД е изправна страна и по процесния договор за Ф и по договора за търговска продажба и като такъв не следва да търпи неблагоприятни правни последици /твърдяното неизпълнение/, доколкото те са резултат от противоправни действия на трето, неучастващо по спора лице. Заявено е още, че изпълнението на задълженията и на двете страни по договора за Ф е осъществено точно според договореното между тях, а възникналите впоследствие пречки за събиране на вземането са по причина, която не може да бъде вменена във вина нито на Доставчика, нито на физическото лице-солидарен длъжник. В този смисъл не е налице елемент от фактическия състав на чл.87 ЗДД, а именно неизпълнението на задължението да се дължи на причина, за която длъжникът - ответник да отговаря.

С оглед въведения с исковата молба предмет на спора, не са налице и предпоставките за връщане на получени от „Е.Ф.“ АД суми, като заплатени от ищеца на отпаднало основание, чл.55, ал.1 от ЗЗД. Не се сочат конкретните причини за отпадането на правното основание, въз основа на което Факторът е изпълнил частично задълженията си и това ограничава правото на защита. Не е спорно, че към момента на плащанията от Фактора основанието съществува, т. е. между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на което се извършва престирането и което оправдава имущественото разместване. Кои са причините за отпадането /респ. неосъщесвяването на основанието/ не се сочи в уточнителната молба и поради това не могат да ангажират аргументи в обратен смисъл. С оглед на изложеното, молят съда да отхвърли по отношение на двамата ответници, като неоснователни предявените от "УНИКР£ДИТ Ф" ЕАД, ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор Георги Петров Кузманов, искове с правно основание чл. 87 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, предявен в условията на евентуалност, като неоснователни. Прилагат писмени доказателства по опис.

 

С допълнителна искова молба от 26.01.2018 г., подадена в срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът „У.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт С.И.И., заявява, че изцяло поддържа предявените с искова молба с вх. № 149716 от 9.11.2017 г. на СГС и конкретизирани с уточнителна молба с вх. № 161164 от 30.11.2017 г. на СГС искови претенции от „У.Ф.“ ЕАД срещу "Е.Ф." АД и В.В.В.. Счита, че фактите по спора са пределно ясни на ответниците, както и основанието, на което претендира исковата сума. Пояснява и допълва първоначалната искова молба.

 

С молба с вх. №14334 от 01.02.2018 г., на основание чл. 185 от ГПК, ищецът представя описаните в ДИМ и приложени към същата писмени доказателства, придружени с превод на български език.

 

Ответниците „Е.Ф.“ АД, с ЕИК********, чрез адв. Н.П.Д. и адв. И.Г. и В.В.В., ЕГН **********, чрез адв. Н.П.Д., с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 28.02.2018 г. твърдят, че с допълнителната искова молба са направени нови фактически твърдения и са посочени множество нови доказателства на италиански език, което рязко контрастира с твърдението на ищеца, че „фактите по спора са пределно ясни на ответниците“. Напротив - новите твърдения и новите доказателства се сочат с цел да се оспорят аргументите и доказателствата, посочени от ответника, които доказват добросъвестното му поведение и обосновават направените до този момент възражения срещу частичните искове. Както в първоначалния отговор на исковата молба, така и в настоящия отговор, категорично оспорват твърдението на ищеца, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения на “Е.Ф.“ АД, ЕИК******** и В.В.В., ЕГН **********, във връзка със сключения между страните по настоящото производство Договор за експортен Ф № FIWE00331. Считат, че клаузите на т.17 и т.21, буква „б“ от Договор за експортен Ф № FIWE00331 са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 -то, поради накърняване на добрите нрави.

 

С Определение от 13.02.2019 г., постановено в публично съдебно заседание, СГС, ТО, VI-9 състав, е допуснал изменение на исковите претенции по главния иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, алтернативно на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, като е увеличил размера на първоначално предявения частичен иск от 23 463,90 евро до сумата 117 821,66 евро, представляваща сбор от всички извършени авансови плащания, както следва: 23 463,90 евро – авансово плащане, извършено с платежна операция от 25.07.2016 г.; 23 581,87 евро – авансово плащане, извършено с платежна операция от 28.07.2016 г.; 23 520,28 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 29.07.2016 г.; 23 691,49 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 03.08.2016 г.; 23 564,12 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 05.08.2016 г.

 

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По силата на Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите с peг. № 2581 и per. № 2582 от 29.06.2016 г. на Нотариус З.Т., peг. № 438 на НК, сключен между „У.Ф.“ ЕАД, в качеството му на Фактор, "Е.Ф." АД, в качеството му на Доставчик и В.В.В., в качеството му на Солидарен длъжник, Доставчикът прехвърля на Фактора при условията на Договора и срещу определената в него цена всички свои настоящи и бъдещи вземания по фактури, издадени от Доставчика на платците, при условията и сроковете, посочени в Приложение за специални срокове и условия (т. 1 от Договора). Съгласно т. 1.1. от Приложение № 1 „Специални срокове и условия към Договор за експортен Ф № FIWE00331“ общият лимит за финансиране по Договора е в размер на 75 000 евро и не може да бъде превишаван, освен ако страните не подпишат допълнително писмено споразумение в този смисъл. Видно от т. 6 на Приложение № 1 към Договора, единственият платец е чуждестранното юридическо лице F. -Р.SPA, VAT n.: IT01011780168, адрес: VIA CARALI 16/18, 24020 CASNIGO, ITALY. Срокът на действие на договора е до 25.11.2016 г. Договорът автоматично се продължава за нов срок от 12 месеца, ако не по-късно от 1 месец преди изтичане на действието му факторът не уведоми доставчика с писмено предизвестие за неговото прекратяване.

                 На 29.06.2016 г. от Доставчика "Е.Ф." АД е подписан Образец № 3 - Цесия на вземания, неразделна част от Договор за Ф FIWE00331/29.06.2016 г.,  съгласно уговореното в т. 63.2 от същия договор, с който цедира на „У.Ф.“ ЕАД всички вземания, които са възникнали или ще възникнат от вече подписани договори или от договори, които ще бъдат подписани с F.Р.S.P.A. за доставки на стоки и/или услуги.

 

На 14.07.2016 г. е сключен Договор за продажба № 10/2016 /представен по делото на английски език и в превод на български език/, между „Ф.П.“ АД, Италия, в качеството му на купувач и „Е.Ф." АД, в качеството му на продавач, имащ за предмет плътно полиестерно несиликонизирано щапелно влакно 17 Dtex 64 mm, избелено с оптически избелител. Срокът на договора е от 14.07.2016 г. до 11.09.2016 г.

С Анекс № 1 от 26.07.2016 г. към Договор за експортен Ф № FIWE00331/29.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите, е увеличен с още 45 000 евро общият лимит за финансиране на Доставчика, както и лимитът за финансиране на платеца F.Р.S.P.A.

            От "Е.Ф." АД е изпратено Уведомление до F.Р.S.P.A. /представен по делото на английски език и в превод на български език/, в което е посочено, че ще използват услугите на компания, предлагаща услугата Ф - „У.Ф.“ ЕАД. Считано от 29.06.2016 г., съгласно сключен договор за Ф, събирането на вземанията от клиенти за продажби и услуги се възлага на Eurofactor GmbH, Bajuwarenring 3, 82041 Oberhaching near Munich.

 

            По делото е прието като доказателство Споразумение между Ф дружества от 25.03.2013 г. /представен по делото на английски език и в превод на български език/, сключено между Eurofactor AG, Bajuwarenring 3, 82041 Oberhaching, Germany и „У.Ф.“ ЕАД, с което страните са се уговорили, че когато е необходимо ще разменят услуги като посредници на трети лица, действайки като импортен фактор в сделки за продажба на стоки или ще предоставят услуги на длъжници, намиращи се на територията на държава/и, в които трябва да се извърши импортен Ф.

 

На 25.07.2016 г. от страна на доставчика "Е.Ф." АД е отправено Искане № 1 за предоставяне на аванс до „У.Ф.“ ЕАД, на основание Договор за Ф № FIWE00331/29.06.2016 г., относно фактура № ********** от 18.07.2016 г. на стойност 26 071,00 евро с ДДС. Вследствие на подаденото искане, „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 463.90 евро (90% от стойността на фактурата, съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към Договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежно нареждане от 25.07.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана и Цесия на вземания за фактура № ********** от 18.07.2016 г. Приложени са товарителница и фактура № ********** от 18.07.2016 г. /на английски език и в превод на български език/.

На 28.07.2016 г. от страна на "Е.Ф." АД е подадено Искане № 2 за предоставяне на аванс до „У.Ф. ЕАД, относно фактура № ********** от 28.07.2016  г. на стойност 26 202,08 евро с ДДС. Вследствие на подаденото искане „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 581.87 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежно нареждане от 28.07.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана и Цесия на вземания за фактура № ********** от 28.07.2016 г. Приложени са товарителница и фактура № ********** от 28.07.2016 г. /на английски език и в превод на български език/.

На 29.07.2016 г. от страна на Доставчика "Е.Ф." АД е отправено Искане № 3 за предоставяне на аванс до „У.Ф. ЕАД, относно фактура № ********** от 29.07.2016 г. на стойност 26 133,64 евро с ДДС. Вследствие на подаденото искане „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 520.28 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежно нареждане от 29.07.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана и Цесия на вземания за фактура № ********** от 29.07.2016 г. Приложени са товарителница и фактура № ********** от 29.07.2016 г. /на английски език и в превод на български език/.

На 03.08.2016 г. от "Е.Ф." АД е подадено Искане № 4 за предоставяне на аванс до „У.Ф.“ ЕАД, относно фактура № ********** от 03.08.2016 г. на стойност 26 323,88 евро с ДДС. „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 691.49 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежна операция от 03.08.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана и Цесия на вземания за фактура № ********** от 03.08.2016 г. Приложени са товарителница и фактура № ********** от 03.08.2016 г. /на английски език и в превод на български език/.

На 05.08.2016 г. от страна на Доставчика "Е.Ф." АД е подадено Искане № 5 за предоставяне на аванс до „У.Ф. ЕАД, по фактура № ********** от 04.08.2016 г. на стойност 26 182,36 евро с ДДС. Въз основа на подаденото искане „У.Ф.“ ЕАД е финансирало "Е.Ф." АД, отпускайки аванс в размер на 23 564.12 евро (90% от стойността на фактурата съгласно уговорения процент на авансово плащане в т. 6 от Приложение 1 към договора), превеждайки посочената сума по сметка на "Е.Ф." АД с платежно нареждане от 05.08.2016 г. Във формата на Образец № 3 към договора за Ф е подписана Цесия на вземания за фактура № ********** от 04.08.2016 г. Приложени са товарителница и фактура № ********** от 03.08.2016 г. /на английски език и в превод на български език/.

 

С Уведомление от 16.09.2016 г. ищецът “У.Ф. ЕАД е уведомил “Е.Ф.“ АД, че на основание т. 13 от Договор за експортен Ф №******от 28.06.2016 г. и последващите го анекси, считано от 08.09.2016 г. се прекратява лимитът за покритие на риска, определен от „У.Ф. ЕАД на включения в договора за Ф платец F.Р.S.P.A., поради оспорване на вземанията. Посочено е, че съгласно т. 40.1. от договора отпада покритието на риска за следните фактури: фактура № **********/18.07.2016 г.; фактура № **********/28.07.2016 г.; фактура № **********/29.07.2016 г.; фактура № **********/03.08.2016 г.; фактура № **********/04.08.2016 г. Уведомлението е връчено на ответника “Е.Ф.“ АД на 19.09.2016 г., видно от приложена обратна разписка на куриерска фирма.

Със Съобщениес изх. № на “У.Ф.“ ЕАД 46333/12.04.2017 г. на ответника “Е.Ф.“ АД е предоставена възможност да направи предложение за взаимно приемливо и окончателно уреждане на отношенията между страните по Договора за Ф в разумни срокове. Съобщението е връчено на ответника “Е.Ф.“ АД на 13.04.2017 г., видно от приложена обратна разписка на куриерска фирма.

На 12.05.2017 г. “У.Ф. ЕАД е изпратило покана до “Е.Ф.“ АД за заплащане на дължимите от последното дружество суми в размер на отпуснатите аванси (в размер на 117 821.66 евро), в срок до 31.05.2017 г. Поканата е връчена на ответника “Е.Ф.“ АД на 15.05.2017 г., видно от приложена обратна разписка на куриерска фирма.

            С Нотариална покана с рег. № 3476 от 19.06.2017 г. на нотариус Т.Д., per. № 243 на НК, с район на действие PC - Ямбол, ищецът “У.Ф. ЕАД е предоставил на “Е.Ф.“ АД срок от 7 дни, считано от получаване на поканата за заплащане на отпуснатите му аванси в размер на 117 821,66 евро по цедираните от ответника на основание Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г. и неплатени фактури от платеца F.Р.S.P.A. Поканата е връчена на ответника “Е.Ф.“ АД на 20.06.2017 г., чрез Т.Б.– служител в дружеството.

            С Нотариална покана с рег. № 3475 от 19.06.2017 г. на нотариус Т.Д., per. № 243 на НК, с район на действие PC - Ямбол, ищецът “У.Ф. ЕАД е предоставил на ответника В.В.В., в качеството му на солидарен длъжник, срок от 7 дни, считано от получаване на поканата за заплащане на отпуснатите аванси в размер на 117 821,66 евро по цедираните от “Е.Ф.“ АД на основание Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г. и неплатени фактури от платеца F.Р.S.P.A. Поканата е връчена на лично ответника В.В.В. на 03.07.2017 г.

 

Към доказателствения материал по делото са приобщени още: Протокол от Командване на полицията - Ломбардия, полицейско управление в гр. Гандино от 05.09.2016 г. /на италиански език и в превод на български език/; Жалба-искова молба, подадена пред прокуратурата в гр. Неапол (Италия) от В.В., в качеството му на законен представител на "Е.Ф." АД /на италиански език и в превод на български език/; Справка по чл. 366 от ГПК; Изчисление на лихва с програмен продукт; Фактура № ********** от 30.06.2016 г., издадена от „У.Ф.“ ЕАД, с получател „Е.Ф." АД, за сумата от 222,96 лева с ДДС, относно такса за разглеждане на платец; Фактура № ********** от 30.06.2016 г., издадена от „У.Ф.“ ЕАД, с получател „Е.Ф." АД, за сумата от 176,03 лева с ДДС, относно такса за разглеждане на искане; Преводно нареждане за кредитен превод от 07.07.2016 г., за сумата от 398,99 лв., преведени от „Е.Ф." АД на „У.Ф.“ ЕАД, с посочено основание „f.46923; 46924/30.06.2016“; 4 бр. Международни товарителници, относно извършване на международен превоз на стоки от гр. Ямбол до Италия; 4 бр. Фактури, с получател „Е.Ф." АД, относно извършени транспортни услуги; Имейл кореспонденция; Съобщение MSG14 Оспорване, между „У.Ф.“ ЕАД и EUROFACTOR /на английски език и в превод на български език/; Съобщение MSG16 Сторниране на плащането и пренасочване, между „У.Ф.“ ЕАД и EUROFACTOR /на английски език и в превод на български език/; Справка от Италианския търговски регистър по партидата на F. –Р.S.P.A. /на английски език и в превод на български език/; Страница за контакти от официалния уебсайт на дружеството F. –Р.S.P.A. - http://www.F.-polifibre.it/1.htm /на италиански език и в превод на български език/; Куриерска разписка от 30.06.2016 г. за връчване пратка от „Е.Ф.“ АД на „Ф.П.“ АД /на английски език и в превод на български език/; Имейл кореспонденция /на английски език и в превод на български език/; Преводно нареждане за кредитен превод от 10.08.2016 г., за сумата от 328,57 лв., преведени от „Е.Ф." АД на „У.Ф.“ ЕАД, с посочено основание „f.48352; 48353/08.08.2016“; Фактура № ********** от 08.08.2016 г., издадена от „У.Ф.“ ЕАД, с получател „Е.Ф." АД, за сумата от 222,96 лева с ДДС, относно такса за разглеждане на платец по д-р № FIWE00331; Фактура № ********** от 08.08.2016 г., издадена от „У.Ф.“ ЕАД, с получател „Е.Ф." АД, за сумата от 105,61 лева с ДДС, относно такса за разглеждане на искане по д-р № FIWE00331; Търговска кореспонденция по имейл между доставчика и платеца, за периода от 07.06.2016 г. до 13.09.2016 г. /на английски език и в превод на български език/; Удостоверение № 1892/2018 /на италиански език и в превод на български език/, придружено с апостил на Прокуратурата на гр. Нола.

 

 Представени са доказателства относно правосубектността и представителната власт на управителните органи на страните – 2 бр. Извлечения от ТР.

 

В съдебно заседание на 07.11.2018 г., е извършен разпит на ответника по делото - В.В.В. по реда на чл. 176 от ГПК. Същият заявява, че са предадени стоките на италианската компания Ф.П. – F. POLIFIBRE, чрез нейни оторизирани представители. Тези представители, на база на подписания договор с италианската страна и изпратен с препоръчано писмо, който е представен на Ф. Фът им е дал старт за доставките, които са предадени на лица, които са записани в договора. Предаването е извършено на място, посочено в поръчката. Това е била обичайната търговска практика на посоченото лице в договора. При разпита си ответникът В. е заявил, че не си спомня името на лицето, с което е подписан търговският договор. След като представили договора във Ф и е била заплатена такса за проучване на ищцовото дружество, смята, че факторът е трябвало да извърши проучване на платеца. Не е извършвал и самостоятелна проверка на самоличността и правомощията на лицето, което е подписало договора, а се доверили на Фа, който спрод тях следвало да извърши тази проверка. Комуникикацията е била на база на имейлите, които им предложени от Ф. и с телефонни разговори. Лично са комуникирали с лица, които са се представяли като представители на Ф.. Сезирали италианските органи на реда за измама, след като са уведомени от Фа, че става въпрос за застрахователна измама. Не знае и не може да каже къде са въпросните стоки, предмет на 5 броя доставки.

 

По делото е приета като писмено доказателство Консулска декларация № КО-09-22/08.02.2019 г. на Консулския отдел при Посолството на Република България в гр. Рим, Италия, с която се удостоверява съдържанието на действащия Наказателен кодекс на Италианската Република, в частта „престъпления против собствеността“, чл. 640 и чл. 640 bis (бис) от НК.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С Определение №2486/05.05.2018 г., постановено по т.д.№3091/2017 г. на СГС, съдът е приел, че е сезиран с предявени от „У.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, в качеството му на Фактор (Кредитор) и "Е.Ф." АД, ЕИК********, в качеството му на Доставчик, и В.В.В., ЕГН **********, в качеството му на Солидарен длъжник, обективно и субективно съединени искове, уточнени с последващи молби на ищеца, както следва:

1. Главни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 23 463,90 евро, представляваща част от цялото вземане на ищеца от 117 821,66 евро, предявени от ищеца против двамата ответници при условията на солидарност между тях, представляваща компенсаторно обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор за експортен Ф №FIWE00331 от 28.06.2016 г.

2. Предявен при условията на евентуалност, въз основа на същите фактически обстоятелства, иск с правно основание чл.55, ал.1 предл. трето от ЗЗД, за връщане на същата сума от 23 463,90 евро, представляваща част от цялото вземане на ищеца от 117 821,66 евро, дължима на отпаднало основание, поради извънсъдебно разваляне на Договор за експортен Ф №FIWE00331 от 28.06.2016 г.

3. Предявен при условията на евентуалност с главния иск, и при условията на алтернативност с първия евентуален иск – иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД, за връщане на сумата от 23 463,90 евро, представляваща част от цялото вземане на ищеца от 117 821,66 евро - в случай, че съдът прецени, че от фактите по делото може да се направи извод, че сумата е дължима на неосъществено основание;

С Определение от 13.02.2019 г., постановено в публично съдебно заседание, СГС, ТО, VI-9 състав, е допуснал изменение на исковите претенции по главния иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, алтернативно на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение второ от ЗЗД, като е увеличил размера на първоначално предявения частичен иск от 23 463,90 евро до сумата 117 821,66 евро, представляваща сбор от всички извършени авансови плащания, както следва: 23 463,90 евро – авансово плащане, извършено с платежна операция от 25.07.2016 г.; 23 581,87 евро – авансово плащане, извършено с платежна операция от 28.07.2016 г.; 23 520,28 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 29.07.2016 г.; 23 691,49 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 03.08.2016 г.; 23 564,12 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 05.08.2016 г.

Към всички искове, предявени кумулативно са и акцесорени такива - за сумата от 3 960,12 евро, за дължима мораторна лихва върху цялото вземане от 117 821,66 евро, за периода от деня, следващ изтичането на срока за доброволно изпълнение и за двамата солидарни длъжници – 11.07.2017 г., до датата на исковата молба – 08.11.2017 г.

Заявени са и претенции за законна лихва върху главницата, за периода от датата на предявяването на иска 09.11.2017 г. до окончателното плащане.

 

С Определение №1421 от 11.03.2019 г., на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, решаващият състав е постановил спиране на съдебното производството до приключване на производството по заведен сигнал под №8053/2016/21 по чл.640 бис, чл.640 от НК на прокуратурата на гр. Нола, Италия.

Приемайки, че наказателното производство би имало значение за установяване на лицето, което евентуално би носило деликтна отговорност за нанесените на ответното дружество вреди от извършено спрямо него престъпление, но не и за преценката за възникването и размера на договорна отговорност на ответветниците към ищеца или за уреждане на последиците от евентуално неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищеца, с Определение № 2340/12.07.201г., по ч.гр. дело № 2562 по описа за 2019г. САС, ГК, 12 св. е постановил отмяна на Определение №1421 от 11.03.2019 г., постановено по т.д.№3091/2017 г. на Софийски градски съд – VI-9 с-в, като делото е върнато на състава за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Както бе посочено, ищецът е предявил осъдителени искове срещу ответника за сумата в размер общо на 117 821,66 евро. Главната претенцията е заявена като обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г., Искът е основан на твърдения, че конкретно декларирани от доставчика обстоятелства и предоставена информация, впоследвие са се оказали неверни, неточни или непълни, което по смисъла на уговореното от страните в т 41.1. от процесния договор между страните съставлява негово неизпълнение. Така посоченото, съответветстващо и на уставеното от страните с процесния договор като предпоставка за липсата, съответно - за отпадане на поетия от фактора кредитен риск, води до заявеното условие за ангажиране отговорността на доставчивка и солидарния длъжник.  

В провоизключващите възражения на ответниците се съдържа оспорване, на активната процесуална лигитимация на ищцеца. Направено е и пълно оспорване на претенциите по основание и размер. Твърди се наличието на предпоставките по смисъла на чл. 75, ал.2 от ЗЗД, както и неоснователност на претенцията с оглед поетия от фактора кредитен риск. Допълнително заявенае нищожността на конкретни договорни клаузи поради противоречие с добрите нрави. След извършената размяната на съдебни книжа, т.е. след настъпила процесуална преклузия, е заявено още и възражение за неоснователност на исковете поради евентуално получено от фактора застрахователно обезщение.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в процеса следва да докаже чрез провеждане на съответното пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В противен случай, съдът е обвързан да приеме недоказаният факт за неосъществил се и правните му последици - за ненастъпили. Произнасянето се дължи по своевременно релевираните факти, обстоятелства и събраните във връзка със тях доказателства, като не са предмет на обсъждане такива, за които е налице процесуална преклузия.  

Предвид изложеното по – горе, по предявените искове за обезщетение на вреди от неизпълнението, изразяващи се в претърпяна загуба, съдът съобрази следното:

Неизпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза.   Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Претърпяната загуба е винаги имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имуществото на кредитора в резултат на неизпълнението. Размерът й се определя от разликата между имуществото след неизпълнението и имущественото състояние на изправния кредитор, ако задължението е било изпълнено. Поради това вредата – претърпяна загуба, винаги е реална. Ето защо в тази хипотеза кредиторът е този, който следва да докаже настъпването на реална вреда, намаляване на имуществото му, която обаче е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че ако задължението бе изпълнено, вредата нямаше да е налице. Законът – чл.83 от ЗЗД, държи сметка и за поведението на кредитора, ако неговото поведение е каузално спрямо вредата т.е. без неговото поведение вредата не би настъпила или не би настъпила в този размер.

В конкретния случай, страните не спорят, а  и о данните по делото е видно, че по силата на Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между „У.Ф.“ ЕАД, в качеството му на Фактор, "Е.Ф." АД, в качеството му на Доставчик и В.В.В., в качеството му на Солидарен длъжник, страните се намират в облиганционна обвързаност помежду си, по силата на която Доставчикът прехвърля на Фактора при условията на конкретния Договор и срещу определената в него цена всички свои настоящи и бъдещи вземания по фактури, издадени от Доставчика на платците, при условията и сроковете, посочени в Приложение за специални срокове и условия (т. 1 от Договора). Доколкото изпълнението на задълженията, респективно – ангажирането на съответната отговорност при неизпълнението на поетите задължения е обусловено от спецификата на процесната обвързаност между страните, съдът намира, че на на изследване и анализ подлежи същността на процесната обвързаност.

Ссъгласно чл. 1, ал. 2, т. 8 от ЗБ (отм.), съответно чл. в чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, обект на договора за Ф са вземанията, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги. Понятието “доставка на стоки” включва договора за продажба и договора за изработка с изключение на договора за изработка на ишлеме, които имат за обект стоки, т.е. движими вещи, намиращи се в обръщение в търговския оборот. Под израза “предоставяне на услуги” се разбира договор за услуга. Следователно обект на договора за Ф могат да бъдат само вземания, произтичащи от договори за услуги, от договори за продажба на стоки и от договори за изработка на стоки с изключение на договорите за изработка на стоки на ишлеме. Чрез използването на Фа се преодоляват недостигът на ликвидни парични средства, липсата на ресурси за осъществяването или за качественото осъществяване на определени търговски дейности, както и рискът от неплащане от страна на длъжника. Фът е свързан с възможността за предоставяне от доставчиците на търговски кредит. За да се реализират функциите му е необходимо факторът да придобие вземанията на доставчика за цената на доставените от него стоки, респ. на извършените от него услуги при условията на търговския кредит.

Вземанията за цена са парични вземания. Следователно договорът за Ф може да има за обект само парични вземания. Това виждане намира нормативна опора в легалните определения на договора за Ф, формулирани в данъчните закони за данъчни цели. Съгласно ЗКПО и ЗДДФЛ обект на договора за Ф са парични вземания. Становище в този смисъл е изразено и в българската правна литература.

Обект на договора за Ф могат да бъдат само неизискуеми парични вземания, а в този смисъл такива са както съществуващи неизискуеми парични вземания, така и бъдещи парични вземания. Като бъдещи парични вземания се определят вземанията, които не са възникнали към момента на сключване на договора за Ф, тъй като договорите, от които те произтичат, не са сключени към този момент, а ако са сключени, то доставчикът още не е доставил стоките или не е изпълнил услугите, но има намерение да направи това, когато се осъществят предвидените в съответния договор предпоставки. Бъдещите парични вземания се очаква да възникнат през периода на действие на договора за Ф.Съществуващите неизискуеми вземания, обект на договора за Ф, трябва да бъдат определени, а бъдещите парични вземания – определяеми. Изискването за определеност, респ. за определяемост, произтича от принципа за индивидуализация на обектите на правоотношенията, гарантиращ правната сигурност в стопанския оборот. Неопределеността на обекта има за правна последица нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Сключеният договор за Ф поражда правоотношение между доставчика и фактора. То се състои от техните субективни права и правни задължения, намиращи се в корелативна връзка помежду си. Съдържанието на субективните права и на правните задължения е измежду специфичните белези на правоотношенията, по които те се отличават едно от друго.

Разпоредбата на чл.2 ал.2 т.12 от ЗКИ при изреждане на банковите сделки урежда най-общо Фа като договор за покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране на тези вземания. Следователно между цесията и Фа съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет вземания на една от страните по тях към трети лица-длъжници на прехвърлителя. Предметът на втория договор, обаче е ограничен до вземания на доставчика за цената на предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при Фа са само парични вземания, основани на тези сделки.

От договора за Ф за доставчика възникват следните правни задължения спрямо фактора: за прехвърляне на паричните вземания, обект на договора - съществуващи неизискуеми парични вземания, както и свои бъдещи парични вземания, произтичащи от договори за доставки на стоки или за изпълнение на услуги, страни по които са доставчикът и неговите длъжници. Обемът на прехвърляното парично вземане включва както самото парично вземане, така и неговите принадлежности като изтекли лихви, привилегии и обезпечения; за предаване на документите, удостоверяващи тези вземания; за съдействие при проучване на платежоспособността на длъжниците по вземанията (това задължение на доставчика касае само договора за същински Ф, който има за обект бъдещи парични вземания. Когато обект на договора за Ф са съществуващи парични вземания, доставчикът няма такова задължение към фактора, защото последният преди сключването на договора сам проверява платежоспособността на длъжниците); за плащане на възнаграждение на фактора тъй като, договорът за Ф е търговска сделка (чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 8 от ЗБ, респективно във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ), а търговските сделки, винаги са възмездни. Възмездният характер на договора за Ф не е част от легалното определение в чл. 1, ал. 2, т. 8 от ЗБ, но е посочен в легалните дефиниции, формулирани в данъчните закони за данъчни цели и приложими само в рамките на тези закони.

Поради корелативната връзка правните задължения на доставчика спрямо фактора съответстват на субективните права на фактора спрямо доставчика.

            Правното действие на уведомяването на длъжниците за прехвърлянето на дължимите от тях парични вземания е регламентирано в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД във връзка с цесията. При договора за Ф правното действие на съобщението до длъжниците е напълно идентично с това при цесията. Както при цесията, така и при договора за Ф уведомлението за извършеното прехвърляне не е условие за пораждане на правните последици на договора. Съобщението е от значение за длъжника и за третите лица, които не са страни по цесията, респ. по договора за Ф. За тях прехвърлянето на паричното вземане има действие не от момента на сключване на съответния договор, а от момента на получаване на уведомлението за това.

            Възнаграждението, дължимо от доставчика на фактора, е възнаграждение за получени услуги. Размерът на възнаграждението се определя в договора за Ф. То може да се уговори като глобална сума или като процент от номиналната стойност на всяко от прехвърлените парични вземания. Ако страните по договора за Ф пропуснат да уговорят размера на възнаграждението, то той ще бъде определен в съответствие с установеното в търговската практика (чл. 288 от ТЗ).

Сумата, която факторът плаща на доставчика авансово е част от цената на прехвърленото с договора за Ф парично вземане. Факторът плаща тази сума в изпълнение на свое съществуващо задължение, произтичащо от договора за Ф, а именно - задължението да плати цената на придобитото вземане. При определяне на обема на прехвърляното парично вземане във връзка с неговите принадлежности следва да се има предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Чл. 99, ал. 2 от ЗЗД е част от правната уредба на цесията, която в българското гражданско законодателство е регламентирана като институт с общ характер. Затова при липса на специални правни норми относно правните сделки, с които се прехвърлят вземания, субсидиарно приложение следва да намерят правилата относно цесията. С оглед на договора за Ф това означава, че, ако доставчикът и факторът не са се споразумели за друго, факторът въз основа на договора за Ф придобива както вземането, така и неговите принадлежности. Принадлежностите на прехвърляното вземане, които преминават върху фактора, показват особености във връзка със своя обем, обусловени от спецификите на договора за Ф.

Договорът за Ф поражда за фактора следните правни задължения спрямо доставчика: за финансиране; за предоставяне на административни и счетоводни услуги във връзка с прехвърленото вземане; за поемане на риска “делкредере”; за плащане на цената на прехвърленото парично вземане и за непрехвърляне на същото. В легалното определение на договора за Ф, съдържащо се в чл. 1, ал. 2, т. 8 от ЗБ (отм.), съответно в чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, е посочено само едно от тези задължения – поемането на кредитния риск. Останалите задължения на фактора, въпреки че не са изрично регламентирани, могат да бъдат уговорени от страните по договора на основание чл. 9 от ЗЗД, който съгласно чл. 288 от ТЗ субсидиарно се прилага към търговските сделки. Правните задължения на фактора спрямо доставчика съответстват на субективните права на доставчика спрямо фактора поради корелативната връзка между тях. Факторът изпълнява задължението си да финансира доставчика, като му плаща авансово между 70% и 90% от номиналната стойност на прехвърлените парични вземания. Плащането е авансово, защото се извършва преди падежа на вземанията. Задължението за финансиране не е задължителен елемент от съдържанието на договора за Ф, а възниква само ако е уговорено.             Факторът е длъжен да плати на доставчика цената на купеното от него парично вземане. Цената на вземането е равна на неговата номинална стойност.

Предвид изложеното, и с оглед спорните обстоятелства, касаещи допустимостта на иска, съдът приема следното:

От легалната дефиниция в чл. 1, ал. 2, т. 8 от ЗБ(отм.), респективно – в напълно идентичния текст възпроизведн в чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, не става ясно кои са страните по договора за Ф. Прецизност в това отношение се съдържа легалните определения, формулирани в българското данъчно законодателство за данъчни цели. В ЗКПО и ЗДДФЛ се използва терминът “фактор”. Факторът е търговец. Търговското му качество произтича или от неговата правноорганизационна форма, когато като банка сключва договори за Ф, или от осъществяваната от него по занятие търговска дейност, когато като небанкова финансова институция извършва договори за Ф. От друга страна  българското законодателство не съдържа специални изисквания по отношение на доставчика като страна по договора за Ф. Не всяко физическо или юридическо лице като доставчик, обаче, може да сключва договори за Ф. Доставчикът, както и факторът, е търговец. Този извод се налага поради следните съображения: Доставчиците по занятие извършват търговските сделки, изброени в чл. 1, ал. 1, т. 1, 2 и 13 от Търговския закон (ТЗ) – те доставят стоки и извършват услуги при условията на търговски кредит. Търговското качество на доставчика може да произтича и от правноорганизационната му форма (чл. 1, ал. 2 от ТЗ). За конкретния случай, качеството фактор и доставчик по процесния договор се установява безспорно от представените по делото доказателства, касаеща тяхната правосубектност. В този смисъл, от данните, обявени  в ТР към АВ по партида на ищеца е видно, че същият е търговско дружество с предмет на дейност - Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (Ф, форфетинг и други); Отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Проверката във връзка с правноорганизационната форма, съответно за извършваната от доставчика дейност по занятие, сочи, че същият е търговско дружество, с предмет на дейност - производство на полиестерни влакна; рециклиране на пластмаса и други дейности разрешени от закон.

            Безспорно по делото е, че между страните е сключен Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г, ведно с Приложение № 1 „Специални срокове и условия“ и Анекс №1 към същия, от които се установява че прехвърлените вземания произтичат от международни договори за доставка (продажба) на стоки. Именно с оглед характера на доставката – международна, Фът се определя като международен.

            По отношение международния Ф в международните търговски отношения  са се утвърдили три проявни форми: двустепенен Ф, пряк импортен Ф и пряк експортен Ф. При двустепенния Ф - доставчикът прехвърля вземанията си на фактор от своята държава. Факторът със седалище в държавата на доставчика плаща на последния като аванс част от стойността на придобитите вземания. Факторът със седалище в държавата на длъжниците събира вземанията и събраната сума предава на фактора от държавата на доставчика, а при същинския международен Ф поема и кредитния риск. При прекия импортен Ф доставчикът пряко прехвърля вземанията си на фактор със седалище в държавата на длъжниците. При прекия експортен Ф доставчикът прехвърля вземанията си на фактор от своята държава, който събира вземанията направо от чуждестранните длъжници. 

            Съгласно Договор № FIWE00331 от 28.06.2016 г., страните са постигнали съгласие за уреждане на правоотношението помежду им в условията на експортен Ф. В текста на т.7 от процесния договор е предвидена правна възможност за фактора да прехвърля вземанията на Ф дружество – кореспондент, член на Factors Chain International, за което Доставчикът уведомява Платеца.  От представеното по делото Споразумение между Ф дружествата от 25.03.2013 г. се установява в условията и разпоредбите на Общите правила на междунареден Ф и др., е било постигнато съгласие за взаимно сътрудничество между У.Ф.и Eurofaktor AG. Страните са се съгласили да разменят услуги като посредници на трети лица, действайки като импортен фактор в сделки за продажба на стоки или ще предоставят услуги на длъжници, намиращи се на територията на държава/и, в които трябва да се извърши импортен Ф. Безспорно е и обстоятелството, че в уведомления, изготвяни от доставчика до длъжника, е налице изричен текст, че плащането по конкретно извършени доставки, следва да бъде извършено по банкова сметка ***. Само по себе си, това обстоятелство не превръща посредника във фактор – кореспондент при условията на двустепенен Ф, но дори и да се приема, че това е така, това не означа безусловно, че същият е носител на правото по прехвърлените вземания, доколкото  при условията на упоменатия вид Ф, факторът в държавата на длъжниците има ангажимент да събира вземанията и събраната сума да предаде на фактора от държавата на доставчика. Видно от представената по делото кореспонденция (в частност - Съобщение MSG16) между „У.ф.“ ЕАД и Eurofaktor AG за обратно изкупуване, неоспорена от ответната страна, вземанията по процесните фактрури са били сторнирани и пренасочени от чуждестранния фактор към фактора, със седалище в държавата на доставчика.

            Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружеството са явява носител на процесните вземания и като такъв, същото е активно легитимирано да предяви конкретните претенции. Поради това доводите на ответника се явяват изцяло неоснователни и спорът следва да се разгледа по същество.

 

Както бе посочено по-горе, по силата на Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между „У.Ф.“ ЕАД, в качеството му на Фактор, "Е.Ф." АД, в качеството му на Доставчик и В.В.В., в качеството му на Солидарен длъжник, страните се намират в облигационна обвързаност помежду си, по силата на която  Доставчикът прехвърля на Фактора при условията на Договора и срещу определената в него цена всички свои настоящи и бъдещи вземания по фактури, издадени от Доставчика на платците, при условията и сроковете, посочени в Приложение за специални срокове и условия (т. 1 от Договора). Видно от т. 1.1. от Приложение № 1 „Специални срокове и условия към Договор за експортен Ф № FIWE00331“  общият лимит за финансиране по Договора е в размер на 75 000 евро, който в последствие (с Анекс 1 от 26.07.2016 г.) и по съгласие на страните е бил увеличен. Според т. 6 на същото Приложение № 1, единственият платец е чуждестранното юридическо лице F. -Р.SPA, VAT n.: IT01011780168, адрес: VIA CARALI 16/18, 24020 CASNIGO, ITALY.  Във връзка с постигнатото съгласие между страните  като прехвърлител на Вземанията Доставчикът отговаря за събираемостта на прехвърлените Вземания до размера на получените Авансови плащания и по начина, уговорен в Раздел IX от Договора (т. 8 от Договора). Съгласно т. 10 от Договора лимитът за покритие на риска се определя от Фактора в размер, до който Факторът ще поеме риска от неплащане от страна на всеки отделен Платец.  В т. 13 от Договора е предвидено, че Факторът има право по всяко време от валидността на Договора да: промени, отмени или намали Лимита за покритие на риска на всеки Платец; промени Процента на покрития риск, посочен в Приложение. Страните са уговорили, че Факторът изпраща писмено уведомление до Доставчика за всяка промяна в Лимита за покритие на риска чрез възможно най-бързия и подходящ начин на получаване, вкл. електронна поща. Отмяната или промяната влиза в сила от датата на получаване на уведомлението от Доставчика (т. 14 от Договора). Отмяната на Лимита за покритие на риска автоматично прекратява револвиращия му характер (т. 16 от Договора). В раздел VI от Договора за Ф страните са постигнали уговорки по отношение на цената по договора, която Факторът дължи на Доставчика за прехвърлените му от последния вземания. В т. 31 от Договора е предвидено, че факторът дължи на доставчика цена на цесията. Съгласно т. 34 от Договора: „Доставчикът декларира и гарантира пред Фактора, че: 34.1. Всяко Търговско споразумение, сключено с който и да е Платец, е действително и правновалидно съгласно приложимото право, ясно е уговорена юрисдикцията в случай на неизпълнение, и нито едно от тези Търговски споразумения не е с изтекъл срок, не е обявено за недействително, не е развалено или прекратено поради изтичане на определен срок или поради някаква друга причина; 34.2. Няма и не е имало каквото и да е било разногласие или спор между Доставчика и Платеца по отношение на сключването, тълкуването или изпълнението на което и да било Търговско споразумение, което би могло да даде на Платеца право да откаже или да забави или да оспори изпълнението на задължение за плащане относно което и да било от Вземанията“. Страните още са договорили в т. 41. от Договора, че: „ Настъпването на което и да е от конкретно изброени на текста обстоятелства (без значение дали са настъпили по волята на Доставчика) съставлява неизпълнение на Договора. Сред посочените условия е това по т 41.1., а именно:  Което и да е било от изявленията на Доставчика по този Договор или предоставена от Доставчика на Фактора информация във връзка с Договора се окажат неверни, неточни или непълни към момента, в който са дадени“.

Въз основа на съвкупния анализ на така посочените клаузи по Фовото правоотношение, следва да се направи извод, че както доставчикът, така и солидарно задълженото с него физическо лице, носят отговорност пред ищеца както за истинността на декларираните данни и предоставена информация, така и за валидността на договора за доставка, респективно - за съществуването на вземането (последно е в съответствие и с отговорността, предвидена в чл. 100 от ЗЗД).

В случая, страните не спорят, а и от данните по делото е видно, че Фовото дружество е изпълнило основното си задължение към доставчика по договора – и по-конкретно, това за авансово плащане цената за прехвърлените вземания. Същевременно, за процеса не е спорно, че последващ Договор за продажба №10/2016 г. не е сключен и не е потвърден от посочения като купувач - истинското дружество дружеството „F. –Р.SPA“. Както от обясненията, дадени в производството от страна на представляващия за процесния период ответното дружество, така и от приложените по делото Товарителници, не се установява получаване и приемане на стоките от платеца по издадените фактури.  Посоченото води до обоснован извод за несъответстваща на действителното фактическо и правно положение  информация, предоставена от доставчика към фактора във връзка със задълженията на първия по т. 34. В този смисъл, приложимост към предпоставките за търсената отговорността намира взаимно договореното от страните в т. 41.1., и в рамките на което субективното отношение на доставчика към обстоятелствата, при които е настъпило или е допуснато соченото неизпълнение е ирелевантно за ангажиране неговата отговорност. 

В продължение на горното и за случая, следва да бъда отбелязано, че правото на фактора да реализира конкретната си претенция е обусловена, както от предвиденото в т. 21. букви „б“, „г“ и „д“ от Договора, а именно: че „ в рамките на Лимита на покритие същият не поема риска от неплащане на Вземанията -  оспорени от Платеца по каквато й да е причина; случаите, в които дадените от Доставчика декларации и гаранции по Договора се окажат неверни, неточни или непълни или случаите на неизпълнение, описани в раздел XI на Договора“; така и в съотвествие с договореното по смисъла на т. 17 от Договора, според което при неизпълнение на което да е задължение на Доставчика по Договора, страните приемат, че Лимитът за покритие на риска се счита отменен с обратна сила, като Вземанията се считат за приети от Фактора без поемане на риска от неплащане от страна на Платеца и при солидарна отговорност на Доставчика за погасяването на задълженията по Вземанията.  Въведените от ответниците в процеса възраженията за нищожност на конкретните клаузи поради противоречието им с добрите нрави, освен като направено едва с отговора на допълнителната искова молба (т.е. обхваното от процесуална преклузия), съдът не споделя и предвид обстоятелството, че същите са уговорени и приети от търговци.

Освен това, доколкото факторът не е страна по правоотношението, възникващо от договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги, валидността и точното изпълнение на задължения по същото е в тежест на доставчика. В рамките на разпределената доказателствена тежест, ответниците не само не доказват реализираните продажби (доставки) да са извършени към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението, но самият факт на изначална липса на съществуваща, респективно - валидно възникнала облигационна връзка по процесния Договор за продажба 10/14.07.2016 г, изключва възможността за точно и добросъвестно изпълнение на задълженията както по него, така и обусловеното от същото Фово проонтоношение, съответно - за проявена в такава хипотеза и по двата договора при условията на чл. 302 от ТЗ, дължима грижа на добрия търговец. 

В обобощение на всичко изложено, съдът намира, че нарушенията на конкретно посочените и поети с договора задължения по т, 17, съотетно  т. 31., според изрично предвиденото в Фовата сделка, са основания за ангажиране на договорната отговорност на  "Е.Ф." АД към фактора да обезщети причинените му вреди. Вредите се съизмеряват с несъбраните/несъбираемите вземания, по фактурите издадени от "Е.Ф." АД към платеца F.Р.S.P.A.Вредите са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на "Е.Ф." АД и несъмнено са могли да бъдат предвидени, към момента на пораждането на задължението  - арг. от чл. 82 ЗЗД.

Вредата на “У.Ф. ЕАД е в размер на изплатените от ищеца на "Е.Ф." АД суми по фактурите, издадени към F.Р.S.P.A в общ размер на 117 821,66 евро и които ищецът не може да събере от платеца по причина, че вземанията изобщо не са съществували/не могат да възникнат поради липсата на валидна облигационна връзка по Договор за продажба 10/14.07.2016 г. Отговорност за тази вреда на ищеца носи доставчикът "Е.Ф." АД, а заедно с него солидарна отговорност носи и физическото лице В.В.В., Отговорността на последния произтича директно от самия договор, като е следствие от възникналата отговорност на „Е.Ф." АД и е независима от знанието му за недобросъвестност на доставчика и от това дали собственото му поведение е виновно и противоправно. Неговата отговорност не е деликтна, не е отговорност за лични противоправни действия, а е обусловена и производна от факта на възникване на отговорността за доставчика. Тя има гаранционно-обезпечителен характер и е отговорност за чуждо противоправно /несъобразено с договора/ поведение. В.В. е приел по силата на договора да носи солидарна отговорност за неизпълнението на задълженията на "Е.Ф." АД. Солидарността според чл. 121 от ЗЗД възниква освен по силата на закона и тогава, когато е уговорена. В настоящия случай солидарната отговорност на В.В.В. е уговорена, поради което и искането на ищеца за ангажирането на тази отговорност е основателно.

 

Предвид всичко изложено, съдът приема че искът спрямо "Е.Ф." АД и спрямо В.В.В. за солидарното им осъждане да заплатят обезщетение на ищеца за неизпълнение на задълженията по договора за Ф, е доказан по основание и по размер  до пълния предявен размер.

 

Предвид основателността на претенциите по главния иск, не са налице предпоставки за разглеждане на евентуално предявените такива по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

 

            Уважаването на главния иск по чл. 79 ЗЗД е предпоставка, обуславяща основателност на заявената във връзка със същата акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД.  В този смисъл, присъдената сума за обещетение се дължи, ведно със законната лихва от поканата за изпълнение, която поставя длъжниците в забава /чл. 84, ал. 2 от ЗЗД/. С оглед представените по делото доказателства и изявленията на ищеца, решаващият състав, намира за основателна и доказана претенцията в размер на 3 960,12 евро, представляща - дължима мораторна лихва върху цялото вземане от 117 821,66 евро, за периода от деня, следващ изтичането на срока за доброволно изпълнение и за двамата солидарни длъжници – 11.07.2017 г., до датата на исковата молба – 08.11.2017 г., изчислена със счетоводен програмен продукт.

.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените по делото разноски.

Искането е направено своевременно, като с оглед представените по делото доказателства и Списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК, същото е доказано по основание и възлиза в размер общо на 9 977,00 лв. от които:. 1.) първоначално заплатена държавна такса – 1 835,66 лв.; 2.) довнесена държавна такса – 309,82 лв.; 3.) държавна такса с оглед увеличената цена на иска – 7 381,91 лв.; 4.) юрисконсулско възнаграждение – 450,00 лв.;

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

                                                     Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „Е.Ф.“ АД, ЕИК********, при следната промяна в седалището и адрес на управление и представителството, а именно: гр. София 1715,район р-н Младост, бул. "**********, ап. офис 25, представлявано от С.М.Д., чрез адв. Н.П.Д.,*** и адв. И.Г.,*** и В.В.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.П.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО  на „У.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.П.К., сумата 117 821,66 евро (сто и седемнадесет хиляди осемстотин двадесет и едно евро и шестдесет и шест евроцента), представляваща сбор от всички извършени авансови плащания, както следва: 23 463,90 евро – авансово плащане, извършено с платежна операция от 25.07.2016 г.; 23 581,87 евро – авансово плащане, извършено с платежна операция от 28.07.2016 г.; 23 520,28 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 29.07.2016 г.; 23 691,49 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 03.08.2016 г.; 23 564,12 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 05.08.2016 г., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от „У.Ф.“ ЕАД, вследствие на неизпълнение на задълженията на ответника „Е.Ф.“ АД по Договор за експортен Ф № FIWE00331 от 28.06.2016 г.,  по който солидарен длъжник е В.В.В., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 09.11.2017 г. до оконателното изплащане на сумата, които суми на основание чл. 127, ал.4 ГПК да бъдат заплатени по следната изрично посочена банкова сметка, ***: ***, BIC: ***, при Банка: У.Б.АД.

ОСЪЖДА „Е.Ф.“ АД, ЕИК********, при следната промяна в седалището и адрес на управление и представителството, а именно: гр. София 1715,район р-н Младост, бул. "**********, ап. офис 25, представлявано от С.М.Д., чрез адв. Н.П.Д.,*** и адв. И.Г.,*** и В.В.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.П.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО  на „У.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.П.К., на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 3 960,12 евро (три хиляди деветстотин и шестдесет евро и дванадесет  евроцента), представляща мораторна лихва върху присъдената главница от 117 821,66 евро, за периода от деня, следващ изтичането на срока за доброволно изпълнение и за двамата солидарни длъжници – 11.07.2017 г., до датата на исковата молба – 08.11.2017 г.,  която сума на основание чл. 127, ал.4 ГПК да бъдат заплатени по следната изрично посочена банкова сметка, ***: ***, BIC: ***, при Банка: У.Б.АД.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално съединените искове, предявени от „У.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.П.К. против „Е.Ф.“ АД, ЕИК********, при следната промяна в седалището и адрес на управление и представителството, а именно: гр. София 1715,район р-н Младост, бул. "**********, ап. офис 25, представлявано от С.М.Д., чрез адв. Н.П.Д.,*** и адв. И.Г.,*** и В.В.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.П.Д., за солидарно заплащане на сумата 117 821,66 евро (сто и седемнадесет хиляди осемстотин двадесет и едно евро и шестдесет и шест евроцента), представляваща сбор от всички извършени авансови плащания, както следва: 23 463,90 евро – авансово плащане, извършено с платежна операция от 25.07.2016 г.; 23 581,87 евро – авансово плащане, извършено с платежна операция от 28.07.2016 г.; 23 520,28 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 29.07.2016 г.; 23 691,49 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 03.08.2016 г.; 23 564,12 евро - авансово плащане, извършено с платежна операция от 05.08.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано он датата на предяваване на иска до окончателното му плащане, и на сумата 3 960,12 евро (три хиляди деветстотин и шестдесет евро и дванадесет  евроцента), представляща мораторна лихва върху присъдената главница от 117 821,66 евро, за периода от деня, следващ изтичането на срока за доброволно изпълнение и за двамата солидарни длъжници – 11.07.2017 г., до датата на исковата молба – 08.11.2017 г. - с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД дължима на отпаднало основание, поради извънсъдебно разваляне на Договор за експортен Ф №FIWE00331 от 28.06.2016 г., и евентуално съединения с този иск,  иска правно основание чл. 55 ал.1 предл. второ от ЗЗД – поради неосъществено основание.

ОСЪЖДА „Е.Ф.“ АД, ЕИК********, при следната промяна в седалището и адрес на управление и представителството, а именно: гр. София 1715,район р-н Младост, бул. "**********, ап. офис 25, представлявано от С.М.Д., чрез адв. Н.П.Д.,*** и адв. И.Г.,*** и В.В.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Н.П.Д., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО  на „У.Ф.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.П.К., сумата на основание 78, ал.1 от ГПК сумата размер общо на 9 977,00 ( девет хиляди деветстотин седемседет и седем) лева, представляваща сторените по делото разноски и която сума на основание чл. 127, ал.4 ГПК да бъде заплатени по следната изрично посочена банкова сметка, ***: ***, BIC: ***, при Банка: У.Б.АД.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                           

                                                                                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: