Определение по дело №620/2019 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на

25.11.2019 г., в състав:

 

          Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

      Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

                                                                                     

Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело N 620 по описа

за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.***, срещу Разпореждане от 13.09.2019 г. по ч.гр.д. № 535/2019 г. на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за сума в размер на 301,26 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сума в размер на 304,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 235,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението и за сума в размер на 10,21 лева, представляваща претендирана държавна такса за горницата над 25,00 лева до пълния претендиран размер от 35,21 лева.

В жалбата се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Развиват се подробни съображения относно правната същност и целите на заповедното производство по чл.410 ГПК, като се твърди, че в рамките на това едностранно производство  съдът не може да излага съждения за неравноправност, без на заявителя за бъде дадена възможност да обоснове и докаже индивидуално договаряне,. Жалбоподателят счита, че в европейското законодателство не са предвидени процесуални механизми, които да задължават националните юрисдикции да обявяват служебно нищожността на клаузи от договори. Посочва, че практиката на СЕС приема, че в заповедното производство може да се прогласи нищожност и без наличие на възражение, но при наличие на необходимите фактически и правни данни. Развива съображения, че проверка относно неравноправен характер на клаузи не може да бъде извършвана в производството по чл.410 ГПК, тъй като същата предполага запознаване с писмените доказателства, каквито заявителят не е длъжен да представя в това производство. Жалбоподателят счита, че след като заповедният съд не разполага с доказателства, то не може да извърши и проверка относно наличието на предпоставките по чл.143 ЗЗП в съответствие с изискванията на чл.145 ЗЗП само въз основа на твърденията, съдържащи се в т.12 от заявлението.

В жалбата се развиват и съображения относно правната същност на неустойката, като се посочва, че въпросът за накърняване на добрите нрави с уговорената неустойка може да бъде разрешен само чрез комплексна преценка на съдържанието на договорната клауза във връзка със свободата на договаряне, равнопоставеността на страните, функциите на неустойката и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението. Посочва се, че дори и да се приеме, че неустойката е прекомерна, това не я прави нищожна, а съдът следва да намали нейния размер. По отношение на претендираната със заявлението сума за разходи за извънсъдебно събиране на задължението се посочва, че разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК дава възможност на кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, като според разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. По отношение таксата за експресно разглеждане на задължението се посочва, че е изначално уговорена в съответствие с принципа за свобода на договарянето, заложен в чл.9 ЗЗД, и е начислена на основание чл.10а, ал.1 ЗПК.

Жалбоподателят подчертава, че преценката на съда в производството по чл. 410 ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти и доколко въз основа на същите може да се установи едно индивидуализирано спорно вземане, основателността на което обаче може да бъде изследвана и доказана само в евентуален исков процес, в случай че длъжникът оспори вземането. Счита, че като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи, заповедният съд е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета на заповедното производство. В подкрепа на тези доводи, жалбоподателят се позовава на съдебна практика.

Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и въззивният съд да се произнесе по същество като постанови да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице с правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Районен съд-Оряхово е сезиран от "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, гр.София със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И.Б.И. от с.***, обл.Враца за следните парични вземания: сумата 801,06 лева - главница до погасяване на кредита; сумата 96,20 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 16.10.2018 г.; сумата 301,26 лева - такса за експресно разглеждаена на документи; сумата 304,50 лева - неустойка за неизпълнение на задължение; сумата 235,00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата 22,37 лева - законна лихва за периода 17.10.2018 г. до 30.08.2019 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до изплащане на вземането. В т.12 от заявлението е направено подробно изложение на обстоятелствата, от които произтичат паричните вземания.

С обжалваното разпореждане от 13.09.2018 г. подаденото заявление е отхвърлено в частта за сумата в 301,26 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата в размер на 304,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата в размер на 235,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, и за сумата в размер на 10,21 лева, представляваща претендирана държавна такса за горницата над 25,00 лева до пълния претендиран размер от 35,21 лева. Изложени са съображения, че договорните клаузи относно тези задължения са в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 33 ЗПК и са  евентуално неравноправни. По отношение на останалите претендирани парични вземания заявлението е уважено и е издадена Заповед № 358/13.09.2019 г. по чл.410 ГПК.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника, без да води исков процес, при условие че вземането не се оспорва от длъжника.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК вр. с чл. 410, ал. 2 ГПК, предвижда, че съдът издава заповед за изпълнение, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В тази законова уредба прави впечатление, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато незаконно или неморално е самото искане. В практиката противоречието със закона по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК се свързва с хипотези, когато със заявлението е поискано предаването на движими вещи, извадени от граждански оборот, които са били предмет на престъпление или поставени под особен правен режим, т. е. хипотези, при които незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане. Законосъобразното осъществяване на фактите, на които искането по чл. 410 ГПК се основава, е извън обхвата на проверката при произнасяне по основателността на заявлението по чл. 410 ГПК, още повече, че подобна проверка несъмнено предполага запознаване с писмените доказателства, в които съответните факти са обективирани, а такива в производството по чл. 410 ГПК заявителят не е длъжен да представя.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на правоотношението, от което заявителят черпи права. Подобно произнасяне би означавало да се извърши преценка по същество относно съществуването на материалното право само въз основа на твърденията в заявлението, без запознаване с конкретното съдържание на клаузите, без възможност за тълкуването им във връзка с останалото договорно съдържание или за конвертирането или заместването им със съответстващата им диспозитивна правна норма. Формирането на извод за неравноправност в условията на едностранно и формално производство, без на заявителя да бъде дадена възможност да обоснове и докаже индивидуално договаряне, води до предрешаване на спор, който е възможно и да не съществува между страните.

Формираният от настоящия съдебен състав извод не противоречи на европейското законодателство и съдебна практика, които макар и задължителни за националните съдилища на държавите-членки, следва да се прилагат при отчитане на спецификите на националната правната система и да бъдат имплементирани съответно, особено когато се касае за директиви, както е в настоящия случай. Както се изтъква и в жалбата, нито Директива 2008/48 за договорите за потребителски кредит, нито Директива 2009/22 за исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите, предвиждат процесуални механизми, които да задължават националните юрисдикции да обявяват служебно нищожността на клаузи като съдържащите се в процесното заявление. В Решение C-618/10 СЕС се приема, че в заповедното производство съдът следва да приложи правилата на директивата и без наличие на възражение, но при определени условия –  при наличие на необходимите фактически и правни данни. Посоченото уточнение следва да се тълкува в смисъл, че в процедури, в които не се използват доказателства, съдът не е длъжен да прави подобна проверка. В мотивите на същото решение изрично е посочено, че при липса на хармонизация на националните механизми за събиране на безспорни вземания, правилата за провеждането на националните заповедни производства се уреждат във вътрешното право на държавите членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия, но при условие тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, които уреждат подобни вътрешни положения, нито да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза. Разяснено е също така, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство и за неговото развитие и особености пред различните национални инстанции.

От друга страна следва да се има предвид, че практиката на СЕС поначало съобразява принципа за състезателност в процеса, като например в Решения C-472/11 и СЕС С-243/08 СЕС приема, че ако съдът служебно установи основания за нищожност, следва да даде възможност на страните да вземат становище по нея, като след като бъде уведомен, потребителят може да се откаже от защитата, в случай че националното право го допуска. В рамките на заповедното производство, с оглед целената с него бързина и опростеност на процеса, липсва процесуална възможност за провеждането на този процес относно процеса. До издаване на заповедта за изпълнение производството има едностранен характер. Едва с връчването на заповедта за изпълнение производството се трансформира в двустранно, като в полза на длъжника-потребител е предвидено улеснено средство за защита чрез подаване на бланкетно възражение по образец, което е пречка за стабилизиране на заповедта. Посочената правна уредба създава достатъчни гаранции за правото на защита на длъжника, които са достъпни за всички субекти, включително и тези без юридическо образование. С оглед изложеното не би могло да се приеме, че националната уредба прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на потребителските права на длъжника. Напротив, предвидена е облекчена процедура по оспорване на вземанията с подаването възражение, което може и да не бъде мотивирано. Следва да бъдат съобразени също така и настъпилите след Решение C-618/10 на СЕС законодателни промени в ГПК, създаващи допълнителни гаранции срещу неприсъственото стабилизиране на заповедта за изпълнение в хипотезите, когато същата е връчена с прилагане на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в които случаи е предвидено служебно пренасяне на спора в двустранно исково производство, в което длъжникът лично или чрез служебно назначен от съда особен представител да упражни процесуалните си права.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане на районния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо това се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания за неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ обжалваното Разпореждане от 13.09.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 535/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлено подадено заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за сума в размер на 301,26 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сума в размер на 304,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 235,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението и за сума в размер на 10,21 лева, представляваща претендирана държавна такса за горницата над 25,00 лева до пълния претендиран размер от 35,21 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.***, против длъжника И.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за сума в размер на 301,26 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сума в размер на 304,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сума в размер на 235,00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението и за сума в размер на 10,21 лева, представляваща претендирана държавна такса за горницата над 25,00 лева до пълния претендиран размер от 35,21 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Оряхово за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........                  2..........