РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20211110207348 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от КР. П. К., подадена чрез адв. Д., срещу Електронен фиш
/ЕФ/ Серия К № 2726755, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва електронния фиш и моли същият да бъде отменен като
незаконосъобразен и неправилен, издаден в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, по съображения, подробно изложени в жалбата. Сочи се, че в издадения
ЕФ е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената
санкционна разпоредба, тъй като във фиша се твърди, че жалбоподателят е превишил
разрешената скорост от 50 км./ч. за населено място, а е санкциониран за превишаване на
разрешената скорост извън населено място.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния му
представител – адв. Д., който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за
отмяна на оспорения ЕФ и за присъждане на разноски, представляващи заплатено
1
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи, и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.05.2019 г. в 13:03 часа, в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, с посока на
движение от ул. „” към Околовръстен път, при ограничение на скоростта 50 км./ч. за
населено място, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство/система
/АТСС/ - мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М № 509 била засечена скорост на
движение на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка и модел „, от 75 км./ч.
Лекият автомобил бил регистриран на името на „, с управител жалбоподателя КР. П. К..
Въз основа на тези данни бил издаден електронен фиш Серия К № 2726755 от СДВР, с
който на жалбоподателя КР. П. К., в качеството му на законен представител на „, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева за извършено нарушение за скорост по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като установената с мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М №
509 стойност на скоростта била 72 км./ч. при разрешена скорост от 50 км./ч. за населено
място, т.е. превишаването на разрешената скорост било 22 км./ч.
От разпечатка от паметта на техническото средство, която е веществено доказателство,
се установява, че на процесната дата е засечена скорост на движение от 75 км./ч., като са
записани датата, часът, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман
регистрационният номер на лекия автомобил.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени и
веществени доказателства, а именно: електронен фиш Серия К № 2726755; разпечатка от
техническо средство; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
копие на Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно
утвърждаване на образец на електронен фиш; справка за собственика на превозното
средство, посочено във фиша; копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835; копие на Протокол № 3-38-19 от 30.01.2019 г. от проверката на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M № 509; ежедневна форма за отчет от 01.05.2019 г.;
протокол за използване на АТТС на 01.05.2019 г.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 от НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш представлява
„електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи”. Той е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Съдържанието на ЕФ и
процедурата по издаването му се различават от общите правила по ЗАНН за установяване и
санкциониране на административни нарушения. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на ЕФ задължителни са само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. второ
от ЗДвП реквизити. Поради това в ЕФ не следва да се изписва датата на издаването му,
името на издателя и негов подпис, следователно непосочването на тези обстоятелства не
води до нарушаване правата на жалбоподателя, респективно до незаконосъобразност на ЕФ.
Съставът на съда намира, че обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен
орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност. Електронният фиш съдържа
всички задължителни реквизити съгласно изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП,
а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.
В процесния ЕФ ясно е описано мястото на извършване на нарушението, посочена е
разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
От представените и приети по делото писмени и веществени доказателства се
установява, че АТСС /мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М № 509/ е било монтирано
в МПС с рег. № г. и е измервало скоростта на МПС за времето от 13:00 часа до 15:00 часа в
гр. София, “, с посока на движение на контролираните МПС от ул. „” към Околовръстен път
при ограничение на скоростта 50 км./ч. в населено място, въведено с пътен знак В-26.
По делото са приобщени и доказателства, от които се установява, че посочената
мобилна система за видеоконтрол е одобрено средство за измерване, което е преминало през
задължителна проверка за техническа годност.
След изменението на ЗДвП, от 09.07.2017 г., освен техническата изправност на
използваната автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и
обозначаването на пътния участък със знак Е24 или оповестяването чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
на мястото, където се е осъществявал контролът с техническото средство. Поради това
доказателства в тази насока не са изисквани от ОПП – СДВР.
3
Настоящият съдебен състав констатира, че изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г. са спазени, като възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се
явяват неоснователни. В случая по делото е представен протокол за използване на АТТС на
01.05.2019 г., както и снимка на разположението на уреда, въпреки че при внимателен
прочит на посочената разпоредба става ясно, че такава снимка се изисква, когато
конкретното мобилно АТСС е временно разположено на участък от пътя. В конкретния
казус мобилното АТСС - TFR1-М № 509 е било монтирано в служебен автомобил с рег. № ,
а не разположено на пътя.
При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето предвид
допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени
3 км./ч., като гаранция за обективност на измерването. Видно е, че в електронния фиш е
приета скорост на движение на автомобила от 72 км./ч., а в приложената по делото
разпечатка от АТСС е отчетена скорост на движение 75 км./ч.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км./ч., посочени
изчерпателно в тази алинея. В случая за стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава /50 км./ч./, е било сигнализирано с пътен знак В-26. Касае се за нарушаване на
забраната в населено място да не се превишава максимално допустимата скорост, която е
указана с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
По аргумент от чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът на моторно превозно средство, с
което е извършено нарушение, ако не посочи конкретно лице, което е управлявало
автомобила, отговаря за извършеното с него административно нарушение. Отговорността на
жалбоподателя правилно е ангажирана съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като
въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, защото в
случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на законния представител на
юридическото лице - собственик на МПС. От доказателствата по делото се установява, че
процесният лек автомобил е бил регистриран на името на „, и по делото не е спорно
обстоятелството, че жалбоподателят КР. П. К. е санкциониран именно в качеството му на
законен представител на ЮЛ, собственик на процесния автомобил /както и е посочено в
ЕФ/. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП изрично уточнява, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В този
смисъл адресат на административна санкция по ЗДвП, наложена с ЕФ, би могло да бъде
единствено физическо лице, но не и юридическо. Доколкото по делото не е представена
декларация от законния представител на юридическото лице, в която да е посочено кой е
управлявал автомобила, налице са предпоставките за извършеното нарушение да бъде
наказан жалбоподателят К. в качеството му на законен представител на „
Настоящият съдебен състав констатира, че оспореният ЕФ е издаден при неправилно
4
приложение на материалния закон – посочената санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП в случая е неприложима, тъй като същата касае превишаване на разрешената
скорост извън населено място, а от приетата за установена фактическа обстановка е видно,
че нарушението е извършено в населено място, поради което за конкретното превишаване на
разрешената скорост с 22 км./ч. е приложима разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
С оглед обстоятелството, че извършването на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП е безспорно доказано по делото, съдът намира, че е допустимо да приложи
санкционната норма, приложима за нарушението, извършено в рамките на населено място,
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като по този начин не се
въвеждат нови фактически положения и предвиденото наказание остава същото
/санкционните норми на чл. 182, ал. 1, т. 3 и чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП предвиждат
наказание „глоба“ в размер на 100 лева/. В този смисъл е налице приложение на закон за
еднакво наказуемо престъпление /в случая административно нарушение/, който е допустимо
да се приложи с крайния акт на съда.
На жалбоподателя следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която гласи, че за превишаване от 21 до 30 км./ч. на
разрешената максимална скорост в населено място се налага „глоба“ в размер на 100 лева.
Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за
индивидуализацията на наказанието е безпредметно.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което случаят не може да се определи като „маловажен“ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното, настоящият съд намира, че правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като
санкционната норма следва да бъде изменена от чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на чл. 182, ал. 1,
т. 3 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото, направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено
без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2726755, издаден от СДВР, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
от ЗДвП на жалбоподателя КР. П. К. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 /сто/ лева, В ЧАСТТА относно приложената санкционна норма: от чл. 182,
5
ал. 2, т. 3 от ЗДвП на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2726755, издаден от СДВР, в
останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6