Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр.Шумен, 28 Февруари 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в публично заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
М. Маринов
Членове: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при секретаря Ж.Дучева,
като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №412 по описа за 2019
год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение №711 от 17.07.2019г.
по гр.д.№2058/2018г., Районен съд - гр.Ш. е отхвърлил предявения от М.Я.Е. иск
по чл.135 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на недействителност спрямо нея на Договор
за доброволна делба от ... на СП –Ш. на
апартамент в гр.Ш.., с идентификатор ...и Договор за доброволна делба от ... на
СП –Ш. на магазин №26 в гр.Ш.., с идентификатор
..., сключени между ответниците К.В.З. и М.Д.М., като неоснователен. С
Решение /с характер на определение/ от 12.08.2019г. по гр.д.№2058/2018г. съдът
е допълнил решението по делото в частта за разноските по чл.248 от ГПК, като е
осъдил ищцата да заплати на ответника М.Д.М. деловодни разноски в размер на
1480 лева.
Недоволен от така
постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд,
като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли
съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искови
претенции и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна М.Д.М. депозира отговор, в който оспорва въззивната
жалба, и моли решението да бъде потвърдено. Въззиваемата страна К.В.З. не е
депозирал отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и
прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери
жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Шумен е
бил сезиран с обективно съединени искови претенции с правно основание чл.135 от ЗЗД от М.Я.Е. срещу К.В.З., В.К.В. и М.Д.М..
В исковата молба ищеца излага, че ответникът З. е неин длъжник, като вземането
й срещу него произтичало от непозволено увреждане - в резултат на възбудено и
поддържано у нея заблуждение и е нанесена вреда в размер на 5 000 евро,
или 9 779,15 лева поради което на осн. чл. 210, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 209, ал.1 от НК във р. с чл. 20, ал.4 от НК във вр с чл. 26, ал.1
от НК, ШРС с присъда №31/29.05.2017 г. го осъдил да ѝ заплати, в качеството
и на граждански ищец по НОХД № 847/2017
г. сумата от 9 779,15 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деянието 06.06.2016 г.
до изплащане на сумата на главницата и 300 лева деловодни разноски. По жалба на
отв.З., присъдата била изменена от ШОС, където той бил осъден допълнително да и
заплати сумата 300 лева – деловодни разноски. Ищцата се снабдила с изпълнителен
лист № 2736 от 31.10.2017г. Тя установила, че ответникът З. извършил
разпоредителни сделки с част от имотите си, като с извършването на посочените
правни действия имуществото му се намалявало, което увреждало нейния интерес,
тъй като препятствало удовлетворяване на вземането му. Излага, че първият
ответник като знаел, че извършвайки горепосочените правни действия увреждат
интересите и тъй като ги извършвал в
непродължителен период от време, веднага след постановяване на присъдата по НОХД № 847/2017 г. на ШРС.
Ищецът претендира да бъдат обявени спрямо него за недействителни извършените от
първия и останалите ответници сделки на разпореждане, а именно: 1. Дарение по силата на което К.В.З. дарява на дъщеря си В.К.В. 21/40 ид.ч. от недвижим имот в гр.Ш..,
извършено с нотариален акт №….г. ; 2.Договор
за доброволна делба от ... на СП –Ш., по силата на който отв.М.М. придобива
изцяло съсобствения с отв.З. ***, с идентификатор ...; и 3.Договор за доброволна делба от 01.06.2017г., №70, том 3, вх.№3249
на СП –Ш., по силата на който отв.М.М. придобива изцяло съсобствения с отв.З. ***,
с идентификатор .... С молба от
02.10.2018 г. ищецът оттеглил иска относно имота в гр.Ш., ул. „М.. и срещу
ответника В.К.В., и с протоколно определение от 21.02.2019г. по
първоинстанционното дело, производството в тази част било прекратено.
Ответниците оспорват наличието на знание за увреждане, като изтъкват липсата на
брачна връзка между тях и фактическата им раздяла преди процесните сделки.
От събраните по делото
доказателства се установява следното от фактическа страна: Безспорно е установено,
че ищцата е кредитор на ответника З., като с влязла в сила присъда по НОХД №
847/2017 г. по описа на ШРС той е осъден за престъпление по чл.210, ал.1, т.5
от НК във вр. с чл.209,ал.1 от НК, за това, че в периода 07.04.2016г. до
06.06.2016г., в гр.Ш., в условията на продължавано престъпление, в съучастие
като помагач с неизвестно лице, действало като извършител, а в периода
07.04.2016г.-12.04.2016г. и с К. И.В., който е действал като помагач, с цел да
набави за себе си и за другиго имотна облага умишлено улеснил извършването на
измама по отношение ищцата, в резултат на възбудено и поддържано у нея
заблуждение, че предаването на сумите е необходимо за лечението на неин близък,
като в резултат на съучастническата дейност е нанесена вреда от 5 000 евро или
9 779,15 лева. С присъдата е уважена претенцията на пострадалата М.Я.Е., в
качеството и на граждански ищец, като ответникът З. е осъден да и заплати
сумата от 9 779,15 лева - обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието – 06.06.2016г. От представената
Справка по лице от Служба по вписванията – Ш. се установява, че на 01.06.2017г.
между ответниците, като единствени съсобственици на процесните недвижими имоти,
била извършена доброволна делба, вписана в СВ Ш. на същата дата, в следствие на
което ответницата М.М. станала изключителен собственик и на двата имота.
Установено е, че ответниците са живели на съпружески начала до началото на
2017г., като от съвместното си съжителство имат едно родено дете. Освен това се
установява, че при извършване на предварителното разследване на престъплението
на първия ответник, той и втория все още са живеели съвместно.
Анализът на горната фактическа
обстановка налага следните правни изводи: За да възникне правото на кредитора
да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го сделки/действия на
длъжника, е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 135 ЗЗД. На първо място следва да бъде установено, че ищецът има вземане по
отношение на един от ответниците, че е негов кредитор. В случая следва да се
отбележи несъстоятелността на възражението на ответната страна, че към датата
на атакуваните сделки ищцата не е била кредитор на ответника З., тъй като не
била налице влязла в сила присъда. Задължението за обезвреда по чл.45 от ЗЗД
възниква към момента на нанасяне на вредите, и не е необходимо да е налице
изискуемо и ликвидно вземане за да е налице качеството на кредитор на ищеца. На
второ място следва да се установи извършването на сделка/действие, което
уврежда кредитора. В конкретния случай е установено, че с извършените сделки -
доброволни делби, първият ответник е намалил имуществото си, с което ищцата би
могла да се удовлетвори, което обективно води до увреждане на кредитора. И на
трето място, законът изисква знание за увреждането както на длъжника, така и на
третите лица приобретатели. По приложението на чл.135, ал.2 от ЗЗД е налице
противоречива съдебна практика, по отношение разширяване кръга на изрично
посочените в разпоредбата лица, обвързани от законовата презумпция. Настоящия
състав намира за правилно възприетото в Решение №423 от 29.11.2012 г. на ВКС по
гр.д.№1623/2011 г., IV г. о., разрешение на правния въпрос. В горното, по
близка до настоящата хипотеза, е прието че оборимата законова презумпция, с
която се обръща тежестта за доказване в процеса, изхожда от основната цел на
относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД - да се даде приоритет на защитата
на интересите на кредитора пред тези на изброените близки на длъжника, които са
сключили с последния увреждаща възмездна сделка и са придобили права по нея, а
също и от обичайната житейска ситуация, че в тези случаи, както длъжникът, така
и договарялият с него негов близък обикновено знаят за увреждането. Изхождайки
от горното при очертаването кръга от лица, спрямо които се прилага презумпцията
по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД при приемането на ЗЗД през 1950 г., законодателят не
би могъл да има предвид замяната на режима на разделност по ЗЛС, с принципно
установения едва със СК от 1968 г. (и следващите СК от 1985 г. и СК от 2009 г.)
режим на СИО върху вещните права, придобити през време на брака, при който
съпругът на приобретателя по транслативна сделка придобива същите вещни права и
в същия обем като самия приобретател. При приемането на ЗЗД, освен това,
извънбрачното съжителство се е приемало не само аморално, но е било и
криминализирано, поради което законодателя е нямало как да уреди приложение на
принципно неприемлива хипотеза. Все в подкрепа на разширителното тълкуване на
нормата е и константно възприетата практика за приложение на презумпцията по
отношение на юридическо лице, ако неговият законен представител е в сочената от
закона родствена връзка с контрагента.
Независимо от горното, дори
и да се приеме в настоящия случай, че разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД, която
предполага недобросъвестност на третото лице, придобило права по сделката,
когато то е съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на длъжника, не е
приложима, предвид обстоятелството, че към момента на сключване на сделките
ответницата М. не е била съпруга на длъжника, а бивша съжителка, съдът намира,
че знанието ѝ за увреждането на кредитора е установено. Знанието по
смисъла на чл.135 ал.1 ЗЗД подлежи на установяване, което е в тежест на ищеца,
с всички предвидени в закона доказателствени средства. Те освен преки, може да
бъдат и косвени. С оглед на обстоятелството, че знанието има субективен
характер, в редки случаи ищецът би разполагал с доказателства, пряко
установяващи знанието на приобретателя, че сключеният от него договор уврежда
трето лице, което е кредитор на съконтрахента му. Поради това в повечето случаи
доказването може да бъде осъществено чрез косвени доказателства, установяващи
странични обстоятелства, които, преценени в съвкупност, да създават сигурно
убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на твърдения факт.
Ангажираните в настоящото производство доказателства са косвени, но в съвкупността
си са достатъчни за установяване на релевантния факт. Ответниците са живеели
заедно на съпружески начала при започване на наказателното преследване на отв.З.,
и присъствайки както на част от процесуално - следствените действия на
разследващите органи, така и връзката на страните с общото им дете, обуславят
невъзможност ответницата М. да не е знаела както за образуваното срещу съжителя
ѝ наказателно производство, така и за задълженията му, съответно за
увреждането с разпоредителните сделки. В подкрепа на горното и Решение №13 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о., в което е прието, че за
да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да познава
кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при какви обстоятелства
му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и задължения, за да може
той да е наясно как те се накърняват от сключения договор. Достатъчно е на
третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. Напр. знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден за
престъпление - без значение е каква е катастрофата или престъплението, кой е
пострадалият и какви са вредите.
Като взе предвид размера
на данъчните оценки на процесните два имота - 41941 лева за имот с
идентификатор ..., и 27278,80 лева за имот с идентификатор ..., и като съобрази
размера на вземането на ищеца, ведно с дължимите законни лихви, съдът намира че
интересите на кредитора в достатъчна степен биха били охранени, с уважаване на
претенцията само по отношение на договорът за доброволна делба на имот ....
Предвид изложеното, съдът
намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която ищцовата претенция е отхвърлена по отношение на договорът за доброволна
делба на имот ...., и вместо него постановено друго, с което исковата претенция
се уважи в тази ѝ част. Решението следва да се коригира и в частта за
разноските, като се отмени за разликата над присъдените на ответницата М.Д.М. 740
лева. В останалата си част решението следва да бъде потвърдено. На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски
за първоинстанционното производство в размер на 410 лева, съразмерно с
уважената част от иска, и за въззивното производство в размер на 200 лева,
съразмерно с уважената част от жалбата, а на въззиваемата страна М.Д.М. - 415
лева, съразмерно с отхвърлената част от жалбата на основание чл.78, ал.3 от ГПК
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №711 от 17.07.2019г. по гр.д.№2058/2018г., на Районен съд - гр.Ш., допълнено
в частта за разноските с Решение /с характер на определение/ от 12.08.2019г. по
същото дело, САМО В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявеният от М.Я.Е. с ЕГН ********** ***, срещу К.В.З. с ЕГН **********
*** и М.Д.М. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за прогласяване
на недействителност спрямо ищцата на Договор за доброволна делба от .... на СП
–Ш. на апартамент в гр.Ш..., с идентификатор …, както и в частта, с която са
присъдени деловодни разноски на М.Д.М. за разликата над 740 лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.З. с ЕГН **********
*** и М.Д.М. с ЕГН ********** ***, че договорът за доброволна делба на
съсобствения им недвижим имот с идентификатор …., вписан в Служба по
вписванията Ш. на ...., по силата на който М.Д.М. е станала едноличен
собственик на имота, е относително недействителен на основание чл.135 от ЗЗД по
отношение на М.Я.Е. с ЕГН ********** ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение №711 от 17.07.2019г. по гр.д.№2058/2018г.,
на Районен съд - гр.Ш., допълнено в частта за разноските с Решение /с характер
на определение/ от 12.08.2019г. по същото дело в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.В.З. с ЕГН
********** и М.Д.М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.Я.Е. с ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на
410 лева за първата инстанция, и в
размер на 200 лева за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.Я.Е. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М. с
ЕГН **********, направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер
на 415 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.