Номер 151023.11.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В.III състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501909 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от С. Х. Ч. , с ЕГН
********** и В. Л. Ч. , с ЕГН ********** срещу Решение № 120/09.01.2020 година
постановено по гр.д. 9163/2019 год. по описа на ВРС, поправено с Решение №
1549/.09.04.2020 год, постановено по гр.д. 9163/2019 год., срещу което също има депозирана
жалба, с което се:
„ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Х. Ч. , с ЕГН ********** и В. Л. Ч. , с ЕГН
********** и двамата с адрес *********, срещу И. И. К. , с ЕГН ********** и Т. Д. К. , с
ЕГН ********** и адрес ********* искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.189, ал.1
ЗЗД, както следва:
За разваляне на сключения между страните Договор за покупко-продажба на
недвижим имот: 599.00 кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 925 кв.м., находящо
се в землището на кв.**********, гр.В., общ.В., местност „****“, представляващо имот пл.
№ *** по КП „**********, при граници: имоти с пл.№ №1330, 1327, 1326, 1328 и път, и
представляващо имот с идентификатор № 10135.2517.*** по действащите КККР на гр.В., за
който договор е съставен Нотариален акт № 187, том 5, рег.№ 14100 по нот. дело №
881/13.12.2007г. на Нотариус № 196 О. С.,”
За осъждане И. И. К. и Т. Д. К. да заплатят на С. Х. Ч. и В. Л. Ч. сумата от
23469.96 лв. , представляваща връщане на платената цена по договора, ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и
За осъждане И. И. К. и Т. Д. К. да заплатят на С. Х. Ч. и В. Л. Ч. сумата от 746.88
лв., представляваща разходите за нотариалното прехвърляне на недвижимия имот -
нотариална такса, местна такса и такса за вписване на нотариалния акт в СВ - В., ведно със
1
законната лихва, считано от 12.06.2019г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Х. Ч. , с ЕГН ********** и В. Л. Ч. , с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТЯТ на И. И. К. , с ЕГН ********** и Т. Д. К. , с ЕГН ********** и адрес *********
сумата от 1507.80 лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78,
ал.З ГПК.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради
което молят да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат
предявените от ищците С. Х. Ч. , с ЕГН ********** и В. Л. Ч. , с ЕГН ********** искове.
Излагат подробни доводи във възивната жалба, както и в депозираната въззивна жалба №
32509/29.01.2020 година, с която се обжалва решението, с което е допусната поправка на
явна фактическа грешка. Твърдят, че ВРС не се е съобразил с влизането в законна сила на
Решение № 75/27.06.2016 год., както и не се е съобразил с представените с исковата молба
писмени доказателства. Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище
относно неоснователността на депозираната въззивна жалба. Излага подробни съображения.
Претендират присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба от С. Х. Ч. , с ЕГН **********
и В. Л. Ч. , с ЕГН ********** срещу И. И. К. , с ЕГН ********** и Т. Д. К. , с ЕГН
**********, с която са предявени искове с правно основание чл.87, ал.З ЗЗД и чл.189, ал.1
ЗЗД, както следва:
За разваляне на сключения между страните Договор за покупко-продажба на
недвижим имот: 599.00 кв.м. идеални части от място, цялото с площ от 925 кв.м., находящо
се в землището на кв.**********, гр.В., общ.В., местност „****'\ представляващо имот пл.№
*** по КП „**********", при граници: имоти с пл.№ №1330, 1327, 1326, 1328 и път, и
представляващо имот с идентификатор № 10135.2517.*** по действащите КККР на гр.В., за
който договор е съставен Нотариален акт № 187 том 5, рег.№ 14099 по нот. дело №
880/13.12.2007г. на Нотариус № 196 О. С.,
За осъждане И. И. К. и Т. Д. К. да заплатят на С. Х. Ч. и В. Л. Ч. сумата от
23469.96 лв. , представляваща връщане на платената цена по договора, ведно със законната
лихва, считано от 12.06.2019г. до окончателно изплащане на сумата, както и
2
Ответниците да заплатят на ищците сумата от 746.88 лв., представляваща
разходите за нотариалното прехвърляне на недвижимия имот - нотариална такса, местна
такса и такса за вписване на нотариалния акт в СВ - В., ведно със законната лихва, считано
от 12.06.2019г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищците твърдят, че на 13.12.2007г. между страните е сключен Договор за
покупко-продажба на недвижим имот: 599.00 кв.м. ид. части от място, цялото с площ от 925
кв.м.. находящо се в землището на кв.**********, гр.В.. общ.В., местност „****",
представляващо имот пл.№ *** по КП „**********", при граници: имоти с пл.№ №1330,
1327, 1326, 1328 и път, и представляващо имот с идентификатор № 10135.2517.*** по
действащите КККР на гр.В., за който договор е съставен Нот. акт № 187/ 13.12.2007г. на
Нотариус № 196 О. С., като сумата по този договор била изплатена на продавачите чрез
техния пълномощник по сделката Б. С. Н..
С предходен нотариален акт от същата дата ответниците дарили на ищцата С. Х.
Ч. само един кв.м. от гореописания недвижим имот.
Продавачите И. К. и съпругата му Т. К.а се легитимирали като собственици на
частично дарения и продаден недвижим имот с нотариален акт № 62/14.10.2004г.
Твърдят, че в предварителен договор от 15.06.2007г. И. И. К. и Т. Д. К. , чрез
пълномощника им И. К. Д. декларирали, че към момента на сключване на договора
продаваемия/ процесен/ имот не е обременен с каквито и да било тежести, не са извършвани
отчуждителни и/или обременителни сделки, както и няма лица, които да имат вещни и
облигационни права върху същия имот, че имотът не е включен в капитал на търговско
дружество, че относно него не са сключвани наемни договори, които да се протИ.поставят,
не са сключени други договори с други купувачи, както и че относно имота няма висящи
съдебни дела и няма основание да се приеме, че ще има правни спорове, които могат да
засегнат правата на купувача.
С Анекс 1 от 17.07.2007г. към предварителния договор от 15.06.2007г., срокът за
нотариално прехвърляне на имота се удължавал, а С. Х. Ч. изплащала на продавача И. И. К.
сумата от 1500 евро.
В предварителен договор от 27.07.2007г. страните потвърдили заплащането на
3400 евро по двата предварителни договора и се договорили останалите 8600 евро да бъдат
платени в деня на нотариалното прехвърляне на имота. Продавачите в т.5 отново
декларирали необремененост на имота, включително че за имота няма висящи съдебни
спорове, които могат да засегнат правата на купувача.
Тези декларации на продавачите - клаузи към предварителните договори -
създали у ищците убеждение, че продаваемият имот е чист, необременен и за него няма
висящи дела.
Едва с влизане в законна сила на 27.06.2016г. на съдебно решение №
75/27.06.2016г. по гр.д.№4987/2015г. по описа на ВКС, II г.о., ищците разбрали, че са
закупили описания по-горе имот от несобственици. В мотивите било посочено, че въпросът
за собствеността върху имота бил решен между собствениците В. Н. Ж. и Т. Й. Т.ов и
ответниците И. И. К. и Т. Д. К. с влязло в законна сила съдебно решение № 271/20.03.2006г.
3
по в.гр.д.№ 82/2006г. по описа на Окръжен съд гр.В..
Имотът бил принудително отнет от И. И. К. , видно от протокол от 08.01.201Зг.
по изпълнително дело № 20128080403925 на ЧСИ З. Д., тъй като към този момент ищците
не били във владение на имота.
Предвид изложеното за ищците се пораждал правен интерес от предявяване на
иск за разваляне на договора за покупко-продажба между страните, като продавачите дължат
връщане на цялата платена цена, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска -
12.06.2019г. до окончателно плащане на сумата, както и плащане на осъществените от
ищците разноски за нотариално прехвърляне на имота в размер на 746.88 лева- нотариална
такса, местна такса и такса за вписване на нотариалния акт. Претендират за уважаване на
предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват
исковата претенция с правно основание чл.87, ал.З ЗЗД като процесуално недопустима –
след като купувачът е съдебно отстранен от имота, договорът въз основа, на който го е
придобил се счита, развален по право. Молят за прекратяване на производството в тази му
част и присъждане на направените разноски.
Въвежда се възражение за погасяване по давност на правото на иск за разваляне
на договора и за претендиране на обезщетение и плащане на разноските по договора. С
оглед публичността на данните от имотен регистър, ищците узнали за влязлото в сила
съдебно решение при вписването му в имотен регистър на 26.05.2009г.,но евентуално най
късно на 04.03.2013г. когато получили съобщения от ВРС по гр.д.№ 18396/2012 по описа на
ВРС, към които били приложение описаните по-горе съдебни решения. Производството по
гр.д.№ 18396/2012г. по описа на ВРС било образувано по иск от В. Ж. и Т. Т.ов срещу С. и
В. Ч., като ответниците в настоящето производство били привлечени като трети лица
помагачи, но не са предявени обратни искове срещу тях. Ответниците оспорват да са
получили изцяло продажната цена.В условията на евентуалност се поддържа, че исковите
претенции са неоснователни, тъй като исковата молба по гр.д.№ 4509/2004г. по описа на
ВРС била вписана на 28.01.2005г,поради което ищците не можели да претендират
отговорност за съдебно отстранение, тъй като към датата на придобИ.е на процесния имот
са могли да узнаят за протИ.поставимите им права на трети лица. Въпреки неизправността
на продавачите, ако купувачите можели да узнаят за правата на трети лица върху имота, за
тях отпадала възможността да развалят договора.
От събраните по делото доказателства, настоящият въззивен състав приема
за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба/ нот. акт №62/ 2004г. / Й. К. К. и Р. С. К.а
продали на И. И. К. недвижим имот - 600 кв.м. ид. части от място, цялото с площ от 925
кв.м., съставляващо имот № ***, находящо се в местност „****", по кадастралния план на
„**********", в землището на кв.**********, гр.В. /л.11/.
На 15.06.2007г. е сключен предварителен договор за продажба на гореописания
имот, с който И. И. К. и съпругата му Т. Д. К. се задължили да продадат имота на С. Х. Ч. за
сумата от 12000 евро, от които 1200 евро платими при подписване на предварителния
4
договор и 10800 евро платими в деня на нотариалното прехвърляне на имота /л. 12-13/.При
сключване на предварителния договор продавачите са представлявани от пълномощник /
пълномощно от 28.05.2007г. -л.15/.
На 17.07.2007г. е сключен анекс, с който срокът за прехвърляне на имота е
продължен до влизане в сила на Кадастралния план на местност „**********" и получаване
на актуална скица, на купувача е дадено право да влезе във владение на имота от датата на
сключване на анекса и на продавачите е предадена сума в размер на 1500 евро, която
следвало да се приспадне от крайната цена на имота при изповядване на сделката /л.14/.
На 27.07.2007г. е сключен нов предварителен договор между същите страни и за
същия имот, в който е посочена продажна цена в размер на 12000 евро, от които 3400 евро
платими в брой при подписване на договора и 8600 евро платими в деня на нотариалното
прехвърляне на имота /л.16/.
С нотариален акт № 186/2007г., н а 13.12.2007г И. И. К. и Т. Д. К. , чрез
пълномощник Б. С. Н. дарили на С. Х. Ч. само 1 кв.м. ид.ч. от гореописания имот /л.20/.
На същата дата / нот. акт № 187/2007г. / И. И. К. и Т. Д. К. продали на С. Х. Ч.
останалите 599 кв.м. ид.ч. от имота, за цена 23 469.96 лв , като пълномощникът на
продавачите е заявил, че сумата е получена, преди подписване на договора /л.22/.
С решение № 271/20.03.2006г., поправено с решение №207/25.02.2009г.,
постановени по в.гр.д.№ 82/2006г. по описа на Варненски окръжен съд, И. И. К. е осъден да
предаде на В. Н. Ж. и Т. Й. Т.ов владението на собствения им недвижим имот,
представляващ пл.№ *** по КП „**********" с площ от 900 кв.м. Със същото решение е
отменен нотариален акт № 62/2004г. на нотариус с рег.№ 213 и район на действие
ВРС. Решението е влязло в сила на 16.06.2006г. и вписано в Служба по вписванията
гр.В. на 26.05.2009г. /л.27-31/.
На 08.10.2013г. , видно от протокол за принудително отнемане съставен по
изпълнително дело № 20128080403925, В. Н. Ж. и Т. Й. Т.ов са въведени във владение на
имот в землището на кв. „**********", гр.В., представляващ пл.№ *** по КП „**********".
В протокола е отразено извършено от техническо лице - геодезист трасиране на имота и
отстраняване от имота на С. Х. Ч. - трето лице, което е придобило права върху имота от И.
И. К. и Т. Д. К. , за което пред съдебния изпълнител са представени нотариалните актове от
13.12.2007г. Въводът във владение е извършен в присъствието на двама свидетели, като не е
отбелязано да е присъствал длъжника, третото лице, което е отстранено от имота или техен
представител /л.32-33/.
С исковата молба ищците са представили доказателства за извършените от тях
разходи при прехвърлянето на имота - сметка за заплатени нотариални такси и платежни
нареждания за заплатени местни данъци и заплатени такси /л.44-46/.
На 12.12.2012г. пред ВРС е депозирана искова молба, с която В. Н. Ж. и Т.
Иовев Т.ов са предявили срещу С. Х. Ч. иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че са собственици на поземлен имот № *** по
ПНИ на с.о."**********", целия с площ от 891 кв.м. По исковата молба е образувано гр.д.№
18396/2012г. по описа на ВРС. Исковата молба е вписана в Служба по вписванията гр.В.
5
на 18.02.2013г. и получена от ответниците в производството и ищци в настоящето
производство на 04.03.2013г. /л.84-88/.
С решение № 5687/30.11.2014г. по гр.д.№ 18396/2012г. по описа на ВРС е
признато за установено, че С. Х. Ч. и В. Л. Ч. не са собственици на имота. С решение №
1150/11.06.2015г. по в.гр.д.№ 891/2015г. по описа на ВОС е отменено изцяло решението на
ВРС и исковите претенции са отхвърлени като неоснователни. На 27.06.2016г. е
постановено Решение № 75 по гр.д.№ 4987/2015г. по описа на ВКС, с което са обезсилени
постановените от ВРС и ВОС решения и производството по предявения на 12.12.2012г. иск
е прекратено като недопустимо. Решението на ВКС не подлежи на обжалване и е влязло в
законна сила в деня на постановяването му /л.34-36/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните правни изводи :
Въз основа на изложената съвкупност от факти в исковата молба, съдът е длъжен
сам да квалифицира спорното право като издири правната норма, която регламентира
съществуването на спорното право и придава юридическо значение на посочените от ищеца
факти.
С оглед на изложеното и при съобразяване твърденията за пълна евикция, респ.
за подлежаща на връщане цена, съответна на стойността на евинцираната вещ, съдът
приема, че е сезиран с - конститутивен по чл. 189, ал. 1, пр. I вр. чл. 188 от ЗЗД вр. чл.87,
ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за покупко продажба на
недвижим имот, обективиран в цитирания нот.акт и осъдителен иск с правно основание чл.
189, ал. 1, пр. II от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да върнат платената по
договора продажна цена., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда.
Няма спор между страните, че процесният имот, който е бил и предмет на
продажбата/ нот.акт № 187/2007 год/ ,чието разваляне се претендира е идентичен с имота, по
отношение на който е постановено решение № 271/20.03.2006г., поправено с решение
№207/25.02.2009г., постановени по в.гр.д.№ 82/2006г. по описа на Варненски окръжен съд,
по което е формирана силата на присъдено по отношение правата и основанието, на което
третите лица са се легитимирали като собственици.
С отговора на исковата молба е въведено възражение за процесуална
недопустимост на исковата претенция с правно основание чл.87, ал.З ЗЗД, тъй като с
евикцията на купувача договора за покупко-продажба бил развален по право.
Настоящият въззивен състав, споделя изводите на ВРС, че предявеният иск
е допустим,по следните съображения:
Съгласно чл.189, ал.1, изр.1 от ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 от ЗЗД. А съгласно
чл.87, ал.3, изр.1 от ЗЗД, развалянето на договори, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред. Тъй
като в разпоредбата на чл.191 от ЗЗД, касаеща осъществена евикция, не е посочено по какъв
ред се разваля договор за продажба на недвижим имот при осъществена евикция, следва да
6
се приеме, че разпоредбата на чл.189 от ЗЗД урежда реда за разваляне на такъв договор
както при евентуална, така и при осъществена евикция.Не може да бъде споделена тезата, че
договорът за продажба на недвижим имот се разваля по силата на съдебното решение за
отстраняване на купувача, поради което иск за разваляне на такъв договор при осъществена
съдебна евикция бил недопустим. В ЗЗД не е предвиден друг ред, различен от реда по чл.87,
ал.3 от ЗЗД, за разваляне на договор за продажба на недвижим имот в случаите на
осъществена съдебна евикция. Не може да се приеме, че от разпоредбите
на чл.188 и чл.192 от ЗЗД следва, че договорът за продажба на чужда недвижима вещ се
разваля по право при постановено съдебно решение за ревандикирането на имота- обект на
този договор. Тези две разпоредби уреждат каква е отговорността на продавача
при евикция с оглед добросъвестността или недобросъвестността на купувача по договора,
но не и начина за разваляне на този договор /както бе посочено по-горе, начинът на
разваляне на такъв договор е посочен в чл.189, ал.1 от ЗЗД и този начин е един и същ както
при евентуална евикция, така и при осъществена вече евикция на имота- обект на договора
за продажба/.Тезата, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е
осъществена съдебна евикция, се разваля по право или по силата на самото съдебно
решение, протИ.речи на основния принцип на ЗЗД за начина на разваляне на
облигационните договори- само по изявление на изправната страна по договора.
Действително, съдебното решение, с което се осъществява евикция на имота, доказва, че
продавачът по договора е неизправна страна /не е изпълнил задължението си за прехвърляне
собствеността на имота в полза на купувача/, но не и че договорът за продажба е развален
поради неизпълнението му. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на един
договор биха могли да бъдат различни според волята на изправната страна по договора:
изправната страна би могла да развали договора, но би могла и да запази облигационната
връзка като поиска заплащане на компенсаторно обезщетение или престиране на друга вещ
от същия или друг вид /даване вместо изпълнение/.На трето място, ако се приеме, че
договорът за продажба на чужд недвижим имот се разваля по право или със самото решение
по евикцията, без да е нужно предявяване на отделен иск за разваляне на договора, остават
незащитени интересите на третите лица, доколкото вписването на исковата молба
по чл.108 от ЗС /по която е постановено решението за евикция/ има само оповестително, но
не и защитно действие, за разлика от вписването на исковата молба за разваляне на
договора, която съгласно чл.114 от ЗС във връзка с чл.88, ал.2 от ЗЗД има и защитно
действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица
имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
протИ.поставят на купувача, освен ако последният е знаел това,като законът не прави
разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос
за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото
на собственост, за налични права на трето лице, протИ.поставими на купувача, вече
реализирани или които ще се реализират в бъдеще. Затова купувачът може да развали
договора за продажба по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД и да търси обезщетение за вредите, които
7
претърпява от неизпълнението (чл.189, ал.1), стига да е добросъвестен, т.е. по време на
купуването да не е знаел, че купува от несобственик или че трети лица имат права върху
купуваното от него (чл.188 ЗЗД). В изложения смисъл е даденото с решение № 424 от
24.01.2012 г. по гр.д. №1872/2010 г., ВКС, IV г.о. и с решение № 261 от 09.10.2012 г. на ВКС
по гр.д. № 390/2012 г., II г.о., постановени по реда на чл.290-293 ГПК,
Съдебната практика приема, че е достатъчно купувачът да е знаел за
евентуалното наличие на предпоставките, от които възниква правото на третото лице, за да
не бъде добросъвестен и по отношение на съответните последици - възникване на
конкретните права на последното върху вещта, т.е. очакването или основателното съмнение,
че такива права ще възникнат е достатъчно, за да се приеме, че купувачът знае за права на
трети лица върху вещта по смисъла на чл. 188 ЗЗД във връзка с чл. 192, ал. 1 ЗЗД. /Така
Решение № 20 от 28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2074/2013 г., II т. о., ТК./ При преценката
за добросъвестността на ищеца-купувач следва да се има предвид съществуващата система
на публичност на актовете с прехвърлително действие с недвижими имоти. Доколкото
такива прехвърляния на собственост или учредяване на вещни права са вписани,
последващият приобретател не може да претендира отговорност за съдебно отстранение,
тъй като би могъл да узнае за протИ.поставимите му права на трети лица. /В. Решение №
424 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2010 г., IV г. о., ГК./ Добросъвестността на
продавача има правно значение само за неговата отговорност за непредвидимите преки и
непосредствени вреди от евикцията.
След произнасяне по допустимостта на иска, съдът следва да се произнесе
първо по наведенето възражение от ответника за погасяване по давност на правото на
иск:
Твърдението за погасяване по давност на правото на иск, не прави предявения
иск недопустим, защото погасителната давност не е процесуална предпоставка. Наличието
на изтекла погасителна давност , е основание искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Спор между страните по делото съществува от кой момент ищците са узнали, че
са придобили имота от несобственик и респективно са можели да реализират правата си да
поискат разваляне на договора по чл.87, ал.З ЗЗД и правата си по чл. 191 ЗЗД.
Правото на купувача да претендира предвидените в закона последици от
евикцията се погасява с изтичането на 5-годишна давност по арг. от чл.110 ЗЗД. На
основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Когато се претендират последиците от осъществена евикция началото на
давностния срок тече от момента на влизане в сила на решението, с което е признато
правото на собственост на третите лица по отношение на процесния имот
Погасителната давност е санкция за продължителното бездействие на
кредитора.
С влязло в сила решение на 16.06.2006г. по гр.д.№82/2006г. на ВОС
праводателят на ищците- ответник по делото И. И. К. , е осъден да предаде владението имот
пл.№*** от 900 кв.м. на основание чл.108 ЗС и е отменен нотариален акт № 62/14.10. 2004г.,
с който той е придобил имота /600 кв.м./ . Продажбата осъществена с нотариален акт
8
№187/13.12.2007г. на ищците по настоящето делото е след влизане в сила на решението –
след 16.06.2006 год.
Съгласно решение №1029/2010г. по гр.д.№2588/08г., ВКС, І г.о. постановено по
реда на чл.290 ГПК, вписването на исковата молба по иск за собственост върху недвижим
имот има само оповестително действие, но не и защитно действие – то има за последица
само уведомяването на третите лица за възникналия гражданскоправен спор.
Невписването на исковата молба по иск за собственост не изключва възможността
собственикът на имота да го ревандикира от трети лица, които са го придобили от
ответника, дори това придобИ.е да е вписано преди вписването на исковата молба по иска с
правно основание чл.108 ЗС. Вписването на актове за придобИ.е на собственост защитава
само лицата, които са придобили имота и са вписали придобивното си основание по-рано от
лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т.е. в случаите на
конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не
защитава лица, които са придобили имот от несобственици, спрямо действителните
собственици на имота.
В решение №121/11.04.2011г. по гр.д.№1400/2009г. на ВКС, І г.о., постановено
по реда на чл.290 ГПК. С него е прието, че съгласно разпоредбата на чл.221 ГПК /отм./, сега
чл.228,ал.1 ГПК, влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Само в отделни случаи тя се разпростира и
спрямо други лица, които не са били страни по делото – за техните наследници и
правоприемници. Правоприемникът замества изцяло праводателя и основава своето правно
положение на правното положение на своя праводател.
В разглеждания случай въпросът за собствеността върху имота е бил решен
между праводателите на ищците И. И. К. и третите лица с влязло в сила решение.
Действието на решението се разпростира и върху частните правоприемници на страните по
приключилото дело, а именно ищците/ въззивници по настоящето дело- С. Х. Ч. и В. Л. Ч.
, . Това правоприемство е частно, осъществено на деривативно придобивно основание и
постановеното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, в т.ч. в установителната му
част относно правото на собственост, обвързва приобретателя- ищците/ въззивници по
настоящето дело и има задължителна сила за него.
Към датата на сключване на договора за дарение и продажба 13.12.2007г между
И. И. К. и Т. Д. К. от една страна и от друга страна С. Х. Ч. , решение № 271/20.03.2006г.,/
поправено с решение №207/25.02.2009г., постановени по в.гр.д.№ 82/2006г. по описа на
Варненски окръжен съд / с който И. И. К. е осъден да предаде на В. Н. Ж. и Т. Й. Т.ов
владението на имота е било в сила ,считано от 16.06.2006г. .
Следователно към датата на сключване на договора, чието разваляне се иска,
имотът не е собственост на ответника-продавач по договора.
От фактическа страна е налице осъществена евикция. Правото на третото лице
са безспорни и водят до отстраняване на ищеца и въззивник от имота За да е
налице евикция, не е необходимо купувачът да е фактически отстранен от имота, нито да е
осъден да върне вещта. "Достатъчно е правата на третите лица да са безспорни и
9
протИ.поставими на купувача, без да е необходимо задължително те да бъдат установени по
съдебен ред." /Р., И.. Отговорността за евикция, София, 1995, с.14
Ищците поддържат, че са узнали, че прехвърлителите не са били собственици на
имота едва през 2016г. с постановяване на решението на ВКС. Ответниците поддържат, че
правото на иск е погасено, а като момент, в който ищците е можело да реализират правата си
и от който е започнала да тече давността посочват: вписването на исковата молба по гр.д.№
4509/2004г. по описа на ВРС - 28.01.2005г.; вписването на решението, с което праводателите
на ищците са отстранени от имота - 26.05.2009г.; получаването на 04.03.2013г. на искова
молба по гр.д.№ 18396/2012г. по описа на ВРС; личното явяване на ищците в съдебно
заседание по гр.д.№ 18396/2012г. по описа на ВРС-21.02.2014г.
Възраженията на ответниците за погасяване по давност на правото на иск
са основателни, поради което исковата претенция следва да се отхвърли.
Съдебното отстраняване на ищците е осъществено с влизане в сила на Решение
№ 271/20.03.2006г. и Решение №207/25.02.2009г. за допускане на поправка на ОФГ,
постановени по в.гр.д.№ 82/2006г. по описа на Варненски окръжен съд. От този момент със
сила на присъдено нещо спрямо ответниците в настоящето производство е установено, че не
са собственици на имота и са осъдени да предадат владението му на собствениците.
Решението разпростира силата на присъдено нещо и спрямо частните правоприемници на
страните, поради което и ищците в настоящето производство са обвързани от решението и
следва да се считат за съдебно отстранени от имота от датата на влизане в сила на това
решение - 16.04.2009г. датата на влизане в сила на решението, с което е допусната поправка
на ОФГ в имената на ответника в производството по в.гр.д.№ 82/2006г. по описа на
Варненски окръжен съд.
Тъй като ищците не са участвали в това производство може да се приеме, че
възможността да упражнят правото си на иск за разваляне на договора за покупко-продажба
е възникнала след вписването на тези решения на 26.05.2009г., но не и в по-късен
момент. Вписването на решението има оповестително действие и от този момент
следва да се приеме, че ищците са узнали, че не са придобили имота от собственик.
Дори да се приеме, че давността за предявяване на иска по чл.87, ал.З ЗЗД е започнала да
тече не от възникване на предпоставките за това, а от узнаването от ищците за
постановеното съдебно решение, с което е признато, че праводателите им не са собственици
на имота, то това узнаване е настъпило на 04.03.201Зг. с получаване на искова молба и
приложенията към нея по гр.д.№ 18396/20!2г. по описа на ВРС.
Както правилно и законосъобразно сочи ВРС, постановеното през 2016г.
решение на ВКС само е констатирало недопустимостта на предявените искове, по които е
образувано гр.д.№ 18396/2012г. по описа на ВРС. Това решение не съдържа произнасяне по
същество по спора за собствеността на имота, а само констатира наличието на предходно
решение, което обвързва страните и е пречка за преразглеждане на спора.
Настоящата искова молба е подадена на 12.06.2019г., след погасяване на правото
на иск на ищците, поради което и исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни.
10
В обобщение решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
погвърди.
С оглед изхода на правния спор въззивниците следва да заплатят на
въззиваемата страна направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на
1507,80 лв съобразно представения списък и доказателства за извършването им.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120/09.01.2020 година постановено по гр.д.
9163/2019 год. по описа на ВРС, поправено с Решение № 1549/.09.04.2020 год, постановено
по гр.д. 9163/2019 год. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА С. Х. Ч. , с ЕГН ********** и В. Л. Ч. , с ЕГН ********** и двамата
с адрес гр.В., ул. ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на И. И. К. , с ЕГН ********** и Т. Д. К. , с
ЕГН ********** и адрес ********* сумата от 1507.80 лв. /хиляда петстотин и седем лева и
осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78,
ал.З ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11