РЕШЕНИЕ

№ 705

гр.Бургас, 19.06.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 08 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2279 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е ЕТ Биоплант – Николай Т. с ЕИК:***, с адрес ***.  Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощници – адвокат К.Т. *** и адвокат С.К. от АК Кюстендил.

Ответник по жалбата (АО), е изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) ***. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Т.Л..

Предмет на обжалване е акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2775/26.07.2019г. на АО, с който се определя на жалбоподателя парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер 1 869 497.31лв., представляващо цялата изплатена по договор № 201629/20.04.2016г. финансова помощ.

В обстоятелствената част на акта е посочено, че жалбоподателят е сключил с Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция гр.София (ДФЗ РА) договор № 201629/20.04.2016г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, дейност „Засаждане с права от националния резерв“ с краен срок на изпълнение до 31.12.2017г. По този договор ДФЗ заплатило на жалбоподателя (на две вноски общо) 1 869 497.31лв., при констатирано изпълнение на поетите задължения от страна на ЕТ Биоплант – Николай Т.. Втората вноска по предоставената помощ е била изплатена на 13.03.2018г. На 21.09.2018г. в ДФЗ е получено писмо от Специализирана прокуратура с предоставени данни и доказателства, че стопанска дейност, свързана с получаване на финансова помощ от средства по ЕСИФ, се осъществява от разследваното лице М.С. С. чрез девет подставени лица, сред които жалбоподателя Николай Т. и Т.К.Й., установено чрез нотариално заверени изявления на лицата в този смисъл. При тези данни изпълнителният директор на ДФЗ, след като взел предвид и обстоятелството, че общото получено финансиране на Николай Т. и Т.К.Й. в качеството им на еднолични търговци е в размер 4 232 985лв. приел, че при сключването на договора с жалбоподателя са били налице изкуствено създадени условия, имащи за цел и резултат надхвърляне на допустимия таван за финансиране от 3 000 000лв. по чл.8 ал.1 от Наредба № 2/04.04.2014г. – основание за недопустимост на финансирането по чл.8 ал.7 т.3 от Наредбата.

В жалбата и последващите становища по същество не се оспорват обстоятелствата по сключването и изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Прави се възражение за допуснато съществено процесуално нарушение като се правят доводи, че процесните вземания не е следвало да се установят по реда за издаване на АУПДВ, а по реда за администриране на нередности и извършване на финансови корекции по чл.69 и сл. от ЗУСЕСИФ.  Оспорва се изводът на органа за наличие на изкуствено създадени условия и изобщо за наличие на материално основание за отпадане на предоставената финансова помощ и възникване на задължение за връщане на получените средства. Оспорва се смисълът на приложеното „обратно писмо“, като се твърди, че същото се отнася до имуществени отношения между Т. и С., възникнали и уредени преди сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ. Оспорва се извода на органа, че Т. и С. са свързани лица по смисъла на закона, както и че обработваните по програмата за финансиране земи на жалбоподателя са на територията на община Долни Чифлик. Прави се възражение за неспазване на 18-месечния срок по чл.54 т.1 от Регламент № 1306/2013г. на Европейския парламент и Съвета, в който държавата имала право да търси връщане на платените по договора средства. Подчертава се стриктното изпълнение на всички задължения по договора. Иска се отмяна изцяло на оспорения акт. Иска се присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Оспорва направените от жалбоподателя възражения. Счита че акта е издаден в съответствие с процесуалните и материалноправните норми. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на жалбата. Счита, че помощта е била получена от жалбоподателя въз основа на изкуствено създадени условия и следва средствата да бъдат възстановени. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е заверен препис от договор № 201629/20.04.2016г. между ДФЗ и жалбоподател Николай Т., в качеството му на ЕТ Биоплант – Николай Т., наричан ползвател, за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018г. Договорено е, че фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 75% от одобрените и реално извършени от Т. разходи за извършване на дейности по посочената мярка, посочени в чл.5 от Наредба № 2/2014г. и заявени в заявлението за предоставяне на финансова помощ с УИН 29/250116/09839 и ИН ********** и приложенията към него (инвестиционен проект, план за преструктуриране и  конверсия и удостоверение за участие по мярката) по чл.12 ал.1 от Наредба № 2/2014г. и одобрени със заповед № 03-РД/1179/11.04.2016г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Договорено е, че фондът заплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил дейностите по одобреното заявление, но може да заплати 80% от помощта авансово при определените условия. Договорената дейност на ползвателя най-общо представлява засаждане на лозя и изграждане на подпорна конструкция в стопанисвани от него земеделски имоти. Срокът за изпълнение е договорен до не по-късно от 31.12.2017г. По делото е приложено и копие от посоченото заявление за подпомагане, въз основа на което е бил сключен процесния договор (л.138-146).

По делото са събрани множество доказателства, че страните по договора са изпълнили поетите задължения. ДФЗ е заплатил на Т. договорената финансова помощ в пълен размер, съобразно посоченото в акта. От своя страна ползвателят на помощта извършил договорените дейности, във взетите под аренда земеделски имоти, посочени в плана за преструктуриране и конверсия (л.165-166) и намиращи се в землището на с.Лозица, община Сунгурларе. Представени са множество документи за извършени проверки по изпълнението, при които не са открити нередности. Всички тези обстоятелства не са спорни между страните, поради което съдът ги приема за установени и не намира за необходимо да обсъжда подробно събраните в тази насока доказателства. Обстоятелствата по точното изпълнение на поетите задължение по договора за предоставяне на финансова помощ и надлежно осъществения контрол се установяват и от заключението на вещото лице по назначената от съда експертиза (л1458 и сл.).

Аналогичен комплект документи за приложени като доказателства по делото и спрямо ЕТ Т.-Т.Й. – договор за предоставяне на финансова помощ № 201632/20.04.2016г. с размер на помощта 1 279 552.50лв., заявление за подпомагане, инвестиционен проект, план за преструктуриране и конверсия, удостоверение за участие по мярката и др. ДФЗ е заплатил на Й. договорената финансова помощ в пълен размер, а от своя страна ползвателят на помощта извършил договорените дейности, във взетите под аренда земеделски имоти, посочени в плана за преструктуриране и конверсия и съобразно заявлението за подпомагане. Спрямо Й. също така е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ АУПДВ № 01-6500/2776/26.07.2019г. с който и се определя парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер 1 274 491.46лв., представляващо цялата изплатена по договор № 201632/20.04.2016г. финансова помощ. Мотивите на акта са аналогични с тези по АУПДВ, чиято законосъобразност е предмет на настоящото производство. Обстоятелствата по точното изпълнение на поетите задължение по договора за предоставяне на финансова помощ с този едноличен търговец и надлежно осъществения контрол също се установяват и от заключението на вещото лице по назначената от съда експертиза (л1458 и сл.).

Аналогичен комплект документи за приложени като доказателства по делото и спрямо ЕТ М.С. - Комерс – договор за предоставяне на финансова помощ № 201706/04.09.2017г. с размер на помощта 2 052 000лв., заявление за подпомагане, инвестиционен проект, план за преструктуриране и конверсия, удостоверение за участие по мярката и др. ДФЗ е заплатил на С. авансово част от договорената финансова помощ в размер 1 641 600лв., а от своя страна ползвателят на помощта започнал да извършва договорените дейности, в собствените му и взети под аренда земеделски имоти, посочени в плана за преструктуриране и конверсия и съобразно заявлението за подпомагане. Приложено е писмо изх. № 01.2600/3105/30.05.2019г. от изпълнителния директор на ДФЗ до Миню Стойков, с което ползвателят на помощта е уведомен, че е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В писмото органът се позовава на изкуствено създадени условия, имащи за цел и резултат надхвърляна на тавана по чл.8 ал.1 от Наредба № 2 за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018г. Посочено е, че се отказва плащане на втората вноска от помощта, а авансово платената първа вноска следва да бъде възстановена на фонда. По делото няма данни производството по издаване на АУПДВ да е приключило.

Представен е документ, озаглавен „обратно писмо“, с който Николай Т. е декларирал, че при всички действия, които ще извърши в качеството му на едноличен търговец ЕТ Биоплант – Николай Т. във връзка с осъществяваната търговска дейност, в това число и при създаване, засаждане, отглеждане и прибиране на реколтата от дълготрайни насаждения, ще действа изцяло от името и за сметка на М.С. С. ЕГН:**********. Действителен притежател на всички имуществени и неимуществени права, които Т. ще придобие в качеството си на едноличен търговец ще бъде М.С.. Писменото изявление на Т. е подписано от него и подписът му е нотариално заверен на 23.06.2015. от нотариус Таньо Великов гр.Карнобат.

Представен е документ с идентично съдържание, с нотариална заверка на подписа от същия нотариус и от същата дата, с автор на изявлението Т.К.Й. с ЕГН:**********, действаща в качеството и на едноличен търговец ЕТ Т.-Т.Й..

Приложен е препис от писмо вх.№ 02-1100/376/21.09.2018г. с което горните документи са били предоставени на ДФЗ от Специализирана прокуратура. От текста на писмото става ясно, че писмените изявления на Т. и Й. са били открити и иззети от жилище в гр.София, обитавано от М.С. в рамките на провеждано досъдебно производство.

Като свидетел по делото е разпитана Мария Колева Р.. Същата била пълномощник на ЕТ Биоплант – Николай Т. от 2015г.във връзка с подаване на документите за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Свидетелката подала от името на Т. плана за преструктуриране и конверсия, който план бил подготвен съвместно със счетоводна къща „Дим-Аба“. Р., от името на Т., присъствала при извършването на контролна проверка на посочените в плана земеделски имоти за засаждане с лозя, както и подписала контролните листи за резултатите. Р. сочи, че не е договаряла директно с Т., а представителството и било възложено от счетоводната къща, на която Т. дал пълномощното. Свидетелката по същия ред се сдобила с пълномощно и реализирала аналогично представителство спрямо други еднолични търговци, включително и спрямо ЕТ Т.-Т.Й.. Свидетелката не получавала възнаграждение за тази си дейност, а по време на осъществяването и работила като технически сътрудник в Сис Индустрийс ООД.

Като свидетел по делото е разпитана и Ж.Й.Д.. От показанията и се установи, че през 2015-2016г. и било възложено да осъществява представителство спрямо ЕТ Биоплант - Николай Т. въз основа на пълномощно да приема от счетоводната къща изготвени документи и да ги подава в ДФЗ, ОС Земеделие във връзка с получаване на финансиране по програми за подпомагане. Свидетелката не е узнала Т. да е извършвал лично дейност по оформяне и подаване на документи във връзка с програмите за подпомагане, нито да се е занимавал с други имоти, извън землището на с.Лозица, община Сунгурларе. Свидетелката извършвала представителната си дейност съвместно със св.Р., включително и по отношение на други еднолични търговци. И двете били служителки на Сис Индустрийс ООД, но наскоро Р. напуснала. Дейността по представителството била безплатна. Относно възникването на отношенията по представителството Д. не осъществила контакт с Т., а била „извикана“ от счетоводната къща, където и „казали“, че има изготвено пълномощно.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи относно наличието на основания за оспорване, при съобразяване на направените от жалбоподателя оплаквания.

Актът е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ София, който се явява компетентен орган. Съгласно чл.20а ал.5 от ЗПЗП актовете от категорията на процесния се издават от изпълнителния директор на ДФЗ - не е налице основание за оспорване на процесния акт по чл.146 т.1 от АПК.

Актът е издаден в писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Изложени са мотиви, съдържащи обстоятелствата, които органа е приел за установени и произтичащи от тях правни изводи, съответстващи на постановения резултат. Не е налице основание за оспорване на процесния акт по чл.146 т.2 от АПК.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта. Процесният АУПДВ е издаден на 26.07.2019г., към която дата вече е била приложима разпоредбата на чл.27 ал.7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Процесният случай е именно такъв – органът е приел, че се касае за възстановяване на финансова помощ, неправомерно получена от жалбоподателя поради неспазване на критерий за допустимост. Не е налице визираното изключение по чл.27 ал.6 от ЗПЗП, тъй като не се касае за нарушение, представляващо основание за налагане на финансова корекция по хипотезите, изброени в чл.70 ал.1 т.1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. От тази гледна точка доводите на жалбоподателя за приложимост на процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции по ЗУСЕСИФ не са в съответствие със закона. Процедурата по издаването на процесния АУПДВ е предвидената в закона и е правилно проведена, като за започването и е бил надлежно уведомен адресата на акта, при спазване изискването на чл.26 ал.1 от АПК, вр. с чл.166 ал.2 от ДОПК и чл.27 ал.7 от ЗПЗП, като Т. е подал до органа в писмен вид възраженията си. Органът е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК за събиране на всички необходими доказателства с цел изясняване на обстоятелствата, които са от значение за случая. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Относно правилното приложение на материалния закон съдът взе предвид следното.

Приложима в процесния случай е разпоредбата на чл.8 ал.7 т.3 от Наредба № 2/04.04.2014г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., съгласно която финансовата помощ не се предоставя на кандидати и ползватели на помощта, за които се установи, че изкуствено са създали условия за получаване на помощта или за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, ако се установи, че в резултат на свързаността се надхвърля таванът, определен в ал.1. Съгласно чл.8 ал.1 изр.2 от Наредба № 2 максималният размер на всички разходи по проект или проекти, подадени от един кандидат в рамките на един прием, е 3 000 000 лева.

Правилно административният орган е установил и квалифицирал обстоятелствата, явяващи се основание за издаване на оспорения административен акт. В тази връзка значимост имат преди всичко описаните по-горе „обратни писма“ от Николай Т. и Таня Й.. Оценката на тези писмени доказателства не следва да се гради на поставеното им заглавие (както неправилно излагат доводите си представителите на жалбоподателя), а въз основа на смисъла на направеното изявление. Касае се не за волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, а за свидетелстващо изявление, удостоверяващо неизгодна за автора информация (а именно че придобито от стопанската му дейност имущество не е негово). Това писмено изявление, след удостоверяване авторството му от нотариус, е било предадено от автора на лицето, в полза на което е направено – М.С., за да може последния да го ползва при нужда. По този начин изявленията на жалбоподателя и Й. сочат, че участието на тези две лица в отношенията по получаване на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 214-218г. е било като подставени лица, а реалният скрит участник е бил М.С.. Общата сума на помощта, договорена и получена от двете подставени лица, е била 3 143 988.77лв., с което в резултат на свързаността се надхвърля тавана, определен в чл.8 ал.1 изр.2 от Наредба № 2 – материална предпоставка за издаване на оспорения АУПДВ.

По повод оспорването на жалбоподателя, че той не е бил подставено лице и не е създадено привидно условие в този смисъл при кандидатстването за получаване на финансова помощ, съдът намира за необходимо да отбележи, че истинността на направеното от Т. изявление в приложеното „обратно писмо“ се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства. Не се установи Т. лично да е оформил и подал някои от множеството документи по финансирането, за което сочи, че е кандидатствал. Документите са били подготвяни от счетоводна къща, а подавани от пълномощници. Няма данни Т. да се е виждал с тези лица, да е разговарял и да им е възлагал това преди оформянето на пълномощното. Не е ясно как посочената счетоводна къща „Дим-Аба“ се е оказала държател на пълномощните, с които е снабдила Р. и Д.. Т. не е участвал лично и при извършените контролни проверки на обработваните земеделски земи. Самите пълномощници, освен че не са се виждали с него, са били към момента на упълномощаването си служители на Сис Индустрийс ООД. На практика лицето, с което Т. е договарял представителството си е скрито (ако се игнорира обратното писмо), но е ясно, че Т. не е осъществявал реално дейността, която документално е отразена като негова.  Всички тези обстоятелства потвърждават като достоверно изявлението на Т., че той е привиден участник в отношенията по получаване на финансова помощ.

Следва да се отбележи, че „свързаността“ по смисъла на цитираната норма не визира наличието на свързани лица по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК. Двете правни понятия са несъпоставими – използвани са различни думи, в различен нормативен контекст, съответно и смисълът им е различен. Докато понятието „свързани лица“ е въведено във връзка с презумиране на определени зависимости между тях, т. е. като способ за установяване на определени значими факти, свързаността по на чл.8 ал.7 т.3 от Наредба № 2 се отнася до вече установени в съответната процедура връзки, явяващи се част от материалното основание за издаване на АУПДВ. В този смисъл са несъстоятелни правените от жалбоподателя доводи за липса на качество „свързани лица“ между Т., Й. и Минев.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, произтичащи от обстоятелствата по установеното (и безспорно по делото) точното изпълнение на задълженията по договор № 201629/20.04.2016г. Това изпълнение не е достатъчно за обосноваване на подобен извод, тъй като правото да се получи финансова помощ няма чисто договорно основание, а възниква от смесен фактически състав. Съществена част от предпоставките за възникване на правото на финансова помощ са уредени не в договора, а в нормативните актове, уреждащи тези обществени отношения. Неизпълнението на нормативно установените критерии за получаване на финансова помощ, независимо от изпълнението по договора, прави помощта неправомерно получена и като такава – подлежаща на връщане чрез издаване на АУПДВ, съгласно чл.27 ал.7 от ЗПЗП. Такъв е процесния случай – чрез посочването на жалбоподателя като ползвател на помощта, вместо реалния ползвател Цеко Минев (двамата в качествата им на еднолични търговци, посочени по-горе) е създадено изкуствено условие за получаване на помощта и е прикрито обстоятелството, че Минев е получил финансиране в размер, надхвърлящ тавана по чл.8 ал.1 от Наредба № 2. Затова получаването на помощта е неправомерно и последната подлежи на връщане, независимо от изпълнението по сключения договор.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неспазване на срока по чл.54 т.1 от Регламент № 1306/2013г. на Европейския парламент и Съвета. Съгласно тази разпоредба за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението. Цитираното правило не въвежда срок за погасяване на задълженията за връщане на неправомерно получени суми, а урежда ангажимент на държавите членки (една спрямо друга и спрямо ЕС) за експедитивност при събирането на посочената категория вземания, съответно за ефективност при оперирането със средства от ЕСИФ. От гледна точка на процедурата по издаването на процесния АУПДВ срокът е инструктивен. Затова неспазването на посочения срок не може да доведе до незаконосъобразност на издадения акт за събиране на вземането.

Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.4 от АПК – правилно е приложен материалния закон.

Актът е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване критериите за съразмерност по чл.6 от АПК, доколкото е пряко насочен към събиране на суми, представляващи средства от ЕСИФ, които са били неправомерно получени като финансова помощ. Не е налице основание за оспорване по чл. 146 т.5 от АПК.

Предвид горните правни изводи оспорването е неоснователно, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК жалбата срещу процесния АУПДВ следва да се отхвърли от съда.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК, вр. с чл.78 ал.8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски по делото – 200лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРБЯ жалбата на ЕТ Биоплант – Николай Т. с ЕИК:***, с адрес ***, срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/2775/26.07.2019г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) ***.

ОСЪЖДА ЕТ Биоплант – Николай Т. *** да заплати на Държавен фонд Земеделие гр.София 200лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :