№ 32102
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110169561 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по депозирана от Н. Л. Л. срещу „.“ ЕООД, Л.
П. и И. Г. исковата молба, която е редовна, а предявените с нея искове – допустими.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил към исковата молба, а ответниците Л. П. и И. Г. - към отговорите
на исковата молба, писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат
приети като доказателства по делото.
В исковата молба ищецът е формулирал искане за задължаване на ответника „.“ ЕООД
да представи заверени преписи от трудовия договор, сключен между страните, заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата книжка на ищеца и уведомленията
до .а регистриране на трудовия договор на ищеца, съответно неговото прекратяване. Съдът
намира, че доколкото препис от исковата молба е бил връчен на ответника „.“ ЕООД по реда
на чл. 50, ал. 2 ГПК, то произнасянето по това искане следва да бъде отложено за първото
открито съдебно заседание.
От ищеца .равено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба. Въпроси към така поисканата съдебно-счетоводна експертиза се
поставят и от ответниците в отговорите на исковата молба, като ответниците Л. П. и И. Г.
формулират идентични въпроси. Настоящият състав намира, че искането следва да бъде
уважено, доколкото поставените задачи са от значение за изхода на спора, като при отговора
на поставения от ответниците въпрос досежно декларации 1 и 6 вещото лице следва не само
да посочи подавани ли са такива декларации, но и какво е тяхното съдържание.
Следва да бъде уважено и искането на ответниците за издаване на съдебно
удостоверение, което да им послужи пред ., за да се сдобият със заверени копия от
уведомленията, подавани от „.“ ЕООД за сключване и прекратяване на трудов договор на Н.
Л. Л., както и за снабдяване със справка за актуалното състояние на трудовите договори на
1
ищеца.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба и от ответниците Л. П. и И. Г.
към отговорите на исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцовата страна за задължаване на ответника
„.“ ЕООД да представи заверени преписи от трудовия договор, сключен между страните;
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; трудовата книжка на ищеца и
уведомленията до .а регистриране на трудовия договор на ищеца, съответно неговото
прекратяване.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и в отговорите на исковата молба, като при проверката на това дали са
подавани декларации 1 и 6 в ., следва изрично да се посочи, ако такива са подавани, какво е
тяхното съдържание. При изготвяне на заключението вещото лице следва да извърши
проверка и в счетоводството на работодателя. Експертизата се допуска при депозит в размер
на 400 лева, от които 100 лева от бюджета на съда и по 150 лева /общо 300 лева/, платими
от всеки от ответниците Л. П. и И. Г., в едноседмичен срок от съобщението, в който срок
следва да се представи доказателство за плащането.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., който до бъде уведомен за поставените задачи.
ДА СЕ ИЗДАДАТ искането от ответниците Л. П. и И. Г. съдебни удостоверения, които
да им послужат пред . – ТД на . София за снабдяване със заверени копия от уведомленията,
подавани от „.“ ЕООД за сключване и прекратяване на трудов договор на Н. Л. Л., както и за
снабдяване със справка за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца.
Уведомява ответниците Л. П. и И. Г., че към датата на връчване на преписа от
настоящото определение поисканите от тях съдебни удостоверения са изготвени и се
намира по делото на разположение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от 10:45 часа, за когато да се
призоват страните и вещото лице, като им се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца препис от отговорите на исковата молба, ведно с приложенията към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са от Н. Л. Л. срещу „.“ ЕООД, Л. П. и И. Г. обективно и субективно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците при условията на солидарност
съобразно чл. 15 ТЗ да заплатят на ищеца на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 6030 лева,
2
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.10.2021г до
01.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.11.2024г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1520 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2021г до 20.11.2024г. върху
претендираното трудово възнаграждение; на основание чл. 224 КТ сумата от 710 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2022г и 12
дни за 2021г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.11.2024г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 208 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 25.07.2022г. до 20.11.2024г върху претендираните
обезщетения по чл. 224 КТ; на основание чл. 220 КТ сумата от 710 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.11.2024г до окончателното
плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 208 лева – мораторна лихва за периода от
25.07.2022г. до 20.11.2024г върху претендираните обезщетения по чл. 224 КТ.
.равено е искане по чл. 242, ал. 1 ГПК за допускане на предварително изпълнение при
постановяване на решение по делото.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 08.09.2016г ищецът е започнал работа
при ответното дружество „.“ ООД, но трудов договор не му бил предоставен. Сочи се, че
ищецът единствено е знаел, че е назначен на осемчасов работен ден при минимална работна
заплата, платима на 25то число от месеца. Размерът на трудовото възнаграждение до
31.03.2022г бил 650 лева, а след това 710 лева. Изтъква се, че работодателят е спрял да
заплаща трудовото възнаграждение на ищеца и след като отправил запитване във връзка с
това през м.05.2022г. му било казано да не идва повече на работа. След справка в . ищецът
установил, че трудовото му правоотношение е било прекратено от 01.06.2022г. Поддържа се,
че ищецът не е получил нито заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, нито
му били заплатени дължимите обезщетения за неспазено предизвестие и за неизползван
платен годишен отпуск за 2021г и за 2022г. В исковата молба се подчертава, че към
м.05.2022г. управители на дружеството работодател били ответниците Л. П. и И. Г., но при
проверка в търговския регистър ищецът констатирал, че същите са прехвърлили
дружествените си дялове, като са подписали декларация по чл. 129 ТЗ. С оглед на това
счита, че е налице хипотезата на чл. 15 ТЗ и ответниците Л. П. и И. Г. следва да отговарят
солидарно с дружеството работодател във връзка с невярно подаданета декларация по чл.
129 ТЗ. Моли се исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са подадени отговори на исковата молба от ответниците Л. П.
и И. Г., които са с идентично съдържание и в които се оспорват изцяло предявените искове.
Сочи се,че не е налице пасивна легитимация на ответниците да отговарят за заплащане на
процесните вземания, тъй като същите не са управители на дружеството работодател. На
следващо място, се изтъква, че на ищеца е било заплатено дължимото обезщетение по чл.
224 КТ заедно с последното трудово възнаграждение, но че на същия не се дължи заплащане
3
на обезщетение по чл. 220 КТ, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираното трудово възнаграждение. Ответниците не оспорват, че е
извършено прехвърляне на дружествени дялове, както и че трудовото правоотношение на
ищеца е било прекратено на 01.06.2022г., но поддържат, че трудовата книжка на ищеца не
им е предоставяна за оформяне и се е съхранявала при служителя. Сочи се, че ищецът е бил
упълномощен от двамата управители на „.“ ЕООД да управлява и да представлява
дружеството работодател. Поддържа се, че именно ищецът е съхранявал ведомостите и е
подавал информация за платени трудови възнаграждения, която информация е отразявана и
в счетоводството на дружеството. Именно ищецът според ответниците е разпределял
приходите от дейността на дружеството. Предвид това към момента на прехвърляне на
дружествените дялове се подчертава, че не е имало сведения за неизплатени трудови
възнаграждения. Сочи се, че като пълномощник на дружсетвото ищецът бил задължен да
дава отчети във връзка с предоставените му пълномощия, но такива не са предоставяни. В
отговора на ответника Г. се излагат и твърдения, че ищецът и жената, с която живее на
съпружески начела, са били единствените служители на дружеството, като и от нея има
предявени идентични искове и е образувано гр.д.№ ./2024г по описа на СРС, 60 състав.
Моли се исковете да бъдат отхвърлени
От ответника „.“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК, а и до настоящия момент, не е
депозиран отговор на исковата молба.
По доказателствената тежест:
С оглед твърденията за наличие на предпоставките на чл. 15 ТЗ, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е осъществено прехвърляне на
предприятието на работодателя от ответниците Л. П. и И. Г..
По исковете по чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуване на
валидно трудово правоотношение с ответника „.“ ЕООД през исковия период, полагането на
труд през процесния период, размера на уговореното възнаграждение за съответния период
и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответниците, при установяване от ищеца на горните обстоятелства, е да
докажат, че са погасили задълженията за трудови възнаграждения в срок.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответниците Л. П. и И. Г., че не са
ангажирали доказателства за твърдението си, че са били заплатени /не само начислени/
претендираните от ищеца трудови възнаградения.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което не са ангажирани доказателства.
По исковете по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника „.“ ЕООД за твърдения период
2021г. и 2022г, прекратяването му на посоченото основание и размера на неизползвания
4
платен годишен отпуск, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат
заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ претендирано от ищеца при прекратяване
на трудовото правоотношение, като съдът им УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК,че
не се ангажират доказателства за тези твърдения.
По исковете по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника „.“ ЕООД ; че ответникът е
прекратил трудовото правоотношение преди да изтече предизвестието, въпреки че същото е
прекратено на основание, изискващо предизвестие от работодателя; размера на брутното
трудово възнаграждение на ищеца, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, ответниците следва да докажат, че са
погасили задължението си по чл. 220, ал. 1 КТ /за което не излагат твърдения и не сочат
доказателства/ или че трудовото правоотношение е било прекратено на соченото от тях
основание – чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: че
между ищеца и „.“ ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, което е било
прекратено считано от 01.06.2022г.; че Л. П. и И. Г. са били управители на работодателя „.“
ЕООД до 2024г., когато са прехвърлили дружествените си дялове на ., който е управител на
„.“ ЕООД към момента.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не .равят доказателствени искания, те губят възможността да
.равят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация с помощта на Центъра за
спогоди и медиация към Софийски районен съд – за контакти: Мариана Николова, Мария Г.
- тел. 02/8955 423.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5