Р Е Ш Е Н И
Е № 260038
гр. Пловдив, 05.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13002 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
предявени от „Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100, ет. 3 против К.Х.Т., ЕГН: **********
***. *** и В.И.Т., ЕГН: ********** *** искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.
240, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците солидарно
дължат на ищеца сумата 10 000 лева (десет хиляди лева) просрочена
главница по Договор за кредит от 21.04.2008 г. и Анекс към него от 08.07.2019
г. , 3 336.96 лева - възнаградителна лихва
и наказателна лихва по чл.5 от Договора за кредит за периода от
04.03.2009г. до 05.04.2011г., 1 314.59 лева изчислена законна лихва за периода
от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 3068/2019 г. по описа на ПРС. Претендират
се и разноски.
След приемане на заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че са налице неясноти и несъответствия в исковата
молба, поради и което е отменено даването на ход на устните състезания и
исковата молба е оставена без уважение.
С молба от 02.09.2020 г. ищецът посочва, че не претендира
наказателна лихва, както и че периодът, за който се претендира възнаградителна
лихва в размер от 3 336.96 лева е 04.03.2009 г. до 05.04.2011 г.
Препис от молбата е връчен на особените представители на
ответниците, които поддържат направеното възражение за погасяване по давност на
претенциите.
Ищецът посочва,
че на 21.06.2017 г. между „Юробанк България” АД, като правоприемник на
„Българска пощенска банка“ АД, и „Мелон България” ЕАД, е сключен Договор за
прехвърляне на вземания (цесия), с който „Юробанк България” АД е прехвърлила
своето вземане и права по Договор за банков кредит № ***, заедно с
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в
полза на „Мелон България” ЕАД, вписано в
Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100, ет. 3.
При извършена справка в Търговския регистър е установено,
че ЕТ „КЕЙ ВИ - К.Т.“, ЕИК: ********* е служебно заличено. В този случай
единствен длъжник по договора остава физическото лице К.Х.Т., ЕГН: **********. Твърди се, че и двамата ответници са
надлежно уведомени чрез ЧСИ за прехвърляне на вземанията по договора за кредит.
Съгласно Решение
№61 на Софийски градски съд от 01.11.2007г. относно заявление с вх. №*** се
вписва промяна в наименованието на дружеството „Юробанк И Еф Джи България“ АД в
„Юробанк България“ АД.
Между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ЕИК *********, в
качеството си на кредитор (наричано по-долу за краткост „Банката”) ЕТ „КЕЙ ВИ -
К.Т.“, ЕИК: *********,peг. в Пловдивски окръжен съд, Фирм. дело №*** със
седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от К.Х.Т., ЕГН: **********,
в качеството си на кредитополучател (наричан по-долу за краткост
„Кредитополучател”), е сключен Договор за банков кредит „ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“
№*** на 21.04.2008г. (наричан по-долу за краткост „Договора за кредит”), по
силата на който Банката е предоставила и Кредитополучателят е усвоил в пълен
размер банков кредит в размер на 10,000 лева (десет хиляди лева) за посрещане
на бизнес нужди. На основание чл.3(1), договореният кредит се предоставя за
срок от 240 /двеста и четиридесет/ месеца, считано от откриване на заемната
сметка по кредита. На основание чл.5 от Договора за кредит, годишната лихва за предоставения
кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми (БЛПМФ) за
лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 2,5/две цяло и
пет десети пункта/ пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от
Банката БЛПМФ е в размер на 10 /десет/ процента. Дължимата лихва се начислява
ежемесечно и е платима на 21 -во число на всеки месец след месеца на откриване
на заемната сметка.
Съгласно чл.6 от Договора за кредит, при просрочие на
дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.5, ал.1 се увеличава
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в
размер на 10 пункта.
Съгласно Анекс №*** от 08.07.2009г. към Договора за
кредит, като съдлъжник за задълженията на ЕТ „КЕЙ ВИ - К.Т.“, ЕИК: ********* по
Договор за кредит „ПОС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ“ №*** встъпва В.И.Т., ЕГН: **********.
Въпреки поетите с Договора за кредит задължения,
Длъжникът не обслужва кредита в срокове и по начини уговорени в него, като
напълно усвоеният от Кредитополучателя банков кредит, считано от 04.03.2009 г.,
е в просрочие към 03.08.2017г. включително.
К.Х.Т., ЕГН: ********** се сочи, че се приема за
уведомена за обявена предсрочна изискуемост на предоставения кредит след
залепване на уведомление на настоящия й адрес на 22.01.2019г. чрез ***, с район
на действие :Пловдивски окръжен съд. В рамките на двуседмичния срок по чл.47 от ГПК г-жа К.Т. не се е явила да получи документите. С оглед изложеното и на
основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка
с чл.47, ал.1 от ГПК уведомлението за предсрочна изискуемост се счита връчено
поради изтичане на двуседмичния срок. Прилагат копие от протокола и
уведомлението към настоящето.
В.И.Т., ЕГН: ********** се сочи, че се приема за уведомен за обявена предсрочна
изискуемост на предоставения кредит след залепване на уведомление на настоящия
му адрес на 22.01.2019г. чрез ***. В рамките на двуседмичния срок по чл.47 от ГПК г-н В.И.Т. не се е явил да получи документите. С оглед изложеното и на
основание чл.47, ал.5 отк ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК уведомлението за
предсрочна изискуемост се счита връчено поради изтичане на двуседмичния срок.
Прилагаме копие от протокола и уведомлението към настоящето.
Ищецът сочи, че липсват каквито и да било плащания в
доброволния срок посочен в уведомлението за предсрочна изискуемост.
С оглед гореизложеното се сочи, че за „Мелон България“ ЕАД се поражда правен
интерес да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Общият размер на претендираното вземане е в размер на 14
651.55 лева (четиринадесет хиляди шестстотин петдесет и един лева и петдесет и
пет стотинки), от които 10 000 лева (десет хиляди лева) просрочена главница, 3
336.96 лева възнаградителна лихва и наказателна лихва по чл.5 и чл.6 от Договора
за кредит за периода от 04.03.2009г. до 25.03.2016г., 1 314.59 лева изчислена
законна лихва за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г. Моли се исковете да се
уважат. Претендират се разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
Ответникът К.Т. чрез особен представител – *** М.П.
оспорва, като неоснователни предявените искове по чл. 422 ГПК. Оспорва
изложените в исковата молба фактически твърдения и прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва твърдението
за предоставен кредит, както и валидността на договора за кредит поради
липсваща клауза на чл. 9 от същия, на която има позоваване в други разпоредби
от договора за кредит. Прави се възражение за нищожност на клаузата на чл. 6 от
договора за кредит поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на
основание чл. 143, ал.1, т. 10 и т. 12 ЗЗП и на Директива 93/12/ЕИО относно
неравноправните клаузи. Оспорва да е налице валидно уведомяване по чл. 30 от
договора за кредит. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, като в
тази връзка оспорва относимостта на договора за цесия с договора за кредит,
както и сочи, че не налице надлежно уведомяване на ответника за прехвърляне на
вземанията. Прави възражение, че не са налице предпоставките да се приеме, че ответницата
е уведомена валидно за настъпилата предсрочна изискуемост. Оспорва наличие на
валидно упълномощаване от цедента на цесионера за връчване на уведомления за
прехвърляне на вземанията. Сочи, че липсва уведомяване за предсрочната
изискуемост преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Моли исковете да се отхвърлят.
Ответникът В.Т. чрез особен представител адв. М.Х.
оспорва исковата претенция по основание и размер. На първо място сочи, че
липсват доказателства за надлежно уведомяване за настъпване на предсрочната
изискуемост, като в тази връзка оспорва правото на ЧСИ да връчва уведомления.
Оспорва и да е налице валидно връчване на ответника на уведомление за
прехвърляне на вземанията. Сочи, че липсват доказателства за неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя. Счита клаузите на чл.5, ал. 4 от договора за
кредит относно едностранна промяна на лихвения процент за неравноправни на
основание чл. 143 ЗЗП. Относно
претенцията по чл. 6 от договора се присъединява към становището на други
особен представител, като прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 6 от
договора за кредит поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на
основание чл. 143, ал.1, т. 10 и т. 12 ЗЗП и на Директива 93/12/ЕИО относно
неравноправните клаузи. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
На 21.04.2008 г. между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД в качеството на кредитор и ЕТ „Кей Ви – К.Т.“, ЕИК ********* в
качеството на кредитополучател е сключен договор за банков кредит Продукт „ПОС
револвираща линия“ № ***, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя
банков кредит под формата на револвираща линия по разплащателната му сметка в
размер на 10 000 лева за посрещане на бизнес нужди, а кредитополучателят
се задължава да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на
договора. В чл. 2, ал.1 от договора е
предвидено, че разрешеният кредит се предоставя за ползване след обезпечаване
на същия с предвидените в договора обезпечения, изпълнение на условието по чл.
9 и откриване на заемната сметка. Предвидено е, че до 3 месеца от датата на
подписване на договора кредитополучателят не е изпълнил всички условия, даващи
му право да усвоява суми от кредита, задължението на банката за отпускане на
средствата от кредита се погасява. Съгласно чл.2, ал. 2 кредитът се усвоява в
брой или чрез превод към друга сметка от сметката посочена в чл. 1 в рамките на
срока по чл. 3, ал.1, на при съобразяване на условията на чл. 3, ал. 2-5.
Съгласно чл. 3 договореният кредит се предоставя за срок от 240 месеца, считано
от откриване на заемната сметка по кредита. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора в
срок до три месеца от изтичане на всяка година, считано от откриването на
заемната сметка и в рамките на срока по предходната алинея банката преразглежда
изпълнението на задълженията на кредитополучателя към нея, вкл. чл. 10, и
финансовото състояние на кредитополучателя, вкл. начина на ползване и
погасяване на предоставения кредит и има право или едностранно да прекрати
договора или да промени, което и да е друго условие по кредита, включително
максималния му размер, за което уведомява кредитополучателя, или да запали
непроменени всички условия по кредита. Съгласно ал. 3 в случай, че банката
промени което и да е от условията на кредита, с уведомлението по същата алинея
банката поканва кредитополучателя да сключат анекс към настоящия договор преди
изтичане на три месеца от съответната година от кредита, в който да уредят
новите условия. В ал. 4 е предвидено, че
от датата на изтичане на съответната година от откриване на заемната сметка до
датата на решението на банката за запазване на условията по кредита,
респективно до подписване на анекса, кредитополучателят няма право да усвоява
средства от кредита. В ал. 5 са уредени последиците от неизпълнение на горните
условия и прекратяването на договора.
Съгласно чл. 4 от договора
погасяването на усвоените суми по кредита се извършва ежедневно, служебно от
банката със средствата, осигурени по разплащателната сметка, посочена в чл. 1,
за което кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие и
оправомощава банката. Съгласно чл. 5 дължимата от кредитополучателя годишна
лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент
– малки фирми за оборотни нужди в лева (БЛПМФ), обявен от банката и договорна
лихвена надбавка в размер на 2,5 пункта. Към датата на подписване на договора
обявеният от банката лихвен процент е размер на 10 %. Дължимата лихва се
начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец, следващ месеца
на откриване на заемната сметка. Плащането на лихвата се извършва от разплащателната
сметка на кредитополучателя и/или от която и да е друга сметка на
кредитополучателя при банката, за което кредитополучателят е дал съгласие. В
чл. 5, ал. 4 от договора е предвидено, че
действащият БЛПМФ не подлежи на
договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от 21-во
число след промяната му от Банката. За промените банката уведомява
кредитополучателя чрез обявяването на промяната в банковите салони, а ако БЛПМФ
е включен в Тарифата на банката – на интернет страницата си. Съгласно чл. 6 от
договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.
5, ал. 1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие (неустойка)
в размер на 10 пункта. В чл. 7 е
предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката такса одобрение в размер
на 1 % върху размера на кредита, посочен в чл. 1, но не по- малко от 100 лв.
Таксата се сочи, че се дължи и в случаите по чл. 3, ал. 5, б. б). В чл. 8 е
предвидено обезпечение чрез издаване на запис на заповед от кредитополучателя и
авалиран от физическото лице К.Т.. В чл. 9 не са предвидени специални условия
по кредита. В чл. 26 от договора е предвидено, че банката има право да обяви за
изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не
изпълни задължения по договора, включително и когато не плати дължими вноски по
главница и/или лихва.
Към договора за кредит е подписано приложение,
с което е удостоверено откриване на заемна сметка от кредитополучателя на
21.04.2008 г.
С Анекс № 1 от
08.07.2009 г. към договора за кредит е уговорено, че В.И.Т. встъпва като
съдлъжник в задълженията на кредитополучателя едноличен търговец. Съгласно чл.1
от анекса В.Т. заявява, че е съгласен с всички условия по договора за банков
кредит, от които произтичат задълженията, в които встъпва по силата на
съглашението. Предвидено е, че кредитополучателят и съдлъжника отговарят към
банката, като солидарни длъжници. С подписване на договора съдлъжникът е дал
съгласието си банката да събира служебно от всички негови сметки, открити при
нея суми, дължими й по силата на договора. Уговорено е, че всички останали
клаузи остават непроменени.
Приета е като писмено
доказателства справка за дълга на едноличния търговец към дата 03.08.2017 г., в
която е отразено, че главницата е в размер на 10 000 лева, лихвите,
считано от 04.03.2009 г. са в размер от 3336,96 лева, законна лихва от
25.03.2016 г.- 1314,59 лв.
На 21.06.2017 г. между
банката – Юробанк България АД в качеството на цедент и ищцовото дружество в
качеството на цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията по процесния договор за кредит с едноличния търговец в общ размер от
14 388 лв. В чл. 7 от договора е предвидено, че цедента дава съгласието си
и упълномощава цесионера да уведоми длъжниците от негово име, съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД , както и цедентът дава съгласието си и упълномощава цесионера да
обяви вземанията за предсрочно изискуеми. Предвидено е подписване на изрично
пълномощно в този смисъл.
На кредитополучателя и
на съдлъжника са връчени чрез *** уведомления за сключване на договор за цесия и за обявяване на предсрочната
изискуемост, като връчването е осъществено по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване
на уведомление. В разписка от
22.01.2019 г. е отразено, че К.Т. е търсена и на двата адреса, като е събрана
информация от сем. ***, които са закупили жилището на адреса на *** преди 7
години, а на другия адрес К.Т. е била наемател и е напуснала отдавна. От
сестрата на К.Т. е събрана информация, че същата със семейството си живее в
чужбина и рядко се чуват. Удостоверено е залепване на уведомление на 16.01.2019
г. В разписка за връчване на
уведомлението на съдлъжника В.Т. е отразено, че е събрана информация от съседи,
че лицето е в чужбина. Залепено е уведомление на 22.01.2019 г., като адресът е
посетен три пъти през минимум седмица, като едно от посещенията е в
неприсъствен ден. В уведомленията, изходящи от ищеца в качеството му на
упълномощен цесионер се съдържа и предложение за сключване на споразумение и
опрощаване на част от задълженията. Отразени са размерите на дължимите суми и е
даден срок за изпълнение, след който ползваният кредит ще се счита изцяло и
предсрочно изискуем.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по гореописания договор за банков кредит от 21.04.2008
г. банката е предоставила на кредитополучателя ЕТ „КЕЙ ВИ – К.Т.“ сумата от
10 000 лева под формата на револвираща линия за посрещане на бизнес
нужди. Разрешеният кредитен лимит е
многократно усвояван по банковата разплащателна сметка на кредитополучателя едноличен
търговец, като общата усвоена сума за периода от 21.04.2008 г. до 21.01.2009 г.
е в размер от 11213,59 лв. Размерът на
неразплатената/ непогасената главница по Договор за банков кредит вещото лице
установява, че е 10 000 лв. Вещото лице посочва, че съгласно чл. 5 и чл. 6
са посочени начислените лихви по дати и размер в таблица № 3 в общ размер от
4556,83 лв. С платените от
кредитополучателя суми в периода от
21.04.2008 г. – 14.07.2009 г. вещото лице посочва, че е погасена главница в
размер на 1213,59 лв. и лихва в размер на 1219,87 лв. Размерът на непогасеното
вземане за лихва за периода от 04.03.2009 г. до 23.02.2011 г. (25.03.2016 г.)
вещото лице установява, че е 3 336, 96 лв. Установен е и размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва за периода от 25.03.2016 г.
до 03.08.2017 г. -1314,59 лв. Видно от отразеното в заключението последното
плащане на главница по договора за кредит е от 30.12.2008 г., а последното
плащане на лихва е от 14.07.2009
г. Напълно усвоеният от кредитополучателя едноличен търговец банков
кредит, се сочи, че е в просрочие, считано от 04.03.2009 г. Кредитът е в
просрочие и към 03.08.2017 г. датата на
сключване на договор за цесия.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
След служебна справка съдът установи, че считано от 01.01.2012 г.
едноличният търговец служебно е заличен на основание параграф 5, ал. 1 от Закона за Търговския
регистър. Това обаче не води до извода,
че с прекратяване на търговското качество на ответника се погасяват и поетите
от него задължения във връзка с осъществяваната търговска дейност. Макар и
с прекратена търговска правоспособност, ответникът продължава да отговаря като
физическо лице с цялото си имущество за поетите от него и в търговско качество
задължения, тъй като имуществото на едноличния търговец е неразделна част от
имуществото му като физическо лице, а като такова той отговаря пред кредиторите
си с цялото си имущество.
С оглед
горното и доколкото към датата на сключване на договора за кредит и анекса към
него, едноличният търговец е съществувал и ответникът К.Т. е сключила договора
за кредит в качеството си на едноличен търговец за бизнес цели, то не следва да
се разглеждат възраженията на особения представител на ответника К.Т. за
наличие на неравноправни клаузи и противоречие с разпоредби на ЗПК. В случая
съдът неправилно е квалифицирал исковете, като такива по ЗПК, но това не се
отразява на разпределената доказателствена тежест и подлежащите на установяване
факти и обстоятелства.
На първо
място следва да се разгледат възраженията на особените представители за липса
на материално- правна легитимация на ищеца. Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ /след
изменението й с ДВ, бр.86/2017г./ ЧСИ може да връчва всякакви покани и отговори
във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения
и призовки по граждански дела; в чл.43 от ЗЧСИ изрично е предвидено, че „ЧСИ може да възложи на определен служител в
неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда
на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс”, поради и което и доколкото
съдът счита, че разпоредбите на ГПК са спазени при връчване на уведомлението по
чл.99, ал. 3 ЗЗД, за което цедентът е надлежно овластен, то възраженията на
особените представители са неоснователни. Още повече, че това обстоятелство не
се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца, доколкото съгласно
съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер уведомление, приложено
към исковата молба и достигнало до длъжника с нея съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за
възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т.
д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива
съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о.
на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и
Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.
От събраните по делото
доказателства и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява сключването на договора за банков кредит и усвояване на
претендираната главница в размер на 10 000 лв.
Съдът
счита за неоснователно възражението на особения представител на ответника К.Т.,
че договорът за кредит е недействителен, тъй като липсват уговорени специални
условия по чл. 9 от договора, а разпоредбата, свързана с усвояването на кредита
препраща към тази разпоредба. В случая доколкото липсват уговорени специални
условия, то разрешеният кредит се предоставя на кредитополучателя и без наличие
на изпълнени такива специални условия. Още повече, че усвояването на
претендираната главница се установява от приетото по делото заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като
обективно, пълно и компетентно изготвено. По отношение на възраженията, касаещи
неравноправни клаузи, то същите не са приложими по отношение на
кредитополучателя, доколкото същият е имал качеството търговец към датата на
сключване на договора за кредит и анекса.
Относно
възраженията на особения представител на ответника В.И.Т., касаещи
неравноправни клаузи, то същите съгласно Решение по т.д. 489/2019 г. по описа
на ВКС са допустими. В него е отразено,
че в Решение №38/23.06.2017г. по т.д. № 2754/2015г. на ВКС, I т.о. и Решение №
240/29.03.2018г. по т.д. № 1102/2017г. на ВКС, I т.о. е възприето даденото в
практиката на СЕС разрешение, че физическо лице – съдлъжник по договор за
банков кредит или обезпечаващо кредит, по който кредитополучателят е търговец,
може да има качество на потребител по Закона за защита на потребителя и да се
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели
извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва
конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото, с
оглед установяване качеството „потребител“. Обезпечаването на дълг на търговско
дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се
приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, ако това физическо лице има тесни професионални/ функционални връзки
с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно
участие в същото. В случая не се твърди, нито се установява съдлъжникът да е
свързан по някакъв начин с едноличния търговец, поради и което възраженията на
особения представител на ответника, касаещи наличие на неравноправни клаузи следва
да се разгледат. Не се установява от събраните по делото доказателства обаче,
нито се твърди от ищеца, че в случая лихвеният процент е едностранно
променен. Относно
твърдението, че разпоредбата на чл. 6 от договора е нищожна, като неравноправна
такава, то съдът счита, че същата не попада в нито една от посочените хипотези
на неравноправни клаузи. В случая е предвидено с оглед забавата на
кредитополучателя освен редовна лихва да се начислява и допълнително неустойка
за забава. Същата като период на начисляване не съвпада с претенцията за
обезщетение за забава.
Съдът счита за неоснователни възраженията на
особените представители за противоречие на тези разпоредби с добрите нрави. В
случая до 2009 г. договорът за кредит не е бил обезпечен, като предвидената
наказателна лихва има обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер за
неизпълнение и не излиза извън тези свои функции. Още повече, че ищецът заяви,
че не претендира наказателна лихва.
С оглед горното съдът счита, че между
кредиторът – банка и ответника К.Т. е сключен действителен договор за кредит,
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 10 000 лв. под формата на револвираща линия по разплащателната
сметка, който е усвоен от кредитополучателя, но не е върнат в договорените
срокове за това. Налице е и валидно встъпване в дълг от страна на ответника В.И.Т.
– съдлъжник.
Следва
да се разгледат възраженията на особените представители на ответниците за
погасяване по давност на претенциите и липсата на доказателства за обявена
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит.
При преценка
обстоятелството дали ЧСИ може да връчва изявлението на кредитора за обявяване
на договора за кредит за предсрочно изискуем, съдът съобразява и разпоредбите
на законите уреждащи неговите правомощия, а именно: според чл.18, ал.5 от ЗЧСИ
/след изменението й с ДВ, бр.86/2017г./ ЧСИ може да връчва всякакви покани и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда –
съобщения и призовки по граждански дела; в чл.43 от ЗЧСИ изрично е предвидено,
че „ЧСИ може да възложи на определен
служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията
и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Законодателят не предписва конкретен способ
за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.
В т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че в
случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му
или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с
нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото
разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо
на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване
на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване,
биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението
на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към
тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ
за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата
на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения.
Начинът на
удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания
от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в
договора между страните.
При липса на уговорка в
договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на
негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от
частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените
случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по
чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното
лице, а съобщенията се считат за връчени. (В този смисъл Решение от 02.12.2016
г. по т.д. № 2072/2015 г. на І-во т.о. на ВКС)
В Тълкувателно решение №
8/2017 от 02 април 2019 г. по т.д. № 8/2017 г. по описа на ОСГТК се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали
на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването
на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит, поради и което няма
пречка предсрочната изискуемост на договора за кредит да се счита обявена и
чрез връчване на препис от исковата молба и уведомлението за това на особените
представители на ответниците.
В случая съдът приема,
че е налице редовно връчване на уведомления за предсрочна изискуемост, като
съдебният изпълнител е спазил разпоредбата на чл. 47 ГПК, като към датата на депозиране на заявление по чл.
410 ГПК е налице
валидно уведомяване на ответниците за прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит, както и за предсрочна изискуемост на вземането.
Налице са и
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Не са налице пречки с договора за цесия да се прехвърли
валидно възникнало и съществуващо вземане, макар и с ненастъпил падеж, който да
настъпва по-късно. Относно предметните предели на цесионния договор следва да
се прави разлика между включването в същия на неизискуемо вземане, или
поставено под отлагателно условие субективно право към момента на сключване на
същия и бъдещо невъзникнало вземане. Изискуемостта не е пречка за прехвърляне
на възникнали вземания, на предмета на цесионния договор би се отразило
единствено прехвърлянето на бъдещо, невъзникнало вземане /виж Решение № 32 от
9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о./. Няма пречка за
прехвърлянето на съществуващи вземания с ненастъпил падеж, както и на права,
чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – арг.
от чл. 99, ал.1 ЗЗД. Допуска се прехвърляне не само на вземания и на права по
договор чрез цесия, но също и прехвърляне на правоотношение, при което се
съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг /виж Решение № 49 от
27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 16/2011 г., II т. о./. Предсрочната изискуемост
по своята същност представлява изменение на договора, която настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирали вноски по договор за кредит и субективен - упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обективният елемент на
неизпълнение на договорни задължения – наличието на непогасени задължения на
падежа се установява от заключението на ССЕ, което съдът кредитира като ясно и
компетентно изготвено. За периода след юли
2009 г. до датата на изготвяне на заключението плащания липсват. Съобразно
постигната договорка по чл. 15, ал. 5 в договора за кредит при непогасяване на
която и да е вноска по кредита, частично или изцяло, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в пълен размер.
Цесията има действие
спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл. 99, ал.3
и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради
което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може
да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на
изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза
на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който
възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в
качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да
обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с
всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или
във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
предсрочна изискуемост. (В този смисъл е Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д.
№ 2230/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о.). В така цитираното решение се
приема, че при липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да
обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на
договора за цесия върху цедента преминава правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на
банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните
институции т.е., че е налице неизпълнение на договора, изразяващи с в неплащане
на дължими вноски, което обуславя настъпване на предсрочна изискуемост. В
писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Липсва
законоустановено съдържание на уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като такова е предвидено единствено и само за извлечението
от счетоводните книги, което се представя пред съда, който съответно не е
страна по договора за потребителски кредит и не разполага с друга информация,
касаещи платени и дължими погасителни вноски. Длъжникът като страна по договора
за кредит, неразделна част от който е и погасителен план, е наясно с платените
от него и дължими погасителни вноски, поради и което не следва изискванията по
чл. 60, ал. 2 ЗКИ да се прилагат по отношение на уведомлението за предсрочна
изискуемост. В случая приетото по
делото, като доказателство уведомление съдържа информация относно
обстоятелството, че са налице непогасени задължения по договора за кредит,
както и че липсата на плащането им в 15 дневен срок от получаване на
уведомлението обуславя настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за кредит. Относно наличието на обективните предпоставки за обявяване
на предсрочната изискуемост на договора за кредит, то същите безспорно са
налице, доколкото към датата на връчване на уведомление за предсрочна
изискуемост са изминали около 7 години от последното плащане от страна на
длъжника и не са погасени повече от 100 вноски по договора за кредит, а основание
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е неизпълнение на поети с договора задължения.
С оглед гореизложеното
съдът приема, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като уведомлението е
редовно връчено от съдебния изпълнител чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на 05.02.2019 г. – изтичането на 14 дневния срок от залепване на
уведомлението. Доколкото с поканата е даден 5 дневен срок за изпълнение, то
предсрочната изискуемост съдът счита, че е настъпила на 12.02.2019 г. Към датата на депозиране на
заявление по чл. 410 ГПК – 22.02.2019 г. е налице надлежно връчено уводемление
за обявяване на кредита за пресрочно и изискуем.
Следва съдът да пристъпи към разглеждане на
възраженията на особените представители на ответниците за погасяване на
претенциите по давност, като
процесуалният представител на ответника В.Т. прави възражение за погасяване по
давност само на претенцията за лихва.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 in fine ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем.
Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й /виж решение № 64 от
09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост
включва два елемента: 1./ настъпване на фактическите обстоятелствата водещи
до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на договора
за предсрочно изискуем и 2./ уведомяването на длъжника за това след като тези
фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита
кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и
то само, ако към този момент са били налице обективните предпоставки за
изгубване на преимуществото на срока.
На основание
гореизложените съображения съдът приема, че към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост са били налице обективните предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока, като същата е настъпила на 22.02.2019 г. след
изтичане на дадения срок за доброволно изпълние.
В Решение от 15.04.2020 г. по т. д. 1829 / 2018 г. по описа на ВКС е
прието, че съгласно чл. 111, б. ” в ”, предл. 2-ро ЗЗД с
изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Но също „и
за други периодични плащания”. Следователно вземането за лихви има
самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва да се обвързва
с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или с
периодично изпълнение. Ноторно е, че специфична особеност на револвиращия
кредит е отпускането на сумата на траншове, а погасяването се извършва на
части, периодично.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че вземането за договорна лихва за периода от
04.03.2009 г. до 05.04.2011 г. в размер на 3336,96 лв., по отношение на което е
приложим тригодишния срок на погасителната давност към датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност. От
изложеното в договора за кредит е видно, че лихвата се начислява ежемесечно и е
платима до 21-во число на всеки месец, следващ месеца на откриване на заемната
сметка, като плащането се извършва по разплащателната сметка на
кредитополучателя или която и да е друга сметка на кредитополучателя. Предвид
така изложеното и с оглед на специфичния характер на револвиращия кредит, при
който е уговорено, че кредитът се предоставя за срок от 240 месеца, но са
налице разпоредби, уреждащи падежа на договорната лихва, съдът счита, че
падежът за плащане на договорните лихви е настъпил на уговорената в договора
дата и вземането за договорни лихви е погасено към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
По отношение на
претенцията за обезщетение за забава в размер на 1314,59 лв. за периода от
25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. съдът счита за неоснователно възражението на
особените представители за погасяване по давност на претенцията, доколкото към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК не е изтекъл предвидения в закона 3 годишен
срок на погасителната давност, който изтича на 26.03.2019 г. Относно размера на претенцията, то същият
следва да се съобрази с приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно
– счетоводната експертиза, от което се установява, че законната лихва за горния
период е в размер от 1314,59 лв. До този размер претенцията следва да се уважи,
като основателна и доказана.
По отношение на
претенцията за главница в размер на 10
000 лв., то същата е изискуема, така както е заявена от ищеца, като предсрочно
изискуема главница, а не като сбор от изтеглени суми, считано от датата на
надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем т.е. считано от 12.02.2019 г. и към датата на
депозиране на заявление по чл. 410 ГПК на 22.02.2019 г. погасителната давност
от пет години не изтекла. От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че сумата е изцяло усвоена от
кредитополучателя, поради и което същият, както и солидарният длъжник следва да
я върнат на кредитора, а в случая с оглед на валидното прехвърляне на
вземанията по договора за кредит на цесионера – ищец по делото.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът е представил
списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски в
размери, както следва: в разноски в заповедното производство платена държавна
такса в размер от 293,03 лв. и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и разноски
в исковото производство в общ размер от 2713,03 лв., разпределени както следва:
293,03 лв. – държавна такса, 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 2120 лв.-
депозити за особени представители и 150 лв.- депозит за съдебно – счетоводна
експертиза. Съдът счита за неоснователна претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., като определя
същото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за
правната помощ в размер на 100 лв., от което следва, че разноските в настоящото
исково производство са в общ размер от 2663,03 лв. Съразмерно
на уважената част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в заповедното производство в размер от 264 лв.
и в исковото производство в размер от 2050 лв.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Х.Т., ЕГН: **********
***. ***и В.И.Т., ЕГН: ********** *** дължат солидарно на „Мелон България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100, ет. 3 сумата
10 000 лева (десет хиляди лева) просрочена главница по Договор за кредит
от 21.04.2008 г. и Анекс към него от 08.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
22.02.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 1314,59 лв. – законна лихва за
периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр. д. № 3068/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Х.Т.,
ЕГН: ********** ***. *** и В.И.Т., ЕГН: ********** *** против „Мелон България” ЕАД, ЕИК ********* за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответниците солидарно дължат на ищеца сумата от 3 336.96 лева - възнаградителна
лихва по чл.5 от Договора за кредит за периода от 04.03.2009г. до 05.04.2011г,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.
д. № 3068/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА К.Х.Т., ЕГН: ********** ***.
*** и В.И.Т., ЕГН: ********** *** солидарно да заплатят на „Мелон
България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” 100, ет. 3 сумата от
264 лв.-
разноски по ч.гр.д. № 3068/2019 г. по описа на ПРС и сумата от 2050 лв.- разноски по гр.д. № 13002/2019
г. по описа на ПРС, определени съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ