ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Ловеч, 11.02.2022
г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет
и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№32 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.
Административното дело е образувано въз основа на
жалба с вх.№77/07.01.2022 г. подадена от
името на С.А.М. ЕГН **********, лишен от свобода, Затвора Ловеч, против Заповед
№ Л-4688/23.12.2021 издадена от Главен директор на ГДИН - София, с която е
потвърдена предходна, с непосочени номер и дата, с която на жалбоподателя е
наложено непосочено в жалбата по вид дисциплинарно наказание.
Жалбата е подадена направо в съда, а не чрез
административния орган, към нея няма приложен препис от жалбата за ответника.
С молба вх. № 270/25.01.2022 г. жалбоподателят, чрез
адв. Г., е отстранил недостатъците на жалбата.
Съдът е изискал от Главен директор на ГДИН да
представи по делото заверено копие от преписката по издаване на заповед №Л-4688/23.12.2021
г., с която на С.А.М. с ЕГН **********, лишен от свобода, е наложено
дисциплинарно наказание.
По делото е постъпило писмо вх. №659/09.02.2022 г. от
ГД“ИН“ София чрез ст.юрисконсулт Г. с приложено
копие от административната преписка по издаване на Заповед №
Л-4689/23.12.2021 г. издадена от Главен директор на ГДИН, с която е отхвърлена
жалбата на С.М. против Заповед № Л-3083/02.12.2021 г. на За Началник на Затвора
Плевен, с която на лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание
„лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“.
Съдът счита, че, с оглед данните по делото, независимо
от посочването в жалбата на Заповед № Л-4688/23.12.2021 г., предмет на
оспорване всъщност е Заповед № Л-4689/23.12.2021 г. издадена от Главен директор
на ГДИН – София. Това е единствената заповед от тази дата, издадена от този
административен орган, която се отнася до жалбоподателя С.М. и е с предмет
наложено на последния дисциплинарно наказание.
Така подадената жалба е недопустима.
Със заповедта се отхвърля подадена жалба против
заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС,
обжалвана по реда на чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС. Жалбата се явява предявена против
акт, който не полежи на обжалване по съдебен ред.
С разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС са
предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане на
дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното наказание. В
чл. 110 ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от
началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, се обжалват
пред началника на затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора,
подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на
правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения
от свобода със заповедта. Правомощието на компетентния орган е да се произнесе
по жалбата с мотивирано решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли
жалбата и потвърди оспорената заповед или да отмени заповедта и върне
преписката на органа, издал заповедта, с допълнителни указания. От своя страна
нормата на чл. 111 ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване на заповедите за
наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" от
останалите такива, като е посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“ подлежи на оспорване пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. В предвидения
съдебен контрол са посочени и възможностите на съда при произнасяне, които не
се отличават от тези на административния орган, постановяващ решение – да
потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени заповедта и да върне
преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Именно еднаквите възможности при двата вида контрол –
административен и съдебен – и разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 ЗИНЗС, водят на
извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за
заповеди, касаещи дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна
килия". Настоящият състав намира, че това е и смисълът на ЗИНЗС, да допусне
до съдебен контрол само за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания,
предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и останалите, в това число „лишаване от
хранителна пратка за срок от 3 месеца“.
Така, съобразявайки нормата на чл. 111 ЗИНЗС,
възможност за оспорване пред съд е предвидена само за заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия", а по
отношение на останалите дисциплинарни наказания, в това число и за наказание „лишаване
от хранителна пратка за срок от 3 месеца“, регламентирано в чл. 101, т. 5 ЗИНЗС, е предвидено оспорване единствено по административен ред. Като не се
предвижда оспорване по съдебен ред на постановения от по-горестоящия
административен орган акт в това производство.
След като така посочената определена категория актове
на администрацията на затвора не подлежи изобщо на съдебно обжалване, може да
бъде направен обоснован извод, че не подлежи обжалване и актът, с който
по-горестоящият орган се произнася по предявена пред него жалба.
Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване
административен акт, на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх.№77/07.01.2022 г. подадена от името на С.А.М. ЕГН **********,
лишен от свобода, Затвора Ловеч, против Заповед № Л-4689/23.12.2021 издадена от
Главен директор на ГДИН - София, с която е потвърдена предходна заповед на
Заповед № Л-3083/02.12.2021 г. на За Началник на Затвора Плевен, като
недопустима, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщението чрез АдмСЛ пред тричленен състав на АдмСЛ.
Препис от определението да се връчи на страните.
Административен
съдия: