РЕШЕНИЕ
№ 4167
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330117260 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Р. и „Менда ЕМБ“ ЕООД срещу
„Мидъл ийст кепитъл“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици на самостоятелни
обекти в сграда с идентификатор .9, както и на ид.ч. от общите части на сградата, вкл.
от покрива. Ответникът ползвал покрива за паркиране и поставил антипаркинг скоби.
Твърдят, че ответника не е собственик в сградата и поствените скоби им пречат да
упражняват правата си. При тези твърдения са направени искания да се установи, че
ответникът не е собственик на сградата, да бъде осъден да предаде владението на
покрива на сградата, представляващ обща част и да отстрани всички антипаркинг
елементи. При условията на евентуалност се прави искане за осъждането на ответника
да преустанови ползването на покрива като открит паркинг и да демонтира всички
елементи, който е обособяват като паркинг.
С определение от 31.05.2021 г. производството по делото е прекратено
частично за отрицателния установителен иск за собственост върху покрив на сграда, в
частта относно евентуалния иск по чл. 109 ЗС за премахване на антипаркинг елементи
и в частта относно евентуалния иск по чл. 109 ЗС за осъждането на ответника да не
отдава под наем паркоместата, разположени на покрива.
Производството по делото продължава по отношение на главните искове за
предаване на владението на покрива- чл. 108 ЗС и премахването на антипаркинг
елементите- 109 ЗС, както и по евентуалния иск за преустановяване ползването на
1
покрива като надземен паркинг.
Постъпил е отговор от ответника, с който се оспорват претенциите. Твърди, че
притежава пълното право на собственост върху поземления имот и изградените в него
паркоместа. Собствениците на обекти в съществуващите сгради разполагали само с
право на строеж върху земята. Не оспорва че сграда с идентификатор .9 е
самостоятелна и има изграден покрив от стоманенобетонова плоча, но твърди, че тя
изобщо не достига до терена, където се намира свободната незастроена площ на
поземления имот. Това било видно от представения чертеж за вертикално планиране,
съгласно който плочата на подземния етаж била на кота -0,60. Изрично било
предвидено и наличието на паркинг над плочата. Последната била оразмерена, за да
поеме натоварването над нея, което щяло да се формира от преминаване на
автомобили, обособяване на открит паркинг и изграждане на озеленяване. Поради това
намира за неоснователни твърденията на ищците, че ответникът ползва покрива на
сградата, като изтъква, че за поставянето на скобите било издадено разрешение от
общината. Иска се отхвърляне на претенциите.
С определение от о.с.з. от 29.09.2022 г. производството по делото е прекратено в
частта относно предявените искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението на ид.ч.
от покрив на сграда.
Производството продължава по иска за премахването на антипаркинг
елементите- 109 ЗС, както и по евентуалния иск за преустановяване ползването на
покрива като надземен паркинг.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна
следното:
В хипотезите, когато засегнатото право на собственост е по отношение на обект,
намиращ се в режим на етажна собственост, ако твърденията по исковата молба касаят
засягане упражняване правото на собственост на общите части /както в настоящия
случай/, за ищеца е достатъчно да се докаже правото си на собственост по отношение
на самостоятелния обект в етажната собственост, а правото на собственост на общите
части на сградата могат да бъдат дефинирани именно като производни на тази
собственост в контекста на чл. 38 ЗС.
В настоящия случай от представените нотариални актове се установява, че
ищците са придобили правото на собственост върху самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор .9, разположена в поземления имот на ниво -1, ведно в едно с право на
строеж върху терена. Предвид горното те притежават права в общите части на сградата
и са материално правно легитимирани по предявения иск.
В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси
защита срещу всяко трето лице в т. ч. и съсобственика, което лице макар и да не
оспорва правото му на собственик, чрез конкретни действия или бездействия създава
2
пречки за упражняване на правомощията на собственика т. е. препятства или
ограничават възможността на собственика/другия съсобственик да се упражнява
правото на собственост в определена степен.
Според установената съдебна практика материално правната легитимация на
ответника, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо действие от
негова страна /или поддържане на състояние/, надхвърлящо ограниченията на
собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота,
водещо до накърняване правата на другия собственик, без единствено фактът на
извършване на незаконно строителство да предполага уважаване на иска. Следва да
бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че
неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на
ищеца- Решение № 33 от 6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на ВКС - II г. о.
Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна
административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим
за извършване на определени действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали
обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по
иска по чл. 109 ЗС- Решение № 23 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г.
о., ГК
С договор за доброволна делба 02.08.2018г. ответникът, Обединена българска
банка АД (правоприемник на Сибанк ЕАД) и Българска банка за развитие АД са
извършили делба на поземлен имот в идентификатор ***** с площ от 17592 кв.м., за
който със заповед от 2007г. е отреден УПИ *****- обществено и жилищно застрояване.
Като в дял на ответника и Обединена българска банка АД (правоприемник на Сибанк
ЕАД) е поставен имот ***** по КК на гр. П. с площ от 10580 кв.м., в дял на Българска
банка за развитие АД е поставен имот с идентификатор **** по КК с площ от 6994
кв.м., а в самостоятелен дял на Обединена българска банка АД е поставен поземлен
имот с идентификатор **** по КК.
С нотариален акт за покупко-продажба от 14.09.2018г. Обединена българска
банка АД е продала на ответника своите ид.ч. в поземлен имот с идентификатор ****
по КК, заедно с всички намиращи се в имота подобрения и приращения,
непритежаващи статут на самостоятелни обекти.
От приетата СТЕ се установява, че паркоместата залегнали в проекта за
преработка по време на строителството, одобрен от главен архитект на община П.,
отговарят на тези, които са одобрени с разрешение за поставяне от 25.09.2019 г., като
43 от тях са разположение върху сграда с идентификатор .9. Посочено е, че
възможността от увреждане на сградата е в рамките на проектния фрактил, т.е. като
при всеки един строеж. Дадено е заключение, че нивото на горния край на
стоманенобетоновата плоча на сградата с идентификатор .9 е на нивото на средното
3
ниво на прилежащия терен, а нивото на настилката положена върху тази плоча е
различно в зависимост от мястото на измерване, но в границите от 15 до 30 см.
Сградата според проектната документация представлява подземни гаражи, а покривът
е предвиден да се използва за открит паркинг. При изслушването си в о.с.з.
конкретизира, че покривът на сградата е на нивото на терена, както и че технически
погледнато това е покрив. Заключението не е оспорено от страните, обосновано е и
следва да бъде кредитирано.
Предмет на прехвърлителните сделки, от които черпят правата си ищците, са
отделни самостоятелни обекти в сградата. Те са продаден заедно с правото на строеж
върху земята.
Съгласно чл. 38 ЗС дворното място е обща част към етажната собственост. Това
е така обаче само, когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното
място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Това разбиране
произтича от възможността, предвидена в чл. 63 ЗС, сграда или самостоятелен обект на
гражданския оборот да се притежава от правен субект отделно от правото на
собственост върху терена. Възможно е част от съсобствениците на терена да не
притежават обекти от етажната собственост, защото са учредили само право на строеж.
В този случай след построяването на сградата-етажна собственост те не
изгубват правото на собственост върху терена или идеална част от него, защото
съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост не се изгубва освен ако друг не го
придобие. Притежателят на правото на строеж придобива сградата или самостоятелен
обект от нея, но той не придобива с изграждането й право на собственост върху терена.
Нормата на чл. 40 ЗС определя начина на разпределение на дяловете на
съсобствениците в общите части, но тя няма отчуждително действие по отношение на
собствениците на терена. Щом собствеността върху сградата или част от нея може да
принадлежи на лица, притежаващи право на строеж, различни от собствениците на
терена, то и дворното място придобива статут на обща част на етажната собственост
само по волята на собственика. В този случай собственикът на отделен обект от
етажната собственост притежава правото на строеж за него, без да притежава идеална
част от терена. / Решение № 661/02.11.2010 г. по гр. д. № 1437/2009 г. на І ГО на ВКС/.
Дефинициите за "жилищна сграда", "сграда със смесено предназначение" и
"строежи" са дадени в § 5, т. 29, 29а и 38 от ДР на ЗУТ, тези за "етаж", "подземен
етаж", "полуподземен етаж" и "надземен етаж" в § 5, т. 47, 48, 49 и 50 от ДР на ЗУТ,
като "подземен" е етажът, таванът на който е разположен под котата на средното ниво
на прилежащия тротоар /на прилежащия терен към улицата/ или до 0.3 м над тази кота;
"полуподземен" е етажът, подът на който е разположен под котата на средното ниво на
прилежащия тротоар /на прилежащия терен към улицата/, а таванът - на повече от 0,3
4
м. над тази кота и до 1,5 м. над нея; и "надземен" е етажът, таванът, на който е
разположен на повече от 1,50 м. над котата на средното ниво на прилежащия терен /на
прилежащия тротоар към улицата/. Застроена е площта, ограничена от външните
очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж,
включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания; в
застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и
стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1.2 м от средното
ниво на прилежащия терен. Извън застроената площ е свободната дворна площ (т. 16),
представляваща разликата между площта на урегулирания поземлен имот и
застроената площ. За такава площ се считат и откритите използваеми тераси върху
подземния етаж, както и озеленените площи.
При така събраните доказателства и действащата правна уредба, не може да се
сподели становището на ищците, че бетонната плоча, разположена според СТЕ на
средното нивото на терена, представлява покрив на сградата, в която те притежават
самостоятелни обекти. Съгласно дефиницията на параграф 5, т. 16 от ДР на ЗУТ това
пространство представлява свободна дворна площ, защото площта на подземния етаж
не участва във формирането на застроената площ, съответно във формирането на
свободната дворна площ. Като такава правото да ползва същата принадлежи на
собственика на терена, а като такъв се легитимира ответника по делото.
Както е прието в съдебната практика /напр. решение № 151 от 25.05.2011 г. по
гр. д. № 634/2010 г. на ВКС, II г. о./ не всяко въздействие върху имот може да обоснове
основателност на негаторния иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта,
принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за
установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват
правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем.
Установените факти в настоящето производство не обосновават такъв извод, тъй като
ответникът е изключителен собственик на земята, под която е построена сградата, и
поставянето на скоби препятстващи паркирането, е в обема на неговите правомощия. С
това действие същият не ограничава и не пречи на ищците като етажни собственици да
ползват собствените си обекти, вкл. общите части на сградата, като не се доказва да се
засяга и самата конструкция.
Изложените до момента съображения, за относими и към предявената
евентуална претенция за осъждане на ответника да преустанови ползването на покрива
на сградата като открит надземен паркинг. Тъй като горната плоча на подземния етаж,
съгласно параграф 5, т. 16 от ДР на ЗУТ представлява свободна дворна площ,
собстввеникът на земята притежава правото да ползва същата, като не пречи на
собствениците на сгради, съответно СОС, да упражняват правата си.
5
Поради изложеното исковете по чл. 109 ЗС се явява неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени, както по отношение на главното искане, така и по отношение на
евентуалното.
Конкретния брой на антипаркинг елементите, разположени над сграда с
идентификатор 56784.524.621.9, по КК на гр. Пловдив се установява от приетата СТЕ и
предявеният иск за премахването им следва да бъде отхвърлен именно за тях, предвид
искането да се премахват всички и посочването на приблизителен брой.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски- 10 лева за СУ, 320 лева за СТЕ и за адв.
възнаграждение. По отношение на последното е направено възражение за
прекомерност, което е явява основателно предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото. Минималното възнаграждение за двата разгледани иска е в размер
на общо 900 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ. Предвид
конкретната фактическа и правна сложност на делото, обема на ангажираните
доказателства и броя на проведените о.с.з., възнаграждението следва да бъде намалено
до сумата от 1500 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. Р., ЕГН ********** и „Менда ЕМБ“ ЕООД,
ЕИК *********, срещу „Мидъл ийст кепитъл“ ЕООД, ЕИК *********, искове по чл.
109 ЗС за осъждането на „Мидъл ийст кепитъл“ ЕООД да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на Р. И. Р. да упражнява правото си на
собственост върху СОС с идентификатор ***** по КК на гр. П., ведно с общите части
на сградата, и на „Менда ЕМБ“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху
СОС с идентификатори ****** по КК на гр. П., ведно с общите части на сградата, като
премахне 43 броя (съгласно СТЕ) антипаркинг елементи тип „скоба“, разположени
върху покрив на сграда с идентификатор *****, по КК на гр. П. и при условията на
евентуалност като преустанови ползването на покрива на сграда с идентификатор
**** по КК на гр. П. като открит надземен паркинг.
ОСЪЖДА Р. И. Р., ЕГН ********** и „Менда ЕМБ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплатят на „Мидъл ийст кепитъл“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1830.00 лева-
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
7