РЕШЕНИЕ
№ 2661
гр. Варна, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110102005 по описа за 2022 година
Ищецът А. Б. твърди, че в негова полза от ответника Р. К. в гр.Варна е
издаден запис на заповед от 29.07.2021г. с падеж 5.08.2021г. за сумата от 1
000лв. Поради това, че ответникът не е заплатил на падежа сумата по записа
Б. е инициирал заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК в рамките
на което по гр.д.№17164/2021г. на ВРС му е присъдена главницата от 1 000лв.
и му е издаде изпълнителен лист, но ответника е депозирал възражение по
реда на чл.414 от ГПК. Моли да се постанови съдебно решение с което съдът
да признае за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищеца сумата от 1 000лв. главница по запис на заповед от 29.07.2021г.
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда и да се присъдят
сторените по заповедното и по настоящото исково производства разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение и насрещен
иск, като във възражението си твърди, че между страните е имало поредица
от договори за обзавеждане на имот собственост на ищеца находящ се в
гр.Варна, ***. Твърди, че са на лице множество отделни договори за
изработка на обзавеждане и монтаж на същото за отделни помещения по част
от които са издавани и записи на заповеди като гаранция. Сочи, че процесния
запис на заповед е издаден като гаранция на сключен на 29.07.2021г. договор
за сумата от 2 180лв. за изработка на обзавеждане за дрешник, а от своя
страна той е издал 1 записа на заповед. К. сочи, че изпълнил задължението си
по договора макар, че не му е платена цялата договорена сума, а са му
1
платени само 1 000лв. Сочи че предвид извършеното от него пълно
изпълнение по договора за изработка не дължи плащане на гаранцията по
записа на заповед. Прави възражение за прихващане при условията на
евентуалност до размера на останалото незаплатено му възнаграждение по
договора за изработка и предявява насрещен иск за осъждане на ищеца да му
заплати сумата от 1 180лв. останало незаплатено възнаграждение по договора
за изработка, а при условията на евентуалност при условие, че съдът приема,
че изработеното е без да е било възложено да се осъди ищеца отново да
заплати тази сума.
Ищецът в качеството си на ответник по предявените насрещни искове е
депозирал отговор в който сочи, че устния договор за изработка на
обзавеждане на дрешник е сключен през м.септември 2020г., поради което не
е обвързан със записа на заповед. Сочи, че по договора за изработка е
изправна страна и е заплатил цялата договорена сума, но изработващия е бил
неизправна страна, като не е изпълнил цялата поръчка и моли насрещните
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.422 от ГПК и чл.266 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства приема от фактическа и правна страна при условията на
чл.235, ал.2 от ГПК за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№17164/2021г. на ВРС в рамките на което по
заявление подадено от настоящия ищец в негова полза срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за заплащане на сумите от 1 000лв. главница
по запис на заповед от 29.07.2021г. с падеж на 5.08.2021г., заедно със законна
лихва и разноски.
По отношение на претенцията основаваща се на записа на заповед, то по
делото е представен документ съдържащ всички изискуеми се по чл.535 от ТЗ
реквизити. Документът е подписан от издателят и не е оспорен в настоящото
производство, като е идентичен с представения по заповедното дело. При
това положение съставът намира, че от страна на ответника К. има издаден
редовен документ ценна книга-запис на заповед, по силата на който той се е
задължил да заплати на ищеца сумата от 1 000лв. на 29.07.2021г., като
заявлението по реда на чл.417 от ГПК е подадено след настъпилия падеж.
Предвид горното съдът намира претенцията на ищеца за основателна
като доказана по основание и размер.
По отношение на твърденията на ответника за наличие на каузална
сделка по която записа на заповед е обезпечение съдът намира, че:
Страните не спорят, че са сключили договор за изработка на
2
обзавеждане за помещение-дрешник, като ищецът по насрещния иск твърди,
че цената на договора е била в размер на 2 180лв. без монтаж, а Б. сочи, че е
била 1 000лв. Спори се и относно момента на сключване на договора, като К.
в качеството си на изпълнител твърди, че това е станало на 29 юли 2021г., а Б.
като възложител сочи, че датата на сключване на договора е през м.септември
2020г. Спори се относно това какво е изпълнено, като К. твърди, че е
изпълнил изцяло договора за изработка, но му е заплатена само част от цената
по него в размер на 1 000лв.
Б. сочи, че са останали неизпълнени скрин с девет чекмеджета и
завършващи цокли.
По делото като свидетели са разпитани Б. К. и Ил.К. синове на
изпълнителя К., като и двамата не са в състояние да посочат, какво е било
договорено между страните по договора за изработка, но твърдят, че е
изпълнено всичко което баща им е изработил и, че помещението е имало
завършен вид от към обзавеждане. Тези показания са непълни.
Ангажираните от А.Б. свидетели Ж. и В. сочат съответно, Ж., че
обзавеждането на килера е останало недовършено, като липсва договореният
скрин, а от разговори с Б. му е известно, че изработеното е било платено.
Този свидетел сочи, че договорът за изработка е сключен през м.септември
2020г. Другият свидетел В. също сочи в показанията си, че договорът е
сключен през м.септември 2020г., като сочи и цена от около 2 200лв. за
обзавеждане на дрешника. Този свидетел също сочи, че на място се
установява, че обзавеждането на килера не е довършено.
Твърдението за съществуване на каузална сделка, възраженията за
недействителността й и за погасяване на вземането по каузалната сделка
следва да се докажат от длъжника – ответник по иска по чл. 422 ГПК /в този
смисъл е и ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС/. С оглед наличието на
действителен запис на заповед, ответникът е длъжен да докаже връзката на
записа на заповед с наведената от него кауза и да установи
правопогасяващите отговорността му факти по каузалното правоотношение.
По твърденията за каузално правоотношение: Ответникът твърди, че
записът на заповед обезпечава задължение по договор за изработка
обзавеждане за килер, т.е. служи като гаранция за изпълнение на възложеното
в съответствие с договореното. Записът на заповед е издаден в обезпечение на
изпълнението по действащ договор. От страна на ищеца не е въведено друго,
различно, каузално правоотношение. Между страните не е спорно, че са
сключили неформален договор за изработка, по силата на който ищецът е
възложил на ответника изработването на кухня и обзавеждане за спалня в
апартамент на ищеца.
3
Спори се относно размера на договореното възнаграждение, като съдът
намира, че може да приеме за такова посоченото от вещото лице по приетата
СТЕ което е 2 040лв. Вещото лице по посочената експертиза е посочило, че
на място не е установило наличието на скрин какъвто е следвало да бъде
изработен и според двете страни.
Съдът, въз основа на събраните в хода на производството доказателства
намира, че твърдяното правоотношение по договора за изработка
действително се установява. Останал е обаче неопределен обема на
договореното за изпълнение, а това води до извода за нищожност на договора
поради липса на постигнато съгласие. От друга страна липсата на ясно
изразено съгласие за договорен конкретен обем от работи води до
невъзможност да се прецени дали изпълненото е пълно или е само частично.
Липсва доказване и на връзка между издадения запис на заповед и
сочената като каузална сделка-договор за изработка. Съдът кредитира
показанията дадени от свидетелите на Б., че договорът за изработка е сключен
през м.септември 2020г., тъй като те нямат роднинска връзка с него, дават
взаимно допълващи се показания и съдържат повече конкретика.
Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят
обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена
сума пари /чл.535, т.2 ТЗ/. Основанието за задължаване не е елемент от
фактическия състав на абстрактните сделки и поради това причината за
обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ,
които формират съдържанието на записа на заповед. Изискванията на чл.535
от ТЗ към формата и съдържанието на записа на заповед изключват
възможността той да служи като доказателство за предхождащи или
съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и
поемателя. Редовният от външна страна запис на заповед не може да изпълни
и ролята на разписка по чл.77, ал.1 от ЗЗД, удостоверяваща предаване на
отразената в текста му парична сума, тъй като по дефиниция от чл.535, т.2 от
ТЗ той материализира само безусловното обещание на издателя за плащане,
не и негово удостоверително изявление, че е получил пари от поемателя.
Доказването на каузално правоотношение или на предаване на парични
средства посредством записа на заповед е мислимо и възможно единствено в
хипотезата, когато освен реквизитите по чл.535 от ТЗ, менителничният ефект
съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между
издателя и поемателя и/или до извършена помежду им размяна на пари. От
гледна точка на формалната редовност на записа на заповед тези вписвания
следва да се считат за неписани, но от процесуална гледна точка те могат да
придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство за
паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка,
4
от което зависи възникването и съществуването на менителнично вземане.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав споделя формираната по реда
на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС в решение №78/17.07.2009г.
по т.д.№29/2009г. на І т.о. и решение №21/15.03.2012г. по т.д.№1144/2010г. на
І т.о., с която е даден отрицателен отговор на поставения в производството по
чл.288 от ГПК правен въпрос - дали при липса на други доказателства за
сключен договор за заем, обезпечен със запис на заповед, записът на заповед
може да послужи като доказателство за сключването на договора и за
предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя
/заемодател/ на издателя /заемател/. Относима и в настоящата хипотеза,
доколкото от поемателя се твърди, че е предал сумата /възнаграждението по
договора за изработка/ на издателя. В цитираните решения е изразено
категорично становище, че редовният запис на заповед не изпълнява
функциите на разписка за предаване на парични средства. При доказана в
процеса връзка между записа на заповед и договор за изработка, сключването
на договора, в т.ч. и предаването на дължимото възнаграждение, следва да се
извърши с други доказателства, извън самия запис на заповед.
При липса на други доказателства съдът приема, че ответникът по
предявеният от него насрещен иск, не е доказал обема на договорното
задължение както и договореното възнаграждение и предявеният от него
насрещен иск следва да се отхвърли.
По насрещният иск предявен от ответника с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 вр. чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД. Съдът счита, че не се е доказало
наличието на редовно договорно отношение между страните представляващо
договор за изработка, с предмет – изработване, доставка и монтаж на
обзавеждане за дрешник в апартамент №9, находящ се на адрес: гр.Варна,
***. Дори да се приеме, че между страните е наличен редовен договор, то по
делото от свидетелските показания се установява, че възложителят е заплатил
цялата договорена сума в размер от 2 200лв.
При настоящият случай би могло да се приеме по-скоро, че записът на
заповед е издаден като гаранция, че договорената работа ще бъде изпълнена,
но дори и за това липсват преки доказателства.
Предвид уважаването на главния иск и отхвърлянето на насрещния иск,
направеното искане и представените доказателства ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца сумите от 625лв. сторени по настоящото
исково производство разноски и 325лв. сторени по заповедното производство
разноски.
Ето защо, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца А. Й. Б.
ЕГН********** от гр.Варна, *** и ответника Р. Б. К. ЕГН********** от
гр.Варна, ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 000лв., дължима по
запис на заповед, издаден на 29.07.2021г., с падеж на 5.08.2021г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 29.11.2021г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№17164/2021г. по описа на РС – гр.Варна, на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.535 от
ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Б. К. с ЕГН ********** гр.Варна, ***
срещу А. Й. Б. ЕГН********** гр.Варна, ***насрещен иск за осъждане на А.
Й. Б. ЕГН********** да заплати на Р. Б. К. ЕГН********** сумата от 1 180лв.
търсена като представляваща неплатен остатък от уговорено възнаграждение
по договор за изработка на мебели за дрешник, на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Б. К. с ЕГН**********, адрес: гр.Варна, *** ДА
ЗАПЛАТИ на А. Й. Б. с ЕГН**********, адрес: гр.Варна, *** сумата от
950лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.17164/2021г. на ВРС, на основание чл.78,
ал.1 ГПК и настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6