РЕШЕНИЕ
№ 895
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110159988 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца /фирма/ искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
спрямо С. М. М. съществуването на вземане в размер на сумата от 1629,14
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2018 г. до 31.10.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ *****, ведно със законна лихва за период
от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 300,89 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.03.2022
г., 31,20 лева - за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.02.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от
25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,25 лева - мораторна
лихва за период от 31.03.2019 г. до 14.03.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г.
по ч.гр.д. № 15827/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
1
цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане
на разноски в производството.
Редовно уведомен на 15.01.2023 г. на основание чл. 41, ал. 2 ГПК на
посочения в заповедното производство адрес, ответникът С. М. М. не подава
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Подаденото в срока по чл.
414 ГПК възражение в заповедното производство от длъжника С. М. М. е
бланкетно.
Третото лице помагач не взема становище по предявения иск. В хода на
производството представя писмени доказателства.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 15827/22 г., СРС
е подадено от С. М. възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в срок. С разпореждане
по чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е дал указания за предявяване на иск. В срок е
предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докажат, че са погасили претендираните вземания. По иска с правно
основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г./. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
2
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес /адрес/ е бил топлофициран и
че сградата - етажна собственост /в която се намира този имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа посредством приетото по делото
заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на
писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение
между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия – нотариален акт за дарение № 40, том LXXIII, рег. № 15638, от 1992
г. и нотариален акт за покупко –продажба № 109 , том V, рег. № 13630, дело
824/2020 г., че С. М. е собственик на апартамент, находящ се в /адрес/ в
процесния период. Следователно ответникът несъмнено има качеството на
битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. , поради което, съдът приема, че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки,
отчет за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и протокол за неосигурен
достъп от 18.06.2020 г. и според заключението на СТЕ, което настоящият
състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено,
че: общият топломер в сградата е преминал метрологична проверка с
валидност до м.03.2024 г.; в процесния имот всички отоплителни тела са били
демонтирани и няма изчислена топлинна енергия за отопление на имот.
Установено е също, в процесния имот има монтиран един брой водомер за
топла вода. Водомерът е отчетен за 2018/2019 г. , а за периода 2020/2021 г. не
е осигурен достъп, поради което е начислена служебно ТЕ за БГВ съобразно
Наредба №16-334 за топлоснабдяването. Общият размер на задълженията за
топлинна енергия в процесния период е 1620,44 лева ( 369,62 лева сградна
инсталация + 1250,86 лева БГВ).
Видно от ССчЕ за процесния период няма извършени плащания, които
да са отразени по партидата на ответника. По данни от ССчЕ, начислените и
неплатени суми за топлинна енергия за процесния период са в размер на
1629,14 лева, лихва за забава в размер на 300,24 лв., дялово разпределение
31,20 лв. и лихви върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,25
лв., посочени в таблица, приложение № 1, разбити по месеци и по отделни
пера.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, клиентите на топлинна енергия в сграда -
етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия. Ето защо,
съдът приема, че дължимите суми за топлинна енергия са тези, установени от
заключението на СТЕ, а именно 1620,44 лв. Следователно по делото е
доказана по несъмнен начин потребената от ответника топлоенергия за
3
процесния период в горепосочения размер.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени
в своето основание съгласно ССчЕ и математическо изчисление, лихвата
върху главницата за топлинна енергия е в размер на 298,63 лева. ССчЕ
установява, че за процесния период няма извършени плащания.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от
ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради
- етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. Видно от СТЕ и събраните
писмени доказателства: изравнителни сметки, отчет и протокол за неосигурен
достъп, услугата за дялово разпределение е извършвана в процесния период.
В случая по данни от ССчЕ, стойността на услугата за дялово разпределение
възлиза на 31,20 лева за процесния период.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 6,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
За заповедното производство претенцията на ищеца е за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в
размер на 39,35 лева. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за заповедното производство на ищеца в размер на 88,57 лева. За
исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 39,35 лева и на
осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и
800 лева – депозити за ССчЕ и СТЕ. В тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за исковото производство на ищеца в размер на 881,57
лева. Ответникът не е претендирал разноски в производството.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК
********* искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 150 ЗЕ
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД срещу С. М. М., ЕГН **********, че С. М. М. дължи
на /фирма/ сумата от 1 620,44 лева (хиляда шестотин и двадесет лева и 44
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
4
топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 31.10.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№ *****, ведно със законна лихва за
период от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 298,63
лева (двеста деветдесет и осем лева и 63 стотинки) – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за период от 15.09.2019 г. до 14.03.2022 г., сумата в
размер на 31,20 лева - за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.02.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2022 г. по
ч.гр.д. № 15827/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за цена на доставена от /фирма/ топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2020 г. за разликата над 1 620,44 лева до пълния
предявен размер от 1629,14 лв., както и иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за разликата над 298,63 лв. до пълния предявен
размер от 300,89 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 14.03.2022 г., както и иска
за сумата 6,25 лева - мораторна лихва за период от 31.03.2019 г. до 14.03.2022
г.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК
********* сумата от 88,57 лева (осемдесет и осем лева и 57 стотинки),
представляваща разноски за заповедното производство и 881,57 лева
(осемстотин осемдесет и един лев и 57 стотинки), разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5