Р Е Ш Е Н И Е
№3505/27.7.2020г.
Гр.Варна,27.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретар ГАЛЯ ДАМЯНОВА
разгледа докладваното от съдия М.Жекова
гражданско дело № 10 900 по описа на 2018 година
Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
С Решение № 1443/8.4.20* г.постановено по гр.д. № 10 900/2018 г. по описа
на ВРС, ХLII-ри състав е допуснал да бъде извършена съдебна
делба на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ
се в * – жилище – АПАРТАМЕНТ № *, на *етаж, със застроена площ от 81,25 кв. м.,състоящо се от две спални, кухня, дневна и
сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *,
при съседи: на същия етаж - *, под обекта № * и над обекта – *, с прилежащи
части – изба със застроена площ от 2,61 кв. м. и 1 ,0502 % от общите части,
изградени в сграда № *, разположена в ПИ № * по КККР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД – 18 -30/16.06.2007 на ИД на АГКК,между съсобствениците и при
квоти:
За ищцата П.П.П., ЕГН **********,*** – чрез нейната майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********, живуща
на същия адрес – при квота ½ идеална част и
За ответницата З.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес *** – при квота ½ идеална част ,
на основание чл. 34 ЗС.
Решението е било обжалвано от
ответната страна и влязло в законна сила на дата
15.10.20* г., след потвърждаване от ОС Варна.
В първото по делото открито заседание от 15.11.20* г., след влизане на Решението
по допускане на делбата в законна сила,страните по спора са заявили за
съвместно своите претенции по сметки и възлагателни такива,като на ответната
страна е била дадена възможности указания за уточняване на претенциите й по
сметки .
В откритото съдебно заседание от 15.11.20* г. ВРС е приел ЗА СЪВМЕСТНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 346 от ГПК, ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ, предявена от П.П.П., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********,
за заплащане на наем в размер на 200,00 лв. (двеста лева) месечно,
считано от 23.11.2018 г., до окончателното извършване на делбата, ведно със
законна лихва за забава, считано от датата на поканата – 23.11.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПРИЕТА е била в същото
открито заседание за СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 349 от ГПК, ВЪЗЛАГАТЕЛНАТА
ПРЕТЕНЦИЯ на ответницата З.П.П., ЕГН **********, против ищцата П.П.П., ЕГН **********, действаща чрез
нейната майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********, за възлагане в дял и еднолична собственост
на делбения имот.
С Определение №1671/28.1.2020г.,постановено в закрито
заседание,след изпълнение на указанията дадени до ответницата, съдът е ПРИЕЛ ЗА СЪВМЕСТНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание
чл. 346 от ГПК, претенцията по сметки, предявена от З.
Пл. П.
, ЕГН ********** с адрес *** ПРОТИВ
П.П.П., ЕГН **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********,
със следното искане :
Да бъде осъдена П.П.П.,
родена
на ***г., ЕГН **********,***,
действаща чрез своята майка и законна представителка М.П.В., ЕГН **********, с
адрес: *** да ЗАПЛАТИ на З. П.П., ЕГН ********** с адрес ***, сумата
от 5 679, 70 лв. с ДДС, представляваща припадащата й се част съобразно
квотата 1/2 ид.ч. в съсобствеността на
имота, от общо 11 359, 40 лв. с ДДС,представляващи действително сторени
от З.П. разноски /разходи/, за извършени през 2014г. и 2015г. в качеството й на собственик в делбения имот, подобрителни строителни работи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на претенцията до окончателното
й плащане.
Видно от протокола от последното открито
съдебно заседание проведено на дата 26.06.2020 год.поради оттегляне на предявената възлагателна претенция от ответницата против
ищцата,производството по делото е било частично прекратено на основание чл.232 ГПК .
В същото съдебно заседание адв.Г. в
качеството на процесуален представител на ищцата, моли съдът да постанови
Решение по силата на което недвижимият имот описан в исковата
молба да бъде изнесен на публична продан, като действително получената сума да
се разпредели, както следва: ½ за П.П. и ½ за З.П.. Адв.Г. желае
ВРС да отхвърли претенцията по сметките за присъждане на претендираната сума,
равняваща се на дела на П.П. в съсобствеността представляваща ½ от
стойността на извършените подобрения. Според процесуалния представител на
ищцата по никакъв начин не били доказани описаните и претендирани подобрения.
Искането на адв.Г. е да бъде осъдена З.П. за месечен наем в размер на
определения от съдебната оценителна експертиза, считано от месец ноември
2018г., евентуално от датата на предявяване на претенция по сметките до датата
на окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за този
период, доколкото със свидетелските показания се доказало, че ответницата е
изгонила и не допуска до имота законния представител на детето П., включая и
самото дете.
В същото съдебно заседание адвокат Х. в качеството й на
процесуален представител на ответницата моли ВРС за постанови Решение по
извършване на делбата, като изнесе делбения имот на публична продан и постанови
сумата да бъде разпределена съобразно квотите на страните. Адв.Х. желае ВРС да
уважи претенцията на ответницата в производството по сметки, като бъде осъдена
ищцата да заплати претендираната от ответницата сума, представляваща
припадащата й се част съобразно квотата в собствеността от действително
сторените от З.П. разходи за извършените през 2014 г. - 2015г. подобрителни
ремонтни работи в имота, ведно със законна лихва, считано от предявяване на
претенцията 15.11.20*г. до окончателно плащане. Искането на адв.Х. е ВРС да
отхвърли претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за ползване на
процесния имот като неоснователна и недоказана. Според процесуалния представител на ответницата – от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели от страна на ищцата,
същите заявили, че не знаят дали лицето, с което е разговаряла е било
ответницата. Твърдели още, че не са я виждали и не я познават. В такъв смисъл,
моли адв.Х. за Решение в срок, а също
така моли да й бъдат присъдени и направени по делото разноски, за което
представя списък.
На последно място в хода на спора по същество адв.Г. е
направил реплика,като заявява ,че се противопоставя на списъка за разноски,
сочейки че страните са в делбено производство и поради качеството йм ищци и
ответници разноски не се присъждат .
Контролиращата страна в процеса ДСП Варна не изпращат
представител,не изразяват и становище .
В рамките на
предоставения от съда срок ,по делото са депозирани писмени бележки от адв.Г..
При така
изложеното по-горе, настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за
начина на извършване на делбата на съсобствения между страните и допуснат до
делба недвижим имот, както и по предявените и приети за съвместно разглеждане в
делбеното дело претенции по сметки .
ПО ОТНОШЕНИЕ
ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ:
Видно от материалите по делото, за правилното определяне
на начина на прекратяване на съсобствеността между страните върху допуснатия до
делба недвижим имота, по делото е изготвена необходимата съдебно - техническа
експертиза ,възложена на вещото лице Р.П..
Въз основа на заключението на вещото лице Р.П., по
допуснатата СТЕ,приобщено на листи от 179-ти до 183-ти по делото (което заключение съдът кредитира напълно и
като обективно и като компетентно дадено ) се установява и изясняват следните правно релевантни
факти, които съдът
съобразява при постановяване на крайният си съдебен акт : На първо място СТЕ вещото
лице прави заключението, че допуснатия до делба недвижим имот – апартамент №*,не
би могъл лесно да се отдава под наем , още повече на семейства с деца предвид
описаните в обстоятелствената част технически данни и характеристики .Видно от
стр.2 –ра на СТЕ на в.л.Р.П./ л. 180 /имотът е построен около *77 г., сградата
е монолитно строителство в лошо експлоатационно състояние,нуждае се от цялостен
ремонт.В апартамента е извършен частичен ремонт.Към кухнята е приобщена
съществуваща тераса.Стените са със шпакловка и боядисани с латекс , пода е с
теракот,прозореца е РVС дограма; ремонт е извършен и в банята ,тоалетната една
от стаите .Останалите две стаи към момента на огледа , сочи в.л.Р.П. ,че
неизползваеми .Интериорните врати на кухнята и двете стаи са демонтирани,
подовата настилка в санитарните помещения и коридора е теракот, в една от
стаите –естествен паркет .Стените са със шпакловка и боядисани с латекс както и
частично със стари тапети а в една от спалните към момента на огледа се
извършвали ремонти работи.Така установеното от в.л. П. е мотивирало вещото лице
да изведе извода,че апартаментът е в много добро състояние като визуално
състоянието на същия може да бъде видяно на снимковия материал на стр. 3 от СТЕ, л.181 –ви. Отделно от
горното вещото лице е определило пазарна стойност на имота от 80 500 лева и на стр.4 и 5 от СТЕ е
посочило и пазарен наем на същото жилище
от 3 434 лева за периода от 23.11.2018 до датата на изготвяне на
експертизата 10.1.2020 г.
В
съответствие със заключението по допуснатата СТЕ, възприето от съда като обективно
и компетентно изготвено, съдът приема за установено, че пазарната стойност на допуснатия
до делба имот възлиза на именно определената от в.л.П. .Обективите данни по
делото,площта на имота ,неговата характеристика квотите в съсобствеността
налагат единствения извод,че имотът не може да бъде поделен между съделителите
. С оглед изложеното имота следва да бъде изнесен на публична продан на
основание чл.3* ГПК, като с оглед
квотите на съделителите получената сума следва да бъде поделена помежду йм. За
пълнота на мотивите и надлежно произнасяне относно способа, по който следва да
се прекрати съсобствеността между страните следва да бъде отбелязано,че в
действителност по несъмнен начин е доказано,че имотът е реално неподеляем между
страните, единствено ответницата е поискала да й бъде възложен имота,но е
оттелила искането си а и въпреки опитите на страните да уредят доброволно
въпроса свързан с прекратяване на съсобствеността,единственият правен способ да
се извърши делбата е именно поискания от процесуалните представители и на двете
страни – публична продан.
Приемайки
,че делбата следва да бъде извършена при условията и по реда на чл. 3* ГПК, с оглед стойността на
дяловете всеки от съделителите и съгласно чл.
355 ГПК и чл. 8 ТДТССГПК всеки от
съделителите следва да бъде осъден да заплати дължимата се държавна такса.
За да
определи правилно отговорността за разноски съдът се позовава на нормата на чл.355 ГПК дадените разяснения във
Второ преработено и допълнено издание на Приложния коментар на ГПК –„ Проблеми
на правоприлагането,анализ на съдебната практика “– ИК „Труд и Право „– София
2017 г. В § 7 на Глава 29 –та „ Съдебна делба„ в цитирания приложен коментар на
ГПК много ясно е подчертано,че разноските в делбата са уредени с правилото на
чл. 355 ГПК и че сочат на отклонение от общите правила за присъждане на
разноски в исковия процес. В тази връзка на първо място е акцентирано върху
обстоятелството,че стойността на
делбените имоти се определя във втора фаза на делбата , по силата на
експертно заключение и винаги съставлява пазарната
оценка на имота /имотите.Действащата норма на чл.355 ГПК дефинира, че
страните заплащат разноски според стойността
на дяловете в съсобствеността определена с Решението по допускане на делбата а не според стойността
на имуществото, което получават при извършване на делбата. Ето защо всеки от съделителите следва да
бъде осъден да заплати държавна такса от 4 % върху стойността на допуснатия до
делба недвижим имоти като се вземе за основа данъчната оценка на имота.Видно
от лист 9 – ти от делото данъчната оценка на недвижимия имот е 23 555,30
лева. При тази основа 4 % държавна
такса, дължима от съделителителите
определена съобразно квотите йм в
съсобствеността е рана на 471,11 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и единадесет стотинки ) и за ищцата и за ответницата ( 1/2 / 23 555,33 лева х 4 % ), на основание чл.355 ГПК , вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ПО ОТНОШЕНИЕ
на предявените ПРЕТЕНЦИИ ПО СМЕТКИ :
1.Претенцията на ищцата
по делото намира правното си материално основание в нормата на чл.31,ал.2 ЗС. Заявената и приета претенция по сметки на
ищцата против ответницата е за заплащане на наем в размер на 200,00 лв.
(двеста лева) месечно, считано от 23.11.2018 г., до окончателното
извършване на делбата, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на
поканата – 23.11.2018 г., до окончателното изплащане на сумата а в условията на
евентуалност , видно и от изложеното от адв.Г.,считано от датата на предявяване на претенция по сметките до датата
на окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за този
период.
Претенцията на ищцата е за заплащане на равностойността на обезщетението, което се
дължи за ползването еднолично от страна на ответницата на 1/2 ид. част от имота, ведно с акцесорната
претенция, намираща правното си основание в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Няма спор по делото, че страните в делбеното производство
са съсобственици на недвижимия имот и относно размера на квотите. Спорът е дали
ответницата е лишила ищцата от правото на ползване на притежаваните от нея
идеални части ½ от имота, отправяна ли е покана от ищцата към ответницата.
На първо място следва да бъде отчетено,че ищцата е
заявила претенцията си против ответницата с начална дата - 23.11.2018 г., датата на която твърди, че е отправена покана. С
протоколно определение на осн. чл.*3 ГПК
е допуснато оспорване на автентичността на документ, приобщен на л.108-ми
по делото оригинал на известие за доставяне ИД PS 9002 00А9LA 6. Оспорването на оригинала
на известието за доставяне, проведено от Зв. П., съдът намира за успешно.Видно
от заключението на вещото лице експерт - графолог Ц.Ц. по допуснатата СГЕ , подписът под известието
за доставяне не е на З.П./ л. 176 –ти от делото/.Установявайки неавтентичността
на подписа положен върху известието за доставяне, съдът изключва от
доказателствата по делото неавтентичния документ, като напълно кредитира
заключението на в.л. Ц. на база на което се изяснява,че действително З.П. не е
полагала подпис върху разписката-известие за доставяне.Т.е. налага се от правна
страна извода,че покана за плащане на наем ответницата Зв.П. не е получавала.
При така изложеното следва единствения извод,че следва да
бъде даден отговор на въпроса дали считано от датата на предявяване/приемане на
претенцията по сметки 15.11.20*г. ответницата дължи обезщетение на ищцата под
формата на месечна наемна вноска за 1/ 2 ид.ч.от имота и ако да в какъв размер.
За доказване на твърденията си двете страни са ангажирали
гласни доказателства, чрез
показанията на разпитаните в последното открито заседание свидетели К.Т.-воден
от ищцовата страна, както и водените от ответницата свидетели Х. ,Н.Н.,като тези гласни доказателства са
относими най-вече към претенцията на ответницата към ищцата .
В проведеното о.с.з. от дата 6.3.20* г. в качество на свидетел
е бил разпитан К.Т.–без дела и родствени връзки със страните .Същият свидетел е
заявил, че познава и З. и П. и П.,като уточнява че двете са дъщери на П..За
процесния имот в кв.* свидетелят разказва,че там живеела баба М.- майката на П.първо
със своята майка, която починала.Св.Т.заявява,че той и П.ходели заедно при баба
М.в апартамента да й помагат ако нещо
стане и то много пъти.М.била пълно с
майка си а после майка й като починала живеела сама.За баба М.свидетелят сочи,
че починала преди три години /три години преди 20* г./ като помел че било топло
времето и заедно с П.почнали веднага да правят ремонт .Св.Т.обяснява,че имал
микробус , имал и сега фирма за отдаване на машини под наем и такива работи и
багер имал и когато починала баба М.,
лятото, изнасяли багажи от апартамента ,доста се разхождали с П.до
апартамента,дори хилтито на П.било у Т.,имал инструмент, разбивали там едни
плочки,изхвърлили ги.П.разбивал плочките понеже били стари ,паднали .После
,твърди същият свидетел,че пак ходил до тях ,защото като почнал ремонта П.се
чудел даже за кого да остани този апартамент и т.н.- дали да го дава под
наем,защото П.имал финансови затруднения тогава а св.Т.се занимавал с горива,
пуснал на П.горива за машините и това било в общи думи.На конкретно поставени
от съда въпроси св.Т.отговоря,че П.не е отдавал апартамента във * под наем, по
принцип казал,че ще го даде на дъщеря си – на голямата – там да живее, да не
ходи по квартири и т.н.Ясно сочи свидетелят Т., че голямата дъщеря на П.е поне
на 35 –ет години и се казва З..Твърдението на същият свидетел е,че П.е направил
ремонта и тогава З. се нанесла в
апартамента, после П.„ малко се покрил „ според свидетеля , защото имали едни
отношения, св.Т.му звънял, звънял и научил, че П.е починал.Св.Т.обяснява, че
звънял и на З.,тя му вдигнала и обяснила,че баща й П.е починал .Същият свидетел
е завил, че познава и другата дъщеря на П.П. за която твърди че е 7-8 годишна и
че майката на това дете е М. .В заключение свидетелят казва,че до последно П.и
майката на П. –М. си живели задно в кв.* ,но даже с М. не се бил виждал а от З.
научил,че П.се скарал с М. преди да почине.
При тези показания се налага единственият извод, че
ответницата З. е ползвала имота а ищцата П.П., представлявана от майка си и
законен представител М.В. не са имали достъп до ап.* в кв. „*„.Както правилно е
отчел адв.Г. в писмената си защита,още при допускане на делбата настоящият
състав е кредитирал показанията на св.-Т.като безпристрастни и незаинтересовани
от изхода на делото . От показанията на
свидетелите Д. Д. – баба на отв.З.П. и показанията на М.П. – майка на
ответницата,макар и пряко заинтересовани от изхода на спора се установява,че не
друг а З. е обитавала допуснатия до делба имот .Св.П. казва „ Когато З. се
нанесе в апартамента беше на 21 г., … не е имало никакви проблеми ,баща й беше
съгласен ..когато З.отиде да живее в апартамента баба й М. живееше там,.. баба М.
починала на 25.1.2016 г.и до тогава си живееха заедно „. Същата свидетелка
казва още,че бившият й съпруг много често идвал в апартамента във * по повод на ремонтите които правел ,идвал да
помага после известно време преди да почине оставал за по няколко дни а П.и
госпожа М. живеели сами в * на * 22.На конкретно поставени въпроси св.П.
отговора че била виждала жената на П., тя била дошла в апартамента във „*“,на
рождения ден на З.,на пети декември когато се звъннало З. отворила а бившият съпруг на П. излязъл
,чула се караница и думите изречени от П.към майката на П. –М. „ В този
апартамент нямаш работа, той е на З. , какво търсиш тук ? „ . Бабата на
ответницата –св.Д. Д. обяснява пред съда,че внучка й З. живее в кв.* и до 2003 г. била при нея заедно с майка
си както и със сина на Д.. Св.Д./ така
както и св.П./ сочи ,че З. се преместила да живее във * защото на рождения й
ден баба й и казала пред всички че дава апартамента на З. , П.–зетя на Д.също
се съгласил и от 2003 г. З. започнала да си оправя апартамента. По отношение на
ползването на имота от страна на З., бабата на З. св.Д.цитира същите думи както
и св.П. казани от П.на рождения ден на З. към майката на П. – М.. Бабата на
отв.Зв.П. твърди още, че доколкото разбрала М. идвала в апартамента да търси П.но
до тогава М. нямала претенции към делбения апартамент.След като П.починал ,
сочи св.Д.тогава децата й казали,че М. ходила до апартамента и имала някакви
претенции за този апартамент – фактически апартамента на бабата във“ * „.
Установява се от л. 5-ти от делото че М.И. – майка на П.
П.е починала на 26.1.2016 г. а от л.
6-ти от делото,че П.Й.е починал на 17.1.2018
г.
Останалите гласни доказателства на разпитаните във втора
фаза на делбата свидетели не спомагат за изясняване на фактическата страна на
спора по отношение на претенцията на ищцата за обезщетяване за еднолично
ползване на ½ от делбения имот .
При така изложеното по-горе,след като исковата молба е
заведена във ВРС на дата 16.07.2018
г., при настъпила смърт на П.Й.на
17.1.2018 г. и на М.И. през 2016г.,
се налага извод, че ищцата П.П., представлявана от майка си М.В. е заявила
претенциите си към ответницата със завеждане на производството по делото.
В Решение №
269/18.10.2013г. на ВКС, Четвърто г.о., ГК с докладчик съдията Боян Цонев , постановено
по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 1282/2012 г. се
съдържат относимите към претенцията предявена от ищцата против ответницата
мотиви а именно цитат: „Разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко
с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ, без да е
необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата.“
Ето защо, на база гласните доказателства по делото
събрани основно в първа фаза на делбата ,настоящият състав приема, че именно от
2003г. ответницата обитава имота допуснат до делба.С влязлото в сила Решение по
настоящото дело в първа фаза със СПН е установено, че ищцата и ответницата са
съсобственици в допуснатия до делба ап.* при равни квоти,респ. ползването на
ответницата на имота е лишило ищцата от тази възможност и е налице състава на
чл.31,ал.2 ЗС.Недоказано обаче е твърдението на ищцата за отправена писмена
покана,т.к.чрез СГЕ е установено ,че ответницата не е подписала разписката .Ето
защо обезщетение за лишаване от правото на ищцата да ползва имота следва да се
присъди от датата на приемане на претенцията по сметки – 15.11.20* г. По
отношение на размера на тази претенция съдът зачита заключението на в.л.П. като
обективно и компетентно дадено и на база същото определя месечен наем 260,00 лева за заявения в условията на евентуалност
период – от датата на предявяване на претенцията по сметки ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.11.20* г.При така направената преценка от
съда и доколкото се съдържа изрично евентуално искане за присъждане на
обезщетението от датата на предявяване на претенцията съдът не изготвя
отхвърлителен диспозитив за времето от датата на която се твърди че е получена
поканата до датата на претенцията по сметки.
Ето защо ВРС приема,че тази претенция е основателна и
доказана,но частично по размер.
След като претенцията на ищцата е заявена за сумата от 200,00 лв. (двеста лева) месечно, считано от
23.11.2018 г., до окончателното извършване на делбата, ведно със законна лихва
за забава, считано от датата на поканата – 23.11.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата – в условията на евентуалност от датата на претенцията
, съдът присъжда обезщетение за лишаването на ищцата от правото да ползва
припадащата й се една втора идеална част от имота за периода от датата
на която е приета предявената за съвместно разглеждане претенция по сметки
15.11.20* г. и до окончателното извършване на делбата, ведно със законната
лихва начиная от 15.11.20* г.Приемайки че месечния наем за имота е 260
лв.според СТЕ на в.л.Р.П. , искът на ищцата се явява недоказан по размер , т.к.1/2
от 260 лв. е равна на 130 лв.а не 200 лв.Ето защо претенцията по сметки
на ищцата за разликата от 130лв. до 200лв. следва да бъде отхвърлена като
недоказана по размер .
2.На следващо място
съдът дължи произнасяне и по претенцията по сметки на ответницата .Искането на
ответницата Зв.П. е да бъде осъдена П.П.П., родена на ***г., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ
на З. П.П., ЕГН ********** с адрес ***, СУМАТА
от 5 679, 70 лв. с ДДС, представляваща припадащата й се част
съобразно квотата 1/2 ид.ч. в съсобствеността
на имота, от общо 11 359, 40 лв. с ДДС,представляващи
действително сторени от З.П. разноски /разходи/, за извършени през 2014г. и 2015г. в качеството й на
собственик в делбения имот, подобрителни строителни работи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на претенцията до
окончателното й плащане.
На първо място по
въпроса за основателността на предявената претенция съдът счита,че следва да бъдат
взети предвид заключенията на в.л. П. и в.л.О. по допуснатите по делото СТЕ .
От заключението на
в.л.П. се установява реалното състояние на процесния имот –ап.* в кв.“* „ ,
фактът че имотът се намира в сграда строена през 70те години.
Допуснатата по делото
СТЕ, възложена на в.л.инж.Т.О. , заключението по която е приобщено на листи от
200 до 204 –ти,напълно кредитирано от съда дава реална възможност да бъдат
установени характера ,вида и обема на извършваните СМР в имота. В.л.О. сочи в
заключението си ,че имотът ап.* е разположен на *етаж, във вх.* , на бл.* , в
ж.к.“* „, гр.*.При направен от инж.О. оглед на имота на *-ти май 2020 г.в.л.е
приложило и снимков материал снимки 1-4 /л.200,201 от делото / .Всички
изпълнени според вещото лице РСМР в апартамента вещото лице е посочило в КСС /
количествено стойностна сметка / направена в табличен вид на л.201 – 203 .
Количествата на всяко едно СМР вещото лице е измерило на място а единичните
цени са взети от Справочник за цените в строителството кн.2 /2014 , кн.3 /2015
и от списание „Строителен обзор“.За видовете СМР за които няма данни в
специализираната литература, сочи в.л., че единичните цени са от Интернет и от
картотеката на оценителя .При изчисленията направени от в.л. в СТЕ е начислена
и печалба на строителя 12 % върху всички статии и ДДС 20 % само върху
материалите . Заключението на в.л.Т.О. на база огледа на имота, измерванията,
справочната литература, подробната КСС е че закръглената стойност на
действително извършените СМР в апартамента е 12 160 лева в това число
стойност на труд 5 530 лв.,стойност на материали 6 630 лв. По отделни
статии от КСС е видно, че за коридор общата стойност която дава вещото лице е
908,27 лв., за дневна 2387,88 лв., за кухня 994,73 лв.,за приобщена тераса
2 3*,67 лв., за баня 1843,40 лв. за тоалетна 800,13 лв., за спалня *3,05
лв., за подмяна на ел.инсталация 1581,58 лв. , за подмяна на ВИК инсталация
12 0*,42 лв. и за общо почистване и извозване на отпадъците 110,00 лв. –
всичко общо 12 158,42 лв./л.203/.
Безспорно съдът
намира,че описаните в КСС на в.л.О. СМР са извършени в имота .Спорът е обаче
дали са извършени от ответницата и кога .Още на първия поставен от адв.Г.
въпрос в проведения разпит на в.л. от 29.5.2020 г./л.205 –ти гръб/
в.л.отговоря,че няма как да се посочи точно интервалът в който са правени тези
подобрения, няма такива способи за да се разбере .Отделно от горното вещото
лице сочи, че задачата му не е била да изчислява увеличената стойност на
имота,показал е снимки в експертизата на това , „което е по-впечатляващо от
този ремонт „ защото в една от стаите –там където не е сменяна дограмата има
само лепене на тапети и поради това и в.л. обяснява че не вижда защо следва да
ги показва.По отношетие на приобщаването
на балкона към кухнята на поставен от адв.Г. въпрос вещото лице дава отговор,
че това не може да бъде определено за запазване на имота.
От изложеното по-горе
се налагат изводите че двете вещи лица по делото Р.П. и Т.О. са огледали имота
и дали своите заключения досежно пазарна стойност, пазарен наем, реално
състояние на имота . В.л.П. е посочило,че имота се нуждае от основен ремонт а
в.л.О. е описало СМР извършени в апартамента.
Следва да бъде даден
отговор на въпроса дали в действителност е доказано ,че именно ответницата е
извършила СМР –тата в имота и ако „да“ дали това е станало в сочения от нея
период от време.Отговора на този въпрос следва да се изведе на база
съпоставката на гласните доказателства с обективните заключения на в.л.О. и П..
В проведеното открито
съдебно заседание от дата 29.05.2020 г. воденият от ищцата свидетел К.Т.обяснява,
че знае много добре имота във *, който е собственост на З. и на П., бивша
собственост на П..Така както и в първа фаза на делбата, така и във о.с.з. от
29.05.2020 г. св. Т.твърди пред съда, че са се познавали с П., пояснявайки че
израснали от деца в съседни блокове. Същият свидетел обяснява отново че първо
починала баба М.през 2016 г. и след смъртта й П.един или два месеца се чудел
какво да прави- или той трябвало да прави ремонт или да дава под наем
апартамента.Така след смъртта на баба М.свидетелят и П.изнесли от апартамента
стари багажи – дрехи ,секции .После били
изкъртени банята, хола ,антрето на хола – много работи а къртенето продължило
много време като свидетеля и П.си помагали взаимно.Така било до зимата когато
свидетеля се обадил на З. и научил, че баща
й П.починал .
Свидетелите Х. и св. Н.Н.,водени от ответната страна дават
показания в противоположен на изложеното от св.Т.смисъл.
Показанията на св.Хр. съдът
намира че не са преки нито непосредствени.Самият
свидетел твърди пред съда, че работи извън страната и обяснява, че различно
време е в РБ. Оказва се от показанията на св.П.,че познава З. от 2010-2011 г. и
последно я е виждал миналата година във * с детето си,като не му била споделили
за проблеми.Според същия свидетел към 2014 г. З. го била викала в процесия
апартамент за й помага за ремонт –смяна на тапети, шпакловка.След това лятото
на 2015 г. св. отново бил помолен от ответницата за помощ и той се отзовал като
тогава вече З. правела основен ремонт – целия коридор, баня,тоалетна,хол,
кухня,сменяла дограми.
Вторият
воден от ответницата свидетел Н.Н.твърди, че познава ответницата още от 90–те
години, когато била ученичка,познавал и баща й.Св.Н.определя себе си като :„запознат
общо взето с казуса“ и в :„лицето на майстор –специалист „ .Според показанията
на св.Н.ответницата се обърнала към него за помощ за да прави ремонт на апартамента
и той й дал 2 момчета М.и э – да зидат
терасата, понеже З. искала да приобщи и външния балкон към кухнята. Същият
свидетел не отрича ,че не знаел кой къртел, тогава З. си намерила
къртач.Свидетелят мисли ,че тогава баща й на З. й дал техника – Хилти и майсторски
инструменти а докато се правел ремонта З. с баба си били на квартира. В останалата
част на показанията си св.Н.твърди че ремонта почнал лятото на 2015 г. и вече
към края на лятото лично той наредил теракота на банята, пода на тоалетната,
ламината на кухнята и по него врече бабата на З.била жива ,починала след
ремонта .
При всичко така изложено
съдът следва да изведе правилен правен извод дали е доказана предявената и
приета по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки на ответницата против ищцата
.Въз осова на цялостния анализ и на писмените и на гласните доказателства,
настоящият съдебен състав намира ,че претенцията на ответнцата по сметки за
извършено подобрение в делбения имот от страна на отв.Зв.П. е останала напълно недоказана .
Това е така защото въобще
липсват писмени доказателства на база на които да може да бъде
установено кога въобще са извършени всички СМР в допуснатия до делба имот.Дори
и само на база на СТЕ изготвени по делото от в.л.П. и в.л.О. и въз основа на гласните
доказателства, еднозначен извод затова, че именно Зв.П. еднолично е извършила
ремонтните дейности за които претендира заплащане на припадащата й се една
втора част- по делото не може да изведе.Това е така защото, показанията на
водените от ответницата свидетели се намират в противоречие помежду си.Още в
първа фаза на делбата водените от ответницата свидетели –майката и бабата на
ответницата са дали показания, че З. сама си е правила ремонта когато отишла да
живее в процесния апартамент при баба си М., докато св. и Н., сочат че ремонта
е правен след 2014 г. като според св.Н.баба М. била жива по време на ремонта а
бащата на З. й помогнал с техника. Св. не отрича че рядко е в страната и
неговите показания не могат да бъдат кредитирани поради това че са и откъслечни
и в противоречие с останалите гласни доказателства допуснати в полза на
ответницата.Единствено показанията на св.Т.разпитван в откритите съдебни
заседания и в първа и във втора фаза съдът намира за обективни и преки, т.к.от
всички свидетели само той обяснява хронологично и логично свързано отношението
на покойния баща на двете страни по спора към имота и предприетите от самия П.действия
по отремонтиране на жилището след смъртта на баба М.. Впрочем тези показания са
единствените които кореспондират и с обективното и кредитирано напълно
заключение на в.л.Т.О. ,което вещо лице също заявява че не може да бъде
установено кога точно са правени отделните СМР-та.
Недоказан по делото е моментът в който е било извършвано
всяко твърдяно от ответницата подобрение в имота (макар и изключително подробно посочени по
пера ) както и дали съсобственикът - отв.Зв.П. с тези
си действия е допринесла до увеличаване на стойността на имота или е сторила
необходими разноски за запазване на вещта, макар и претенцията да намира
правното си основание в чл. 72, ал.1 ЗС и да няма спор, че страните са
съсобственици на процесния имот .Ето защо съдът счита,че след като липсват доказателства, че със СУМАТА от 5
679, 70 лв. с ДДС, представляваща припадащата се част съобразно квотата 1/2 ид.ч. в съсобствеността
на имота, от общо 11 359, 40 лв. с ДДС,представляващи действително сторени от З.П. разноски /разходи/, за извършени през 2014г.
и 2015г. в качеството й на собственик в делбения имот,подобрителни строителни работи, които биха довели до увеличение на стойността на имота, претенцията на ответника
Зв.П. е останала недоказана по
основание, поради което следва да бъде отхвърлена изцяло ,без съдът да се спира
по въпроса за размера на претенцията.При недоказаност на основанието на
претенцията на отв.Зв.П. , съдът не обсъжда
възможността за приложимостта на нормата на чл.74 ЗЗД ,като намира за
правно релеватни наведените макар и в писмената защита на адв.Г. правни доводи (правни доводи свързани с нормата на
чл.12,ал.2 ЗН, наведени за първи път в писмени бележки ).
При този изход на спора страните в делбеното производство
следва да т осъди с Решението по втора фаза на делбата съделителите да платят
дължимите се такси върху приетите за съвместно разглеждане претенции по сметки.
Заявената от ищцата претенция е с цена 200 лева месечен
наем. Съгласно чл. 69, ал.1 т. 7 ГПК дължимата се такса по тази претенция се
определя върху сбора от платежите за три години.При уважена претенция от
130 лева д.т. е равна на 130х36 х 4 % =187,20 лева (сто осемдесет и седем лева и двадесет
стотинки).При
отхвърлена част на претенцията за разликата от 130 лв.до 200 лв., д.т.се
определя по същия начин 70 х 36 х 4 % = 100,80 лева (сто лева и осемдесет стотинки ).Таксата от 187,20 лв.следва да бъде
възложена в тежест на ответницата а таксата от 100,80 лв.в тежест на ищцата .
С оглед правилото на чл.1 от ТДТССГПК и чл. 355, чл. 78,
ал.6 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна такса от 4 %
върху цената на претенцията от 5
679, 70 лв. – 227,* лв. (двеста двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки ).
При този изхода на спора съдът
дължи произнасяне и въпроса за сторените от страните разноски .
Съгласно правилото на чл. 81 ГПК съдът
дължи произнасяне по разноските.
Само за пълнота на мотивите съдът намира за необходимо, че следва
да даде отговор на въпроса : Дължат ли се съдебно деловодни разноски на
ищцовата и ответната страна съгласно правилата на чл. 80, 78 и 355 ГПК и ако
„да“ в какъв размер и за кои разходи?
Отговорът на въпроса дължат ли се разноски в делбеното
производство, се съдържа както в разпоредбата на чл.355 ГПК, така и във вече цитирания приложен коментар на ГПК,
който от своя страна препраща към Определение
№ 282/*.12.2016 г. постановено от ВКС по гр.дело № 2107/2016 г. на Първо Г.О.,
ГК с докладчик съдията Маргарита Соколова и членове: Гълъбина Генчева и Геника
Михайлова. В цитираното Определение ВКС приема, че общото правило на чл.78,
ал.1 ГПК за разпределение на разноските съобразно изхода на спора не се прилага
в производството за делба предвид
двойното качество на всяка страна (ищец и
ответник). Този довод касационната инстанция намира за частично верен, но за производството пред районния съд като първа
инстанция, където необходимите за движението на делото по делбата и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят
относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се понасят
от тях във втората фаза съразмерно дела им, съобразно установеното в чл. 355
правило. Всички останали разноски по делбения иск в първоинстанционното
производство, каквото е и това за адвокатско възнаграждение, без
разноските по съединените искове, се понасят от всяка страна така, както ги е направила. Освен по съединените с
делбения иск други искове, специфичното правило по чл. 355 ГПК не важи и в
следващите фази на делбеното производство - по обжалване пред въззивна и
касационна инстанция, където разпределението на разноските става по общите
правила на чл. 78 ГПК.
В този смисъл е и константната практика на ВКС /например:
определение № 268 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1308/2014 г. на IV-то г. о.,
определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I - во г. о., определение
№ 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 69*/2014 г. на I - во г. о., и др./.“
Т.е.налага се извода, че разноските поискани само от ответницата,,
в конкретния случай остават за съделителите, така както са ги сторили. За
пълнота на мотивите съдът намира за необходимо да посочи, че към момента е
налице и актуална практика на ВКС в смисъл, че дори и страните да не спорят
относно способа за извършване на делбата, разноските остават за сметка на
съделителите, така както са ги сторили.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 3* от ГПК и чл.235
и чл.236 ГПК , съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ
ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН СЛЕДНИЯТ НЕДВИЖИМ ИМОТ:
НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в * – жилище – АПАРТАМЕНТ № *, на *етаж, със
застроена площ от 81,25 кв. м.,състоящо се от две спални, кухня, дневна и сервизни помещения,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *, при съседи: на
същия етаж - *, под обекта № * и над обекта – *, с прилежащи части – изба със
застроена площ от 2,61 кв. м. и 1 ,0502 % от общите части, изградени в сграда №
*, разположена в ПИ № * по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД – 18
-30/16.06.2007 на ИД на АГКК, съсобствен между съделителите :
За ищцата П.П.П., ЕГН **********,*** – чрез нейната майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********, живуща
на същия адрес – при квота ½ идеална част и
За ответницата З.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес *** – при квота ½ идеална част ,
на основание чл. 34 ЗС.
След извършване на
проданта, получената сума да бъде разпределена между съделителите както следва:
За ищцата П.П.П., ЕГН **********,*** – чрез нейната
майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********, живуща на същия адрес –
0,50 % и
За ответницата З.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес ***
– 0,50%.
ОСЪЖДА ответницата З.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата П.П.П., ЕГН **********,***
– чрез нейната майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********, живуща на същия адрес СУМА в размер на по 130,00 лв. (сто и тридесет лева) месечно,
обезщетение за еднолично ползуване от страна на ответницата на
съсобствения между страните и допуснат
до делба недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в * представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № *, съразмерно квотата на ищцата в съсобствеността ½ ид.ч.
, считано от датата на предявяване на претенцията по сметки – 15.11.20*
г., до окончателното извършване на делбата, ведно със законна
лихва за забава, считано от датата на предявяване на претенцията -15.11.20*
г., до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 31,ал.2 ЗС,вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от 130,00 лева ДО ПРЕДЯВЕНИЯ
РАЗМЕР от 200,00 лв.,КАТО НЕДОКАЗАН ПО РАЗМЕР .
ОТХВЪРЛЯ изцяло приетата за съвместно разглеждане на основание чл. 346 ГПК ПРЕТЕНЦИЯ ПО СМЕТКИ от
ответницата З.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес *** против ищцата П.П.П., ЕГН **********,*** – чрез нейната майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********,
живуща на същия адрес С ИСКАНЕ да бъде осъдена П.П.П., родена на ***г., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ
на З. П.П., ЕГН ********** с адрес ***, СУМАТА
от 5 679, 70 лв. с ДДС, представляваща припадащата й се част
съобразно квотата 1/2 ид.ч. в съсобствеността на имота (допуснатия до делба недвижим
имот - АПАРТАМЕНТ № *, находящ се в * представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№ * ), от общо 11 359, 40
лв. с ДДС, представляващи действително сторени от З.П. разноски
/разходи/, за извършени през 2014г.
и 2015г. в качеството й на собственик в делбения имот, подобрителни
строителни работи, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на претенцията – 15.11.20* г., до окончателното й
плащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА
З.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 471,11 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и единадесет стотинки ), на основание чл.355 ГПК и чл. 8
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
П.П.П.,
ЕГН **********,*** – чрез нейната майка и законен представител М.П.В.,
ЕГН **********, живуща на същия адрес ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 471,11 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и единадесет стотинки ), на
основание чл.355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
З.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер
на 227,* лв. (двеста двадесет и седем лева и деветнадесет стотинки ),на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК .
ОСЪЖДА
З.П.П., ЕГН **********, с адрес
***, с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА в
размер на 187,20 лв.( сто осемдесет и седем лева и двадесет
стотинки) на
основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК .
ОСЪЖДА
П.П.П., ЕГН **********,*** – чрез
нейната майка и законен представител М.П.В., ЕГН **********, живуща на
същия адрес ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на РС Варна ДЪРЖАВНА ТАКСА
в размер на 100,80 лв. ( сто лева и осемдесет стотинки ), на основание чл.355 ГПК ,вр. чл.78, ал.6 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в ДВУСЕДМИЧЕН срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: