Решение по дело №119/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Х. К. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Й. Ц., срещу Решение № 1449/09.12.2024г. по АНД № 3354/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0003040/02.07.2024г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/, с което: по т.1. за нарушение по чл.32, §3, изр.2, предл.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на осн. чл.93в, ал.19, предл.1 от ЗАвтПр; и по т.2. за нарушение по чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

В жалбата по подробно изложени съображения се поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се оспорват изводите на съда за издаване на НП при спазване на административнонаказателните процесуални норми. По пункт 1/ се сочи, че не е посочено конкретно място и дата на нарушението, както и действията, в които се е изразило нарушението, като по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице. По отношение на пункт 2/ се твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви по наведеното възражение за допуснато при издаване на НП нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото в същото административнонаказващия орган /АНО/ се е задоволил да посочи само санкционната норма. Допълнително се излага, че въззивната инстанция не се е съобразила с установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, а именно , че на 29.04.2022 г. от „Радеви груп“ ЕООД е подадено заявление за настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз № 23329, като е поискана замяна чрез отписване на ППС и съответно вписване на процесното ППС. Твърди се, че превозвачът, а още по малко и жалбоподателят като водач, не са разполагали с информация, че превозното средство не е включено в регистъра към лиценза. По изложените съображения се счита, че в тази част НП е несправедливо, тъй като водачът е санкциониран за чуждо виновно бездействие – на административния орган да се произнесе по подаденото заявление. На изложените основания се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП. Претендират се съдебно-деловодни разноски

В съдебно заседание касторът не се явява. Депозирана е писмена молба, с която жалбата се поддържа и се моли за присъждане на сторените разноски за две инстанции.

Ответникът по касация – Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От надлежно упълномощен процесуален представител е депозирано писмено становище, с което жалбата се оспорва като неоснователна. Наведени са конкретни съображения по отношение на всички, съдържащи се в жалбата, доводи на касатора. Настоява се жалбата да се отхвърли, а решението на Районен съд – Варна да се остави в сила като правилно и постановено в съответствие с приложимия материален закон. Претендира се, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на ответника да се присъди възнаграждение за осъщественото процесуално представителство съобразно чл.37 от Закона за правната помощ. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се моли определяне на същото при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Варна е сезиран с редовна жалба от Х. К. К. срещу НП № 23-0003040/02.07.20234г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на касатора са наложени наказания „глоба“ на обща стойност 3500 (три хиляди и петстотин) лв. по два пункта, както следва: 1/ за нарушение на чл.32, §3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.; 2/ за нарушение на чл.93, ал.1, т.1, съответно наложени са и две отделни административни наказания: 1/ на основание чл.93в, ал.19, предл.1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. 2/ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

Районен съд – Варна е установил от фактическа страна, че на 11.03.2024г. Х. К. К. извършвал обществен превоз на товари, по маршрут от гр. Полски Тръмбеш до гр. Варна, управлявайки влекач марка „Скания Р 440“ с рег. № [рег. номер] от кат. N3, с прикачено към него полуремарке марка „Стас С 300 ЦХ“ с рег. № [рег. номер] от кат. О4 и двете собственост на превозвача „Радеви груп“ ЕООД. Около 16:40 ч., след като е разтоварил товара в ЮПЗ, гр. Варна, водачът е спрян за проверка, при която е установено, че МПС е оборудвано с дигитален тахограф. Констатирано е, че картата на водача е поставена в тафографа в 07:55ч, UTC на 09.03.2024г. и до момента на проверката не е изваждана, а регистрираното управление от тахографа е 13 минути с изминати 4км. От представената товарителница сер. ТВ от дата 10.03.2024г. е установено, че МПС е натоварено в гр. Полски Тръмбеш на дата 10.03.2024г. и е разтоварено непосредствено преди проверката в гр. Варна, без за пътуването да е записан период на „управление“, с изключение на изминатите 4км преди проверката. Проверяващите са установили също така, че водачът извършва обществен превоз на товари с МПС с рег. № [рег. номер], без за него да има редовно издадено, заверено копие от лиценз на Общността с № 23329, издаден на превозвача „Радеви груп“ ЕООД, от чието име се извършва превозът. При проверката водачът е представил на проверяващите копие от лиценз на Общността № **********, като след справка в масивите на Автомобилна администрация е установено, че той е издаден за друго МПС.

Въз основа на горните констатации срещу водача на товарния автомобил Х. К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение. Така описаните факти са квалифицирани от служителите на ОО „Автомобилна администрация“ – Варна като две самостоятелни нарушения: 1/ нарушение на чл.32, §3, изр.2, предл.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.; 2/ нарушение на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. Срещу АУАН не са подадени възражения нито в момента на връчването му на водача, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

На 02.07.2024г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ – Варна, след като се запознал с цялата административнонаказателна преписка и възприел изцяло описаните в акта фактическа обстановка и правна квалификация, издал оспореното НП, с което по 1/ на основание чл.93в, ал.19, предл.1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. и 2/ на основание чл.91, ал.1, т.1 от ЗАвтПр е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева.

При постановяване на оспореното решение от ВРС е обоснован извод, че оспореното НП е издадено от териториално и материално компетентен орган и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, а в хода на проведеното АНП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, като наведените в тази връзка възражения от въззивника, съдът е счел за неоснователни. Посочил е, че в НП са индивидуализирани както дата, така и място на извършване на нарушенията и същите са правилно определени – 11.03.2024г. – датата на довършване превоза на товари и гр.Варна – мястото на разтоварване.

Изложил е мотиви, че нарушенията са описани със своите съставомерни признаци, като е налице съответствие между фактическо и юридическо обвинение. Направил е извод, че деянията са индивидуализирани в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен.

След анализ на събраните в хода на въззивното производство доказателства - писмени такива и свидетелски показания, съдът е достигнал до извод, че санкционираното лице от обективна и субективна страна е осъществило съставите на описаните в НП две административни нарушения, тъй като: 1. Доказателствата обосновават извод, че данните от записващото устройство на автомобила – дигитален тахограф, са манипулирани, а К. през в периода на процесния превоз е бил единствения водач на МПС; и 2.именно в качеството си на водач същият е административнонаказателно отговорно лице за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, доколкото е извършвал обществен превоз на товари без да притежава заверено копие към лиценз на Общността за процесното МПС Посочил е, че в случая се касае изобщо за липса на такъв документ, а не за непредставянето му, поради което и не е приложима нормата на чл.93 ал.2 от ЗАвтП. Счел е за ирелевантно възражението за подадено от превозвача заявление за включване в лиценза, след като МПС не е било включено към момента на проверката.

Съдът е обосновал извод за правилно определяне от АНО на наложените санкции, както и за отсъствие на обстоятелства обуславящи извод за маловажност на нарушенията.

Мотивиран от изложеното, решаващият състав при Районен съд – Варна издал оспореното в настоящото производство решение, с което изцяло потвърдил обжалваното НП. Със същото решение оспорващият е осъден да заплати на ОО „Автомобилна администрация“ – Варна сума от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Наведените в касационната жалба възражения съдът намира за неоснователни. Същите в голяма част са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и подробно обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, споделя изцяло и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не е необходимо тяхното повтаряне.

Допълнително, във връзка с твърденията в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи следното:

-При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е обсъдил доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.

-Съответен на събраните по делото доказателства е изводът на ВРС за съставомерност на вменените на Х. К. деяния, в качеството му на водач на МПС. В допълнение към изложеното в оспореното решение настоящият състав намира за необходимо да добави следното:

Пълният текст на §3 от чл.32 от Регламент (ЕС) № 165/2014 гласи: „Забранява се подправянето, прикриването, укриването или унищожаването на данни, регистрирани върху тахографския лист или съхранени в тахографа или върху картата на водача, или на разпечатки от тахографа. Забранява се и всякакво манипулиране на тахографа, тахографския лист или картата на водача, което може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация. Забранява се в превозното средство да се намира каквото и да е устройство, което може да се използва за тази цел.“. Анализът на разпоредбата показва, че тя предвижда различни форми на изпълнителното деяние, както чрез реално подправяне, прикриване, укриване или унищожаване на данни, така и чрез действия (манипулиране), които могат да доведат до същия противоправен резултат. Тоест настъпването на вредоносния резултат от деянието не е един от задължителните съставомерни елементи на нарушението – такова ще е налице и когато бъде компрометирано или възникне съмнение относно коректното отчитане на данните от тахографа, тахографския лист или картата на водача, без те реално да са подправени, прикривани, укривани или унищожени. От това следва, че, за да е налице осъществено нарушение на посочената норма от Регламент (ЕС) № 165/2014, е достатъчно да се установи безспорно наличието на която и да е от посочените в разпоредбата форми на изпълнителното деяние. В случая това е сторено. Не е налице твърдяната от касатора неяснота относно действията на водача, с които е осъществил състав на посоченото в пункт 1/ от НП нарушение, като мотивите на ВРС в тази насока са подробни и обосновани.

По отношение на нарушението по пункт 2/ касационната инстанция приема следното: Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. В случая е установено при извършената проверка от контролните органи, че проверяваното МПС е извършвало обществен превоз на товари, но е било без заверено копие на лиценза на превозвача и не e било вписано в регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП към лиценза на превозвача. Не е спорно по делото, че превозвачът притежава лиценз на Общността за извършване на обществен превоз на товари, но е извършвал такъв с МПС, което не включено в лиценза и за което превозвачът не е притежавал заверено копие на лиценза на Общността.

С чл.66, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България се въвежда задължение за водача, по време на работа, при поискване от контролните органи да представи документите по чл.100, ал.1, т.1 – 3 от ЗДвП и следните документи: 1. удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза). От това следва, че по време на работа, т.е. при извършване на такъв обществен превоз на товари, за съответното МПС, с което се извършва този превоз, следва да е издадено такова заверено копие от лиценза на Общността и същото следва да е налично при водача, за да бъде представено при поискване от контролните органи, което задължение в случая не е изпълнено от касатора Х. К., в качеството му на водач, т.к. за това МПС, с което е извършван общественият превоз на посочената дата и място, изобщо не е било издадено такова заверено копие от лиценза на Общността, поради което и нарушението е безспорен и доказан факт.

Касационната инстанция счита за правилни изводите на съда, че всички твърдения по отношение на подаденото заявление до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за вписване на процесното ППС в лиценза са ирелевантни за настоящия спор. Макар и в преписката да е налично такова заявление от 2022г., то безспорен е фактът, че същото е било без резултат към момента на проверката. Превозвачът, респ. и водачът е можело да извършат съответната проверка в сайта на агенцията, а от своя страна К. е бил длъжен преди предприемане на превоза да се убеди в наличието на всички изискуеми от закона документи. До извършването на промяната на данните в лиценза не е следвало да се извършва обществен превоз с процесното ППС, като евентуално забавяне на административния орган, компетентен да извърши съответното вписване, е неотносимо към съставомерността на процесното нарушение по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Видно от съдържанието на НП в същото са посочени нарушените законови разпоредби, като конкретно за нарушението по пункт 2/ това е нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, която в случая се явява и санкционна такава.

В обобщение касационната инстанция счита, че в разглеждания случай всички правнозначими факти, включени в обективния състав и на двете нарушения, са посочени както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно по отношение и на двата пункта от процесното НП. Същото не страда от визираните в жалбата пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора съдът намира за неоснователно заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски.

На осн. чл.63д от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.

По изложените съображения, на основание чл.221, ал.2, изречение първо предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Седми тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1449/09.12.2024г., постановено по АНД № 20243110203354/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0003040/02.07.2024г. на Началника на ОО „АА“, с което на Х. К. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], по т.1. за нарушение по чл.32, §3, изр.2, предл.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. на осн. чл.93в, ал.19, предл.1 от ЗАвтПр; и по т.2. за нарушение по чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвтПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

ОСЪЖДА Х. К. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна деловодни разноски - ю.к. възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.