Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
град Горна Оряховица, 23.03.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1118 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., чрез
процесуален представител : юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба,
ответникът С.Д.К. е клиент на „Енерго –
Про-Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за
обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: С.П. УЛ...
Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за
продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети
на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че
съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби” АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят
се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия
в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са
регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а в ал.6 на същия член изрично е посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението, поради което потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 14.03.2019г. в
ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С.Д.К.,
образувано е ч. гр. д. № 492/2019. Твърди, че към момента на подаване на
заявлението С.Д.К. има неизплатени задължения в общ размер на 236,31 лв. за
обект на потребление с абонатен номер **********, находящ се на адрес: с. П…,
като в посочената сума са включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 231 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура №
**********/20.09.2018г., с падеж на 25.10.2018г., на стойност 19,61 лв.,
фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 26.11.2018г., на стойност 187.58
лв. и фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 27.12.2018г., на стойност
4,81 лв., както и такса възстановяване по издадена фактура ТП №
**********/17.12.2018г., с падеж на 17.12.2018г., на стойност 19 лв., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 5,31 лв., представляваща сбора
от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 22.02.2019 г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № **********, към същата
дата. Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в
резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск като довнася
дължимата държавна такса. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на
задължението до настоящия момент стойността на фактурите не са заплатени.
Моли съда да установи, че С.Д.К. с ЛНЧ **********, му дължи заплащане на сумата от 236,31 лв. за обект на потребление,
заведен с абонатен номер **********, кл. № **********, находящ се на адрес: с.
П…, включваща сумата 231 лв. - главница за консумирана ел.енергия и такса
възстановяване по фактури, издадени в периода 20.09.2018г. - 17.12.2018г.,
както и мораторна лихва върху главницата - 5.31 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 22.02.2019г., както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски
по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. НЗПП от 06.01.2006г.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М.. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът С.Д.К. с ЛНЧ **********, роден на ***г., гражданин на Кралство Великобритания, с неизвестен адрес в чужбина, призован чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник” брой 82 от 18.10.2019г. по реда на чл.48 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК,
назначеният на основание чл.48,ал.2 от ГПК особен представител на ответника –
адв. Р.В. от ВТАК, със служебен адрес ***, депозира писмен отговор на исковата
молба. Счита, че предявеният иск е допустим. Заявява, че доколкото е образувано
заповедно производство по ч.гр.д. 492/2019г. на ГОРС и издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК, за
ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск.
Тъй като няма контакт с ответника, оспорва
всички направени твърдения, въз основа на които се претендира заплащане на
сумите, описани в издадената заповед за изпълнение, както по основание, така и
по размер. Оспорва твърдяното от ищеца задължение в посочения размер. Счита, че
липсват доказателства за възникване на твърдяната от ищеца облигационна връзка
между страните. Счита, че ответникът няма качеството на потребител по смисъла
на чл.4 от ОУ, който да е подал заявление и съответно да е собственик или
ползвател на обекта, за който се претендира консумация на ел. енергия.
Възразява, че липсват доказателства, че за визирания в исковата молба период в
сочения обект е консумирана електроенергия с обективираните стойности. Заявява,
че липсват доказателства за надлежно проведено отчитане на стойностите, въз
основа на което са въведени данните в електронната система на ищеца, при което
не става ясно как е измерено това количество и как е остойностено. Моли съда да
вземе предвид също така, че едната от процесните фактури е за услугата
възстановяване на прекъснато електрозахранване. Счита, че след като същото е
прекъснато и не е платена сумата за възстановяването му, то не са налице
предвидените в чл.21 от ОУ предпоставки за възстановяването на ел. захранването
в обекта, за което съответно и да се претендира такса за възстановяване.
Посочва, че от представените данни може само да се предположи, че е прекъснато
захранването до процесния обект, но не и че е възстановено, тъй като очевидно
след датата на прекъсване липсват данни за консумация на електрическа енергия.
Счита, че включената такса за възстановяване не се дължи, тъй като
възстановяване не е извършено. Оспорва начина, по който е измерена и отчетена
такава консумация, че посочените стойности са реално отчетени от електромер
/СТИ/, който отговаря на нормативните изисквания за точност съгласно Закона за
измерванията, вкл. че е преминал първоначална и/или последващи периодични
проверки за годност, както и че е монтиран правилно в обекта на присъединяване,
съобразно нормативните изисквания за това. Заявява, че не се представят
доказателства, че СТИ е законно сертифицирано и одобрено за целите на търговското
мерене. Не възразява да бъдат приети представените писмени доказателства, както
и изисканата от ищеца СИЕ, доколкото поради невъзможността да бъде открит
ответникът, тя не разполага с информация дали реално е ползвал електрическа
енергия в обекта, и съответно дали претендираните суми са заплатени, както и за
други обстоятелства, касаещи отношенията с ищцовото дружество. В тази връзка,
оспорва съдържанието на представените фактури и справки по партидата на
ответника и на обекта, тъй като липсват доказателства, че отразената в тях
информация съответства на реалния отчет в обекта, както и че отчетеният
електромер е надлежно монтиран и годен да извършва търговско мерене на ползвана
електроенергия.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения установителен иск за дължимост на посочените суми в
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 492/2019 г. по описа на ГОРС.
В съдебно заседание, ответникът С.Д.К. не се явява. Особеният представител – адв. Р.В. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите писмени доказателства – заявление № 4881180 от 04.07.2018г. за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” ОД при Общи условия, заявление № 4881177 от 04.07.2018г. за продажба на ел.енергия от „Енерго-Про Продажби” АД при Общи условия, считано от 04.07.2018г. ответникът С.Д.К. с ЛНЧ ********** е ползвател, съгласно сключен договор за наем, на недвижим имот – къща, находяща се в с. П…, като по депозираните от ответника до ищцовото дружество и до „ЕРП Север” АД гр. Варна искания, К. е вписан като потребител на ел.енергия за електроснабдения имот, намиращ се на посочения адрес, с клиентски № **********, абонатен № **********, ползван до тогава от лицето И. В.Г.. Съдът приема цитираните документи като годни писмени доказателства, допустими и необходими за изясняването на правния спор, и надлежно ангажирани от ищцовата страна във връзка с възложената й с окончателния доклад по делото доказателствена тежест.
Видно от приетите по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към дата 22.02.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 22.05.2019г., извлечение за фактури и плащания към 22.05.2019г., 4 броя фактури, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател С.Д.К., за кл. № **********, аб. № **********, за обект, намиращ се в село П…., както следва : фактура № **********/20.09.2018г., с падеж на 25.10.2018г., на стойност 19,61 лв., фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 26.11.2018г., на стойност 187,58 лв., фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 27.12.2018г., на стойност 4,81 лв. и фактура № **********/17.12.2018г., с падеж на 17.12.2018г., на стойност 19 лв.
Безспорни в
настоящото производство са фактите, че е образувано
ч. гр. дело № 492/2019г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 641/15.03.2019г. против длъжника С.Д.К., за
следните суми: сумата 231 лв., представляваща главница за незаплатена
ел.енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, по
фактури както следва : фактура № **********/20.09.2018г., с падеж на
25.10.2018г., на стойност 19,61 лв., фактура № **********/19.10.2018г., с падеж
на 26.11.2018г., на стойност 187.58 лв. и фактура № **********/20.11.2018г., с
падеж на 27.12.2018г., на стойност 4,81 лв., както и такса възстановяване по
издадена фактура ТП № **********/17.12.2018г., с падеж на 17.12.2018г., на
стойност 19 лв.; сумата 5,31 лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане, считано от падежа на всяка
една от фактурите до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, и разноски в
размер сумата 75,00 лв., от които
25,00 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50,00 лв., на
основание чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.13,т.2 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Безспорни са и фактите, че горепосочената
заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
присъдените със заповедта вземания.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, към 14.03.2019г. (датата на подаване на ЗИЗИ по чл.410 от ГПК), към 13.06.2019г. (датата на подаване на исковата молба), и към датата на изготвяне на експертизата, за кл. № **********, аб. № **********, за обекта на потребление на ответника, намиращ се в село П., паричните задължения за неплатена стойност на ел.енергия по фактура № **********/20.09.2018г., фактура № **********/19.10.2018г. и фактура № **********/20.11.2018г., както и за неплатена такса възстановяване по фактура ТП № **********/17.12.2018г., не са погасени и фигурират като неплатени в счетоводството на ,,Енерго-Про Продажби” АД. От приетата СИЕ е видно, че неплатените задължения по процесните фактури са в общ размер от 231 лв. Видно от заключението на СИЕ, считано от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 22.02.2019г., мораторната лихва е на обща стойност 5,31 лв., като към датата на изготвяне на СИЕ – 13.02.2019г. същото не е погасено. От СИЕ е видно, че количествата ел.енергия в процесните фактури са остойностени правилно, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени за съответния период. Съдът кредитира заключението на приетата СИЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 641/15.03.2019г. по ч. гр. дело № 492/2019г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява основателен по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (заявление № 4881180 от 04.07.2018г. за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” ОД при Общи условия, заявление № 4881177 от 04.07.2018г. за продажба на ел.енергия от „Енерго-Про Продажби” АД при Общи условия, извлечение от сметка към дата 22.02.2019г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 22.05.2019г., извлечение за фактури и плащания към 22.05.2019г.), съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника С.Д.К. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел. енергия, сключен между страните на 04.07.2018г. при Общи условия, приложени по настоящото дело. Цитираните писмени доказателства и заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ, обосновават извода, че ответникът К. е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.41б,б.”а” от Закона за енергетиката, както и че ищецът и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ, на основание цитирания по-горе договор, валидно сключен между тях по инициатива на ответника С.Д.К., заявил лично пред „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и до „ЕРП Север” АД гр. Варна волята си за доставка и продажба на електрическа енергия на горепосочения адрес на потребление. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел. енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с електрическа енергия. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ, в случая се установяват по безспорен начин фактите, че по силата на сключения между тях договор от 04.07.2018г. ищецът е предоставил на ответника, за клиентски номер **********, и потребителят С.Д.К. е получил от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, и е ползвал ел. енергия в обект на потребление с абонатен номер **********, намиращ се в с. П… през период на потребление от 03.08.2018г. до 02.11.2018г., за електромер № 1114171667032230, на обща стойност 212 лв., за което са издадени следните документи: фактура № **********/20.09.2018г., с падеж на 25.10.2018г., на стойност 19,61 лв., фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 26.11.2018г., на стойност 187.58 лв. и фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 27.12.2018г., на стойност 4,81 лв. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответника е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената му от ищеца и ползвана от него ел. енергия в обект на потребление в с. П…, за период на потребление от 03.08.2018г. до 02.11.2018г., на обща стойност 212 лв., при условията и по начина, визирани в договора.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на потребление, каквито в случая се установяват от приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на приложените писмени доказателства и на приетата СИЕ, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца заплащане и на сумата от 19 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената /стойността/ на ползвана от него услуга „възстановяване на захранването (електромер)”, по фактура ТП № **********/17.12.2018г., с падеж на 17.12.2018г., на стойност 19 лв., тъй като ответникът не е изпълнил договорното си задължение за заплащане на падежа на цената на реално доставената му от ищеца и ползвана от него услуга по цитираната фактура.
На следващо място, от приетата и неоспорена от страните СИЕ, кореспондираща на приетите писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че към 14.03.2019г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК), към 13.06.2019г. (датата на подаване на исковата молба по настоящото дело), както и към датата на изготвяне на експертизата – 13.02.2020г., в счетоводството на „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна са налични неплатени парични задължения по процесните 4 бр. фактури, издадени в периода от 20.09.2019г. до 17.12.2019г., на обща стойност 231 лв., както и неплатено задължение за мораторна лихва, начислена за периода от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 22.02.2019г., на обща стойност 5.31 лв.
Наред с това, до приключване на съдебното дирене по делото не са събрани никакви годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на горепосочените парични задължения от страна на ответника, в чиято доказателствена тежест е да докаже изпълнението.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна за сумата от 231 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия и услуга „възстановяване на захранването /електромер/”, за период на потребление от 03.08.2018г. до 02.11.2019г., за обект на потребление с клиентски номер 15002104320, за абонатен номер **********, намиращ се в с. Паисий, общ. Горна Оряховица, ул. „Осма” № 1, - вземания по фактура № **********/20.09.2018г., фактура № **********/19.10.2018г., фактура № **********/20.11.2018г. и фактура ТП № **********/17.12.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 492/2019г. по описа на ГОРС в съда – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 5.31 лв., представляваща лихва за забава за периода, считано от датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 22.02.2019г. Поради това, съдът счита, че исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса и такса за призоваване в „Държавен вестник” в общ размер на 95 лв. /75 лв. + 20 лв./, за депозит за възнаграждение на вещо лице по СИЕ /130 лв./, за възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК /300 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 625 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.К. с ЛНЧ **********, роден на ***г., гражданин на Кралство В., с неизвестен адрес в чужбина, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М. Д. Г.К., СУМАТА от 231 лв. /двеста тридесет и един лева/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия и услуга „възстановяване на захранването /електромер/”, за период на потребление от 03.08.2018г. до 02.11.2018г., за обект на потребление с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, намиращ се в с. П…, ул… - вземания по фактура № **********/20.09.2018г., с падеж на 25.10.2018г., на стойност 19,61 лв., фактура № **********/19.10.2018г., с падеж на 26.11.2018г., на стойност 187.58 лв., фактура № **********/20.11.2018г., с падеж на 27.12.2018г., на стойност 4,81 лв., и фактура ТП № **********/17.12.2018г., с падеж на 17.12.2018г., на стойност 19 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 492/2019г. по описа на ГОРС в съда – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 5.31 лв. /пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща лихва за забава за периода, считано от датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 22.02.2019г. вкл., за които вземания е издадена Заповед № 641/15.03.2019г. по ч. гр. дело № 492/2019г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА С.Д.К. с ЛНЧ **********, роден на ***г., гражданин на Кралство Великобритания, с неизвестен адрес в чужбина, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я. М. Д. и Г.К., СУМА в размер на 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса и такса за призоваване чрез публикация в „Държавен вестник” /общо 95 лв./, за възнаграждение на вещо лице /130 лв./, за възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК /300 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 492/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Препис
от решението да се връчи на ответника на установената от доказателствата по
делото електронна поща на същия : stvc@rocketmail.com.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................