№ 28867
гр. София, 18.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110139007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. №
152961/31.05.2023 г. на „ТС“ ЕАД, ищец по делото.
В молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза
на ответната страна, като се иска тяхното намаляване. Навеждат се доводи относно това, че
разноските винаги следва да съответстват на действителната фактическа и правна сложност
на всяко конкретно дело, а размерът следвало да бъде справедлив и обоснован, включително
чрез присъждане на размер под минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1/2004 г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения
на Висшия адвокатски съвет. Счита, че разноски на страната не се дължали, поради липсата
на доказателства за наличието на материалните предпоставки, предвидени в чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Оспорва, че ответникът М. Ш. е материално затруднено лице или
близък на процесуалния му представител. Моли съда да измени решението, като присъди на
доверителя му ЛИЕ, ищец по делото, сумата от 92.82 лв. за държавна такса по делото, както
и адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв., вместо присъдената сума от 533.90 лв.
Ответникът по молбата Ю. К. е подала становище в указания от съда срок. Счита, че
искането е неоснователно. Позовава се на Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по молбата М. Ш. не е ангажирал становище в указания от съда срок.
След като взе предвид материалите по делото, съдът счита, че молбата се явява
неоснователна по следните съображения: В мотивите към решението съдът подробно е
обосновал защо и как извършва разпределението на разноските, както и е определил
дължимите суми, съобразно Наредба № 1 от 2004 г. на ВАдвС, присъждайки суми за
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА. Съгласно задължителната
съдебна практика, цитирана и от ответника К., съдът при намаляване на възнаграждения по
1
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и при определяне на такива по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, е обвързан с минималните размери, определени в Наредба № 1/2004 г. на
ВАдвС. Доводите на молителя в обратна посока са неоснователни и не почиват на
нормативната база и съдебната практика.
На следващо място, неоснователно е и твърдението, че качеството на лицето, на
което се предоставя безплатна правна помощ следва да бъде доказано. Такова правомощия
съдът не притежава и не му е възложено от закон. Съдът може и извършва проверка за
обстоятелствата, декларирани от лицето и неговия адвокат по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата, само при възражение на насрещната страна, но същото следва да е направено
своевременно – най-късно в пледоариите по същество на спора, а не с искане за изменение
на решението в частта за разноските.
В мотивите към решението, чието изменение и допълнение се иска в частта за
разноските, съдът е обсъдил защо и как разпределя разноските. В случая не се констатира
грешка в изчисляването на сумата, присъдена като разноски на ответната страна, нито има
непълнота, за да се извършва изменение или допълване на решението в частта за разноските.
Ето защо, съдът счита, че молбата се явява неоснователна, поради което и на
основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 152961/31.05.2023 г. на „ТС“ ЕАД, ищец по делото, като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано
от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2