№ 713
гр. Русе, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520105747 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на
чл.422 във вр. с чл.415, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София против М. Г. К. от гр. Русе за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 698,83 лв. – главница по
договор кредит „Бяла карта“, сключен между него и „Аксес Файнанс“ ООД /с
правоприемник „Аксес Файнанс“ АД/, 33,65 лв. – договорна лихва за период от 11.10.2022 г.
до 17.12.2023 г., 83,44 лв. – обезщетение за забава за периода от 18.12.2023 г. до датата на
подаване на заявлението в районния съд- 28.06.2024 г., както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.06.2024 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3669/2024 г. на РРС.
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответникът е сключил с „Аксес
Файнанс“ ООД /с правоприемник „Аксес Файнанс“ АД/ договор за кредит „Бяла карта“ №
11026375 от 11.10.2022 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 700 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне при условията на договора. На кредитополучателя била
начислена договорна лихва и лихва за забава върху главницата в претендираните размери,
които не били платени от него. „Аксес Файнанс“ АД прехвърлило вземанията си на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 30.11.2023 г., за което
кредитополучателят бил уведомен. Ищецът моли, ако съдът счете извършеното уведомяване
за цесията за ненадлежно, на ответника да се връчи уведомително писмо, приложено към
1
исковата молба. По заявление по чл.410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
било образувано ч.гр.д. №3669/2024 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение,
срещу която длъжникът възразил, с оглед на което на заявителя било указано да предяви
установителен иск за вземането си, което обуславяло правния му интерес за иницииране на
настоящото производство. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът
претендира установяване на задължението на ответника по исков ред.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковете.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №3669/2024 г. по описа
на РРС срещу М. Г. К. с ЕГН ********** за сумите: 698,83 лв. - главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, 33,65 лв. договорна лихва за периода от 11.10.2022 г. до 17.12.2023
г. и 83,44 лв. обезщетение за забава за периода от 18.12.2023 г. до 27.06.2024 г.; 25 лв. –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът депозирал
възражение по чл.414 ГПК в срок, с оглед на което заповедният съд указал на заявителя
(ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на
вземането си.
Видно от писмените доказателства по делото, на 11.10.2022 г. между ответника и
„Аксес Файнанс“ ООД е сключен договор за кредит „А1 карта“, по силата на който
кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в
максимален размер на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна платежна карта. Кредитополучателят се задължил да заплаща общото си
задължение, включващо усвоената и непогасена главница, начислената върху нея непогасена
договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и
разходи за събиране на просрочени задължения, до всяко 2-ро число на текущия месец.
Страните уговорили фиксиран годишен лихвен процент в размер на 17,8% и годишен
процент на разходите в размер на 18,95%. Съгласно чл.15 на договора за кредит в случай, че
кредитополучателят не заплати общото си задължение на падежа, той дължи в тридневен
срок предоставяне на допълнително обезпечение под формата на поръчителство, а според
чл.20 на договора при непредставяне на такова обезпечение, той дължи неустойка в размер
на 8,5% от усвоената главница към последното число на предходния месец. Съгласно чл.14
от договора за кредит страните са се съгласили да сключват анекси чрез използване на
посочения от кредитополучателя мобилен телефон, включително за увеличаване на
кредитния лимит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.2023 г. „Аксес
2
файнанс“ АД /правоприемник на „Аксес файнанс“ ООД/ като цедент прехвърлил своите
вземания към длъжника по описания договор за кредит на цесионера „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД и с изрично пълномощно /л.39/ упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането. По делото е представено уведомително
писмо от цесионера до длъжника за извършената цесия, получено лично от ответника чрез
препоръчана пощенска пратка с обратна разписка /л.42/ преди образуване на заповедното
производство.
От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза се установява, че по
договора ответникът е усвоил главница в общ размер на 1691,01 лв., от които сумата от
698,83 лв. не е била погасена от длъжника. Кредиторът е начислил договорна лихва съгласно
чл.4 от договора върху усвоената и непогасена главница в размер на 65,15 лв., от които
сумата от 33,64 лв. е останала непогасена след извършени плащания от длъжника.
Кредитополучателят преустановил плащанията по договора след 21.04.2023 г. Кредиторът
начислил и неустойка по чл.20 от договора и разходи за събиране на задълженията по чл.21
от договора, но такива не са претендирани в заповедното и в настоящото исково
производство. Според експертизата размерът на лихвата за забава на плащането за
главницата и договорната лихва за периода от 18.12.2023 г. до 27.06.2024 г. възлиза на 53,97
лева. Вещото лице сочи, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за кредит не е
включен размерът на неустойката за липса на обезпечение и разходите за събиране на
задълженията, като при съобразяването на нейния размер ГПР би бил в размер на 164,34%.
Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и
компетентно. Възраженията на ответника против експертното заключение са неоснователни.
Оспорвайки експертизата, ответникът не е поискал изготвяне на допълнително или
повторно заключение, не е посочил и коректния според него размер на ГПР, а е направил
бланкетно възражение, че размерът на ГПР следва да се преизчисли, тъй като бил по-малък.
Съдът намира за обосновано заключението на вещото лице относно неточното посочване на
ГПР в договора, доколкото независимо от неговия размер, при посочване на стойността му
не са съобразени разходите за неустойка и за събиране на задължението, които
представляват част от разходите по кредита.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните
правни изводи:
Исковете за установяване на вземанията на ищцовото дружество по издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК са предявени в срока по чл.415 ГПК,
поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са частично
основателни.
По делото е установено сключването на процесния договор за кредит, като видно от
заключението по приетата СИЕ размерът на усвоената, но непогасена главница по договора
възлиза на 698,83 лева.
Кредиторът е цедирал вземането си към ответника на ищеца, като е упълномощил
3
последния да уведоми длъжника за извършената цесия. Видно от писмените доказателства
по делото извършеното прехвърляне на вземането е надлежно съобщено на длъжника, като
последният е получил лично уведомлението за цесия преди образуване на заповедното
производство.
Сключеният между кредитодателя и кредитополучателя договор за кредит „А1 карта“
има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради
което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като
ответникът има качеството на потребител. На осн. чл.7 ГПК съдът следи служебно за
неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител.
При извършване на служебната проверка по реда на цитираната разпоредба, съдът
констатира наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до неговата
недействителност.
Съдът счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи в чл.20 и чл.15 за
заплащане на неустойка при непредставено от кредитополучателя допълнително
обезпечение при неизпълнение на задължението на падежа в тридневен срок под формата на
поръчителство, като е въведено изискване по отношение на поръчителя да е на определена
възраст и да разполагат с определен осигурителен доход, получаван по силата на трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор. В договора е предвидено в чл.21, ал.4 и
заплащане на разходи за събиране на просрочени задължения, каквито кредиторът не може
да изисква съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК. Кредиторът е начислявал неустойка по чл.20 и
разходи за събиране на задълженията по чл.21, ал.4 от договора и макар че такива вземания
не попадат в предмета на делото, наличието на подобни клаузи следва да се обсъди като
относимо обстоятелство към действителността на целия договор. За договорите за
потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на
чл.143 – 148 ЗЗП. Независимо, че е част от индивидуалния договор с ответника, клаузата за
неустойка не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до
еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да
влияе. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна такава, да откаже сключването на договор. Чрез посочените договорни клаузи
кредиторът на практика прехвърля върху потребителя отговорността си по чл.16 ЗПК да
извърши предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, вменявайки
му условия с прекомерна финансова тежест. В процесния договор за кредит е предвидена и
възможност за блокиране на картата при неплащане на задължението, но същевременно е
регламентирана и неустойка за непредставяне на обезпечение. Чрез посочените договорни
клаузи на чл.20 и чл.15 кредиторът на практика прехвърля върху потребителя отговорността
си по чл.16 ЗПК да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, вменявайки му условия с прекомерна финансова тежест. Подобни
уговорки водят до скрито оскъпяване на кредита и противоречат на добрите нрави, поради
което са недействителни. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид
4
договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът
продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. В този смисъл
неустойката се явява разход по кредита, който трябва да се съобрази при изчисляване на ГПР
съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, а не обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по
смисъла на чл.19, ал.3 ЗПК. Според експертното заключение при съобразяване на този
разход ГПР възлиза на 164,34% и значително надвишава посочения в договора размер.
Неточното посочване на ГПР в договора е самостоятелно основание за нищожност на
целия договор. Макар и чл.19, ал.5 ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза,
съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона
или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде
заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски
кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния
характер на договора и от изричното изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за включването на
клауза за ГПР. Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД
и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на
целия договор.
Следва да се отбележи, че в договора за кредит липсва и ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени
в него и как се формира ГПР. Посочен е размер на ГПР и на ГЛП, но липсват данни какво се
включва в ГПР и по какъв начин се формира.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че е налице нарушение на
чл.11, ал.1 т.10 ЗПК при определяне на ГПР в процесния договор, водещо до неговата
недействителност на основание чл.22 ЗПК. На осн. чл.23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, т.е. длъжникът
дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. В
конкретния случай това е сумата от 698,83 лева.
По изложените съображения предявените исковата претенция следва да бъде уважена
частично. Искът за главница за 698,83 лева следва да се уважи изцяло, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, а исковете за договорна лихва и за обезщетение за забава за
периода от 18.12.2023 г. до 27.06.2024 г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца, съобразно уважената
част от исковете следва да се присъдят претендираните деловодни разноски в настоящото
производство и в заповедното производство, за чието извършване са налице доказателства
по делото. Ищецът е направил искане за присъждане на направените в производството
5
деловодни разноски и е представил списък. По ЧГД 3669/2024 г. са сторени разноски в общ
размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в исковото
производство са претендирани разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение. Предвид уважаването на исковата претенция на 86%, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковата
претенция, т.е. в размер на 430 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. К. с ЕГН **********, с адрес
гр. Русе, ул. „Д...., че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
З.Б. сумата от 698,83 /шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и три ст./ лева –
главница по договор за кредит „А1 карта“ от 11.10.2022 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД,
гр. София, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 28.06.2024 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по частно гражданско дело №3669/2024г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор З.Б. против М. Г. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Д... за
дължими суми по договор за кредит „А1 карта“ от 11.10.2022 г., сключен с „Аксес Файнанс“
ООД, гр. София, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, както следва: за договорна лихва за периода от 11.10.2022 г. до
17.12.2023 г. в размер на 33,65 лв. и за обезщетение за забава за периода от 18.12.2023 г. до
27.06.2024 г. в размер на 83,44 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело №3669/2024г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. Г. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул. „Д...., да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, сумата в общ размер на 430 /четиристотин и тридесет/ лева за разноски по
настоящото исково производство и по ч.гр.д. №3669/2024 по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7