РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500051 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от „Жоро
401“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Кр.М., против решение № 1520/01.11.2021г. по гр.д.
№ 6418/2021г. на ВСР с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ уволнението на ИВ. Р. ИВ., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Варна,
************* от длъжността „шофьор-куриер“, извършено със Заповед № 12/28.02.2021 г.
на управителя на „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********; възстановен е на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ ИВ. Р. ИВ., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ 61, офис № 35, чрез адв. В.Д., на длъжността „шофьор-куриер“ в „Жоро 401“
ЕООД, ЕИК *********; „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.Варна ул.
„Драгоман“ №43, ет. 1 е осъдено да заплати на ИВ. Р. ИВ., ЕГН: **********, съдебен адрес:
гр. Варна, ......... на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от
4040,40 лв., представляваща обезщетение за времето от 01.03.2021 г.-01.09.2021 г., през
което е останал без работа поради незаконно уволнение със заповед №12/28.02.2021 г. на
ответника, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане
на сумата; осъдено е на на основание чл.38, ал.2 ЗАдв „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********,
със съдебен адрес: гр.Варна ул. ............ да заплати на адв. В.Д. , вписана в Адвокатска
колегия Варна, личен номер на адвокат **********, адрес: гр. Варна, ************* сумата
от 1162,83 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца в настоящото производство и е осъдено „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр.Варна ул. „Драгоман“ №43, ет. 1 да заплати по сметка на Районен съд -
Варна на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 391,62 лв.– разноски по делото.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че щатната бройка, заемана до
уволнението от ИВ. Р. ИВ. не е реално съкратена, предвид назначения два месеца след
процесното уволнение на работата А. Т., който е изпълнявал длъжността „шофьор-куриер“,
1
въпреки, че е бил нает на длъжност „шофьор-лек автомобил“. На следващо място, въпреки,
че е приел, че не е необходимо да обсъжда законосъобразността на извършения подбор, за
пълнота на изложението е посочил, че в тежест на ответното дружество е било да докаже
законосъобразността на извършения подбор. Във връзка с еднолично извършения подбор,
работодателят не е събрал гласни доказателства, които да подкрепят твърдението, че такъв
наистина е бил извършен. Намира за странно, че съдът е очаквал да се събират гласни
доказателства за установяване достоверността на заповедта за съкращаване на щата,
заповедта за извършване на подбор, протокола за подбор и приложената към него справка,
още повече, че насрещната страна не е поискала откриване на производство по оспорване, а
е оспорила фактическите констатации в протокола за подборна. С оглед това оспорване още
с отговора на исковата молба са поискали събирането на посоченото от тях доказателство,
като на осн. чл. 192 от ГПК да бъде изискана от „Спиди“ АД справка за броя на
недоставените от И.И. пратки с куриерски № 7926 и броя на извършените рекламации
срещу него, но в последното о.с.з. това доказателствено искане е било оставено без
уважение.
Моли се за отхвърляне на исковите претенции на ИВ. Р. ИВ. и за присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ИВ. Р. ИВ., ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 61, офис № 35, чрез адв.
В.Д., в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Обжалваното решение е
правилно, законосъобразно, мотивирано. На работника не му е било ясно на какво
основание бива уволнен. Към момента на връчване на предизвестието не е имало
съкращаване в щата. Фактическият състав на уволнението поради съкращаване в щата
предвижда установяване на реалното премахване на отделни бройки /длъжности/, от
утвърдения общ щат за заеманата длъжност. В случая това остава недоказано, предвид
назначаването на лицето Ангел Танев, който е също шофьор-куриер, макар и назначен на
длъжност „шофьор на лек автомобил“. Освен това работодателят не доказва, че е извършил
подбор. Видно от представения протокол за подбор, управителят е въвел допълнително
критерии, извън законовоопределените, като са му отнети точки за лоша комуникация с
ръководството и неспазване на противоепидемичните мерки, което прави подбора
незаконосъобразен.
Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на
сторените разноски.
Двете страни възразяват в с.з. срещу размера на адвокатскотно възнаграждение ,
посочен в предсктавените от тях списъци по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявени са искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ от ИВ. Р. ИВ., чрез
адв. В.Д., с искане да бъде отменено уволнениуто , извършено със заповед № 12/28.02.2021г.
на осн. Чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. По силата на трудов договор № 1/31.08.2017г. е бил
назначен на работа в “Жоро 401” ЕООД, ЕИК *********, заемайки длъжността “шофьор-
куриер”. На 29.01.2021г. му е връчено предизвестие за прекратяванве на трудовото
правоотношение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.На 28.02.2021г. му е връчена и заповед №
12/28.02.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. Чл. 328, ал. 1, т. 2 от
КТ, считано от 01.03.2021г. В заповедта за уволнение не е посочено конкретно основание, на
което е идадена. Посочена е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и във предизвестието,
връчено му на 29.01.2021г. Последвалата заповед му е връчена лично на 28.02.2021г.
Основанието е чл. 328, ал. 1, тн. 2 от КТ- прекратяване на трудовото правоотношение от
работодателя поради закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, считано
от 01.03.2021г. Уволнението е незаконно и заповедта следва да бъде отменена, само на това
основание, без разглеждане на спора по същество. Освен това, към момента на връчване на
предизвестието, не е било налице било налице закриване на част от предприятието или
2
съкращаване на щата. Нито е намаляла работата, нито е премахната трудовата функция
“Шофьор куриер”. Не е бил извършен и подбор, а ако е, той не е бил уведомен. Към датата
на уволнение, на същата длъжност е имало назначени и други работници.
Иска да бъде отменено уволнението му, като незаконно и да бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжност. Моли за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. Чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 650.00лв. месечно за периода от 01.03.2021г. до
1.09.2021г. в общ размер на 3900.00лв., изменен на основание чл. 214 от ГПК на 4040.00лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от КТ ответното дружество „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Г. И. Г., чрез адв. С.С. оспорва исковете, като неоснователни.
Намира, че исковата молба е подадена извън давностния срок от 2 месеца по чл. 358, ал. 1, т.
2 от КТ. Не оспорва, че с ищеца са били в трудово правоотношение, както и, че на
29.01.2021г. му е връчено лично предизвестие за уволнение, както и, че заповед №
1/28.02.2021г. му е връчена лично на 28.02.2021г. Смята, че дори и работникът да не е
разбрал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор, на осн. чл. 328, ал. 1, т.
2 от КТ, то заповедта не може да бъде отменена само на това основание, цитирайки
практика на ВКС. Оспорва твърдението, че не е извършен подбор, в нарушение
разпоредбата на чл. 329 от КТ. Със заповед № 2/18.01.2021г. на работодателя е извършено
изменение в щата на поделение „Куриерски услуги“ в предприятието. Щатът на
здлъжността „шафьор-куриер“ е намален с 1 бройка, а щатът на длъжността „куриер служба
офис“ е увеличен с 4 бройки. Със заповед № 3/18.01.2021г. работодателят е предприел
извършванетжо на подбор, като е определил ясни критерии: качествено и срочно
изпълнение на възложените задачи, брой и вид дисциплинарни наказания, комуникативност
с ръководството и изпълнение на неговите разпореждания, спазване на противоепидемични
мерки, и експлоатация на превозното средство. ИВ. Р. ИВ. с куриерски № 7926 е имал най-
лоши показатели. Той е най-лошо представящия се в работата си и за това на работодателя
са налагани многократно имущестмвени санкции от страна на обслужващия пощенски
оператор „Спиди“ АД. Не изпълнявал устни разпореждания на прекия си работодател на
сутрешните оперативки. Без значение е е, че не е уведомил работника предварително или
след това за извършения подбор, доколкото законът не го задължава.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което исковите претенции на
И. да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че са били в трудово-правни отношения, по силата на
сключения между тях трудов договор № 1/31.08.2017г. като ИВ. Р. ИВ. е заемал длъжността
„шофьор куриер“ с код по НКПД 83222007 и последвали допълнителни споразумения.
На 29.01.2021г. му е връчено предизвестие № 1/29.01.2021г. от работодателя,
подписано от Г. И. Г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с което И. е предизвестен, че след
изтичане на уговорения или законен срок от 30 дни, ще бъде прекратено трудовото
правоотношение, считано от 01.03.2021г. Със заповед № 12/28.02.2021г. , на осн. чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ –прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при
закриване на част от предприятието или поради съкращаване в щата. Посочено е, че
змаповедта влиза в сила на 01.03.2021г.
Видно, със заповед № 2/18.01.2021г. е взето решение за съкращаване щата на позиция
„шофьор куриер“ с 1 щатна бройка, считано от 01.03.2021г. и за увеличаване на щата за
позиция „куриер служба офис“ с 4 бройки, считано от 01.03.2021г.
Според заповед № 3/18.02.2021г. е наредено от работодателя извършването на подбор
между заемащите позиция „шофьор куриер“, като са изброени шест критерия за оценка и
тежестта на всеки един от тях. От представения протокол за извършен подбор, ИВ. Р. ИВ. е с
3
най-малко точки-738, а всички останали негови колеги са с над 900 точки.
Със заповед № 4/01.03.2021г. е утвърдено ново щатно разписание в „Жоро 401“
ЕООД, като при сравнение с длъжностното щатно разписание от 11.01.2021г., общият щат
на заемащите длъжността „шофьор куриер“ е намален от 7 на 6, а щат на заемащите
длъжността „куриер служба офис“ е увеличен от 5 на 9.
С нарочно становище вх. № 15804/23.06.2021г. ИВ. Р. ИВ. , чрез процесуалния си
представител прави бележси по постъпилия писмен отговор. Оспорва твърдението на
работодателя , че в дружеството е имало длъжност „шофьор куриер“ и „куриер служба
офис“, а ако е имало, всички заемащи тези длъжности са изпълнявали идентични или
сходни трудови функции. Подборът не е бил извършен между всички работници,
изпълняващи иднтични или сходни трудови функции.
Изискана е и представена справка за актуалното състояние на всички трудови
договори в „Жоро 401“ ЕООД в преиода от 01.01.2021г. до 24.06.2021г. От същата е видно,
че на 01.03.2021г. е регистрирано прекратяването на трудовия договор на ИВ. Р. ИВ., за
длъжност с код по НКПД 83222007, на 07.04.2021г. е назначен П. Т. Г. на длъжност к код по
НКПД 83222002, като трудовият му договор е бил прекратен на 21.04.2021г., а на
29.04.2021г. е незнечен А. Н. Т., отново на длъжност с НКПД 83222002.
В о.с.з. на 22.10.2021г. е представена за справка оригиналът на трудовата книжка на
ИВ. Р. ИВ., видно от констатацията на съда по която, до момента И. не е започнал работа.
Пред ВРС е изслушано заключението по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и
безпристрастно, според което вещото лице е приело, че обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. Чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 4040.00лв., за периода от 01.03.2021г. до 01.09.2021г.
Отново пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на водените от
работодателя свидетели Стойчо Дочев и Велико Великов.
Св. Дочев сочи, че е служител на „Жоро-401“ ЕООД от три години и е работил
заедно с ИВ. Р. ИВ.. Тази фирма е подизпълнител на „Спиди“ АДС. При сутрешните
оперативки е чувал, че са правени забележки на И. за неспазване часа на доставката ,че не се
е качвал на етажа на клиента, а го карал да слиза долу да си получи пратката, не носел
предпазна маска. Клиентите на „Спиди“ АД не били доволни от обслужването на И..
Случвало се да не носи ПОС-терминал у себе си. При всяко нарушение „Спиди“ АД
налагали санкции от по 10.00лв. Свидетелства, че познава А. Т. но не може да каже кога
точно е започнал работа. Виждали се на оперативките. Твърди, че е шофьор куриер. Доставя
пратки и приема пратки от клиенти, като тях. Спомня си и П. Г., който работил два дни, но
бил на обучение при тях.
Св.В. заявява, че също работи към „Жоро 401“ ЕООД от две години и половина.
Фирмата, в която работи извършвала споделена дейност със „Спиди“ АД. В работата им
ежедневно почти правели оперативки. И. присъствал. Често имало забележки към него,
поради оплаквания на клиенти, че не иска да се качва до етажа на клиента и ги чакал да
слязат долу, веднъж не си носел ПОС-терминала. „Спиди“ изпращали е-mail до „Жоро 401“
ЕООД за наложените санкции, които съобщения виждал свидетеля. Свидетелят познава А.,
но не му знае фамилията. „Той също е шофьор куриер“. Нищо не му говори името П. Г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Първият иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ. Твърдението на ищеца, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от
работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право - работодателят трябва
да докаже, че законосъобразно го е упражнил. В конкретния случай, уволнението е оспорено
от формална страна, доколкото не е ясно на кое от двете посочени в разпоредбата на чл. 328,
ал. 1, т. 2 от КТ основания е прекратено трудовото правоотношение. Уволнението е
оспорено и по същество, доколкото И. твърди, че към момента на връчавен на
предизвнестието не е имало закриване на част от предприятието или съкращаване на щата,
не е извършван и подбор.
4
Първото наведено оплакване е, че правото на иск е погасено по давност, поради
неспазване на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно от КТ.
Настоящият състав приема, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1 ,т. 2 от КТ с изтичане на срока, даден с връченото на И. предизвестие. Съгласно
нормата на чл. 326, ал. 2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен
трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са договорили по-дълъг срок, но не повече
от 3 месеца. С връченото на 29.01.2021г. предизвестие работникът е предизвестен, че след
изтичане на уговорения /или законния/ срок от 30 дни ще бъде прекратено трудовото
правоотношение на посоченото основание, считано от 01.03.2021г. видно от представения
по първоинпстанционното дело трудов договор № 1/31.08.2017г., страните са уговорили, че
срокът на предизвестието при прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете страни и
е в размер на 30 дни. И според уговореното и според закона срокът е 30 дневен. Според
правилата за броене на срокове, 30-дневният срок изтича на 28.02.2021г. Само че,
предизвестието сочи на прекратяване на праовоотношението, считано от 01.03.2021г.
Доколкото е уговорено, че срокът на предизвестие е еднакъв за двете страни, щом
работодателят е посочил като датата на прекратяване 01.03.2021г. и не следва да бъде
ценено това обстоятелство в ущърб на работника, а и той не възразява, следва да бъде
прието, че прекратяването е уговорено между страните и е настъпило на 01.03.2021г. Срокът
на предизвестието ако и да надвишава 30-те дни с един ден, но е не по-дълъг от 3 месеца.
Срокът не противоречи на закона. Подадената на 29.04.2021г. искова молба се явява такава,
подадена в срок. Оплакването за това е неоснователно.
Видно, като основание във връченото на 29.01.2021г. предизвестие, срокът по което е
изтекъл на 01.03.2021г. е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Действително
разпоредбата предвижда две хипотези и не е ясно на коя от двете се позовава работодателя
при извършеното от него уволнение. Цитираната от въззивника съдебна практика, визирайки
решение № 326/20.07.2011г. по гр.д. № 630/2011г. на ВКС, а и в Решение № 145/18.02.2010
г. по гр. д. № 565/2009 г., на ВКС не касае идентичен с настоящия казус, доколокото и в
двете решения е прието, че в установената практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2
ГПК е прието, че когато уволненият работник е узнал правното основание за уволнение,
извършено при условията на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, независимо, че работодателят не го е
посочил в заповедта за уволнение, правото на защита на уволнения не е нарушено, тъй като
предметът на спора е определен. В настоящият казус нито се твърди, нито се установява, че
И. е узнал основаянието към момента на уволнението-01.03.2021г. Вярно, че на 28.02.2021г.,
в сила от 01.03.2021г. е била връчена на И. заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 12/28.02.2021г. В нея отново не е посочено еднозначно основанието за
прекратяването. Без внасяне на ясното, страната не би била в състояние да защити правата
си в случай на незаконосъобразно уволнение или би бил поне затруднен, като принуден да
се брани срещу основания, които не са въведни от работодателя. Заповедта е
незаконосъобразна.
Дори и да се приеме, че с връчената на 28.02.2021г. заповед № 12/28.02.2021г. И. е
узнал основанието за уволнението си, с уговорката, че не е посочено еднозначно в
заповедта, а буквално фигурира текста на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като са записани и двете
възможни хипотези-прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие при
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, но може да бъде извлечено,
като се вземе предвид, че е заповядано да му се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 1 при
съкращаване в щата, то следва да бъде взето предвид, че работникът е възразил за това, че не
е уведомен за извършен подбор по реда на чл. 329, ал. 1 от КТ от работодателя и то между
работниците, заемащи еднакви или сходни длъжности. Оспорил е, че в дружеството е
имало длъжност „шофьор куриер“ и „куриер служба/офис“, а и да е имало, изпълняваните
трудови функции са идентични или сходни.
Действително работодателят не е бил длъжен да уведомяма работника, че ще прави
подбор и е представил писмени доказателства за извършен такъв, като са оценени 7 души,
5
заемащи длъжността „шофьор куриер“. И. има най-лош резултат по извършеното оценяване
по критериите, зададени от работодателя, сред оценяваните. Ищецът е твърдял, че лицата,
заемащи длъжността „куриер служба/офис“ изпълняват същата или сходна работа с
„шофьор куриер“. Доказателства за това, че лицата, заемащи тези две длъжности имат
различна трудова функция, поради което не е следвало да участват в подбора и тези 10 лица,
заемащи длъжността „куриер служба/офис“, според справката от ТД на НАП, не са
ангажирани от работодателят, а тежестта на доказване е била негова, за да установи
законосъобразността на извършения подбор. Негова е била доказателстваната тежест и с
оглед опровергаването на съдържанието на официалния свидетелстващ документ, какъвто
характер има тази справка.
Дори и да се приеме, че не е следвало да участват в подбора други лица, то на
01.03.2021г. е утвърдена нова щатна таблица, според която от 7бр. души заемащи
длъжността „шофьор куриер“ до тогава, остават на работа 6 лица, а от 5бр. лица заемащи
длъжността „куриер служба/офис“ са станали 9бр. Според представената справка, изд. от ТД
на НАП до 01.03.2021г. са работили 9 лица на последната длъжност, три от тях наети след
10.01.2021г., а след 01.03.2021г.-10бр. за разлика от утвърденото ново щатно разписание.
Предмет на изследване все пак са лицата, заемащи длъжността „шофьор куриер“.
Както беше посочено, от 1.03.2021г. щатът е свит от 7 на 6 лица, като е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца ИВ. Р. ИВ.. На 07.04.2021г. обаче, без данни за промяна
на щата е назначен на работа П. Т. Г., видно от справката на НАП, а по думите на свидетеля
Стойчо Дочев бил на обучение при тях и работил два дни. Длъжността която е заемал е
посочена в справнката на НАП с код по НКПД 83222002, съответстваща на „шофьор лек
автомобил до 9 места“. Трудовото му правоотношение е прекратено на 21.04.2021г. При
същата длъжност, на негово място явно е назначен А. Н. Т., започнал работа на 29.04.2021г.
За това лице и двамата водени от самия работодател свидетели сочат, че е работил като
„шофьор куриер“, като тях, доставял пратки и приемал пратки от клиенти. Следователно
дори и да е бил назначен на длъжност, различна от „шофьор куриер“, той е изпълнявал
същата трудова функция. След като щатът е бил намален, като е уволнен ищеца И., а
същевременно без данни за промяна в щата е назначен при същата трудова функция друг
работник, то следва да бъде пнрието, че съкращаването на щата е фиктивно и стремежът на
работодателя е бил да уволни точно определено лице. Това е в противоречие с
добросъвестното упражняване на правото на уволнение от работодателя, залегнало в чл. 8 от
КТ. Неоснователно в тази връзка е позоваването на въззивното дружество на приетото с
решение № 326/20.07.2011г. по гр.д. № 630/2011г. на ВКС, т.к. е разгледан и касацинният
съд се е произнесъл по друг казус в производството по чл. 303 от ГПК. Освен това
работодателят нито е посочил, нито е доказал нововъзникнали някакви нужди за
работодателя, които е следвало да бъдат задоволени след извършване на уволнението, чрез
разкриване на нова щатна бройка.
Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, на осн. чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Щом е основателна исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, то основателна е
и тази, с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ. ИВ. Р. ИВ. следва да бъде възстановен на
заеманата до уволнението длъжност „шофьор куриер“.
Основателна се явява и исковата претенция с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 , вр. Чл.
255, ал. 1 от КТ, щом работникът е останал без работа, в следствие на незаконното
уволнение в исковия период-от 01.03.2021г. до 01.09.2021г. Това е видно от представената в
оригинал трудова книжка на ИВ. Р. ИВ. в последното о.с.з. на 22.10.2021г. и направената от
съда констатация за това. Дължи се обезщетение.
От заключението по допуснатата ат първоинстанционния съд ССчЕ се установява ,че
дължимото на осн. чл. 255, ал. 1 от КТ се равнява на сумата от 4040.00лв. В този размер
претенцията е основателна. Дължи се ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда-29.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
6
Решението на ВРС следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за
разноските.
Двете страни са поискали присъждане на разноски. Предвид изхода на спора, не се
следват такива на въззивното дружество. То следва да бъде осъдено да заплати на адв. В.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1222.80лв., от която 710.00лв. по исковете
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и 512.80лв. по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, т.к. предоставя блезплатна правна помощ, съгласно договор за правна
помощ на л. 37 по делото на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1520/01.11.2021г. по гр.д. № 6418/2021г. на
ВСР с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на ИВ. Р. ИВ., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Варна, ************* на
длъжността „шофьор куриер“, извършено със Заповед № 12/28.02.2021 г. на управителя на
„Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********; възстановен е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ ИВ.
Р. ИВ., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Варна, .........., чрез адв. В.Д., на заеманата до
уволнението длъжноста „шофьор куриер“; „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен
адрес: гр.Варна ул. „Драгоман“ №43, ет. 1, чрез адв. Кр.М. е осъдено да заплати на ИВ. Р.
ИВ., ЕГН: **********, съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 61, офис №3 5
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 4040,40 лв.,
представляваща обезщетение за времето от 01.03.2021 г.-01.09.2021 г., през което е останал
без работа поради незаконно уволнение със заповед №12/28.02.2021 г. на управителя на
„Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението; „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр.Варна ул. „Драгоман“ №43, ет. 1, чрез адв. Кр.М. е осъдено
на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв. В.Д. , вписана в Адвокатска колегия Варна,
личен номер на адвокат **********, адрес: гр. Варна, ************* сумата от 1162,83 лв.
– адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в
настоящото производство и „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.Варна
ул. „Драгоман“ №43, ет. 1, чрез адв. Кр.М. е осъдено да заплати по сметка на Районен съд -
Варна на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 391,62 лв.– разноски по делото.
ОСЪЖДА „Жоро 401“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.Варна ул.
„Драгоман“ №43, ет. 1, чрез адв. Кр.М. да заплати на адв. В.Д., вписана в Адвокатска
колегия Варна, личен номер на адвокат **********, адрес: гр. Варна, ************* за
въззивната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1222.80лв,
определен от съда по реда на на осн. чл. 38, ал. 1 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 08.02.2022г.,
при условията на чл. 280 от ГПК, предвид разпоредбата на чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7