№ 212
гр. Шумен , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500240 по описа за 2021 година
Производство е образувано по частна жалба с вх. № 265498/17.05.2021г. депозирана
от С. Н. Г. с ЕГН ********** и Д. П. Н. с ЕГН **********, и двамата чрез адв. Н.И. Т. от
АК – Шумен против определение № 261103 от 13.05.2021г., постановено по гр. д. №
335/2021 г. по описа на РС - Шумен, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на иска.
Жалбоподателите излагат, че за да прекрати производството по делото, съдът е
приел, че за ищците липсва правен интерес и, че не са посочили правопораждащите факти
на вземането, предмет на предявения отрицателен установителен иск. Сочат, че съдът не
може да прекрати делото поради отсъствие на правен интерес у ищеца, тъй като с
извънсъдебното си поведение ответника е дал повод за завеждането му, видно от
представеното платежно нареждане от 06.07.2020г., с което му е платена сумата в размер на
5997 лева. Също така, твърдят, че при отрицателния установителен иск, за разлика от всички
други, основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК) не е негов индивидуализиращ белег,
поради което молят съда да отмени атакуваното определение и да върне делото за
продължаване на производството.
Ответника по жалбата „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрисконсулт Й.К., е подал
писмен отговор, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли
съда да потвърди обжалваното определение. Сочи, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД, не е титуляр
на процесното вземане , за което ищците твърдят в исковата молба и въпреки дадената от
съда допълнителна възможност, същите не са представили доказателства, че именно
дружеството е носител на спорното право, нито са уточнили на какво основание, от коя дата
и между кои страни е възникнало спорното облигационно отношение.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, от
1
надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на
жалбоподателите С. Н. Г. и Д. П. Н. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********, с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат
на ответника сумата от 1250 лева, представляваща частична сума от общо 7000лева, която
сума ответника, чрез телефонни разговори с негови служители, за период от около една
година, изисква от тях за заплащане. Изложи ли са, че никога не са имали задължения към
ответника и не му дължат никакви суми, като са направили и възражение за изтекла
погасителна давност.
С определение № 26046 от 11.02.2021г. съдията - докладчик е оставил исковата
молбата без движение, с указания за посочване на обстоятелствата на които се основава така
предявения иск, като конкретно се посочат фактите и обстоятелствата, относно исковата
претенция, както и дали е налице солидарност между тях.
В изпълнение на указанията на съда, ищците са депозирали молба, в която са
посочили, че не могат да конкретизират нито между кои страни има възникнали
облигационни правоотношения, нито на какво основание и на коя дата, нито дали е налице
солидарност между тях. Възраженията за изтекла погасителна давност са предявили
евентуално, в случай, че ответника продължи да твърди и съдебно, не само извънсъдебно, че
му дължат суми.
С депозираният отговор на исковата молба, ответника е направил възражение за
недопустимост на така предявеният иск, тъй като в исковата молба не бил
индивидуализиран спорния предмет, а само твърдението, че служители на дружеството са
осъществявали телефонни обаждания с цел изплащане на задължение в общ размер на 7000
лева и, че вземането е погасено по давност. Също така иска не бил и предявен срещу
надлежна страна, тъй като в базата данни на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* не
фигурирали данни за ищците.
С оглед направените възражения на ответника, с нова молба ищците са
конкретизирали, че именно извънсъдебното поведение на ответника е причина за
предявяване на иска, тъй като неговите служители постоянно ги притеснявали и
заплашвали, с искане да му заплатят незабавно процесната сума. В резултат на постоянните
заплахи на 06.07.2020г. ищецът Д. П. Н. е изплатил на ответника, част от претенцията в
размер на 5997 лева, тъй като изпаднал в депресия от постоянния тормоз на ответника, за
което са представили като доказателства, разпечатка от получени от ответника съобщения
на мобилен телефон и платежно нареждане за преведена в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
сума в размер на 5997лева.
С определение № 261046 от 28.04.2021г. първоинстанционният съд, отново е оставил
2
исковата молба без движение, предвид представените доказателства за заплащане на сумата
в размер на 5997лева, в полза на ответника, като е указал на ищците да посочат въз основа
на какви облигационни отношения са я заплатили и дали исковата претенция от 1250 лева е
част от изплатената сума. Също така, да посочат в условията на солидарност ли се
претендира иска и да изяснят връзката си между соченото от тях основание за плащане
-„Вноски по закупен дълг зад лице З.А.П.“ и претенцията по делото, както и да
конкретизират и твърденията си за изтекла погасителна давност, по отношение на кое
вземане, в какъв период на течение на давността – начален и краен момент, независимо, че
искането е предявено в условията на евентуалност. Ищците са предупредени, че при
неизпълнение на указанията на съда, в посочения едноседмичен срок, на основание чл.129,
ал.3 вр. ал.2 ГПК производството ще бъде прекратено, а исковата молба върната.
С нова уточняваща молба, ищците са посочили, че не знаят какви са им конкретните
облигационни отношения с ответника, тъй като единствената информация с която
разполагали е от служителите на ответника, които им заявили в телефонен разговор, че
дължат сумите в полза на ответника, като наследници на починалите си родители, поради
което и според техните указания във вносната бележка са вписали имената на починалата си
майка З.А.П.. Очаквали са с отговора на исковата молба, ответника да конкретизира цялата
си претенция към тях по основание и размер, но вместо това в отговора ответника е заявил,
че няма никакви претенции към ищците за заплащане на суми, но вносната бележка за
преведени суми в полза на ответника, сама по себе си доказвала, че ответника има или поне
е имал извънсъдебни претенции към тях.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството
по делото, поради недопустимост на иска и е осъдил ищците да заплатят на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В мотивите си е приел,
на от една страна, че липсва яснота относно обема на търсената от съда защита въз основа на
изложените в исковата молба и уточняващите такива твърдения. От друга страна е посочил
и, че ищците нямат правен интерес от водене на иска срещу ответното дружество, тъй като
същото отрича да е титуляр на вземане срещу ищците и не е бил техен кредитор към датата
на завеждане на иска. Посочил е, че правният интерес е положителна процесуална
предпоставка, от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно.
На първо место е необходимо да се отбележи, че действително наличието на правния
интерес за предявяване на иска не би могло да се отрече при извънсъдебно оспорване на
сочено задължение, но пълната неяснота на заявената отрицателна установителна претенция
води до невъзможност за постановяване на допустим съдебен акт. Ищците са имали
възможност, да проучат какви са били задълженията на наследодателите им /да поискат
справка дали имат някаква кредитна задлъжнялост/ и след установяване на евентуално
конкретно задължение да изложат обстоятелства и петитум /който неминуемо следва да
съдържа и материално правното основание, въз основа на което е бил задължен длъжника/ в
съответствие с констатираното. За неправомерни телефонни обаждания, ищцовата страна е
3
следвало да сигнализира органите на МВР и прокуратурата, и вместо да плаща задължение,
за което дори не е ясно дали съществува, е следвало да изиска запознаване с евентуалното
кредитно досие на наследодателя, за да прецени дължимостта на вземането, а ако такова и се
откаже, или да отправи нотариална покана до ответника с подобно искане, или да очаква
предявяването на претенциите от кредитора по съдебен ред, където може, също да защити
надлежно правата си. В конкретния случай съдът е указал на ищците да отстранят
нередовностите на исковата си молба, което те не са сторили в законния срок, поради което
и законосъобразно е прекратил производството.
На основание чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл.37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в действащата редакция, са дължими разноски от 50 до
120 лева, поради което на въззиваемата страна, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261103 от 03.05.2021г., постановено по гр. д. №
335/2021 г. по описа на РС - Шумен.
ОСЪЖДА С. Н. Г. с ЕГН ********** и Д.П.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на "ЕОС Матрикс" ЕООД, с ЕИК ********** деловодни разноски за настоящата инстанция
в размер на 50 лева.
На основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК определението е
окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4