№ 1274
гр. Плевен, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20254430100556 по описа за 2025 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД
с цена на иска 9000 лв. и чл.49 ЗЗД с цена на иска 1587 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б. Е.
З., ЕГН***, гр.*** против Община-Плевен, БУЛСТАТ ***, гр.Плевен,
пл.Възраждане № 2, в която твърди, че ищецът живее в централната част на
гр,Плевен на ул.Константин Величков и поради интензивния трафик от МПС в
тази част на града в последните години се придвижва с притежаваната от мен
електрическа тротинетка марка "Зиро 9". Твърди, че на 17.06.24 год. около 17
часа, когато се прибирал вкъщи по ул."Константин Величков", в момент, в
който заобикалял поредица от паркирали леки коли в лентата на движение,
внезапно попаднал в дупка на асфалта, която била почти към средата на
улицата, в неговото платно. Твърди, че вследствие пропадането на
тротинетката, той излетял напред в посока на движението и паднал върху
пътната настилка вследствие, на което контузил левия си горен крайник в
областта на раменната става, като изпитал силна болка и почти изпаднал в
безсъзнание. Твърди, че първоначално постъпил в Центъра за бърза
медицинска помощ гр.Плевен, където бил откаран от негов съсед, от където
бил насочен за прием в ортопедично отделение. Твърди, че на другия ден
18.06.24 год. в МБАЛ "Сърце и мозък", му била поставена и окончателната
диагнозата: 54343.1 Луксацио акромиоклавикуларис синистра. Твърди, че на
19.06.24 г. бил опериран под пълна упойка, като му поставили метален
имплант - плака, винтове и анкер в лявата клавикула по повод луксацията.
Твърди, че от болницата бил изписан на 21.06.24 год. Твърди, че близо месец
бил принуден да носи лонгета, което практически го ограничавало в
1
ежедневното му обслужване и задължително трябвало край него да има
придружител. Твърди, че на 24.10.24 год. постъпил отново в МБАЛ "Мозък и
сърце" с цел - екстрация на ОМ, като диагнозата му била: ***. Операцията
била извършена на 25.10.24 год. отново при пълна упойка и бил изписан на
26.10.24 год. Твърди, че през време, от момента на увреждането, както и към
настоящия момент, ползва отпуск за временна неработоспособност и реално е
ограничен във възможността да упражнява нормална трудова дейност. Твърди,
че освен силните болки при първоначалното увреждане, дори и днес
продължава да изпитва болки при движението си с лявата ръка, чиито обем на
движение е ограничен и вероятно няма да бъде възстановен напълно. Твърди,
че поради това, че не може пълноценно да си служи с тази ръка, неговите
близки са принудени да му отделят допълнителни грижи, което води и до
допълнителен дискомфорт за самия него. Твърди, че след първоначалното му
изписване от болницата на 25.06.24 год. подал жалба до Кмета на Община
Плевен, в която най-общо описал случилото се с него и заявил, че в бъдеще ще
търси правата си по съдебен ред. Твърди, че в отговор на тази жалба след
близо месец получил Писмо изх. №ЖС-94Б-78- 1/17.07.24 год., с което бил
информиран какви мерки са взети от страна на Община Плевен във връзка с
постъпил сигнал за пътна неравност - пропаднала асфалтова настилка на
ул."Константин Величков" №13, както и че на 27.06.24 год. настилката е била
възстановена. Доколкото в същото писмо се твърди, че в жалбата “не е
посочено дали в резултат на инцидента са настъпили вреди за Вас или Вашето
имущество", се наложило да формулира изрично такова искане за сумата от
3820.45 лв., които представляват преките имуществени разходи във връзка с
двете операции и за закупените лекарства. Твърди, че с писмо изх. №ЖС- 95Б-
78-1/18.12.24 год. му било отговорено, че “от представените писмени
документи не се установява по несъмнен начин виновно поведение на Кмета
на Община Плевен, от което да са произтекли претендираните вреди"
Моли ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 3820.45 лв.
на основание чл.50 вр.чл.51 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 изр.1 във вр. с чл.84 ал.III
от ЗЗД, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди
ведно със законната лихва считано от 17.06.24 год.; Сумата от 16 000 лв. на
основание чл.50 вр.чл.51 ал.1 вр, чл.52 от ЗЗД и чл.86 ал.1 изр.1 във вр. с чл.84
ал.III от ЗЗД представляващи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди ведно със законната лихва считано от 17.06.24 год. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който взема становище, че предявената искова претенция е
неоснователна, недоказана и необоснована, както по основание, така и по
размер. Развива съображения, че съгласно чл. 50 ЗЗД, Община Плевен може да
носи отговорност за вреди, причинени от вещи, които тя държи и използва, но
само ако бъде доказано, че именно състоянието на инфраструктурата е
пряката и единствена причина за инцидента. В случая такава причинно-
следствена връзка не е установена. Счита, че от доказателствата по делото се
2
установява единствено наличието на претърпяно от ищеца травматично
увреждане на здравето, което като резултат, видно от представените
медицински документи, не оспорва. За да с налице обаче отговорността по чл.
50 от ЗЗД, освен наличието на вреди да бъде установена и причинно-
следствена връзка между противоправно действие, респективно бездействие
на лицето, на което е възложена работа и установените вреди. В този смисъл,
възразява за наличието на доказана връзка между получената от ищеца
телесна повреда и бездействието на Община Плевен, ла поддържа в изправно
състояние пътната настилка. Счита, че не се установява наличието на
обективни данни - преки и косвени доказателства, които обосновано да
навеждат на съждение, че ищецът действително е претърпял травматичното
увреждане в описаната в исковата молба дупка. На следващо място твърди, че
от исковата молба не става ясно дали дупката е била с такива размери и
дълбочина, че е била неизбежна за заобикаляне при съобразена скорост. Ако
ищецът е управлявал тротинетката с несъобразена скорост или не е реагирал
адекватно на пътната обстановка, това би могло да доведе до инцидента
независимо от състоянието па пътя. Не е извършен оглед на мястото на
инцидента, който да докаже състоянието на пътната настилка към момента на
произшествието. Счита, че фактът, че впоследствие е извършен ремонт, не
означава автоматично, че преди това дупката е представлявала обективна
опасност за движението. Твърди, че в исковата молба не се посочва
доказателство, че Община Плевен е знаела или е била уведомена за наличието
на опасната дупка преди инцидента. Твърди, че съгласно трайната съдебна
практика, общината не носи отговорност за всяка неравност на пътя, а само
ако не е изпълнила своите задължения за поддържане на инфраструктурата
при установено знание за проблема и неизпълнение на разумни мерки за
отстраняването й. Твърди, че поддържането на пътната инфраструктура е
сложен процес, включващ регулярни проверки и ремонти. Твърди, че
общината предприема действия за отстраняване на нередности, но това не
означава, че за всяка неравност или дупка автоматично носи отговорност за
настъпили инциденти. Твърди, че в исковата молба липсват данни относно
техническите характеристики и състоянието на управляваната от ищеца
електрическа тротинетка. Не е ясно дали тя е била изправна, регистрирана
съгласно законовите изисквания и допустима за движение по пътното платно.
Излага аргументи, че съгласно Закона за движение по пътищата,
електрическите тротинетки трябва да отговарят на определени изисквания,
включително: Максимална конструктивна скорост до 25 км/ч; Задължително
оборудване със светлоотразители и звуков сигнал: устройство за излъчване на
бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване
на червена светлина отзад. Липсата на информация относно скоростта,
изправността и техническите параметри на тротинетката, счита, че поставя
под съмнение дали инцидентът не е настъпил в резултат на неправилна
експлоатация или неспазване на правилата за движение. Счита, че се поражда
въпросът, дали не е ли била налице възможност за избягване на препятствието
3
при липса на неблагоприятни метеорологични условия. Твърди, че от
изложените факти е видно, че инцидентът е настъпил в ясен и слънчев ден, без
дъжд, мъгла или други неблагоприятни атмосферни условия, които биха могли
да ограничат видимостта или сцеплението па пътя. Твърди, че ищецът не е
представил доказателства, че: Дупката е била неизбежна и не е можела да
бъде заобиколена. Видимостта не е била ограничена и е позволявала
адекватна реакции. Ако ищецът е управлявал тротинетката със съобразена
скорост и с повишено внимание, каквото се изисква при движение в градска
среда, е напълно възможно ди е имал възможност да избегне падането. Счита
за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице. Не се установява безспорно дали ищецът не е допринесъл
за настъпването на инцидента и последиците от него, което изключва или поне
ограничава евентуалната отговорност на Община Плевен. Съгласно чл. 5S, ал.
2 от ЗЗД. когато увреденото лице също е допринесло за настъпването на
вредите, размерът на обезщетението се намалява съобразно степента на
неговата вина. Твърди, че в случая не е доказано, че ищецът е карал със
съобразена скорост и е бил внимателен спрямо пътната обстановка. Твърди, че
не е извършена проверка за алкохол или други упойващи вещества, което
счита, че е от съществено значение за установяване на неговата адекватност
при управление на превозното средство; Не е представено доказателство, че
тротинетката е била в изправно състояние и е била годна за движение по пътя.
Предвид изложеното, дори съдът да прецени, че съществува някаква
отговорност на общината, счита, че тя следва да бъде значително намалена
поради съпричиняване от страна на ищеца. Счита че е прекомерна
претенцията за неимуществени вреди. В исковата молба не съдържа конкретни
доказателства за степента и интензитета на болките и страданията, които са
основен фактор при определянето на обезщетението. Твърди, че
претендиралата сума от 16 000 лв. е необоснована и несъразмерна спрямо
обичайните размери на обезщетения в аналогични случаи в съдебната
практика. Размерът на обезщетението следва да бъде определен на база
конкретно доказани болки, страдания и психически дискомфорт, които
ищецът е претърпял, а не въз основа на произволно посочена сума. Твърди, че
в исковата молба не са представени доказателства, които да установяват
степента и интензитета на болките и страданията, които ищецът твърди, че е
претърпял; Продължителността на възстановяването и дали то е довело до
трайни затруднения в ежедневието му; дали са настъпили усложнения
вследствие на нараняването или то е било успешно лекувано в рамките на
нормален възстановителен период. С оглед на гореизложеното счита
предявения иск за неоснователен и недоказан, а исканото обезщетение за
неимуществени вреди прекомерно. Счита, че липсата на доказателства
относно механизма на инцидента, състоянието на тротинетката и поведението
на ищеца не позволяват ла се ангажира отговорността на Община Плевен.
Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
4
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От Епикризи от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ Сърце
и мозък гр. Плевен от 21.06.2024г. и от 26.10.2024г. е установено, че Б. З. е
постъпил в клиниката на 18.06.2024 и изписан на 21.06.2024г., когато е
претърпял операция по открито наместване на дислокация на рамо. След това
е хоспитализиран на 24.10.2024г. и изписан на 26.10.2024г., през който престой
е претърпял операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди
хумерус. И двете операции са извършени под обща анестезия.
Установява се от медицински протокол на ЛКК и болнични листове /л.13-
21 и 59 от делото/, че Б. З. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за времето от 18.06.2024г. до 12.02.2025г.
От фактури и касови бележки /л.22-25 от делото/ е видно, че Б. З. е
заплатил за болнично и извънболнично лечение, свързано с лечение на
травмата на горен крайник в общ размер от 3820,45 лева.
Установява се Писмо от 17.07.2024г. на Община -Плевен, че са извършени
проверки от отдел Обществен ред и сигурност и отдел Техническа
инфраструктура при Община -Плевен, от които е установено, че на
24.06.2024г. за пътната неравност е постъпил сигнал за пропаднала асфалтова
настилка на описания от З. участък от общинския път. Същия ден е извършен
оглед от служители на Община-Плевен и е съставено възлагателно писмо до
фирма-изпълнител за извършване на текущ ремонт. На 27.06.2024г.
настилката е била възстановена.
Съдът възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза,
като обективно, безпристрастно, обосновано и компетентно. От него се
установява, че на ищеца е причинено изкълчване-луксация в областта на
лявата раменна става, с прекъсване на връзката между външния край на
лявата ключица и израстък на лявата лопатка, към лявата раменна става. По
спешност е извършено оперативно лечение – кръвно наместване и метално
свързване, което метално свързване/импланти/ през м.10.2024г. са оперативно
извадени. Описаните увреждания са травматични и отговарят, могат да се
получат по време и начин, както се съобщава- тежко падане върху лявата
раменна става. Няма други странични травматични увреждания. Към момента
на прегледа на 15.07.2025г. оздравителният процес не е завършен- все още има
5
ограничения в движенията в областта на раменната става, т.е. раздвижването
до максимална степен още не е завършен и няма категорични данни, че ще
има пълно възстановяване. Приложените документи за направени разноски са
във връзка с лечението и стойността на импланта. След инцидента и по време
на лечението оперативно и физиотерапевтично пострадалият е търпял и търпи
болки и сега по време на натоварване с оглед раздвижване.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. В. В. и Е. Й. З., въпреки,
че последния е заинтересован от изхода на делото като баща на ищеца.
Показанията им са преки, логични, непротиворечиви, еднопосочни,
неоспорени и съответни на всички останали, събрани по делото доказателства.
От тях се установява, че на през 2024г. на ул.Константин Величков пред номр
5 в гр.Плевен ищецът Б. е паднал докато е управлявал електрическа
тротинетка, поради попадането в неравност на пътя- пропаднал асфалт. От
падането си ударил ръката. Било му се извадило лявото рамо. Почти бил
припаднал от болка. Св.В. му помогнал и се обадил за линейка, но за по-бързо
го откарал в бърза помощ със своя автомобил. Направили му операция.
Сложили му импланти. Бил повече от половин година в болнични. Споделял,
че не може да спи от болка. После претърпял операция за премахване на
имплантите. Все още, обаче не се чувства напълно добре, боли го. Наложило
се баща му да му помага след травмата, тъй като той не можел сам да го
прави. Транспортирал го до болници за физиотерапия. Сега е вече по-добре,
но все още има болки.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
По искът с правно основание чл.49 ЗЗД с цена на иска 1499,99 лева:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание
чл. 49 ЗЗД. /Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е
основателна претенция за присъждане на обезщетение на основание чл. 49
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се
подведат под хипотезата на гражданския деликт-противоправно поведение на
лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е
настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на
отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването
6
на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване./ Определение № 1442
от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние,
вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането
на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при
и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така
изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това
доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия
състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на
ищеца
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпяла неимуществени
вреди от виновното бездействие на Община-Плевен да поддържа в
изправност общинските пътища и тротоарите.
Не се спори между страните, и се признава от ответника в Писмо от
17.07.2024г. на Община -Плевен, че мястото на настъпване на падането
ул.Константин Величков в гр.Плевен е общински път.
Поддържането на общинските пътища е вменено задължение на
общината (чл. 31 от ЗП), като нейно право е да реши дали да осъществява тази
поддръжка чрез свои служители или други наети лица. Поддръжката на
тротоарните пространства, като част от общинската улична инфраструктура,
включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние, с оглед
обичайното им предназначение. Това означава, че същите следва да бъдат с
положена равна настилка, която създава обективна възможност на
пешеходците да се придвижват без риск от препъване в неравности или
пропадане в дупки. Лицата, които стопанисват пътищата са длъжни да ги
поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация, и да
организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване (чл. 3, ал. 1 ЗДвП). Законът определя и изискуемия резултат –
осигуряване на необходимите условия за безопасно, сигурно, удобно
придвижване през цялата година. Затова, каквато и организация да създава
общината като собственик на пътя и лице, на което законът е възложил
неговото поддържане, ако не е постигнат този резултат е налице бездействие,
7
което е противоправно и при настъпване на вреди тя носи отговорност.
По делото бе установено, че общината не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност процесния тротоар. Признава се от
ответната община, че на посоченото място е имало неравност, която е
установена от служителите на общината, възложена е поправка, която е
извършена на 27.06.2024г. Настъпилите вреди в резултат на бездействието й
да отстрани неравността на пътя към датата на падането 17.06.2024г.,
ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД за причинените при процесния
инцидент вреди на ищцата.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищецът е пострадал от
бездействието на служители на Община Плевен, на които е възложено да
стопанисват и поддържат общинските тротоари в състояние, годно за
ползване. В резултат на инцидента са причинени имуществени и
неимуществени вреди. Налице е и причинно – следствена връзка между
събитието и претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен
и доказан за претърпените имуществени вреди във връзка с лечението на
ищеца, за които от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установи, че са във връзка с претърпяната травма, поради което искът за
претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен в предявения си размер от 3820,45 лева.
По отношение на размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го
определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е
абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни
обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено и т.н./Постановление№4/23.12.1968г.
на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в
конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са
причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на
ищеца/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни
преживявания у пострадалата, съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 12000.00лв. В
8
останалата му част до пълния предявен размер от 16000.00лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Този размер би възмездил по
справедливост пострадалият за понесените болки, страдания, преживян стрес
и уплаха. Основният възстановителен период е продължил почти 8 месеца,
съобразявайки периода на временна нетрудоспособност. Ищецът е претърпял
две операции под обща анестезия, а и досега не е настъпило възстановяване в
пълен обем на движението на ръката в рамото. И понастоящем изпитва болка
при опит за движение в по-голям обем. Липсва яснота на този етап, дали ще
настъпи пълно възстановяване, но видно от показанията на свидетелите,
ищецът вече се чувства по-добре. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата
за забава от деня на непозволеното увреждане- 17.06.2024г.
Съдът не възприема възражението на ответника за съпричиняване, тъй
като такова не се установява от събраните по делото доказателства. Отделно
от това следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика -решения на
ВКС (пр. решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г.; решение № 206
от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. №
1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г., Решение №
169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2010 г. и др.), при преценката за
съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди, следва да се отчита
не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди. По делото не бяха установени такива
действия или бездействия от страна на ищеца, нито са изложени конкретни
твърдения за нарушения, а само са изложени общи такива.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 3107,20 лв. /от общо 3892,81 / за ДТ, адвокатско
9
възнаграждение и депозит за ВЛ .
На основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на
претенцията в размер на 100,00 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД Община-Плевен, БУЛСТАТ ***,
гр.Плевен, пл.Възраждане № 2, да заплати на Б. Е. З., ЕГН***, гр.*** сумата
от 12000.00лв./ дванадесет хиляди лева/, в едно с лихвата за забава върху
сумата от 17.06.2024г. до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от падане
причинено от неравност на ул. Константин Величков №5 в гр.Плевен на
17.06.2024г., а за разликата до пълния предявен размер от 16000,00 лв.
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД Община-Плевен, БУЛСТАТ ***,
гр.Плевен, пл.Възраждане № 2, да заплати на Б. Е. З., ЕГН***, гр.*** сумата
от 3820.45лв./ три хиляди осемстотин и двадесет 0,45 лева/, в едно с лихвата
за забава върху сумата от 17.06.2024г. до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от
падане причинено от неравност на ул. Константин Величков №5 в гр.Плевен
на 17.06.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Община-Плевен, БУЛСТАТ
***, гр.Плевен, пл.Възраждане № 2, да заплати на Б. Е. З., ЕГН***, гр.***
сумата от 3107,20 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. Е. З., ЕГН***, гр.*** да
плати на Община-Плевен, БУЛСТАТ ***, гр.Плевен, пл.Възраждане № 2
сумата от 100,00 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10
11