№ 1540
гр. Варна, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110106421 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от СТ. Н. СТ., ЕГН
**********, действащ чрез адв. Ц.Б., срещу Г. д.„П.б. и з. на н.“ - М., с която са предявени
първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
1 308.71 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 201.34 часа за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., получен
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата от
268.25 лева, представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата върху всяко
неизплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.04.2018 г. до 26.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че в периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът е
полагал труд като младши инспектор в Р. с. на „П. б. и з. на н. - В., която е структурно
подчинена на Г. д. „П. б. и з. на н.“ в М., като е бил със статут на държавен служител с
основано месечно възнаграждение в размер от 1 126.00 лева. В процесния период ищецът е
работел на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, като е положил
общо 1408 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 1609.34
часа. Твърди, че преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
201.34 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника,
чийто размер възлиза на сумата от 1308.71 лева. Аргументира дължимостта на
претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба, регламентираната в
ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде
преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца
претендираната сума като допълнително възнаграждение за положения извънреден труд,
ведно с мораторната лихва.
1
По същество моли за уважаване на предявените искове.
Претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в процесния период
ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Релевира
възражение за погасяване с тригодишна давност на предявените вземания, поради
предявяването им на 29.04.2021 г. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са
неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР
и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание за
преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от
1.143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов
период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен
труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта
/между 22.00 ч. и 6.00 ч./ на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева, респективно 1.00 лева на час след
м.02.2020 г. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно
отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено,
съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. В
случай че се приеме за основателен предявеният иск, оспорва направените в исковата молба
изчисления на положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват
на представените доказателства. Оспорва претенцията за лихви като аксесорна и настоява за
недължимост на главното вземане.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез юрк. С. П.
поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Предявените искове намират правното си основание в нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. За да бъдат уважени същите следва да бъде установено по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника-
работодател, а именно учреденото служебно правоотношение между ищеца и ответника;
полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри;
изискуемостта на вземанията и изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищеца да
докаже изплащането на претендираните вземания или наличието на правопогасяващи тези
задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора на исковата молба.
2
Между страните не се спори, че в периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът е
полагал труд като младши инспектор в Р. с. на „П. б. и з. на н. - В.“, която е структурно
подчинена на Г. д. „П. б. и з. на н.“ в М., като е бил със статут на държавен служител. Като
тези факти са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 от ГПК.
От експертното заключение на вещото лице по назначената ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно, неоспорено от страните и
кореспондиращо с цялата доказателствена съвкупност по делото, се установява, че за
периода от м.01.2018 г. до м.02.2018 г. основната заплата на ищеца е в размер на 737.00
лева, а средномесечният брой часове 166.00 ч., като средночасовата ставка на
възнаграждението възлиза на 4.33 лева, а средночасовата ставка на възнаграждението,
увеличена с 50% по арг. от чл. 187, ал. 6 от ЗМВР възлиза на 6.66 лева. За периода от
м.03.2018 г. до м.12.2018 г. основната заплата на ищеца е в размер на 818.00 лева, а
средномесечният брой часове 166.00 ч., като средночасовата ставка на възнаграждението
възлиза на 4.93 лева, а средночасовата ставка на възнаграждението, увеличена с 50% по арг.
от чл. 187, ал. 6 от ЗМВР възлиза на 7.39 лева. За периода от м.01.2019 г. до м.12.2019 г.
основната заплата на ищеца е в размер на 900.00 лева, а средномесечният брой часове
166.00 ч., като средночасовата ставка на възнаграждението възлиза на 5.42 лева, а
средночасовата ставка на възнаграждението, увеличена с 50% по арг. от чл. 187, ал. 6 от
ЗМВР възлиза на 8.13 лева. За периода от м.01.2020 г. до м.07.2020 г. основната заплата на
ищеца е в размер на 990.00 лева, а средномесечният брой часове 166.67 ч., като
средночасовата ставка на възнаграждението възлиза на 5.94 лева, а средночасовата ставка на
възнаграждението, увеличена с 50% по арг. от чл. 187, ал. 6 от ЗМВР възлиза на 8.91 лева.
Констатира се от ССчЕ още, че ищецът за процесния период е положил общо 1414
часа нощен труд, като в резултат на направеното преизчисление на нощния труд с
коефициент 1.143 и превръщането му в дневен се получава допълнителен извънреден труд
от общо 183 часа за целия период, като дължимата сума за тези допълнителни часове
извънреден труд е в общ размер от 1 445.35 лева, която сума не е заплатена на ищеца към
настоящия момент и е формирана както следва: 140.44 лева – за 19 часа извънреден труд за
първото тримесечие на 2018 г.; 184.79 лева – за 25 часа извънреден труд за второто
тримесечие на 2018 г.; 155.23 лева – за 21 часа извънреден труд за третото тримесечие на
2018 г.; 118.26 лева – за 16 часа извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2018 г.; 146.38
лева – за 18 часа извънреден труд за първото тримесечие на 2019 г.; 187.05 лева – за 23 часа
извънреден труд за второ тримесечие на 2019 г.; 203.32 лева – за 25 часа извънреден труд за
трето тримесечие на 2019 г.; 113.86 лева – за 14 часа извънреден труд за четвърто
тримесечие на 2019 г.; 169.29 лева – за 19 часа извънреден труд за първото тримесечие на
2020 г.; 26.73 лева – за 3 часа извънреден труд за второ тримесечие на 2020 г., като за месец
юли 2020 г. ищецът няма положени часове извънреден труд, поради което не му се дължи
насрещна престация.
От експертното заключение се констатира още, че общият размер на вземането за
мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. върху
горепосочените главници възлиза на 298.66 лева и е формирана, както следва: 43.77 лева -
лихва за забава, начислена върху главницата от 140.44 лева за периода от 01.04.2018 г. до
26.04.2021 г.; 52.92 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 184.79 за периода
от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г.; 40.49 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от
155.23 лева за периода от 01.10.2018 г. до 26.04.2021 г.; 27.82 лева - лихва за забава,
начислена върху главницата от 118.26 лева за периода от 01.01.2019 г. до 26.04.2021 г.; 30.78
лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 146.38 лева за периода от 01.04.2019 г.
до 26.04.2021 г.; 34.60 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 187.05 лева за
3
периода от 01.07.2019 г. до 26.04.2021 г.; 32.42 лева - лихва за забава, начислена върху
главницата от 203.32 лева за периода от 01.10.2019 г. до 26.04.2021 г.; 15.24 лева - лихва за
забава, начислена върху главницата от 113.86 лева за периода от 01.01.2020 г. до 26.04.2021
г.; 18.39 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от 169.29 лева за периода от
01.04.2020 г. до 26.04.2021 г. и 2.23 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от
26.73 лева за периода от 01.07.2020 г. до 26.04.2021 г.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
изцяло правен и се свежда до това дали следва субсидиарно да се прилагат правните норми
на общото трудово законодателство по отношение на служителите на МВР, имайки предвид
обстоятелството, че учреденото между тях и МВР трудово правоотношение е нормативно
регламентирано със специалните норми обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на
него подзаконови нормативни актове.
Ищецът е държавен служител в Р. с. П. б. и з. на н. - В., поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/, съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР /Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.)/, която разпоредба е
действаща и приложима за процесния период, е посочено, че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. В ал. 3 на цитираната разпоредба се предвижда, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал. 5 на същия законов
текст е видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период /01.01.2018 г. – 10.07.2020 г./ са действали две наредби, а именно
- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./ за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-36 от
7.01.2020 г. /в сила от 10.01.2020 г./ за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, с която е отменана първата на основание § 4.
Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
4
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./. Само и
единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 – чл. 31, ал. 2 от наредбата. В следващите три Наредби изрична регламентация за
преизчисляване липсва. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г./; в Наредба
№ 8121з-779 /обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г./ и последната Наредба № 8121з-36 /обн. ДВ бр.
3 от 10 януари 2020 г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен /каквато изрична забрана би била и противоконституционна/, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. от 26.01.2007 г./ В чл. 9, ал. 2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Възражението, че със нарочни заповеди и наредби
работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение,
поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява на
отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй като посочената в чл. 9 от
наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради което и не може
да се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд
работодателят е запълнил празнотата в специалните норми.
Приложение на общо основание имат нормите на чл. 9 и сл. от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния коефициент.
Това виждане е застъпено и в каузалната практика на ВКС, обективирана в решение №
14/27.03.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по
гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Следва да се отбележи, също така че нормата на чл. 9 от Наредбата урежда различни
хипотези. Докато разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 от нея визират условия за "увеличаване" на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може
да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при "трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от
продължителността на дневното". Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
5
ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако това е вярно, то
служител, който полага повече от 8 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-
неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е
в разрез с разпоредбата на чл. 16 от Конституцията на Република България. Предвидената
възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа /а не седем,
както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат поставени държавните
служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение и положеният от тях
през нощта труд да не се приравнява на дневен както се процедира по отношение на
работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, регулирани по КТ.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че положеният
от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по горепосочените правила и
превишаването на нормата следва да се заплати като извънреден труд. Исковата претенция
за заплащане на извънреден труд в периода 01.01.2018 г. – 10.07.2020 г., получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето
основание.
Пред съда е поставен за разрешаване и въпросът дължат ли се предявените суми в
претендираните от ищеца размери с оглед на своевременно инвокираното възражение за
изтекла в полза на ответника кратка тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „а“ и б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за възнаграждение за труд и лихви. Чл. 114, ал. 1 от ЗЗД урежда
началния момент, от който започва да тече давностният срок, а именно от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В конкретния случай се касае за срочно парично
задължение, при което срокът като условие е съществен елемент от облигационната връзка и
кани длъжника, като не е необходима нарочна покана. В настоящия казус се претендират
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от първото
тримесечие на 2018 г. до 10.07.2020 г. и обезщетение за забавено плащане на
допълнителните трудови възнаграждения за положен извънреден труд, начислено за периода
от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. Имайки предвид, че вземането на ищеца за допълнително
трудово възнаграждение се дължи при сумирано тримесечно отчитане на работното време,
то задължението за главница е станало изискуемо и погасителната давност е започнала да
тече от първия ден на месеца следващ съответното тримесечие – арг. от чл. 187, ал. 6, т. 2 от
ЗМВР. Вземането за допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за първото
тримесечие на 2018 г. възлиза на 140.44 лева. Същото е станало изискуемо на 01.04.2018 г. и
към датата на завеждане на делото /29.04.2021 г./ тригодишният погасителен давностен срок
е бил изтекъл, което обуславя невъзможността притезанието на ищеца за този период да
бъде удовлетворено по реда на индивидуалното производство по принудително изпълнение.
Вземанията за периода от второто тримесечие на 2018 г. до 10.07.2020 г., чийто общ размер
възлиза на 1304.91 лева, не са погасени по давност, доколкото с предявяване на иска на
29.04.2021 г. по арг. от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността касателно тях е прекъсната.
Крайният извод на съда е за основателност на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР до
размера от 1 304.91 лева, като за горницата до предявения размер от 1308.71 лева искът
следва да бъде отхвърлен, доколкото вземането за първото тримесечие на 2018 г. е погасено
по давност на 01.04.2021 г.
Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания. В конркетния случай, видно от
експертното заключение дължимото акцесорно вземане за мораторна лихва, начислена за
периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. върху погасената по давност главница за първото
6
тримесечие на 2018 г., възлиза на 43.77 лева. Ето защо искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата от 254.89 лева, която е формирана от сбора на обезщетенията за забава,
начислени за периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г. върху вземанията за главница,
дължими за периода от второто тримесечие на 2018 г. до 10.07.2020 г., за които давността е
прекъсната на 29.04.2021 г., като за разликата до предявената сума от 268.25 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
по делото съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете. Същият
още с исковата молба е обективирал искане за присъждане на всички направени по делото
разноски, включително и разходи за адвокатски хонорар, но не е ангажирал никакви
доказателства за реалното им извършване, поради което не следва да му се присъждат
такива.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 1.09 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие
от процесуалния представител.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да бъде присъдена сумата в общ размер от 299.06 лева, от която: 197.82 лева –
депозит за вещо лице за изготвянето на ССчЕ и 101.24 лева – държавна такса за разглеждане
на първоначално обективно кумулативно съединените осъдителни искове.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, Г. д.„П.б. и з. на
н.“ - М., представлявана от главен комисар Н. Н., със съдебен адрес: *, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на СТ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: *, сумата в общ размер от 1 304.91 лева
/хиляда триста и четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2018
г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1.143, както и сумата от 254.89 лева /двеста петдесет и четири лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавеното плащане на
главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: * против Г. д.„П.б.
и з. на н.“ - М., представлявана от главен комисар Н. Н., със съдебен адрес: * първоначално
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3
от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както
следва: сумата в размер от 3.80 лева /три лева и осемдесет стотинки/, представляваща
разликата над уважения размер от 1304.91 лева до предявения от 1308.71 лева - дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2018
г. до 31.03.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
7
коефициент 1.143, както и сумата в размер от 13.36 лева /тринадесет лева тридесет и шест
стотинки/, представляваща разликата над уважения размер от 254.89 лева до предявения от
268.25 лева - обезщетение за забавеното плащане на допълнителното трудово
възнаграждение за извънреден труд, дължимо за първото тримесечие на 2018 г., начислено
за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г.
ОСЪЖДА СТ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на Г. д.„П.б. и з.
на н.“ - М., представлявана от главен комисар Н. Н., със съдебен адрес: * сумата в общ
размер от 1.09 лева /един лев и девет стотинки/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. д.„П.б. и з. на н.“ - М., представлявана от главен комисар Н. Н., със
съдебен адрес: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в
общ размер на 299.06 лева /двеста деветдесет и девет лева и шест стотинки/, от която
197.82 лева – депозит за вещо лице за изготвяне на ССчЕ и 101.24 лева – държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8