Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 06.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№17101 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Л.Д.М. срещу решение от 29.06.2018 г. по гр.д. №37747/2017 г. на
Софийския районен съд, 118 състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
„Т.С.” ЕАД сумата 3645,69 лв., от която 60,72 лв. за дялово разпределение, за
доставена до топлоснабден имот – апартамент, находящ се на партерния етаж в сграда в гр. София, ул. „********,
аб. №235878, топлинна енергия за периода мес.01.2014 г. – мес.04.2016 г.,
ведно със законната лихва за периода от 14.02.2017 г. до окончателното
изплащане, сумата от 604,85 лв. – лихва за забава за периода 03.03.2014 г. – 08.02.2017 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №9037/2017
г. по описа на СРС, 118 състав, като ответникът е осъден да заплати разноски за
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено
в нарушение на закона и съдопроизводствените правила, без да са
посочени конкретните основания за това, т.е. жалбата е бланкетна.
Предвид изложеното, жалбоподателите
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове за главница за незаплатена топлинна енергия и
за лихва за забава.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „Б.” ООД
не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, с което
предявените установителни искове са отхвърлени до
пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната жалба на
ответника има бланкетен характер, тъй като в нея не е
посочено защо жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Ето защо въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за
които въззивният съд следва да следи служебно.
Процесното първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е
и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни
норми, поради което въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК и намира, че
следва да се добави следното:
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния
период мес.01.2014 г. – мес.04.2016
г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която
ответникът е доставял на ищеца топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент, находящ се в
гр. София, ул. „********, ет.П, с абонатен №235878.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано
в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
оспорил обстоятелството, че е собственик или ползвател на процесния
имот, като това обстоятелство се установява от представения нот.
акт за учредяване на договорна ипотека №15, т.ІІІ, н.д. №371/26.11.2012 г. на нот. Д.Т..
За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена, в първоинстанционното производство са приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че през процесния период технологичните разходи в АС са отчислявани
от доставената в АС топлинна енергия и тези технологични разходи са били за
сметка на ищеца, ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния
имот в съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил
действащата нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От
заключението се установява още, че за периода мес.07.2014
г. - мес.04.2016 г. начислените и дължими от
ответника суми за ТЕ, включително с отчитане на изравнителните сметки, възлизат
в общ размер на 3584,97 лв. Към тази сума е включена и стойността на
извършеното дялово разпределение или сумата от 60,72 лв.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния
период мес.01.2014 г. – мес.04.2016
г. дължимата от ответника сума за топлинна енергия не е заплатена.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ,
за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да
претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за
продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената
част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна
енергия, възникнала по закон, като за периода мес.01.2014
г. – мес.04.2016 г. ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която, съгласно
приетите по делото СТЕ и ССчЕ, възлиза на сумата от 3584,97
лв., а стойността на извършеното дялово разпределение - на 60,72 лв.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг, който в
случая е в размер на сумата от 3584,97 лв. и забава за погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1, потребителите на топлинна енергия са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, и съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на
цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде канен от ищеца,
доколкото задълженията му са били срочни. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014
г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността
на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. За разлика от
предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава,
като съгласно чл.33 ал.5 от новите ОУ, обезщетение за забава в размер на
законната лихва се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата
фактура/, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
Поради изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен до размера на сумата от 604,85 лв., определен по
реда на чл.162 ГПК.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №440742/29.06.2018 г., постановено по гр.д. №37747/2017
г. по описа на СРС, ГО, 118 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участие на третото
лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.