Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
17.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 171 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 43789 от 11.09.2018г. по гр.д. № 77212/2017г.
Софийски районен съд, 79 състав осъдил „С.М.“ АД, ЕИК ********, да заплати на Н.В.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 16 585.23 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова злополука от
19.04.2017г., изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането - 19.04.2017г., до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 881.70 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
за периода 19.04.2017г. - 26.10.2017г., като отхвърлил исковете с правно
основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над уважения размер от 16 585.23
лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., или за размера от 63 414.77
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на трудова
злополука от 19.04.2017г., изразяващи се в болки и страдания; за сумата от 617.40
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на трудова злополука
от 19.04.2017г., изразяващи се в разходи за лечение, както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над уважения размер от 881.70 лв. до
пълния предявен размер от 4 275.20 лв., или за размера от 3 393.50
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 19.04.2017г. до 26.10.2017г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата 760.40 лв., представляваща дължима държавна такса и
депозит за СМЕ; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 2 799.13 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Срещу решението е подадена въъззивна жалба от ищеца Н.В.Т., който го
обжалва в частите, с които исковете са отхвърлени, с оплаквания за неправилност
– неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно районният съд приел,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 36 000 лв.
В резултат на увредата при процесната трудова злополука ищецът имал пълна
загуба на хватателната способност на водещата му дясна ръка, която загуба ще
остане за цял живот. Това лишавало ищеца от възможността да извършва множество
елементарни действия, съпътстващи ежедневието на човек. Налице били и множество
загрозяващи белези в резултат на увреждането и последвалите оперативни
интервенции. Следвало да се вземе предвид и че ищецът работел с ръцете си, а с
оглед увредата няма да може да извършва тежък физически труд – работа, която
извършвал цял живот и единствен вид дейност, с която можел да се издържа.
Поради увреждането на ръката преквалифицирането на ищеца на работа, която не е
толкова физически интензивна, било почти невъзможно. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следвало да се вземат предвид търпените
болки и страдания при настъпване на злополуката, тези по време на лечението,
тежестта и продължителността на проведеното лечение и наличието на остатъчни
явления от увреждането, ограниченията в движенията на дясната ръка и
изгубването на хватателната способност, които ще го съпътстват до края на
живота му. Ищецът живеел сам и нямал семейство, което значително затруднявало
справянето му с тази житейска ситуация. Първоинстанционният съд не взел предвид
и че ищецът се затворил в себе си, изолирал се от приятелите си и обществото,
живеел в страх и постоянна тревога за бъдещето си. Неправилно също районният
съд приел, че е налице груба небрежност и съпричиняване от страна на ищеца. Показанията
на свидетеля – началник цех били неправилно кредитирани. Този свидетел твърдял, че дейността на целия цех ще спре, ако един
рулон на количката застане на кантар. Това означавало да се забави производството
с повече от час, което е рутинно. Това твърдение на свидетеля било абсурдно,
тъй като нямало работодател и търговец, който да спре производствения процес
поради толкова елементарен проблем. Показанията на втория свидетел на ответника
не били преки и същият нямал познания за техническата част на леярната, но
въпреки това районният съд ги кредитирал, без да отчете факта, че двамата
свидетели са служители на ответника. Неправилно съдът приел, че е налице нарушение
на вътрешните правила за безопасност. Никъде в представените инструктажи нямало
забрана при разтоварване на самата количка да се помага с ръка, за да се
задвижат рулоните. Забраните в р. ІV, чл. 7 и 10 визирали други хипотези.
Никъде в инструкциите нямало разписана процедура, при която работникът да се
ориентира как да постъпи в конкретния казус. Това следвало да бъде разяснено от
работодателя още при първоначалния инструктаж, имайки предвид че свидетелят
твърдял да има процедура по викане на кран и спиране на процеса. Дори да се
приеме, че е налице нарушение, то в инструкциите по различен начин била описана
тежестта на забраните, от което било очевидно, че за работодателя забраните в
чл. 10 са от по-ниско значение. Тъй като дейността, осъществявана от ищеца била
високо рискова, отговорността за осигуряване
на безопасни и здравословни условия на труд следвало да се възложи в
по-голяма степен на работодателя. Свидетелите на ответника твърдели, че на
работниците е забранено да се доближават до вибрационната количка, както и да
помагат на рулоните да се приближават към пещта, тъй като това създава пряка
опасност за живота им. След като това е така, то работодателят следвало да
постави някакви физически заграждения, които да препятстват възможността
работникът дори неволно да се доближи до машината. Работодателят, като не
осигурил физически прегради, нарушавал своето задължение за осигуряване на
безопасни условия на труд, като въпреки това отговорността му ще бъде намалена.
С оглед установените факти било видно, че работодателят допуска постоянна
практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и в тази хипотеза не можело
да се прилага грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като
работниците действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не
следва да се намалява. Поради това дори да се приеме, че е налице небрежност и
съпричиняване от ищеца, процентът на съпричиняване следвало да се определи в
значително по-нисък размер. Неправилно районният съд уважил предявеното
възражение за прихващане от ответника. Обезщетението по чл. 200 КТ и
обезщетението, заплатено по застрахователния договор, обезщетявали различни
вреди. В случая последното било изплатено съобразно броя на работните дни, в
които Т. бил нетрудоспособен, т.е. било такова за временна неработоспособност и
приспадайки платената от застрахователя сума, СРС нарушил закона. Поради това
моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо това постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Насрещната страна „С.М.“ АД не е депозирала отговор на въззивната жалба. От
същата е депозирана насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в
частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. В неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и в
противоречие с ППВС 4/1968г. районният съд определил размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 36 000 лв. При определяне на този размер
първостепенният съд не направил пълен анализ на всички правнозначими факти,
установени по делото и неправилно определил обезщетение в завишен размер.
Болките и страданията на ищеца били най-силни непосредствено след настъпилата злополука,
съгласно СМЕ – в първите 15 дни, оздравителният и възстановителен период
продължил около 1 година, а към момента болки не били налице, такива не се
очаквали и за в бъдеще. Не били налице и усложнения след претърпяната травма.
Твърдяната от ищеца психическа травма напълно била преодоляна, а и по този
въпрос не били събрани годни
доказателства чрез медицинска експертиза. Съдът се позовал на епизодични
твърдени факти от събраните гласни доказателства, от които не можело да се
разкрият трайни душевни, емоционални и физически страдания при ищеца за
продължителен период от време с оглед определения размер на обезщетение.
Заключението на СМЕ и гласните доказателства били обсъдени едностранчиво и
необективно от съда, без да съобрази и че епизодичните неблагоприятни
психически изживявания на ищеца се дължали не само на претърпяната травма, а и
на обстоятелството, че живее сам. СМЕ установила, че е налице частична увреда
само на един от пръстите – 2-ри, с ограничена флексия до 90 градуса, и частично
нарушен захват, а не пълно ограничаване на захвата на ръката. Правилно СРС
приел, че е налице проявена груба небрежност от страна на ищеца, но неправилно
намалил отговорността на ответника само с 50 %. Ищецът не спазил както
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, действащи в предприятието,
така и установените общи нормативни задължения за изпълняваната работа. Същият
извършил изцяло рисково действие при зареждане на месингов рулон в топилната
пещ посредством вибрационна количка, като опитал да уравновеси товара,
превозван с вибрационната количка с ръка, в нарушение на инструкциите за
безопасна работа. Правилно съдът приел, че причина за настъпване на злополуката
била само поведението на ищеца, който предприел действия по избутване на
преустановилия движението си рулон с цел същият да възстанови движението си към
отвора на пещта, с което нарушил изискванията на чл. 10, б. „а“ и „б“ от
Инструкцията, но неправилно не отчел в достатъчна степен този факт. В случай,
че ищецът бил спазил правилата за безопасна работа, с които бил запознат,
нямало да се случи травмата. Настъпилата травма се дължала само на
грубо-небрежните действия на Т., поради което неправилно СРС намалил
отговорността на работодателя едва с 50 %. Правилно също СРС приел, че с изплатената
на ищеца сума от застрахователя следва да се намали обезщетението, но
незаконосъобразно приел, че не подлежи на приспадане сумата от 1 600 лв.,
получена от ищеца по силата на договор за дарение от 12.06.2017г.. Съдът не
съобразил и сумите, отразени в молба от 20.06.2018г., тъй като по отношение на
тях не били налице данни да са в причинна връзка с процесната злополука. Съдебната
практика била безспорна, че от размера на обезщетението по чл. 200 КТ следва да
се приспаднат всички получени от работника парични средства от застрахователни
обезщетения и/или такива, с които работодателят е подпомогнал работника при
преодоляване на последиците от настъпилата трудова злополука. С оглед
изложеното, съдебното решение било незаконосъобразно и в частта на присъдените размери
на обезщетенията по чл. 86 ЗЗД върху главницата за неимуществени вреди, като
лихвата била и неправилно определена като размер. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваните осъдителни части и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
С писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 3 ГПК въззивникът-ищец оспорва
насрещната въззивна жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
атакуваните от въззивника-ответник части.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално допустими като
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно чл. 263, ал. 2 ГПК, от
надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебни актове.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове: иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ
за сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от настъпила на 19.04.2017г. трудова злополука;
Претендирана е и законната лихва върху тази главница от датата на увреждането
до окончателното плащане, като за периода от злополуката на 19.04.2017г. до
завеждане на исковата молба в съда на 27.10.2017г. /до 26.10.2017г.
включително/ лихвата е претендирана с отделен осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 275.20 лв.; Иск с правно основание чл. 200,
ал. 1 КТ за сумата 617.40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба – заплатени от ищеца суми по описани 6 бр.
фактури, издадени в периода 24.04.2017г – 18.10.2017г. – за рехабилитация (кинезитерапия)
и 1 бр. медикамент, като тази претенция е индивидуализирана по пера и размер с
молба от 23.05.2018г. (л. 74 от делото на СРС). Претендирана е и законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди от подаване на исковата молба в
съда на 27.10.2017г. до плащането.
В исковата молба, уточнена с молби от 08.12.2017г. и 23.05.2018г.
ищецът твърди, че на 11.09.2012г. сключил с ответника трудов договор, по силата
на който изпълнявал длъжността „пещар на металургични пещи“. Работата му се
изразявала в обслужване на линия за топене и леене на медна сплав в леярски
цех. На 19.04.2017г., около 8:00 ч., ищецът работел на обичайното си работно
място, като зареждал топилна пеш с оборот от месингови рулони при използване на
вибрационна количка. Докато се опитвал да насочи един от рулоните към пещта,
рулонът застанал в положение „кантар“, и при опит с ръка да го насочи към
пещта, друг рулон с тежест от около 400 кг се плъзнал и притиснал дясната ръка
на ищеца към предния рулон. Вследствие на злополуката получил телесни увреждания,
изразяващи се в открита напречно - разкъсноконтузна рана на дланта и
многофрагментарни фрактури на дисталните фаланги на трети, четвърти и пети
пръст. Проведено било оперативно лечение, като пръстите били фиксирани с
метални плаки и винтове и извършена гипсова имобилизация. Въпреки проведеното
лечение, ищецът нямало да може да възстанови нормално движение на дясната си
ръка, която била водеща, трайно засегната била хватателната функция. Травмата
довела до инвалидизация, за което предстояло освидетелстване от ТЕЛК.
Злополуката била призната за трудова с разпореждане № 20617/28.04.2017г. на НОИ
- ТП София град. Твърди, че злополуката му причинила интензивни физически
болки, в периода на възстановяване чувствал болки и неразположение. Съзнанието,
че никога няма да може да използва дясната си ръка пълноценно му причинило
тежко депресивно състояние. Живеел сам и можел да разчита само на себе си, а
след злополуката нямало да може да практикува професията си, нито да се
преквалифицира в друга такава. След операцията имало дълъг възстановителен
период, който продължавал и към завеждане на исковата молба в съда. В
продължение на няколко месеца ищецът бил силно затруднен да се обслужва сам
само със здравата си ръка. Искал е от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати горепосочените суми за главници и лихви.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди било в изключително завишен размер,
несъобразен със степента и характера на увреждането. Не били налице усложнения
в здравословното състояние на ищеца след претърпяната травма и към момента не
търпял болки и страдания. Не били налице симптоми за психично разстройство,
дължащо се на увреждането. Работоспособността на ищеца не била трайно
засегната. Релевирал е и възражение
за съпричиняване поради проявена от ищеца груба небрежност, като нарушил
инструкциите за безопасна работа, действащи в предприятието, както и
установените общи нормативни задължения за изпълняваната работа, вкл. Инструкция
WI-03-05 за работа на прикачвачите и Инструкция WI-03-09 за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Ищецът
преминал през всички изисквани инструктажи за безопасна работа – начален и
периодични. Допуснатите от ищеца нарушения станали причина да получи травмата. Ответникът
считал, че с изплатените на ищеца застрахователни обезщетения, както и с
изплатените от работодателя допълнителни средства по чл. 200 КТ, средства за
подпомагане, лечение, възстановяване и медицински консумативи, били обезщетени
всички вреди от трудовата злополука.
Размерът на евентуално присъдено обезщетение следвало да бъде намален с
платената от работодателя сума в размер на 1 600 лв. за медицински консумативи /плаки
за дистален радиус - комплект с винтове/ по време на болничното лечение на
ищеца в УМБАЛ „София мед“ за периода 19.04.2017г. - 24.04.2017г. Искал е от
съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за частично
недопустимо. Районният съд веднъж е присъдил законната лихва върху главницата
за обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането на 19.04.2017г.
до окончателното плащане, и същевременно втори път е присъдил обезщетение в
размер на законната лихва от 881.70 лв. по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
за периода от увреждането до завеждане на исковата молба в съда – от 19.04.2017г.
до 26.10.2017г. вкл., като отхвърлил акцесорната претенция за разликата до
пълния предявен размер от 4 275.20 лв. Макар отговорността на работодателя
по чл. 200 КТ да има договорен произход, предвид своя обем и приложимия принцип
за пълно обезщетяване тя е съпоставима с отговорността при непозволено увреждане.
Съгласно препращащата норма на чл. 212 КТ, правилата за деликтната отговорност намират
приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при определяне на обезщетението за
неимуществените вреди, като по отношение на момента, от който се дължи лихва върху
обезщетението, приложима е нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД – работодателят се
счита в забава от момента на увреждането и от този момент дължи лихвата, която
има компенсаторен характер. Съответно при претенция за лихви върху обезщетение
за неимуществени вреди ищецът не е длъжен да сочи размер на акцесорната
претенция. Поради това въззивният съд намира, че при установеното недопустимо
двукратно произнасяне от районния съд относно дължимата лихва,
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо в
частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В останалата част въззивният съд намира решението за допустимо, но частично
неправилно по следните съображения:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване - ал. 3 на чл. 200. Следователно
фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща
обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1. Наличие на
трудово правоотношение между ищеца (или наследодателя му) и ответника; 2.
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт; 3. вреда - имуществена и/или
неимуществена, и 4. причинна връзка между професионалното заболяване или
трудовата злополука и вредата. Характерът на злополуката като „трудова” следва
да бъде установен по предвидения в чл. 55 и сл. КСО ред, с разпореждане на
органа по чл. 60, ал. 1 КСО. Липсата на влязъл в сила индивидуален
административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за
уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст.
В случая не е било спорно и от събраните доказателства се установява, че от
11.09.2012г. страните са били в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнявал длъжността „пещар на металургични пещи“. Не е било спорно
също и от приетите декларация за трудова злополука № 2/21.04.2017г. и протокол
№ 2/24.04.2017г. се установява, че на 19.04.2017г., около 08:00 часа, в цех „Леярно
производство“ на ответното дружество в гр. София ищецът, при зареждане на
топилна пещ с оборот от месингови рулони посредством вибрационна количка, се
опитал да насочи с ръка към пещта един месингов рулон, застанал в положение
„кантар“, при което намиращият се след него рулон се плъзва и притиска дясната
му ръка, вследствие на което е получил контузии на 3, 4 и 5 пръст на дясната
ръка. В протокола е посочено, че инцидентът се дължи на рисково действие от страна
на пострадалия работник, който е допуснал нарушение на процедурата за безопасна
работа на пещта.
С разпореждане № 20617/28.04.2017г. на НОИ – ТП София град, на основание
чл. 60, ал. 1 КСО злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. В разпореждането е посочено, че злополуката е станала през време и във
връзка с извършваната работа. При зареждане на топилната пещ с метален рулон,
вследствие на загуба на контрол пострадалият получава фрактури на 3, 4 и 5
пръст на дясната ръка и порезна рана на дясната длан.
С оглед така установеното, налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди вследствие на трудовата злополука. Спорни и пред настоящата инстанция са само
въпросите какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
налице ли е съпричиняване от пострадалия при допусната от него груба
небрежност, която да обоснове намаляване отговорността на работодателя
съобразно чл. 201, ал. 2 КТ, както и подлежат ли на приспадане изплатени
застрахователни обезщетения.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СМЕ, изготвено
въз основа на представените по делото 2 бр. епикризи, ЕР на ТЕЛК №
3471/06.11.2017г. и 6 бр. фактури, както и след извършен личен преглед на ищеца,
се установява: В резултат на процесната трудова злополука ищецът е получил следните
увреждания: множество раздробени многофрагментни фрактури на крайните фаланги
на 3, 4 и 5 пръст на дясната рака и открита напречна разкъсно-контузна рана на дланта.
Получените травматични увреждания се дължат на падане на тежест върху дясната
му ръка и са в причинна връзка с процесната злополука. В деня на злополуката ищецът
е приет по спешност в УМБАЛ „София мед“, където е бил опериран с поставяне на
плаки и винтове, след което е поставена гипсова лонгета за период от 12 дни. На
07.09.2017г. отново е приет в лечебното заведение и на 08.09.2017г. е извършена
втора оперативна интервенция, при която са премахнати плаките и винтовете от
ръката и е направена тенолиза (освобождаване от срастванията) на трите пръста.
Оздравителният и възстановителният период е продължил около 1 година, като през
първите 15 дни болките са били с по-интензивен характер. Прогнозите за пълно
възстановяване на пръстите са неблагоприятни. Ограниченията на движенията на 3,
4 и 5 пръст ще му останат за цял живот. Не се очаква ищецът да изпитва болки и
страдания за в бъдеще вследствие на злополуката. При прегледа на ищеца вещото
лице е констатирало, че той няма захват на дясната ръка, а движението на
пръстите е: първи пръст - свободно, втори пръст - с ограничена флексия до 90
градуса, трети, четвърти и пети пръст са в пълна анкилоза, т.е. няма никаква
флексия, те са изправени. През цялата длан има оперативен белег с дължина 7 см,
а по гръбната повърхност на основата на 3, 4 и 5 пръст има оперативни белези с
дължина съответно 3.5 см, 4 см и 3 см. В момента ищецът няма оплаквания от
болки в ръката, като такива не се очакват и за в бъдеще, но има затруднение в
захвата, което ще му остане за цял живот. Ищецът е бил временно нетрудоспособен
за период от 1 година и 4 дни, като с ЕР на ТЕЛК от 21.04.2018г. му е
определена 40 % трайно намалена работоспособност във връзка с трудовата
злополука. Всички разходи по процесните 6 броя фактури са във връзка с
процесната трудова злополука от 19.04.2017г. При изслушване на заключението в
открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че ограниченията на захвата на
увредената ръка ще останат за цял живот, ищецът може евентуално да хване нещо,
да се подкрепи, но пълноценно не може да използва тази ръка както здравата, като
при изпълнението на ежедневните си дейности ищецът ще изпитва затруднения. Впоследствие
ще получи някакъв стереотип на движение и лек захват. Ограничена е хватателната
способност.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като обективно и компетентно. Същото не
е оспорено от страните.
От приетото във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 2 ГПК
ЕР на ТЕЛК № 1098/19.04.2019г. се установява, че във връзка с процесната
трудова злополука на ищеца е определена 60 % трайно намалена работоспособност
за срок от три години – до 01.04.2022г. Видно от решението е, че процентът е
завишен с 10 %, тъй като увредите са върху доминантния горен крайник. Посочено е
и ограничено движение на китката.
От показанията на свидетеля И.К.се установява: С ищеца са приятели, живеели
блок срещу блок. От ищеца разбрал за злополуката, обадил му се от болницата. Ищецът
останал в болницата няколко дни, свидетелят му ходил на свиждания, после ходил
да го вземе. В годината след инцидента свидетелят возел ищеца с колата си,
ходел да му помага у тях, тъй като ищецът живеел сам. Помагал му за елементарните
ежедневни дейности, и едни картофи не можел да си обели. Постоянно говорел, че
го боли ръката, доскоро се оплаквал от болки. След инцидента бил много уплашен,
притеснявал се дали ще го върнат на работа. Притеснявал се, че с тази ръка не
може да работи и няма да го вземат на работа заради травмата. Ръката била
обездвижена до последно, не можел да движи пръстите и китката. Свидетелят си
спомня за конкретен случай, в който двамата били на кафе и ищецът не можел да
вдигне и задържи чашата си. Заради проблемите с ръката от един – два месеца ищецът
се хранел навън, не можел да си готви.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира показанията на
свидетеля като преки, достоверни и кореспондиращи с останалите събрани
доказателства относно здравословното състояние на ищеца след злополуката.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило
значение и е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика
на ВКС, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, претърпени от ищеца - смачкване с множество фрактури на дисталните
фаланги на 3, 4 и 5 пръст на дясната ръка, която е доминантен горен крайник за
ищеца, които увреждания са довели до силно ограничена хватателна способност на
ръката, като прогнозата за в бъдеще е неблагоприятна – дори впоследствие ищецът
да получи някакъв стереотип на движение и лек захват, ще изпитва затруднение и
няма да може да използва пълноценно ръката си до края на живота си; проведените
две оперативни интервенции по поставяне на метални плаки с винтове и
впоследствие по тяхното изваждане, свързани с престой в болнично заведение и
несъмнено довели до негативни физически и емоционални изживявания;
осъществяваната рехабилитация и продължителният възстановителен период от 1
година, през който ищецът е бил нетрудоспособен; търпените битови неудобства,
свързани с невъзможност за пълноценно и самостоятелно обслужване; наличието на
загрозяващи белези на дланта и върху увредените пръсти; преживените негативни
емоции – уплаха и притеснения, че няма да може да се справя с работата си и ще
остане без работа, както и възрастта на ищеца - към датата на увреждането в
активна трудоспособна възраст – на 46 години, въззивният съд намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 50 000 лв.
По възражението на ответника за допусната от ищеца груба небрежност:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната
груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност (така решение № 189 от
17.10.2019г. по гр.д. № 1446/2019г., ІV ГО на ВКС, решение № 348 от
11.10.2011г. по гр.д. № 387/2010г., ІV ГО на ВКС, решение № 178 от 02.01.2019г.
по гр.д. № 4579/2017г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 186 от 21.10.2019г. по гр.д. №
246/2019г., ІІІ ГО на ВКС).
По отношение критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението
на пострадалия е подвеждано под състава на чл. 201, ал. 2 КТ по релевирано от
работодателя възражение, в практиката на ВКС се приема, че съпричиняването се
степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за
трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства. Колкото
повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо
трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване. При определяне на степента
на съпричиняване съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на
правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят. Когато
работодателят е могъл да предприеме съответни мерки за техническо обезопасяване
на работното оборудване, които да избегнат конкретен риск, но вместо това ги е
компенсирал чрез възлагане в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки
конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали
неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност (в този
смисъл решение № 178 от 02.01.2019г. по гр. д. № 4579/2017г., ІІІ ГО на ВКС и
цитираната в него друга практика, решение № 159 от 15.01.2018г. по гр.д. №
251/2018г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 186 от 21.10.2019г. по гр.д. № 246/2019г.,
ІІІ ГО на ВКС и др.).
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира
за доказано възражението на ответника за съпричиняване от ищеца на вредоносния
резултат при проявена от работника груба небрежност.
Съгласно раздел III, т. 1 от приетата Инструкция за работа на индукционна
канална пещ, шихтата се зарежда в пещта на равни порции с помощта на
електрическа виброколичка. Според т. 4 от раздел IV, основно задължение на
всички работещи на линията е познаването и спазването на инструкцията, а
съгласно т. 24, обслужващите пещари са длъжни да пазят ефективно както себе си,
така и околните от евентуални трудови злополуки. Според т. 10 от раздел IV на
Инструкцията, забранява се: а/ натискането на материалите за топене в пещта с
крака или ръце; б/ качването в зареждащата количка, с оглед освобождаването на
бункерите от суровината или изтласкване на суровина към отвора на пещта.
Видно от приетите писмени обяснения, дадени от ищеца на 25.04.2017г. във
връзка с проведеното разследване от работодателя, в деня на злополуката Т.
извършвал обичайна работа по обслужване на пещ „Рус“. При зареждане на пещта с
обороти (рулони месинг), единият рулон не можело да падне от количката в пещта,
застанал „на кантар“ в количката и ищецът с ръка се опитал да го бутне. Рулонът тръгнал, но след него тръгнал
и другият рулон в количката и го ударил по ръката.
От показанията на свидетеля М.С.се установява: Свидетелят работи в
ответното дружество като началник на цеха, в който работел ищецът. Не
присъствал на самия инцидент, но след него бил извикан. Говорил с ищеца, който
му казал, че един рулон го притиснал при зареждането на пещта. Задължението на
ищеца в момента на инцидента се изразявало в зареждане на пещта, която
постоянно се зарежда с материали – рулони, които се зареждат с вибрационна
количка. Количката чрез вибратори създава вибрации и насочва материалите към
отвора на пещта. Имало инструкции, че е забранено да се контактува с метала.
Количката се придвижвала чрез дистанционно управление, работата на ищеца била
да натисне бутона старт/стоп. Материалът изпадал за една или две минути,
доколкото се придвижвал само въз основа на вибрациите. Човекът, който управлява
с дистанционното, по принцип трябвало да е на около 0.5 – 1 м от количката. В
случаите, когато материалът не отиде в пещта, количката се спирала, информирал
се прекият началник че не работи, стигало се до свидетеля и се вземали мерки. Имало
начини за придвижване на материала - чрез включване и изключване и разклащане
на количката, което ставало само с бутона. Количката тежала над тон и половина
заедно с материала. Ако известно време рулонът продължи да не пада, се спирала
работата, отчитал се престой на пещта и се вземали мерки – рулонът се вадел с
кран или се търсела причината защо количката не работи. Нямало случай, в който
се налага физически от човек да се избутва рулона, той тежал 400 – 500 кг.
Свидетелката И.Х.работи при ответното дружество на длъжност „Експерт здраве
и безопасност при работа и опазване на околната среда“. Познава ищеца като един
от работниците в цех „Леярно производство“, работел като пещар на металургични
пещи. Свидетелката участвала в разследването на процесния инцидент от април
2017г. В хода на разследването свидетелката разбрала, че по време на зареждане
на материал в топилната пещ, използвайки вибрационна количка, ищецът получил
нараняването на дясната си ръка. По обяснения на ищеца, той се опитал да
помогне на един от рулоните да падне в пещта и следващият рулон го притиснал и
наранил ръката му. Вибрационната количка се използвала за зареждане на суровина
в топилната пещ. Представлявала вагон, който се движи по релси и извършва
вибрационни движения в хоризонтално положение. Количката се управлявала
дистанционно. Тези вибрационни колички се използвали съгласно инструкциите за
работа по време на зареждане на пещите, тъй като металната суровина била тежка.
С цел да се предпазят работниците от нараняване редът, който бил установен е
количката, която е с електрическо захранване, стръсквайки материала да го
придвижи към пещта. Имало и допълнителен наклон, за да се подпомогне движението
към пещта В инструкциите били описани освен правилата за технологично
извършване на последователността на операциите, още и за мерките за безопасна
работа. Работниците били запознати с инструкциите срещу подпис. Давани били
указания, като точно това била една от забраните – да се бута с крайник, крак
или ръка. Наредени били няколко рулона, които са много тежки, дори да успееш да
бутнеш с ръка един, следващият ще те удари. Ищецът се опитал да избута
суровината към пещта с ръка, докато количката е в движение.
Съдът, след преценка по реда на чл.
172 ГПК, кредитира показанията на свидетелите като достоверни и кореспондиращи
с останалите събрани по делото доказателства, вкл. приетата Инструкция, книга
за инструктажи, а относно механизма на злополуката – с всички събрани в тази
връзка писмени доказателства, вкл. твърденията на ищеца в исковата молба и в
дадените писмени обяснения пред работодателя.
Всички събрани по делото доказателства сочат на извод, че поведението на
ищеца, който при зареждане на металургичната пещ посредством вибрационна количка
предприел действие с дясната си ръка по насочване на преустановилия движението
си рулон с цел да подпомогне движението му към отвора на пещта, е причина за настъпване
на трудовата злополука. С тези си действия ищецът е нарушил изискванията на т.
10, б. „а“ от раздел IV на Инструкцията за работа на индукционна канална пещ, забраняващи
натискането на материалите за топене в пещта с крак или ръка. От приетите и
неоспорени служебна бележка и книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа в цех „Леярно производство“ (л. 50 - 53 от делото на СРС), както и от показанията
на свидетелите С. и Х. се установи, че ищецът е бил надлежно инструктиран относно
правилата за безопасност при работа, като е бил и специално обучен и
инструктиран още при заемане на длъжността „Пещар“, видно от отбелязването в
длъжностната му характеристика, връчена му срещу подпис на 09.04.2014г.
С оглед повишената опасност на извършваната от ищеца работа по зареждане на
металургична пещ с рулони, тежащи 400 – 500 кг всеки, е било ясно, че
натискането на рулон с ръка с цел същият да продължи движението си към пещта може
да доведе до злополука. След като ищецът е видял, че един от рулоните е
преустановил движението си, е следвало да уведоми прекия си ръководител, като,
противно на поддържаното във въззивната жалба на ищеца, това не би означавало
задължително спиране на работата и вдигане на рулона с кран. Както посочва св. Х.,
в този случай първо се правят опити за задвижване на рулона чрез включване,
изключване и разклащане на количката само посредством бутона за дистанционно
управление, респ. се проверява дали и защо вибрационната количка не работи, и
само ако това не даде резултат – се спира работа и рулонът се премества с кран.
Като не е спазил основно правило за безопасност на труда, което би било спазено
и от най-небрежния работник, ищецът е допуснал груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 2 КТ, с което несъмнено е допринесъл за настъпване на трудовата
злополука.
Съдът, като взе предвид установения механизъм на настъпване на трудовата
злополука, както и обстоятелството, че работодателят е могъл да вземе мерки за
ограничаване достъпа на работниците до вибрационната количка, с което да се
избегне или поне намали риска от злополуки, но вместо това е възложил риска в
тежест на работниците, намира, че отговорността на работодателя следва да бъде
намалена с 50 %, а доводите в насрещната въззивна жалба в тази връзка са
неоснователни.
Във връзка с иска за имуществени вреди по делото се установява от приетата
и неоспорена СМЕ, че всички разходи по процесните 6 бр. фактури № №
**********/24.04.2017г., **********/06.06.2017г., **********/13.09.2017г., и
**********/05.10.2017г., касаещи разходи за рехабилитация (кинезитерапия) и
фактура № **********/06.05.2017г., касаеща разход за закупуване на „Ендотелон“
таблетки, са в причинна връзка с процесната трудова злополука. Фактурите ведно
с фискалните бонове към тях доказват разходи на ищеца за рехабилитация и медикаменти
в общ размер от 617.40 лв. и съгласно чл. 200, ал. 1 КТ подлежат на
обезщетяване от работодателя.
Или, съобразно приетия процент на съпричиняване от 50 %, дължимото от
работодателя обезщетение за имуществени вреди възлиза на 308.70 лв., а
обезщетението за неимуществени вреди - на 25 000 лв.
По възраженията на ответника по чл. 200, ал. 4 КТ и за приспадане на сумата
от 1 600 лв. по договор за дарение от 12.06.2017г.:
По делото се установява от представените с молба от 31.05.2018г. от трето
за делото лице – „Д.З.“ АД, платежни нареждания от 09.10.2017г. и от 11.10.2017г.
(л. 108 - 109 от делото на СРС), че по договор за групова застраховка „Трудова
злополука“ ищецът е получил застрахователно обезщетение в общ размер на
2 032.17 лв., от които 1 882.17 лв. – застрахователно обезщетение по
риска „Временна загуба на работоспособност от трудова злополука“ за 126 дни
неработоспособност, и 150 лв. – по риска „Дневни пари болничен престой“ за 5
дни лечение.
Съгласно писмо от 20.06.2018г. от трето за делото лице – „ЗЕАД Б.Ж.В.И.Г.“
ЕАД, за периода от април 2017г. до датата на писмото са изплатени въз основа на
сключен от работодателя договор за застраховка „Здравна грижа“ директно на
ищеца общо 890.10 лв. – по всички пакети на застраховката – „Профилактика“,
„Извънболнична медицинска помощ“, „Болнична медицинска помощ“, „Възстановяване
на разходи за предписани лекарства, медицински средства и апарати“; Висящи са
щети на стойност 500 лв.; Директно към трети лица са платени: към ДКЦ „Евроклиник“
- 57.40 лв. за профилактични прегледи; към ДКЦ „Софиямед“ за извънболнична
помощ на застрахованото лице - 211.50 лв., като към същото лечебно заведение
предстои да бъдат платени други 437 лв. по медицински услуги на застрахованото
лице; към МБАЛ „Софиямед“ са платени по извънболнична помощ 70 лв. Застрахователят
е посочил, че не може да даде информация каква част от плащанията са в причинна
връзка с трудовата злополука.
В проведеното първо открито съдебно заседание в първата
инстанция, във връзка с отговора на исковата молба и приетите писма от застрахователите
ищецът е оспорил релевираното от ответника като възражение за прихващане искане
за приспадане на платените застрахователни обезщетения при твърдения, че тези
плащания са ирелевантни за спора, тъй като са свързани с временната
нетрудоспособност на ищеца, а не с размера на търпените от него болки и
страдания. Платената сума от застрахователя се дължала на друго основание.
Сумата от 1 600 лв. по договора за дарение била за период, за който не се
претендират имуществени вреди с исковата молба. Те действително били платени,
но след този момент ищецът имал и други разходи за лечение, които претендира в
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение
за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване;
Според ал. 4 на чл. 200 КТ, дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците
и служителите.
В случая правилно СРС е приел, че съгласно ал. 3 и ал. 4 на чл. 200 КТ дължимото
от работодателя обезщетение при трудова злополука се определя от сбора на
претърпените имуществени и неимуществени вреди, които се намаляват с полученото
обезщетение от държавното обществено осигуряване и получени застрахователни
обезщетения по сключени от работодателя в полза на работника застрахователни
договори. Предмет на настоящото дело обаче не са всички претърпени от ищеца
имуществени вреди – предмет на иска за имуществени вреди са само разходи за
рехабилитация (по посочените 5 бр. фактури на стойност по 120 лв. за
кинезитерапевтичен пакет за 10 дни и по 1 бр. фактура - разходи за „Ендотелон“
таблетки на стойност 17.40 лв.). В частност предмет на иска не са претърпените
от ищеца имуществени вреди във връзка с болничното му лечение, вкл. поставените
му при първата операция плаки с винтове, за които работодателят му дарил
1 600 лв. чрез директно плащане на трето лице, нито разходи за другите
медикаменти, изписани на ищеца съгласно приетите 2 бр. епикризи, нито се
претендират разходи, направени във връзка с лечение в ДКЦ „Евромед“ (петте
фактури за кинезитерапевтични пакети са с издател УМБАЛ „Софиямед“ ООД, а не
ДКЦ „Софиямед“ или ДКЦ „Евроклиник“), нито ищецът претендира обезщетение за
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на разликата между
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност по обществено осигуряване
и трудовото възнаграждение, което би получил.
За да приеме, че от обезщетенията следва да се приспаднат платените от
застрахователя по застраховка „Трудова злополука“ обезщетения в общ размер
2 032.17 лв. районният съд се е позовал на две решения на ВКС - решение №
77 от 13.04.2018г. по гр.д. № 2735/2017г., ІV ГО, и решение № 227 от 25.10.2016г.
по гр.д. № 1405/2016г., ІV ГО. Въззивният съд намира, че дадените разрешения с
посочените съдебни актове са неприложими в случая. И с двете решения се приема,
че приспадане по реда на ал. 3 и ал. 4 на чл. 200 КТ се извършва и с обезщетението
за имуществените, и с това за неимуществените вреди, но решенията са постановени
при различна фактическа обстановка. Решение № 77 от 13.04.2018г. по гр.д. №
2735/2017г. на ІV ГО дава отговор на процесуалноправния въпрос при предявени
обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди - разлика между получено обезщетение за временна нетрудоспособност по
обществено осигуряване и трудово възнаграждение, което пострадалия би получил,
с иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, как
следва да се извърши приспадането на сумата, получена като обезщетение за
временна нетрудоспособност. С него се приема, че при предявени обективно
съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи с иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, следва да се сумира дължимото обезщетение за имуществени
вреди и дължимото обезщетение за неимуществените вреди, като от общо
определеното обезщетение се приспадне полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност. По настоящото дело няма предявен иск за имуществени вреди
под формата на пропуснати ползи, вероятно по причина, че с плащането на сумата
от 1 882.17лв. за 126 дни нетрудоспособност от застрахователя по
застраховка „Трудова злополука“ тези претърпени от ищеца имуществени вреди са
обезщетени.
Решение № 227 от 25.10.2016г. по гр.д. № 1405/2016г., ІV ГО също касае
друга фактическа обстановка – видно от мотивите му е, че в конкретния случай
ищецът не е заявил своевременно оспорване на извършеното застрахователно
плащане с твърдение, че плащането има компенсационен ефект спрямо друго
вземане, съществуващо между страните. По настоящото дело такова оспорване е
заявено от ищеца, а по делото се установява, че ищецът е бил нетрудоспособен в
продължение на 1 година и 4 дни. Следователно застрахователното обезщетение в
размер на 1 882.17 лв. за 126 дни неработоспособност обезщетява търпените
от ищеца имуществените вреди под формата на пропуснати ползи в размер на
разликата между получаваното обезщетение по обществено осигуряване и трудовото
възнаграждение за времето на нетрудоспособността му. По делото не се
претендират и имуществени вреди и във връзка с болничния престой на ищеца, за
който е заплатено застрахователното обезщетение в размер на 150 лв. Тези
обезщетения са получени във връзка с други търпени от ищеца имуществени вреди,
поради това настоящият въззивен състав намира, че сумата от 2 032.17 лв.
не следва да се приспада от обезщетенията за вредите – предмет на настоящото
дело. По същите съображения съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника за прихващане със сумата 1 600 лв. – освен че тази сума е дарена
от работодателя, тя касае плащането на поставените при първата операция плаки с
винтове, а вреди във връзка с извършената операция и изобщо във връзка с
болничното лечение на ищеца не се претендират по делото.
По отношение на платените суми от застрахователя по застраховка „Здравна
грижа“ съдът намира, че при доказателствена тежест за ответника, същият не е
доказал платената директно на ищеца сума в размер на 890.10 лв. да е в причинна
връзка с процесната трудова злополука. Съгласно писмото на застрахователя, част
от тази сума е по пакет „Профилактични прегледи“, следователно не е във връзка
с трудовата злополука; Друга част от плащането е по пакет „Болнична помощ“,
каквито вреди не се претендират в настоящото производство; Вреди във връзка с
лечение на ищеца в ДКЦ „Евроклиник“ и в ДКЦ „Софиямед“ също не се претендират.
Смисълът на приспадането на сумите по реда на чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ е
пострадалият да не бъде обезщетен два пъти за едни и същи вреди, а в случая от
посочените в писмата на застрахователите
основания за плащане на застрахователни обезщетения такъв извод не може
да бъде направен. Поради това съдът намира, че и тези суми не следва да се
приспадат от приетите за дължими обезщетения по предявените искове.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за имуществени вреди под
формата на пряка загуба следва да бъде уважен до размер от 308.70 лв., а искът
за обезщетение за неимуществени вреди – до размер от 25 000 лв.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за
обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен до размер от 308.70 лв., както и в
частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 16 585.23 лв. до 25 000 лв. (равняваща се на
8 414.77 лв.) и вместо това въззивният съд осъди ответника да заплати на
ищеца посочените суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
в съда – върху обезщетението за имуществени вреди, респ. от датата на увреждането
– върху обезщетението за неимуществени вреди. С оглед изхода на спора,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски за първата инстанция над сумата от 2 607.04
лв.
Разноски за настоящата инстанция са претендирани само от
въззивника-ответник. Предвид изхода на спора, разноски във връзка с насрещната
въззивна жалба не му се следват. Общо заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение
е в размер на 3 720 лв. Няма данни каква част от възнаграждението е
платена във връзка с насрещната въззивна жалба и каква – за защита срещу
въззивната жалба на ищеца, поради което съдът приема, че половината от
възнаграждението - 1 860 лв., е
във връзка със защитата. Съобразно отхвърлената част от въззивната жалба на
ищеца, на основание чл. 78 ГПК въззивникът-ищец следва да заплати на
въззивника-ответник разноски в размер на 1 606.60 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът-ответник следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СРС сумата от още 346.13 лв. – държавна такса и
разноски съразмерно с уважената част от исковете, и по сметка на СГС – сумата 174.47
лв., представляваща държавна такса за въззивното производство съразмерно с
уважената част от жалбата на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 43789 от 11.09.2018г., постановено по гр.д. № 77212/2017г. на
Софийски районен съд, 79 състав в частта
му по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата за сумата
4 275.20 лв., представляваща лихва за забава върху главница от 80 000
лв. за периода 19.04.2017г. - 26.10.2017г. включително, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 43789 от 11.09.2018г., постановено по гр.д. № 77212/2017г. на
Софийски районен съд, 79 състав в частта,
с която предявеният от Н.В.Т., ЕГН **********, срещу „С.М.“ АД, ЕИК ********,
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за имуществени вреди е
отхвърлен до размер от 308.70 лв. както
и в частта, с която предявеният
иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди
е отхвърлен за разликата над 16 585.23 лв. до 25 000 лв. (равняваща
се на 8 414.77 лв.), както и в частта, с която Н.В.Т., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „С.М.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
над сумата от 2 607.04 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.В.Т., ЕГН **********,
на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата 308.70
лв. (триста и осем лева и 70 ст.) - главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за кинезитерапия по фактури № №
**********/24.04.2017г., **********/06.06.2017г., **********/13.09.2017г., и **********/05.10.2017г.,
и разход за закупуване на „Ендотелон“ таблетки по фактура №
**********/06.05.2017г., претърпени в резултат трудова злополука, настъпила на
19.04.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от завеждане на
исковата молба в съда на 27.10.2017г. до окончателното плащане, както и да заплати на основание чл.
200, ал. 1 КТ сумата от още 8 414.77 лв. (осем хиляди
четиристотин и четиринадесет лева и 77 ст.) - главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат трудова злополука,
настъпила на 19.04.2017г., заедно със законната лихва върху главницата от
датата на увреждането - 19.04.2017г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43789 от 11.09.2018г., постановено по гр.д. № 77212/2017г. на
Софийски районен съд, 79 състав в останалите части.
ОСЪЖДА „С.М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от още 346.13 лв. (триста четиридесет и шест лева и 13 ст.) – държавна
такса и разноски за първоинстанционното производство съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „С.М.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 174.47
лв. (сто седемдесет и четири лева и
47 ст.) – държавна такса за въззивното производство съразмерно с уважената част
от въззивната жалба на ищеца.
ОСЪЖДА Н.В.Т., ЕГН **********, да заплати
на „С.М.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 606.60 лв. (хиляда шестстотин и шест лева и 60 ст.),
представляваща разноски за въззивното производство съразмерно с отхвърлената
част от въззивната жалба на ищеца.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.