Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 10.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 572
по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът “С.9.” ЕООД, ЕИК********, твърди, че през 2016 г. между него, като продавач, и ответника “Б.” АД, ЕИК ********, като купувач, е сключен договор за търговска продажба на стоки с периодично изпълнение и допълнителна спецификация. Твърди, че е продал и доставил на ответника по негови заявки стоки – ветеринарни ваксини, медикаменти и хранителни добавки за отглеждане на животни (кокошки). Твърди, че поради натрупаните задължения в значителен размер на 24.11.2017 г. между ищеца и ответника е постигната извънсъдебна спогодба, с която ответното дружество е признало дължимостта на сумите по описаните по-долу фактури за периода 01.04.2016 г. – 03.02.2017 г. и се е задължило да изплати общата дължима сума от 184 389,12 лева на равни вноски по 5 000 лева, платими до 15-то число на всеки месец. Твърди, че ответното дружество не е платило нито една вноска, поради което ищецът счита за прекратена спогодбата от 24.11.2017 г. и ответникът му дължи заплащане на цялата сума.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 184 389,12 лева,
представляваща неплатена цена за доставени и приети стоки по договора за
търговска продажба, сключен през 2016 г. между “С.9.” ЕООД, като продавач, и “Б.” АД, като купувач, съгласно фактури №№ **********/01.04.2016
г. (остатък от 5 530,20 лева), **********/04.04.2016 г.,
**********/15.04.2016 г., **********/25.04.2016 г., **********/28.04.2016 г.,
**********/03.05.2016 г., **********/09.05.2016 г., **********/25.05.2016 г.,
*********/25.05.2016 г., **********/25.05.2016 г., **********/26.05.2016 г.,
**********/30.05.2016 г., **********/26.05.2016 г., **********/06.06.2016 г.,
**********/17.06.2016 г., **********/17.06.2016 г., **********/17.06.2016 г.,
**********/28.06.2016 г., **********/10.08.2016 г., **********/17.08.2016 г.,
**********/23.08.2016 г., **********/17.09.2016 г., **********/17.09.2016 г., **********/11.10.2016
г., **********/24.10.2016 г., **********/24.10.2016 г., **********/15.11.2016
г., **********/15.11.2016 г., **********/29.11.2016 г., **********/05.12.2016
г., **********/05.12.2016 г., **********/23.12.2016 г., **********/16.01.2017 г.
и **********/03.02.2017 г., издадени от “С.9.”
ЕООД на “Б.” АД,
както и законната лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба (29.03.2019 г.) до
окончателното й плащане.
Претендира направените в производството разноски.
Ответникът “Б.” АД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на реално извършени доставки на стоките, за които са издадени процесните фактури, доколкото липсвали стокови разписки, кантарни бележки или други доказателства за извършени доставки. Сочи, че фактурите не са подписани от изпълнителния директор на дружеството, нито от надлежно упълномощено от него лице, имащо право да създава задължения за ответното дружество и да приема изпълнение. Сочи също, че на фактурата липсва изобщо подпис от страна на ответното дружество и печат на същото.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и изложените в исковата молба твърдения. Оспорва доводите на ответника. Сочи, че процесните фактури са подписани от законния представител на ответника – Л.А.Л., вписан като изпълнителен директор на дружеството за периода от 21.11.2014 г. до 10.07.2017 г. Сочи, че няма пречка разписката за доставката на стоките да е инкорпорирана в първичен счетоводен документи и в случая с подписването на фактурите за доставените стоки се установяват реално извършените доставки, чието плащане се претендира. Сочи, че ответникът е признал извънсъдебно задълженията и в представената по делото и неоспорена спогодба от 24.11.2017 г.
В дадения срок не е депозиран от ответника допълнителен отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представени са от ищеца фактури №№ **********/01.04.2016 г., **********/04.04.2016 г., **********/15.04.2016 г., **********/25.04.2016 г., **********/28.04.2016 г., **********/03.05.2016 г., **********/09.05.2016 г., **********/25.05.2016 г., **********/25.05.2016 г., **********/26.05.2016 г., **********/30.05.2016 г., **********/26.05.2016 г., **********/06.06.2016 г., **********/17.06.2016 г., **********/17.06.2016 г., **********/17.06.2016 г., **********/28.06.2016 г., **********/10.08.2016 г., **********/17.08.2016 г., **********/23.08.2016 г., **********/17.09.2016 г., **********/17.09.2016 г., **********/11.10.2016 г., **********/24.10.2016 г., **********/24.10.2016 г., **********/15.11.2016 г., **********/15.11.2016 г., **********/29.11.2016 г., **********/05.12.2016 г., **********/05.12.2016 г., **********/23.12.2016 г., **********/16.01.2017 г. и **********/03.02.2017 г., издадени от ищеца на ответника.
По делото са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките към част от фактурите.
Представена е от ищеца спогодба, сключена на 24.11.2017 г. между страните, в която страните констатират, че ищецът “С.9.” ЕООД е доставил на ответника “Б.” АД за периода 01.04.2016 г. – 03.02.2017 г. медикаменти и ваксини на обща стойност от 184 389,12 лева по процесните фактури. Страните са се споразумели, че ответникът “Б.” АД ще изплати задължението си от 184 389,12 лева на месечни вноски от по 5 000 лева, като първата вноска е дължима до 30.11.2017 г.
Страните са се уговорили, че при неплащане на дължимата месечна вноска по спогодбата от страна на “Б.” АД и забава повече от 15 дни до края на календарния месец, спогодбата ще се счита прекратена по вина на “Б.” АД и “С.9.” ЕООД има право да предприеме действия за предсрочно събиране на всички суми, ведно със законна лихва, направените разходи и други, както и да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК или по реда на чл. 410 от ГПК.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице М.С.. Вещото лице
дава заключение, че представените
по делото фактури са осчетоводени от ответника по кредита на сметка 401/1 “Доставчици в лева”, аналитична
партида “С.9.” ЕООД, като начисленото
задължения е с общ размер 188 551,42 лева, от които 157 126,18 лева
без включено ДДС осчетоводени по сметка 302/5 и сметка 302/1 “Материали и медикаменти” и
31 425,24 лева начислено ДДС по сметка 453/1.
Вещото лице дава заключение, че всяка от процесните фактурите е
включена в дневника за покупките на “Б.” АД, като е
начислена данъчна основа за получени доставки с общ размер 157 126,18 лева
и ДДС с право на пълен данъчен кредит с общ размер на 31 425,24 лева.
Вещото лице дава заключение, че фактурите са осчетоводени
от ищеца, като същите са включени в дневника за продажбите по ДДС на “С.9.” ЕООД.
Вещото лице дава заключение, че по данни от счетоводството на ищеца “С.9.” ЕООД неплатените от
ответника суми към датата на подаване на исковата молба и към датата на
изготвяне на заключението са с общ размер 184 389,12 лева.
Вещото лице дава заключение, че по данни от счетоводството на ответника “Б.”АД неплатените суми към
датата на подаване на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението
са с общ размер 184 388,67 лева, с 0,45 лева
по-малко от претендираната сума в исковата молба. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че тази разлика от 0,45 лева датира още от 2012 г., тъй като
фактурите се различават в погасяването си.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за продажба на стоки, съгласно който ищцовото дружество като продавач е продавало на ответника като купувач стоки – ветеринарни ваксини, медикаменти и хранителни добавки за отглеждане на животни.
Съдът намира, че в случая стоките по процесните фактури са приети от ответното дружество, което е удостоверено с положения върху съответната фактура подпис на представител на ответника.
Подписаната между страните спогодба от 24.11.2017 г. има правната характеристика на извънсъдебно признание от страна на ответника на възникналите между страните правоотношения, както и за дължимите суми по процесните фактури за доставените от ищеца и приети от ответника стоки.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не са извършени реално
доставки и че фактурите не са подписани от изпълнителния директор на
дружеството, нито от надлежно упълномощено от него лице. Представените фактури
са подписани от Л.А.Л. за дружеството получател “Б.”АД. Същият, видно от справка в Търговския
регистър по партидата на ответното дружество, е вписан като представляващ в
периода от 21.11.2014 г. до 10.07.2017 г., включващ процесния период 01.04.2016
г. – 03.02.2017 г. Следователно същият е бил оправомощено лице да подпише
процесните фактури и приеме доставените по фактурите стоки от името на
ответното дружество.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че липсва печат на фактурите. Печатът на търговско дружество не е
задължителен реквизит при издаването и при приемането на фактурата съгласно
Закона за счетоводството, поради което липсата на печат не опорочава
доказателствената стойност на издадената фактура.
От изслушаното, неоспорено от страните и прието по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесните фактури, издадени от ищеца на ответника, са
осчетоводени при ответника и същите са включени в дневниците на покупки
по ЗДДС, подадени от ответника в НАП. Установява се също, че по първата от
процесните фактури ответникът е извършил частично плащане на 22.02.2017 г. Осчетоводяването на издадените фактури от
получателя (ответника по делото), включването им в справките-декларации на
ответника по ЗДДС и в дневниците на покупките на ответника по ЗДДС, и съответно
евентуалното ползване на данъчен кредит, имат правната характеристика на
извънсъдебно признание, както относно задължението във вида, в който е
материализирано във фактурите, така и за съществуването му (така в Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д.
№ 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
С оглед на горното е налице приемане от ответника на доставените от ищеца стоки по процесните фактури, обективиращи договори за покупко-продажба на стоки, поради което за ответника е възникнало задължението за заплащането на цената на получените стоки.
В случая съдът приема, че е преустановила действие сключената между страните спогодба за разсрочване на задължението за плащане на купувача ответник предвид установеното по делото, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си по същата, и доколкото ищецът с подаването на исковата молба претендира последиците от това – пълния неизплатен размер на цената за доставените стоки по процесните фактури.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не установява плащането на претендираните от ищеца суми по процесните фактури.
Относно размера на
неплатените суми по процесните
фактури, съдът кредитира заключението на вещото лице касателно осчетоводяването
на фактурите при ищцовото дружество в общ размер на 184 389,12 лева, доколкото по-ниският размер
при ответника с 0,45 лева (184 388,67 лева)
не се дължи на извършено плащане по процесните фактури в този размер, а на погашения
на предишни задължения към ищеца, и разликата в счетоводното отчитане датира от
2012 г., т.е. преди процесния период.
По изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата в общ размер на 184 389,12 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и акцесорният
иск за присъждане на законната лихва
върху претендираната главница от 184 389,12
лева, считано от датата на подаване
на исковата молба (29.03.2019 г.) до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 13 995,57 лева, от които 7 375,57 лева – държавна такса, 600 лева – депозит на вещо лице и 6 020 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие, поради което следва да се приеме, че по делото са представени доказателства за плащането му съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер на 13 395,57 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “С.9.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в общ размер на 184 389,12 лева (сто осемдесет и четири хиляди триста осемдесет и девет лева и дванадесет стотинки), представляваща неплатена цена за доставени от “С.9.” ЕООД и приети стоки по договора за търговска продажба, сключен през 2016 г. между “С.9.” ЕООД, като продавач, и “Б.” АД, като купувач, съгласно фактури №№ **********/01.04.2016 г. (остатък от 5 530,20 лева), **********/04.04.2016 г., **********/15.04.2016 г., **********/25.04.2016 г., **********/28.04.2016 г., **********/03.05.2016 г., **********/09.05.2016 г., **********/25.05.2016 г., *********/25.05.2016 г., **********/25.05.2016 г., **********/26.05.2016 г., **********/30.05.2016 г., **********/26.05.2016 г., **********/06.06.2016 г., **********/17.06.2016 г., **********/17.06.2016 г., **********/17.06.2016 г., **********/28.06.2016 г., **********/10.08.2016 г., **********/17.08.2016 г., **********/23.08.2016 г., **********/17.09.2016 г., **********/17.09.2016 г., **********/11.10.2016 г., **********/24.10.2016 г., **********/24.10.2016 г., **********/15.11.2016 г., **********/15.11.2016 г., **********/29.11.2016 г., **********/05.12.2016 г., **********/05.12.2016 г., **********/23.12.2016 г., **********/16.01.2017 г. и **********/03.02.2017 г., издадени от “С.9.” ЕООД на “Б.” АД, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 184 389,12 лева, считано от 29.03.2019 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на “С.9.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 13 995,57 лева (тринадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет
лева и петдесет и седем стотинки) - разноски
по делото, от които 7 375,57 лева – държавна такса, 600 лева –
депозит на вещо лице и 6 020 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :