ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 230 21.01.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА Т.
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1944 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е по въззивна жалба от Д.Д.Н., със съдебен
адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.Д.П., както и насрещна въззивна жалба от Н.Г.Н., със съдебен адрес ***,
пл.“Баба Ганка“ № 8, подадена чрез пълномощник адв.П.Т., двете жалби насочени против решение № 131/23.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 295/2017 г. по описа на РС-Поморие.
С
първоинстанционното решение е извършена съдебна делба между съделителите Д.Д.Н.
и Н.Г.Н. по отношение на съсобствените им недвижими имоти, като е постановено:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл.349, ал.1 ГПК на Д.Д.Н.
следния неподеляем недвижим имот: дворно място с площ 410 кв.м., представляващо
УПИ II, кв.26 по плана на гр.Каблешково, понастоящем ПИ с
идентификатор 35033.501.509 по КККР на гр.Каблешково, с площ 452 кв.м., трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при съседи: 35033.501.499, 35033.501.508, 35033.501.1191,
35033.501.1474, 35033.501.498, ВЕДНО с
построената в същия имот жилищна сграда
– еднофамилна, с идентификатор 35033.501.509.1 по КККР на гр.Каблешково,
състояща се от етаж първи – в северната си част полувкопан и с разпределение –
две спални, стая за игра, баня с WC, коридор, с
площ 94 кв.м.; етаж втори – на кота 0.00, прилежащ уличен тротоар, с
разпределение: кухня, дневна с трапезария, стая, баня с WC и тераси, с площ 139.63 кв.м., подпокривно
пространство, с цена в размер на 131 772 лв.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на Н.Г.Н. парично
уравнение на дела му в размер на 39 644.62 лв. в 6-месечен срок от влизане в
сила на решението, заедно със законната лихва. Указва, че за вземането може да
се впише законна ипотека. УКАЗВА на Д.Н., че ако уравнението заедно с лихвата
не бъде изплатено в 6-месечен срок, решението за възлагане се обезсилва по
право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. да заплати на Д.Д.Н. сумата от 1
812.06 лв., представляваща стойността на извършените от ищцата подобрения в
имота – направа на ограда, съответстващи на дела му в собствеността,
ОСЪЖДА Н.Г.Н. да заплати на Д.Д.Н. сумата от 9
310 лв. – дарени на ищцата от баща й вложени в извършване на СМР, съответстващи
на дела му в собствеността.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Д.Н. за осъждане на
Н.Г.Н. да й заплати сумата от 400 лв., представляващи ½ от вложените
средства за ремонт на съсобствения автомобил като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на Н.Г.Н. сумата от 6
998 лв. – лични средства на Н.Н., използвани за погасяване на кредита за
извършване на строеж от 14.09.2010г., съответстващи на дела й в собствеността,
като иска за сумата над 6 998лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на Н.Г.Н. сумата от
23 990 лв. – дарени на ответника от майка му за погасяване на кредита за
извършване на строеж от 14.09.2010г., съответстващи на дела й в собствеността,
като иска за сумата над 23 990 лв. до предявения от 28 953 лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на Н.Г.Н. на
основание чл.346 ГПК, вр. чл.31,
ал.2 ЗС сумата от 1 305 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата 1/2 ид.ч. от
съсобствения автомобил марка „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ А 9047 МР, за периода 21.12.2016 г. – 11.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението
по допускане на делбата до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над уважения размер до предявения.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Н. иска за осъждане Д.Д.Н.
да му заплати сумата от 150 лв. – месечно обезщетение за лишаване от ползване
на неговата част от съсобствената жилищна сграда като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати по сметка на РС
Поморие сумата от общо 5 046.50 лв. – държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. да заплати по сметка на РС
Поморие сумата от общо 2 298.90 лв. – държавна такса.
І. С въззивната жалба на Д.Д.Н. първоинстанционното решение се обжалва в следните части:
- за определяне на цената на делбения имот от 131 772 лв., въз основа на която е
възложен и е определена сумата за парично уравнение на дела на Н.Н.;
- за осъждането й да заплати на Н.Н. сумата от 39 644.62 лв. за парично уравнение
на дела му, в 6-месечен срок, ведно със законната лихва;
- за отхвърляне на иска й за заплащане на 400 лв., представляващи вложени от нея
средства за ремонт на съсобствения автомобил;
- за осъждане то й да заплати на Н.Н. сумата от 6998 лв. негови лични средства,
използвани за погасяване на кредита за извършване на строеж от 14.09.2010 г.;
- за осъждането й да заплати на Н.Н. сумата от 23 990 лв., дарени на ответника от
мяйка му за погасяване на кредита за извършване на строеж от 14.09.2010г.;
- за осъждането й да заплати на Н.Н. на основание
чл.346 ГПК, вр. чл.31, ал.2 ЗС сумата от 1305 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на неговата ½ ид.ч. от съсобствения автомобил,
за периода 21.12.2016 г. – 11.06.2019 г., ведно със законната лихва от влизане
в сила на решението по допускане на делбата до окончателното плащане;
- в частта относно разноските по делото.
Въззивницата
изразява недоволство от решението РС-Поморие като счита същото за неправилно и незаконосъобразно
в обжалваните му части. Посочва, че изводите на съда не съответстват на събраните
по делото доказателства и при решаването на спора законът е приложен
неправилно. Според въззивницата, ПРС неправилно приел уравнението на дела на
ответника да се извърши по определената стойност на делбения имот от първата
експертиза – на в.л.Великова и е игнорирал втората експертза – на в.л.Бонева,
като е счел, че последната не е взела предвид сключвани сходни сделки, а е
взела предвид само метода на чистата възстановителна стойност. В тази връзка,
се излагат съображения за необективност на експертизата на в.л.Великова, като
според въззивницата, след като тази експертиза е била оспорена и след като
съдът не е приел определената от заключението на в.л.Бонева цена, то ПРС е
следвало служебно да назначи трета експертиза, която да посочи средната пазарна
цена на делбения имот, определена на базата на трите метода за оценка (приходна
стойност, чистата възстановителна стойност и метода на пазарните аналози), в
която да се извърши анализ не само на предлагането, но и на търсенето и като не
е сторил това съдът е постановил решението си в нарушение на чл.349, ал.4,
изр.2 ГПК. Оспорват се като неправилни изводите на районния съд за отхвърляне
на претенцията на ищцата за заплащане от ответника на сумата от 400 лв. вложени
от нея средства за ремонт на съсобствения автомобил. Счита се, че този извод на
ПРС е резултат от погрешна и повърхностна преценка на показанията на св.Иванов,
като съдът не е дал отговор защо не зачита тези показания след като
фактическото състояние на автомобила е установено и от автотехническата
експертиза по делото. Оспорват се като неправилни и изводите на ПРС за
уважаване на претенциите на ответника и за осъждане на ищцата Н. да му заплати
сумата от 6 998 лв. негови лични средства за погасяване на кредита и
сумата от 23 990 лв. дарени на ответника от майка му за погасяване на
същия кредит. В тази връзка се сочи, че в отговора на исковата молба липсва
конкретизация на претендираните от ответника суми, коя част от тях се
претендира като искане по сметки и коя част като трансформация, като този
въпрос не е уточнен и във втората фаза на делбата и посочената неяснота е
пренесена и в обжалваното решение. Според въззивницата, неясна и противоречива
е поддържаната от ответника позиция, тъй като първоначално се е твърдяло, че
тези средства са били на майка му, а след това се твърди, че тя му ги е дарила,
за да компенсира направеното на ищцата дарение от нейните родители. В тази
връзка въззивницата прави собствен анализ на доказателствата по делото, от
които според нея се установява, че даваните средства са били за семейството, а
не дарение лично на ответника, поради което счита за неправилен и необоснован
извода на съда, че 2/3 от сумата от 43 430 лв., равни на 28 953 лв.
представляват дарение на ответника от майка му под формата на изплащане на
ползван от съсобствениците кредит, тъй като почти всички вноски са направени от
самия ответник, видно от банковите извлечения. За неправилни се считат и
изводите на ПРС за основателност на претенцията на ответника за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения автомобил. Според
въззивницата, съдът неправилно е приел, че автомобилът не е сред вещите,
необходими за отглеждане на децата, защото чл.29, ал.3 СК не сочи конкретни
вещи, а по делото няма спор, че автомобилът е нужен за транспортиране на децата
до гр.Бургас, където учат. Оспорва се като неправилен и извода на съда, че
повредата върху колата през 2017 г. не освобождавал ищцата от задължението й да
плаща наем, защото след като не е в движение, то никой от съсобствениците не
може да го ползва. В заключение, моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части. Претендират се направените
пред настоящата инстанция разноски.
Във въззивната
жалба е направено доказателствено искане за допускане на нова
съдебно-техническа експертиза, която да определи реалната пазарна цена на имота
в състоянието му към датата на влизане в сила на решението по допускане на
делбата, чрез използване на методи на реални пазарни аналози и съпоставянето им
с предлаганите от агенциите офертни цени. Искането е обосновано с
обстоятелството, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като не е
назначил служебно трета експертиза при наличието на оспорена експертиза на
в.л.Великова и неприемането на определената в заключението на в.л.Бонева цена
на имота.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалване на
решението, поради което е допустима.
В срока по чл.263,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Н.Г.Н., подаден чрез им адв.П.Т., с който въззивната жалба на ищцата
Д.Н. се оспорва като неоснователна, за което са изложени пространни съображения
по всяко едно от оплакванията на въззивницата. Моли се решението на ПРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Претендират
се направените по делото разноски.
ІІ. В
срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 ГПК е подадена НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА от Н.Г.Н. против
постановеното от ПРС решение в частта му,
с която е отхвърлена претенцията на ответника по чл.31, ал.2 ЗС за присъждане
на обезщетение за притежаваната от него част от процесния имот, представляващ
бившо семейно жилище и предоставено за ползване на ищцата в брачния процес по
развода. Оспорва се като неправилен извода на съда, че ищцата е поканила
ответника да ползва част от имота и не било установено съсобственикът да не го
е допуснал до същия, като извън обсъждането на съда е останало обстоятелството,
че по силата на съдебно решение ползването на целия имот е предоставено на
ищцата, с което е възникнало и фактическо наемно правоотношение по смисъла на
СК. Според въззивника, съдът не е съобразил и обстоятелството, че в имота освен
ищцата и децата, вече са заживяли там и нейните родители – майка й, както и
обстоятелството, че ответника дори няма ключ за имота и това фактическо
положение е още от фактическата раздяла на страните преди развода. В тази
връзка се счита, че решението на ПРС в обжалваната му част е постановено в
противоречие с ТР № 7/02.11.2012 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и в
противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, цитирана в насрещната въззивна
жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и
уважаване на претенцията. Не се правят доказателствени искания. Претендират се
разноските за настоящото дело по насрещната въззивна жалба.
Насрещната въззивна жалба е постъпила в срока за
отговор на първоначалната въззивна жалба, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор от Д.Д.Н. по
насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита
се за неприложима цитираната в жалбата съдебна практика. Сочи се, че в случая,
размерът на семейното и броя на помещенията в него дават възможност същото да
се ползва от двамата съсобственици. Моли въззивния съд да потвърди решението на
ПРС в обжалваната част. Претендират се разноски за настоящата инстанция..
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба, насрещна въззивна жалба и отговорите към тях,
намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и
решаване.
Доказателственото искане на
въззивницата-ищца Д.Н. за допускане на нова съдебно-техническа експертиза е
неоснователно и не следва да се уважава. Искането е обосновано с преценката на
районния съд на извършените в първата инстанция експертизи, като следва да се
има предвид, че тази преценка по чл.202 ГПК не е основание да се твърди наличие
на процесуално нарушение, а контролът на същата е въпрос по правилността на
решението. Предвид това и тъй като във въззивната жалба не се сочат други обстоятелства
по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да обосновават ангажирането на доказателства
пред въззивния съд и предвид липсата на допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения, БОС намира, че не са налице предпоставките по чл.266,
ал.3 ГПК и искането следва да се остави без уважение.
С оглед горното и на осн.
чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1944/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищцата Д.Д.Н., постъпилата
насрещна въззивна жалба от ответника Н.Г.Н. и постъпилите писмени отговори по
жалбите от всяка страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата Д.Д.Н. за ангажиране на доказателства през
въззивната инстанция – за допускане на нова съдебно-техническа експертиза.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.