НЕПРИСЪСТВЕНО
Р Е Ш Е Н И Е № 37
гр.Тополовград, 04.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ
при секретаря: К.П.
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 101 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и
допустима искова молба от „В и К” ЕООД
гр.Стара Загора против И.П.Д. ***,
с ЕГН **********, с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК – иск за установяване
на вземането.
Обстоятелствата, на които
ищецът основава претендираните права и предявения иск са следните:
Ищецът твърди, че е
открита партида с № 2155 от „ВиК”ЕООД на
адрес – Тополовград, ул.”О.” № 8 на името на И.П.Д.. С ползването на
съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниква договорно отношение по
силата на което „В и К” се задължава да доставя питейна вода и да отвежда
отпадъчна такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща
консумираната и отчетена от инкасатора вода през месеца следващ този на
отчитането. Ищецът твърди, че това свое задължение абонатите са уведомени по
надлежния ред от инкасаторите и при закъснение се начисляват лихви съгласно
чл.40 ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на ВиК системата.
Ищецът твърди, че
ответникът И.П.Д. има неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на
300,26 лв. произтичащи от представените ВиК услуги за периода от 10.01.2018 г.
до 02.08.2018 г., за което има издадени квитанции, както и лихви за забавено
плащане в размер на 15,15 лв. за периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г.
Ищецът твърди, че за този
период е извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в
имота на ответника. Отчитането на количествата доставена и отведена е
обективирано чрез запис в карнета през текущия месец, като платежния документ –
квитанция се издава в края на месеца. Твърди се, че се срока за заплащане на
дължимите суми за предоставени ВиК услуги е 30 дни от датата на издаване на
документа. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за
имота на потребителя са издадени 7 броя квитанции, по които сумите не са заплатени. Твърди се, че срещу ответника
от страна на ищцовото дружество „В и К”ЕООД – Стара Загора е подадено заявление
по реда на чл.410 от ГПК. Във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 9 от 04.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4/2019 г. по описа на
Районен съд – Тополовград, с която на длъжника е разпоредено да заплати на „В и
К”ЕООД – Стара Загора както следва:
-
300,26
лв. главница
-
15,15 лв.
лихва върху тази сума за периода от 28.02.2018
г. до 18.12.2018 г.
-
И законна
лихва от 04.01.2019 г.
-
Разноски
по делото включващи 25 лв. държавна такса
Предвид обстоятелството, че издадената заповед
е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК Районен съд – Тополовград е дал
на заявителя указания да предяви иск относно вземането си.
Предвид на което се
претендира да бъде установено с решение на съда, че е налице вземане от страна
на „В и К” ЕООД – гр.Стара Загора, в качеството му на експлоатационно дружество в размер на:
300,26 лв. представляващи
неизплатени в срок облигационни задължения към дружеството, произтичащи от
доставка на питейна вода и отведена канална вода за периода от 10.01.2018 г. до
02.08.2018 г. по посочените в исковата молба квитанции, ведно със законната
лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 15,15 лв. дължима за
периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г.
Претендират се и
направените разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 4/2019 г.
Препис от исковата молба
и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 27.03.2019 г. В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК същият не е подал писмен отговор и не е взел становище по иска.
Ищецът
редовно призован изпраща представител в с.з. адв.С..
Процесуалният представител на ищеца моли съда
в случай, че са налице условията на чл.238 от ГПК да постанови неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът
И.П.Д. не се явява в с.з. и в законно установения срок за отговор не е подал
такъв и не е взел становище относно иска.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Открита
е партида с № **** в ЕООД „ВиК” на адрес: гр.Тополовград, ул.”О.” № 8.
С
ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя
са възникнали договорни отношения по силата на които ЕООД „ВиК” се задължава да
предостави питейна вода и да отвежда отпадъчна такава до и от имота на абоната,
а той се задължава да заплаща консумираната и отчетена от инкасатора вода през
месеца следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите са
уведомени по надлежния ред от инкасатора. При закъснение се начисляват лихви
съгласно чл.40 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи. Установено е по делото, че ответника И. П.Д. има неизплатени в срок
задължения към дружеството в размер на 300,26 лева, произтичащи от предоставени
„ВиК” услуги за периода от 10.01.2018 г. до 02.08.2018 г. за което са издадени
квитанции както и лихви за забавено плащане в размер на 15,15 лева за периода
от 28.02.2018 г. до 18.02.2018 г. За този период е извършено ежемесечно начисляване
на потребените количества вода в имота на ответника в гр. Тополовград на ул. „О.”
№ 8. Отчитането на количествата на доставена и отведена вода е обективирано
чрез запис в карнета на текущия месец като платежния документ – квитанция се
издава в края на месеца. Срока за заплащането на дължимитие суми за предоставени
ВиК услуги е 30 дни от датата на подаване на документа. В процесния случай за
количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя са издадени 7 бр.
квитанции, сумите на които не са заплатени.
Срещу
И.П.Д. *** от страна на ищцовото дружество „ВиК” Стара Загора е подадено
заявление по реда на чл.410 от ГПК. Във връзка с него е издадена Заповед за
парично задължение № 9 по ч.гл.д. № 4/2019 г. по описа на ТгРС с която на
длъжник е разпоредено да заплати на ЕООД „ВиК” Стара Загора както следва:
300,26 лева – главница, 15,15 лева – лихва върху тази сума за периода от
28.02.2018 г. до 18.12.2018 г. , законна лихва от 04.01.2019 г. до окончателно
заплащане на сумата, както и разноски по делото 25 лева за държавна такса.
Предвид
обстоятелството че издадената Заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК Районен съд Тополовград е дал указания на заявителя да предяви иск
относно вземането си по реда на чл.414 вр. Чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Така установената фактическа обстановка се установява
въз основа на писмените доказателства по делото, които съдът кредитира.
С оглед на изложеното и
като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 от ГПК – иск за съществуване на вземането.
Съдът намира искането за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК за
основателно. Налице са предвидените в закона кумулативни предпоставки за
постановяване.
На първо място на 27.03.2019
г. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, доказателствата към нея
и разпореждането на съда от 25.03.2019 г. Със съобщението и с разпореждането са
му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа,
включително възможността за постановяване на неприсъствено решение. Въпреки
указанията ответника не е депозирал писмен отговор.
На второ място призовката за
съдебно заседание, връчена на ответника на 21.05.2019 г., ответникът е
предупреден за неявяване в съдебно заседание, както и за възможността за
постановяване на неприсъствено решение. На проведеното съдебно заседание
ответника не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
На следващо място съдът
намира предявения иск за вероятно основателен. След преценка на събраните по
делото доказателства съдът намира, че ответника действително не е изпълнил
паричните си задължения към ищеца/кредитора/ и следва да бъде прието за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца парично задължение в общ размер на 315,41
лева.
Предвид на изложеното съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение.
При този изход на делото
следва да се присъдят направените от ищеца разноски по настоящото дело които са
в размер на 385 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса и по
производството по ч.гр.д. № 4/2019 г. на ТгРС, които са в размер на 25 лева за
държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
УВАЖАВА предявения иск от ищеца ЕООД „В.и К.” – г.З. *** с ЕИК ********, представлявано от управителя Р. Т.
Р. с ЕГН **********, ПРОТИВ
И.П.Д. ***, с ЕГН **********,
КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът дължи на ищеца изпълнение на парично задължение в размер
на сумите 300,26 лв. /триста лева и 26 стотинки/ - произтичащи
от предоставени ВиК услуги за периода от 10.01.2018 г. до 02.06.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението 04.01.2019 г., до
окончателно изплащане на сумата; 15,15
лв./петнадесет лева и 15 стотинки/ представляваща лихва за забава за
периода от 28.02.2018 г. до 18.12.2018 г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца сумата 410 лв.
/четиристотин и десет лева/ - разноски по делото от настоящото производство
и от производството по ч.гр.д. № 4/2019 г. на ТгРС, от които 360 лв./триста и шестдесет лева/ за
адвокатско възнаграждение и 50 лева/петдесет
лева/ за държавна такса.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: