Определение по дело №89/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл. 258 ГПК по въззивна жалба,подадена от П. на Р. Б.,чрез и.ф. адм.ръководител на РП П., против решение № 246/29.07.2010г.,постановено по Г.д.№ 195 /2010 на РС П.,с което въззивника е осъден да заплати на Б. К. сумата от 7000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание ЗОДОВ.В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.Изтъкват се доводи,че не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди в този размер.Публикациите в местния ежедневник по повод поддържаното обвинение не могат да се вменят като вреди,които да се репарират от ответника,тъй като П. не е правила изявления.Не е доказано,че именно повдигнатото обвинение е разрушило хармонията в семейството на К.,а това е сторило неговото укоримо поведение от морална гледна точка.Също така се твърди,че не е установено по делото на ищеца да са пречинени многобройни душевни болки и страдания,продължили почти 5 години.С оглед на изложените оплаквания молят да се отмени решението или се намали размера на обезщетението за пречинени вреди.

Въззиваемият изразява становище за неоснователност на така подадената жалба.

Подадената жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

Няма спор по фактите,установени от приложеното като доказателства н.о. х. д.№ 373/2007г. по описа на РС-П., ведно с дознание №345/2005г. по описа на РПУ-Г. и въззивното дело №75/2009г. по описа на ОС-Б.., че на 05.05.2005г., дознател при РПУ-П. е започнал полицейско производство №345/2005г. по описа на РПУ-Г. срещу Б. К., за престъпление по чл.152, ал1, т.2 от НК по оплакване на гражданката Гергана Виденова.Спрямо К. е постановено задържане за срок от 24 часа по ЗМВР.

Установи се също така, че на следващия ден, с постановление №1571/06.05.2005г., наблюдаващият прокурор от РП-П. е постановил задържане спрямо К. за срок от 72 часа, във връзка с изготвяне на искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”. На 09.05. 2005г. РС П. не е наложил по подадено от РП-П. искане за вземане на такава мярка по отношение на ищеца, като е наложил на същия мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 800 лева.

По обвинителен акт от 19.02.2007г. на Районен прокурор при РП-П., срещу ищеца, е образува но НОХД № 373/2007 г по описа на РС-П.. Видно от приложената присъда към същото дело е, че Б. К. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 152, ал.1, т.2 НК, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан. Въззивният съд , с решение №260 от 10.07.2009 по ВНОХД № 75/2009г. по описа на ОС-Б. е потвърдил оправдателната присъда ,която е и влязла в законна сила.

Със събраните гласни доказателства-показанията на св.К.,П., С.М.,дъщерята на ищеца И.Г. се установява,че осъщественото срещу ищеца наказателно преследване се е отразило зле на самочувствието и душевния му покой.Към 2003г. К. е участвал активно в обществения живот,бил е кандидат за кмет и е бил известен в обществото.След повдигане на обвинението се е почувствал силно притеснен,подтиснат и засрамен.Станал е затворен и е ограничил социалните си контакти.Повдигнатото обвинение е уронило доброто му име,като някои от познатите са се отдръпнали и не са искали да контактуват с него.

Няма спор,че случаят е отразен и в местния ежедневник,с което е станал достояние на неограничен кръг познати на К..Действително ответната страна няма данни да е правила изявления,но причината за появата на публикацията е именно факта на образуваното наказателно производство срещу К..Именно,поради тази причина съществува пряка връзка между предварителното производство и публикацията,а от там и между публикацията и настъпилите вреди.

Воденото наказателно преследване срещу К. за изнасилване,несъмнено е влошило отношенията и в семейството.В жалбата се сочи,че това е в резултат на укоримото от морална гледна точка поведение на К.-осъществената връзка с курсистката.Но според съда има съществена разлика в това да бъдеш обвинен в изнасилване,което е деяние с изключително висока степен на обществена укоримост и създаване на извънбрачна връзка.Ето защо съдът приема,че поддържаното обвинение е изострило отношенията в семейството в още по-висока степен от евентуалното противобрачно поведение.Съпругата и двете деца на К. също са претърпели страдания,което неминуемо е рефлектирало и върху него в негативен аспект.

Неоснователни са оплакванията в жалбата,че душевните болки и страдания,отражението на повдигнатото обвинение сред обкръжението на К. не са установени.Душевните болки и страдания са психическо състояние на личността и тяхното външно проявление при различните индивиди е различно.

Установено е,че К. е бил обществена фигура в Г. и през период от повече от 4 години върху него е лежало съмнение за извършен акт,който безусловно го е характеризирал за морално пропаднал човек,насилник.Това е повлияло общественото мнение срещу него,семейството му се е отдръпнало и той го е преживял затваряйки се в себе си и ограничавайки контактите.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.

Пасивно легитимирани по исковете по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност и в този смисъл ответникът посочен в исковата молба е легитимиран да отговаря по така заявената претенция,съобразно разпоредбите на ЗСВ,който го определя като ЮЛ.

Отговорността на държавата за вреди произтича от принципа “не вреди другиму”. Общите елементи на фактическия състав за възникване на отговорността са следните: вреда, претърпяна от гражданите; – незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата. По отношение на незаконната дейност, практиката приема, че тя се осъществява само с действия, не и с бездействия. Разликата с отговорността по правилата на ЗЗД е, че ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитните органи, схваната като определено субективно отношение към техния резултат. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния орган, като тази липса или наличие на вина ще има значение само за регресната отговорност на виновните длъжностни лица спрямо държавата. Т.е отговорността е обективна. Такава отговорност се носи дори и когато процесуалните действията на правозащитните органи са били оправдани с оглед събраните до този момент доказателства.

При възмездяване на неимуществените (морални) вреди намира приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да присъди обезщетение за неимуществени вреди от незаконен акт, съдът трябва да стигне до обоснован извод, че този акт е повлиял върху психическото и морално състояние на пострадалия. Тежестта на доказване е на ищеца и той трябва да докаже претърпените неимуществени вреди. Съдът не може да предполага тяхната наличност.

От така събраните гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин,че срещу ищеца е образувано наказателно производство от органите на П., по отношение на него е постановено задържане за срок от 72 часа /от 06.05.2005г. до 09.05.2005 г./, около две години е продължило досъдебното производство срещу него, ищецът е бил предаден на съд,след което е оправдан на първа инстанция,като по протест РП П. е образувано и въззивно наказателно производство.Установена е и вредата,която е претърпял ищецът,тъй като образуването на производството и продължителността на наказателното преследване са му причинили безпокойство,притеснение , нарушен начин на живот и дискомфорт в семейната и приятелска среда,както и в обществото.

Относно размера на обезщетяване на вредите,съдът по критериите на чл.52 ЗЗД съобрази следното :

Обезщетяването следва да обхване само тези вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Публикацията във в."Струма" е допринесла за широко разгласяване на случая и създаване на представа в обществото за К. на извършител на тежко укоримо деяние,но както е посочено по-горе,тя е във връзка с образуваното наказателно производство.Повдигнатото обвинение е станало известно също така на приятели,близки и роднини,с което е уронено доброто име на К..Той е станал затворен,изолиран от семейството и средата си. В същото време,самия факт,че в продължение на около 2г.ищецът е бил следствен,а в продължение на още 2 -и подсъдим,е достатъчен,за да допринесе за настъпване на посочените по-горе негативни преживявания и последици.Престояването му в ареста същ ому е указало негативно влияние,неудобства и е допринесло за утвърждаване на представата за извършено престъпление,което следва да се вземе предвид при определяне размера на неимуществените вреди.

С оглед на изложеното така определеното обезщетение от РС П.,въззивният съд намира за справедливо,поради което решението му следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 246/29.07.2010г.,постановено по Г.д.№ 195 /2010 на РС П..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :