Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІV-86 Година 2019,
01
август гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен
граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
при
секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 847/2019г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ТД „Южна
Морска“ към Агенция „Митници“, представлявано от гл.ю.к Красимира Ташкова
против решение № 657/22.03.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по
гр.д.№ 2488/2018г. в частта, в която са уважени исковете на ищеца В.Р.З., ЕГН: **********
и в частта, в която е отхвърлен иска на агенцията. Иска се от съда да отмени
решението в обжалваните части, да отхвърли исковете на З., респ. да уважи иска
на Агенция „Митници“. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба процесуалният
представител на ТД „Южна Морска“ към Агенция „Митници“ развива подробни
съображения за неправилност на решението в обжалваните части. Оспорва изводите
на съда и безрезервното кредитиране на съдебно-икономическата експертиза. Не
прави искане за събиране на доказателства.
Ответната страна – В.Р.З. представя писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Подадена е въззивна жалба от В.Р.З., ЕГН: **********
против решение № 657/22.03.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по
гр.д.№ 2488/2018г. в частта, в която са отхвърлени исковете му против ТД „Южна
Морска“ към Агенция „Митници“ и в частта, в която е осъден да заплати на
агенцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1365,38 лева. Иска се от
съда да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявените искове. Претендират
се разноски.
Във въззивната жалба процесуалният
представител на В.З. твърди, че решението в обжалваната част е неправилно.
Аргументира се изчерпателно. Прави искане за разпит на свидетел и за
допълнителна съдебно-икономическа експертиза.
Ответната страна – ТД „Южна Морска“ към
Агенция „Митници“ представя писмен отговор, в който оспорва основанията за
отмяна на решението, развити в жалбата на З..
В съдебно заседание ТД „Южна Морска“ към
Агенция „Митници“ се представлява от юрисконсулт Ташкова и юрисконсулт Илиева,
които поддържат оспорването и отговора на въззивната жалба без да сочат
доказателства. Правят искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание В.З. се представлява
от адвокат Пушева, която пледира за уважаване на жалбата и за потвърждаване на решението
в осъдителната част. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено
от фактическа страна следното:
Като взе предвид твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено
от фактическа страна следното:
Със заповед № ЗМФ-1257/14.12.2015г.,
издадена от министъра на финансите е закрита Митница Свиленград, считано от
11.01.2016г. С тази заповед се създават нови митнически учреждения в
структурата на Митница Бургас, сред които са МП Капитан Андреево и МП Лесово.
Със заповед № 3470/21.03.2016г., издадена
от директора на Агенция „Митници“ към МФ, В.З. е назначен за държавен служител
на длъжност „експерт“ в Агенция „Митници“, отдел „Рентгенови системи“ в ТМУ,
Митница Бургас, ранг V младши, при осем часов работен ден, пет дневна работна
седмица и основно възнаграждение в размер на 700,00 лева. В периода от 04.04.2016г.
до 04.11.2016г. З. преминава успешно базов курс на обучение по силата на
сключен договор от 16.05.2016г. с Агенция Митници. До
края на 2016г. ищецът изпълнява служебните си задължения в ТМУ, Митница Бургас,
МП - Пристанище Бургас.
Със заповед № 4449/12.12.2017г., издадена от
директора на Агенция „Митници“, З. е преназначен на длъжност „митнически
инспектор“ в същата администрация, при същото работно време, с основна месечна
заплата в размер на 735 лева. От 01.02.2017г. до 31.01.2018г. З. е включен в графиците
за всеки месец с място на работа МП Капитан Андреево, при денонощен непрекъснат
двусменен режим на работа и 12 часови смени – дневни и нощни. За
този период на З. не е осигурен служебен транспорт, нощувка в служебно
общежитие и изхранване, нито му е заплащано обезщетение за пътни, дневни и
квартирни пари.
Със заповед № 539/26.01.2018г., издадена
от директора на Агенция „Митници“ към МФ е прекратено служебното правоотношение
със З.. Основанието за прекратяване е взаимно съгласие.
На 10.04.2018г. З. предявява осъдителен
иск против ТМУ Бургас, Митница Бургас за следните суми: 3912,00 лева,
представляваща неизплатено обезщетение за пътни пари за командировки в страната
за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или по 326 лева месечно, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
120,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало
да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до предявяването на иска
на 05.04.2018 г., или по 10,00 лева месечно; 7300,00 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за дневни пари за командировки в страната за периода
01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или по 20,00 лева дневно за 365 дни, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;
240,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, през който е
трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до предявяване
на иска на 05.04.2018 г.; 21 900 лева, представляваща неизплатено обезщетение
за квартирни пари за командировки в страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018
г., или 60,00 лева дневно за 365 дни, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на входиране на исковата молба до окончателното й
изплащане; 600,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца,
през който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до
31.01.2018 г., или по 50,00 лева месечно. Ищецът твърди, че за посочените
периоди не му е осигурен служебен транспорт от работодателя, нощувка в служебно
общежитие или изхранване, нито му е заплатено обезщетение за пътни, дневни или
квартирни пари. Поради това, ищецът е пътувал с личния си автомобил, наел е
квартира за 250 лева месечно и е заплащал разходи за ток, вода и други консумативи
в общ размер на 50 лева. Ищецът твърди още, че ответникът е отказал да му плати
дължимото обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари за периода от
01.02.2017г. до 31.01.2018г., поради това, че МП Капитан Андреево попада в
териториалния обхват на Митница Бургас. В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства.
В отговор по чл.131 от ГПК Агенция
„Митници“ изразява становище за неоснователност на исковете. Агенцията твърди,
че в периода от 01.02.2017г. до 11.12.2017г. З. е изпълнявал служебните си
задължения по график, утвърден със заповед на началника на Митница Бургас на МП
Капитан Андреево към Митница Бургас и поради характера на работата, която е
изпълнявал, същият не се счита за командирован по смисъла на чл.8 от вътрешните
правила за реда и организацията на служебните командировки в страната на
служителите от Агенция Митници, още повече, че МП Капитан Андреево попада в
териториалния обхват на Митница Бургас. Агенция „Митници“ ангажира писмени
доказателства.
С определение от 25.06.2018г. Районен съд
– Бургас приема за съвместно разглеждане насрещен иск на Агенция „Митници“ -
гр.София за осъждане на В.З. за сумата от 1470,00 лева, представляваща
неустойка по договор за базов курс за обучение с рег.№32-133833/16.05.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.
В отговора на насрещния иск З. изразява
становище за неговата неоснователност.
В
хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени
доказателства. Извършена е и приета съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че дневните пари за отработените в исковия
период 193 работни дни са 3860 лева, а за твърденията на З. не са представени разходооправдателни документи.
С
решение № 657/22.03.2019г. Районен съд – Бургас осъжда Агенция „Митници“ да
заплати на З. сумата от 3860,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за
дневни пари за командировки за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на
10.04.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 240,00 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, през който
е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017г. до предявяване
на иска на 05.04.2018г. С това решение съдът отхвърля исковете на З. за сумата
от 3912,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за пътни пари за
командировки в страната за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г., или по 326
лева месечно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане; 120,00 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ
месеца, в който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017
г. до предявяването на иска на 05.04.2018 г., или по 10,00 лева месечно; 21 900
лева, представляваща неизплатено обезщетение за квартирни пари за командировки
в страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или 60,00 лева дневно за
365 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 600,00 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо
число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да се изплати
съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до 31.01.2018 г., или по 50,00 лева
месечно. Едновременно с това, съдът отхвърля иска на Агенция „Митници“ за сумата
от 1470,00 лева, представляваща неустойка по договор за базов курс за обучение
с рег.№32-133833/16.05.2016 г., сключен между Директора на Агенция „Митници“ и З.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.
Въз основа на изложените фактически данни,
които се установяват от събраните по делото доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу тази
част от решението, която поражда неблагоприятни правни последици за
жалбоподателя. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбите е
основателна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269
от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваната част е валидно -
постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при
наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 657/22.03.2019г. е правилно. Този
извод се налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.7 от
Устройствения правилник на Агенция „Митници“, в редакцията му, обн. ДВ,
бр.2/2016г., в сила от 11.01.2016г., Агенцията е структурирана в Централно
митническо управление и в Митници: Аерогара София, Бургас, Варна, Лом, Пловдив,
Свищов, Столична, Русе и Югозападна. Видно от текста на чл.29, ал.1, митницата
е административно звено в структурата на Агенцията, а според чл.30, ал.1, във
вътрешната й структура се включват ТМУ, митнически бюра и/или митнически
пунктове. От представените по делото доказателства се установява, че З. е бил
назначен за държавен служител с място на работа в Митница Бургас, ТМУ, отдел
„Рентгенови системи“. С последващо изменение на служебното правоотношение,
същият е преназначен на длъжност „митнически инспектор“ в Митница Бургас. В
периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г., МП „Капитан Андреево” е митническо
учреждение в структурата на Митница Бургас и местонахождението му е извън
границите на населеното място, в което се намира седалището на Митница Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.8 от Вътрешните
правила за реда и организацията на служебните командировки в страната на
служителите от Агенция „Митници”, за място на работа се счита седалището на
митницата. Поради това, районният съд правилно е приел, че изпълнението на
служебното правоотношение от З. на МП „Капитан Андреево” има характер на
командироване.
Възраженията на Агенция Митници в обратен
на изложения смисъл, са неоснователни.
Съгласно разпоредбите на чл.2 и чл.11,
ал.1 и ал.3 от ЗДСл. държавен служител е лице, което по силата на
административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната
администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на
неговите правомощия, както и лицата, на които специален закон предоставя статут
на държавен служител при спазване изискванията на този закон. Административният
акт за назначаване се издава в писмена форма и в него могат да се определят
мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата
на длъжността. Предметното съдържание на дължимата от служителя престация, т.е.
характерът на работата, се посочва в длъжностна характеристика. В конкретния
случай не се спори, че З. е подписал длъжностна характеристика за длъжността „митнически
инспектор“, с която са му възложени следните задължения: да осъществява дейност
по митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и
придружаващи ги документи, включително по електронен път, да осъществява
контрол на митническата територия на страна, която е от териториална компетентност на Митница Бургас, да предоставя информация за
проверките, извършвани със специализирано техническо оборудване с източници на
йонизиращи лъчения, организира, контролира и отчита дейността, свързана с
наличното техническо оборудване и отговаря за обективното отразяване на
резултатите от сканирането и разчитането на образите. В преките задължения на З.
са включени и проверки със специализирано техническо оборудване с източници на
йонизиращи лъчения за нуждите на митническия надзор и контрол на стоки и
превозни средства в зоните на ГКПП. Според чл.2, ал.1 и 2 от Наредбата за
граничните контролно-пропускателни пунктове, тези пунктове са обособени
територии със специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на
международни шосейни пътища, както и на територията на международни железопътни
гари, летища и пристанища за обществен транспорт, през които единствено се
разрешава преминаването на държавната граница, ако не е предвидено друго в
международен договор, а зоните на ГКПП обхващат територията, на която са
разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземните
съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка на
лица, превозни средства и стоки. От приложената по делото служебна бележка,
издадена от директора на Дирекция „Организация и управление на човешките
ресурси” в ЦМУ се установява, че рентгеновите системи в Митница Бургас са
разположени на МП Лесово, МП Капитан Андреево, МП Малко Търново и Пристанище
Бургас Център, както и в ТМУ на Митница Бургас. Този факт обосновава извод, че
изключението по чл.8, предл.2 от вътрешните правила на Агенция „Митници” не са
осъществени. След като на територията на Митница Бургас съществуват рентгенови
системи, изпълнението на служебните задължения на З. на МП Капитан Андреево е
извън мястото на работата, разписано в акта за назначаване.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от
Закона за държавния служител, при служебна необходимост органът по назначаването
може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в
друго населено място, в рамките на същата администрация. В същия смисъл е и
текста на чл.10, ал.14 от ЗМ, съгласно който при служебна необходимост
митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или
същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се
извършва със заповед на директора на Агенция "Митници" за срок не
повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване.
Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на
митническия служител. В тези случаи митническият служител получава заплата,
съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до
преместването. В конкретния случай с включването на З. в графиците, които са
утвърдени от началника на Митница Бургас за МП Капитан Андреево и за МП Лесово,
едностранно е изменено служебното правоотношение на служителя досежно мястото
му на работа. Изменението е извършено от некомпетентен орган, който е различен
от органа по назначаване. Мястото на работа е задължителен елемент от
служебното правоотношение и изменянето му създава задължение за командироване. Обстоятелството,
че прекият ръководител не е издал заповед за командироване не променя този
извод и не освобождава органа по назначаването от задължението да обезщети
служителя с разходите за командироване.
Съгласно разпоредбата на чл86, ал.3 от
Закона за държавния служител, за времето на командировка държавният служител
има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет, в случая
това е Наредба за командировките в страната. По делото не се представени разходни
документи, които да установят твърдението му, че е наел квартира и че е
заплащал консумативи за ток, вода и други, че до мястото на работата е пътувал
с личния си автомобил, така както предвиждат разпоредбите на чл.13 и чл.26 от
наредбата, на които съответстват чл.9 и чл.11 от вътрешните правила. Поради
това, районният съд правилно е уважил само иска за дневните пари. Според
заключението на съдебно-икономическата експертиза, размерът на дневните пари за
193 работни дни е 3860 лева. Като е уважил иска за тази сума, съдът е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за
отмяна, развити в жалбата на ТД „Южна Морска“. Правилно е решението и в частта,
в която ответникът в първоинстанционното производство е осъден да заплати лихва
в размер на 240 лева.
Решението в частта, в която е отхвърлен
насрещният иск на Агенция „Митници“ също е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Предпоставките за
уважаване на насрещната претенция са съществуването на служебно правоотношение между страните, наличието на
сключен помежду им договор за обучение, в който страните са уговорени санкции и
неустойки при прекратяване на служебното правоотношение преди изтичане на
определен в договора срок, както и прекратяване на служебното правоотношение
преди изтичане на този срок. От събраните по делото доказателства се
установява, че З. е заемал длъжността „митнически инспектор“, че същият има
сключен договор с ответната Агенция за базов курс за обучение, който е преминал
успешно (протокол № 5/04.11.2016г.) В чл.7 от договора е регламентирана
отговорността на служителя при неизпълнение на задължението му да работи в
Агенцията за период от три години, считано от завършването на базовия курс.
Установено е обаче, че служебното правоотношение е прекратено по взаимно
съгласие на страните преди да изтече предвидения в договора срок. Поради това,
като е приел, че уговорените в чл.7 от договора предпоставки не са изпълнени и
неустойката не е дължима, районният съд е постановил правилно решение.
По изложените съображения, въззивните
жалби и въведените в тях възражения, не са основателни и трябва да се оставят
без уважения. Решението на районния съд е правилно, обосновано и аргументирано.
Поради това, настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите в решението и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
По делото е направено искане за присъждане
на съдебни разноски от двете страни в процеса. Като се съобрази с разпоредбите
на чл.78 и чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред въззивната инстанция, съдът
намира, че разноските трябва да бъдат понесени така, както са извършени от
страните.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
окръжен съд, ІV въззивен състав:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 657/22.03.2019г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 2488/2018г.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: