Р Е
Ш Е Н
И Е №
260682
гр. Пловдив, 20.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение IX гр. състав, в
публично заседание на тринадесети
май през две
хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА
КАЛПАЧКА
при секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа докладваното от председателя
гр. д. № 808 по описа на
ПОС за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с жалба с вх. № 270131/23.03.2021г. на Община Пловдив,
представлявано от кмета З. Д. с процесуален представител гл. юрисконсулт Н.Д.
против решение № 261612 от 10.12.2020г., постановено по гр. д. № 8778 по описа
за 2020г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., с което се признава за установено в отношенията между страните, че
Г.Й.С., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* сумата от 538, 14 лв. – главница за
данъци на недвижим имот за 2012г., 2013г. и 2014г., както и обезщетение за
забава в общ размер от 337, 73 лв. за периода от 01.11.2012г. до 12.02.2020г.,
както и сумата от общо 613, 54 лева – главница за такса битови отпадъци за
2012г., 2013г. и 2014г., както и обезщетение за забава в общ размер от 368, 55
лева за периода от 01.11.2012г. до 11.02.2020г., които вземания са установени в
Акта за установяване на задължение по декларация № 164/11.02.2020г. и за
събирането на които е образувано
изпълнително дело № 348/2020г. по описа на ЧСИ Марияна Обретенова с рег. № 758
при КЧСИ и район на действие ПОС.С решението се осъжда Община Пловдив да
заплати на Г.Й.С. сумата от общо 475 лева разноски по делото, включващи сумата
от 75 лв. – платена държавна такса и сумата от 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
С въззивната жалба се изразява
становище, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано.Поддържа се, че погасителната давност за
процесните вземания е била прекъсната с издаването на Акта за установяване на
задължение по декларация № 164/11.02.2020г. и от този момент е започнал да тече
нов 5-годишен давностен срок, който към дата на образуване на изп. дело №
384/2020г. не е изтекъл, както не бил изтекъл и абсолютният 10-годишен
давностен срок, който за най-старото от процесните задължения от 2012г.
започнал да тече на 01.01.2013г.С оглед на това процесните вземания не били
погасени по давност, поради което предявеният иск се явявал неоснователен.Моли
се за отмяна на оспорваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с
което искът да бъде отхвърлен.Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемия Г.Й.С. чрез пълномощника
му адв. Щ.Ц. *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли
същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно, постановено след пълно и обстойно
обследване на събраните по делото доказателства и тъй като същото не страда от
инвокираните пороци в жалбата.Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността
на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна, имаща правен интерес да обжалва,
поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената служебна проверка на решението
съобразно правомощията си по чл. 269,
изр. първо от ГПК, съдът намира,
че същото е валидно
и допустимо.
Предвид горното и на основание чл. 269,
изр. 2 от
ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ищеца Г.Й.С., ЕГН **********, че не
дължи на ответната Община Пловдив сумите, определени в акт за установяване на
задължения по декларация № 164/11.02.2020г.
В обстоятелствената част на исковата
си молба ищецът твърди, че е собственик на имот в гр. П., ул. *** с партиден № ***,
като с акт за установяване на задължения по декларация № 164/11.02.2020г.,
издаден от гл. инспектор А. В. в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив, били установени задължения за данък върху
недвижими имоти по отношение на притежавания от него имот и била определена
такса за битови отпадъци в процесните размери.Въз основа на издадения акт за
установяване на задължения било образувано изпълнително дело № 20207580400348
по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег. № 758 на КЧСИ и район на действие ОС
Пловдив.С ПДИ изх. № 6230/06.07.2020г. по изпълнителното дело взискателят
Община Пловдив претендирала посочените в издадения акт суми, включващи главница
и лихви, както следва: общо данък върху недвижими имоти в размер на 1738, 46
лева и лихва в размер на 636, 48 лева, такса битови отпадъци в размер на 1742,
92 лв. и лихва в размер на 662, 08 лева, както и законна лихва в размер на 32,
88 лв., 156 лв. разноски по изпълнителното дело и разноски по ЗЧСИ.Твърди се,
че претендираните вземания са публични по см. на чл. 162, ал. 2, т. и т. 3 от ДОПК и за тях важи 5-годината давност, предвидена в чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.Твърди се също, че погасителната давност за всички вземания, предмет на
предприетото принудително изпълнение, е била изтекла до 01.01.2020г., преди
издаването на Акта за установяване на задължения по декларации №
164/11.02.2020г.
Ответната Община Пловдив е оспорила предявените искове с възражение, че не
е налице правно основание за прилагане последиците на изтекла погасителна
давност за процесните вземания.
В оспорваното решение първоинстанционният съд е изложил подробни съображения
за допустимост на иска, като е приел че при принудително събиране на публично
общинско вземане съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с
правомощия да се произнесе по възражението за
давност, основано на чл. 171 от ДОПК.Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато
бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439
от ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, вкл. поради погасяване на
задължението по давност.Едновременно с това разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено
от орган в структурата на общинската администрация „отписване“, извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК.Подобно
„отписване“ би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл.
433, ал. 1, т. 2 от ГПК, но заявяването на такова е в зависимост единствено от
волята на взискателя и при отсъствието му, единствен способ за защита на
длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по
отношение на публично общинско вземане, остава предявяването на иск –
отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК.
По основателността на иска районният съд е приел от фактическа страна, че
отразените в издадения Акт за установяване на задължения по декларация №
164/11.02.2012г. като недължими суми, поради погасяването им по давност,
съответства на установените такива за 2012г., 2013г. и 2014г. с основание за
плащане – данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и обезщетение за
забава.Акта е влязъл в сила на 28.02.2020г., като препис от него е бил връчен
на ищеца на 13.02.2020г.С Акт за възлагане събирането на публични вземания от
01.06.2020г., на ЧСИ Мариана Обретенова е било възложено събирането на
процесните вземания, за което е било образувано изп. дело № 348/2020г. по описа
на ЧСИ Мариана Обретенова с рег. № 758 и район на действие ОС Пловдив.
По същество в оспорваното решение са изложени доводи, че вземанията за
данък върху недвижимите имоти, за такса битови отпадъци и за лихвите за
просрочие са публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1, 3 и 9 от ДОПК и същите се събират по реда на ДОПК.Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК тези
вземания се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок /считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение/, а чл. 171, ал. 2 от ДОПК урежда т. нар. „абсолютна“ погасителна
давност от 10 години.Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите
имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до
30 октомври на годината, за която е дължим, а съгласно чл. 19а от Наредба за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Пловдив, таксата битови отпадъци се заплаща в
съответствие със сроковете, определени в ЗМДТ за заплащане на данъка върху
недвижимите имоти.По тези съображения районният съд е приел, че погасителната
давност по отношение на вземанията за данъци и такси за 2014г. започва да тече,
считано от 01.01.2015г. и е изтекла на 01.01.2020г.Действително съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва
с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на
давността започва да тече нова давност.В случая обаче към датата на издаване на
акта за установяване на публичното вземане на 11.02.2020г., погасителната
давност по отношение на данъците, таксите, акцесорните вземания за лихви е
изтекла, поради което не е налице основание за нейното прекъсване.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което
съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция.Доколкото
фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена от първоинстанционният съд,
настоящият съдебен състав не намира за необходимо подробно отново да я преповтаря,
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Споделят се от настоящата инстанция изцяло и изложените подробни
съображения от първоинстанционния съд относно допустимостта на предявения иск и
доводите по същество за неговата основателност.Давността по чл. 171 от ГПК е
започнала да тече от 01.01.2013г. за вземанията за данък върху недвижими имоти,
ТБО и акцесорните задължения за лихви за 2012г. и е изтекла на 01.01.2018г.,
съотв. за вземанията за 2013г. е започнала да тече на 01.01.2014г. и е изтекла
на 01.01.2019г., за вземанията за 2014г. е започнала да тече на 01.01.2015г. и
е изтекла на 01.01.2020г., или за всички процесни вземания предвидената в ДОПК
5-годишна погасителна давност е изтекла преди издаването на акта за
установяване на задължения по декларации № 164/11.02.2020г., като след
изтичането й няма как да бъде прекъсвана.
Гореизложеното обосновава извод, че вземанията на ответника са погасени по
давност, поради което предявените искове се явяват основателни.
Първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, поради което същият следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия
следва да се присъдят направените за виззивното производство разноски в размер
на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261612 от 10.12.2020г., постановено по гр. д. № 8778 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, V гр. с.
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на Г.Й.С.,
ЕГН ********** *** сумата от 300 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: