№ 440
гр. Дупница, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА Р. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510100997 по описа за 2025 година
„Ай тръст” ЕООД, ЕИК *********, е предявило срещу С. В. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Дупница, ул. „Шейново“ №9, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.9 и сл. от ЗПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца:
- 2600 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 2875268/26.11.2023 г.
между "Кредисимо" ЕАД, като заемодател и С. В. К., като заемополучател, обезпечен с
поръчителство от същата дата от „Ай тръст“ ЕООД;
- 716, 61 лв. - договорна лихва за периода от 11.01.2024 г. до 04.02.2025 г.;
- 93, 67 лв. – наказателна лихва за периода от 11.01.2024 г. до 04.02.2025 г.
Претендират се и направените разноски.
Ищецът твърди, че на 26.11.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД, като заемодател и С. В.
К., като заемополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 2875268, съгласно
който кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на 2600 лева. С договора
ответникът се е задължил да върне сумата 2600 лв., ведно с договорна лихва и съгласно
останалите условия по договора, на погасителни вноски до 10.12.2025 г.
Съгласно договор за поръчителство от същата дата „Ай тръст“ ЕООД е поело
задължение да отговаря солидарно с длъжника за задълженията му по договора за кредит
срещу възнаграждение в размер на 2180, 68 лв., разделено на месечни суми за периода на
действие на договора за кредит. На 11.02.2025 г. поръчителят заплатил всички дължими от
длъжника суми по договора: 2600 лв. - главница, договорна лихва – 716, 61 лв., 93, 67 лв. –
наказателна лихва, 150 лв. – административни разноски.
С плащането поръчителят встъпил в правата на кредитора по чл.146 ЗЗД и уведомил
длъжника.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу
1
ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 399/2025 г.
по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени
указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на иска и прави възражение за недействителност на
договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК поради това, че възнаграждението по
договора за поръчителство не е включено в ГПР, договорът за поръчителство се явява част
от кредитното правоотношение, целящо получаване на допълнително възнаграждение от
кредитора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е обявено за безспорно сключването на договор за
потребителски кредит № 2875268/26.11.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД, като заемодател и
С. В. К., като заемополучател, както и на договор за поръчителство от същата дата с „Ай
тръст“ ЕООД; заплащането на 11.02.2025 г. от поръчителя на дължимите по договора за
кредит суми: 2600 лв. - главница, договорна лихва – 716, 61 лв., 93, 67 лв. – наказателна
лихва, 150 лв. – административни разноски.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
2875268/26.11.2023 г. и приложение № 1 към него, размерът на предоставения кредит е 2600
лв., със срок за погасяване 24 месеца и падеж на първата погасителна вноска 10.01.2024 г.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в срок от 48 часа от подаване на заявлението за
кредит не бъде предоставено обезпечение посредством договор за поръчителство, се счита,
че заявлението не е одобрено. Съгласно чл.4, ал.3 при заявен кредит без обезпечение срокът
за одобрение на заявлението е 14 дни; ако заявлението не бъде одобрено в този срок,
договорът не поражда действие.
С договора за поръчителство от 26.11.2023 г. „Ай тръст“ ЕООД е поело задължение да
отговаря солидарно с длъжника за задълженията му по процесния договор за кредит срещу
възнаграждение в размер на 2180, 68 лв., уговорено в договор с длъжника за предостяване
на поръчителство от същата дата.
Според чл. 8, ал. 1 от договора за предостяване на поръчителство потребителят дължи
на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно
приложение № 1. В приложение № 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в
размер общо на 2180, 68 лева и се дължи на месечни вноски на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план. В чл. 8, ал. 4 от договора е предвидено, че
потребителят има право да заплаща възнаграждението по следните начини: по банкова
сметка на поръчителя /която не е посочена/; по банкова сметка на "Кредисимо" ЕАД с
посочен номер или по начините, установени в договора за потребителски кредит за плащане
на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. В ал. 5 е посочено, че
"Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по този договор съгласно ал. 4, т. 2 и всички
други вземания на поръчителя по този договор. В случай, че платената по този начин сума е
недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо"
ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума
се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.
От служебно извършена справка в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД, като двете
дружества са с един адрес на управление.
Приложено е ч.гр.д. № 399/2025 г. по описа на ДнРС, по което са представени
2
доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че вземането е съществувало за
претендирания период: сключването на договора за кредит и договора за поръчителство,
предаването на сумата по договора за кредит, поемането на задължение от ответника да
върне посочената в договора сума, заплащането на дължимите по договора суми от ищеца в
качеството на поръчител.
В тежест на ответника е установяването на обстоятелствата, на които основава своите
възражения.
По делото не е спорно сключването на договор за потребителски кредит №
2875268/26.11.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД, като заемодател и С. В. К., като
заемополучател, както и на договор за поръчителство от същата дата с „Ай тръст“ ЕООД.
Не е спорно, че за процесния договор за кредит се прилагат правилата на Закона за
потребителския кредит.
Основателен е доводът на ответника, че при посочването на ГПР в договора е
следвало да бъде включен и размерът на възнаграждението по договора за поръчителство.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД. Съгласно чл. 8,
ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя
"Кредисимо" юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване
на такова обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-
дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
"бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това
следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на
кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води
и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването
на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки че договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство формално са
самостоятелни, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
3
установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит
при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното
задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски
кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по
кредита съгласно определението, дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери
отражение в годишния процент на разходите. По делото е безспорно, че това
възнаграждение не е включено при изчисляването на ГПР по договора. Следователно с
добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля
посочения в договора – 34, 49 %. Ирелевантно за преценка на обстоятелството коректно ли е
посочен ГПР при сключването на договора е, дали впоследствие кредиторът е претендирал
заплащането на начисленото в погасителните вноски възнаграждение.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на
потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходът за възнаграждение на поръчителя/ и това обуславя
недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК. Съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение
за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. В конкретния случай договорът за поръчителство само формално представлява
отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното
правоотношение. В тези случаи целта на сделката е да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на
4
изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Доколкото в тези
хипотези се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на
законни средства /съставляващо дефиницията за заобикаляне на закона/, то договорът за
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и обстоятелството, че той
формално е сключен с различен правен субект от кредитора, не може да доведе до неговото
саниране. Видно от гореизложеното, настоящата хипотеза е именно такава, доколкото
съобразно уредените срокове за разглеждане на заявлението, поемането на поръчителството
на практика представлява условие за сключване на договора за потребителски кредит,
поръчителството е поето от свързано с кредитора лице и възнаграждението по него се
заплаща в полза на кредитора. При това положение договорът за предоставяне на
поръчителство също е нищожен поради заобикаляне на закона.
Поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако договорът за кредит е
действителен, респ. е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно
отговорен с длъжника - чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, т.е. имуществените му права са застрашени от
бездействието на последния да изпълни на падежа. По делото е безспорно изпълнението на
задълженията на длъжника по договора за кредит от поръчителя, с което ищцовото
дружество встъпва в правата на кредитора. Предвид приложението на чл.23 ЗПК, съдът
следва да присъди на ищеца само чистата сума по кредита в размер на 2600 лв. – главница.
Следователно предявеният установителен иск е частично основателен, за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 2600 лв. - главница по
договор за потребителски кредит № 2875268/26.11.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД, като
заемодател и С. В. К., като заемополучател, обезпечен с поръчителство от същата дата от
„Ай тръст“ ЕООД, а в частта за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца 716, 61 лв. - договорна лихва за периода от 11.01.2024 г. до 04.02.2025 г. и
93, 67 лв. – наказателна лихва за периода от 11.01.2024 г. до 04.02.2025 г., следва да се
отхвърли.
При този изход от спора ищецът следва да заплати на адвокат Л. Б. на основание
чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. В.
К. /делото не е с правна или фактическа сложност, разгледано е в едно съдебно заседание
със събиране само на писмени доказателства, цената на предявения иск е сравнително ниска/
в размер на 400 лв.
Съгласно Решение № 129 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК,
присъждането в тежест на ответника на процесуалните разноски съобразно уважената част
на иска по чл.422 ГПК при прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е в противоречие с
целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като би било пречка за потребителя да упражни
предоставеното му от директивата право на ефективен съдебен контрол. Поради това не
следва да бъдат присъждани разноски в тежест на ответника както за настоящото, така и за
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. К., ЕГН **********, че
дължи на „Ай тръст” ЕООД, ЕИК *********: 2600 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № 2875268/26.11.2023 г. между "Кредисимо" ЕАД, като заемодател и
С. В. К., като заемополучател, обезпечен с поръчителство от същата дата от „Ай тръст“
ЕООД; ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за признаване по отношение на ответника
съществуване на вземане на ищеца за сумите: 716, 61 лв. - договорна лихва за периода от
5
11.01.2024 г. до 04.02.2025 г. и 93, 67 лв. – наказателна лихва за периода от 11.01.2024 г. до
04.02.2025 г.
ОСЪЖДА „Ай тръст” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Л. Б. на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на С. В. К. в размер на 400 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6