№ 1029
гр. Бургас, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232120106963 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, срещу Л. С.
М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца от
сумата от 2 124,72 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 19.07.2023г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата 332,98 лева - представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021г. до 10.07.2023г., както и цена за услугата „дялово разпределение“,
представляващо 39.03 лв. - главница за периода 01.06.2020г. до 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 19.07.2023г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата 8,58 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2020г. до
10.07.2023г.г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК с № 2712/14.09.2023г. по ч.гр.д. № 5491/2023 по описа на РС Бургас.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
1
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответникът е клиент на ТЕ, в качеството си на
ползвател на процесния имот, и за него важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е
заплатил задължението си, както и не заплатил стойността на услугата дялово
разпределение, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което заявление било образувано
ч.гр.дело № 5491/2023г., по описа на РС – Бургас и издадена заповед за
изпълнение 2712/14.09.2023г. Излага подробни съображения относно
наличието на правни основания за възникването и настъпването на падежа на
процесните суми.
Сочи, че на основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от
дружеството на 26.10.2023 г., съдията докладчик по цитираното дело е указал,
че дружеството може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
Л. М..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК „MX EЛBEKO“ ООД с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, е конституирано като ТРЕТО ЛИЦЕ -
ПОМАГАЧ на страната на ищеца предвид договорните отношения помежду
им и евентуалната регресна отговорност на третото лице към ищеца в случай
на отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С
писменa молба моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на
разноски. Tретото лице - помагач на ищеца не се представлява и не взема
становище.
В съдебно заседание ответницата – редовно призована, не се явява и не
се представлява. Постъпила е молба от 07.05.2024г. от адв. Х. П. -
пълномощник на ответницата, с която моли да бъде даден ход на делото в
нейно отсъствие. По същество оспорва предявения иск. Моли за присъждане
на сторените разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
2
следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства, а именно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот (лист 16) се установява, че процесният
топлоснабден имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост, находящ се в *, е бил придобит от Л. С. М.. По делото не
се установява, а и не се твърди към датата на процесния исков период от
01.05.2020г. до 30.04.2022г. да са настъпили обстоятелства, въз основа на
които да се приеме, че ответницата не е собственик на процесния
топлоснабден имот.
Представен е по делото договор, сключен между трето лице-помагач
на ищеца и упълномощен за това представител на етажната собственост (лист
22), от която е част процесният топлоснабден имот, за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаването на обща и индивидуални сметки. Установява се от приложения по
делото договор, че „Топлофикация София” ЕАД е сключила на основание чл.
139в от ЗЕ договор с третото лице-помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградите - етажна собственост или
сградите с повече от един клиент в град София (лист 31).
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза се установява, че в абонатната станция в ЕС
изразходената енергия е отчитана ежемесечно от общ топломер, който е бил
технически изправен. Установява се, че за процесния период в имота на
ответника е ползвана топлинна енергия от отоплителни тела, за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Изразходената топла вода е
отчитана от два водомера за топла вода. Начислените количества топлинна
енергия за процесния имот за периода 05.2020 г. - 04.2021 г. са служебни
поради неосигурен достъп за отчет и по реални отчети за периода 05.2021 г. -
04.2022 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че няма данни за извършени от
ответницата плащания за суми за топлинна енергия, касаещи процесния
период.
Вещото лице е установило, че за този период Л. М. има задължения за
потребление на топлинна енергия за отопление и снабдяване с Битова Гореща
Вода в размери както следва: За отопление 12.76349 МВтч на стойност
1316.92 лева с ДДС. За Битова Гореща Вода 7.7195 МВтч на стойност 807.80
лева с ДДС. Общо 20.483 МВтч на стойност 2124.72 лева с ДДС. За същия
период е установено, че Л. М. има задължения за потребление на топлинна
енергия за сградна инсталация в размер на 39.03 лева. Установено е още, че
размерът на законната лихва върху главницата от датата на изпадане на
ответницата в забава за всяка отделна фактура до 10.07.2023г. е 341.56 лева
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
3
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
В тежест на ищеца е да установи - възникването в негова полза на
изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже
съществуващо между страните облигационно отношение, доставките на
топлинна енергия за процесния период и размера на вземанията, дължими за
тези доставки, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава. В тежест на ответниците е да докажат направените
правоизключващи възражения, включително възражението за погасителна
давност.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.
Съгласно чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди.
В настоящото производство безспорно се установи, че ответникът е
собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който
са начислени процесните суми.
Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика
на ВКС - решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, I
ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, IV
ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, III ГО и
др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната практика, собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/ По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на
обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и
мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г. ОСГТК на ВКС.
4
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза, което съдът описа по-горе и кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване
на изискванията за извършване на отчет - срокове, процедура, методика и
цени, включително периодична проверка на общия топломер.
Установи се също така от констативно-съобразителната част на
заключението на вещото лице, че претенцията касае реални отчети за периода
05.2021 г. - 04.2022г, като начислявани служебно количества топла вода в
периода 05.2020 г. - 04.2021 г., поради неосигурен достъп за отчет. Поради
това, съдът намира искът за главница за процесния период за доказан по
своето основание.
Ответната страна е въвела възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претендираните от ищеца суми. Съдът намира, че не следва
да се произнесе по възражението, доколкото същото е направено извън
предвидения за това срок, а именно в срока по чл. 131 от ГПК за отговор на
исковата молба. В тази връзка следва да се има предвид, че ответницата е
получила препис от исковата молба на 03.02.2024г., а възражението е
направено с постъпил по електронната поща отговор от адвокат Х. П. от
ПАК, на 29.03.2024г., тоест почти месец след изтичане на преклузивния срок.
Досежно размера, в който претенцията за заплащане на топлинна
енергия следва да бъде уважена, съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните. Съобразно последното,
дължимите суми за отопление са на стойност 1316.92 лева с ДДС, за битова
гореща вода са на стойност 807.80 лева с ДДС или обща стойност в размер на
2124.72 лева с ДДС. За същия период е установено, че Л. М. има задължения
за потребление на топлинна енергия за сградна инсталация в размер на 39.03
лева.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 21, ал. 1 и ал. 2
от ОУ в срок до 45 дни, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид това и съдът счита, че падежите на задълженията за всеки от
прецесните периода са настъпили, а както вече беше посочено, по делото не
се установи ответницата да е извършвала плащания. От заключението на
вещото лице се установи, че законната лихва върху главницата от датата на
изпадане на ответницата в забава за всяка отделна фактура до 10.07.2023г. е
341.56 лева, като 332,98 лв. е лихвата за забава върху главницата за топлинна
енергия и 08.58 лв. е лихвата за главница за дялово разпределение. Въз
основа на изложеното съдът счита, че и акцесорната претенция е основателна
и следва да бъде присъдена в пола за на ищеца.
По изложените съображения, предявените искове са основателни,
респективно същите следва да бъдат уважени.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,11 лева, от които
50,11 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
както и сторените в исково производство разноски в размер от 750,11 лева, от
които сумата от 50,11 лв. за заплатена държавна такса, сумата от общо 600 за
депозит за експертизи, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. По делото ищецът е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя в
размер от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответницата Л. С. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: * дължи в полза
на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, следните суми: сумата от сумата от 2 124,72 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 19.07.2023г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата 332,98 лева - представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2021г. до 10.07.2023г., както и цена за
услугата „дялово разпределение“, представляващо 39.03 лв. - главница за
периода 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от
19.07.2023г., до окончателното изплащане на вземането, сумата 8,58 лева -
мораторна лихва за забава от 15.08.2020г. до 10.07.2023г.г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с № 2712/14.09.2023г. по
ч.гр.д. № 5491/2023 по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА Л. С. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата от 100,11 лева, от които 50,11 лв. за държавна такса и
50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляваща сторените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5491/2023 по описа на РС Бургас
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Л. С. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата от 750,11 лева, от които сумата от 50,11 лв. за
заплатена държавна такса, сумата от общо 600 за депозит за експертизи и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляваща сторените в
6
настоящото исково производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца - „MX EЛBEKO“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес
на управление *.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7