Р Е Ш Е Н И Е
№778
Гр. Перник, 30.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09167/2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
срещу В.Н.Ч. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 7 187,49 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит от 19.09.2011 г., законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 896,45
лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.11.2011 г. до 27.06.2013 г., сумата от 964,49 лв. –
наказателна лихва, от която: 225,72 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 05.11.2011 г. до 20.02.2014 г.
и сумата от 738,77 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 28.06.2013 г. до 20.02.2014 г.
за които суми по ч. гр. дело
№ ***г. по описа на Районен съд –
Перник са издадени Заповед № 1092 от 24.02.2014 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.
2, вр. чл. 9 ЗПК, чл.
92 ЗЗД за заплащане на същите суми.
Ищецът „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД твърди,
че между търговската банка, в качеството ѝ на заемодател и ответника В.Н.Ч.,
в качеството му на заемополучател бил сключен Договор за потребителски кредит
от 19.09.2011 г., по силата на който на ответника бил отпуснат потребителски кредит в размер на
сумата от 7 231 лв., която сума била напълно усвоена от Ч. на 19.09.2011 г.
Същият следвало да върне заемната сума, заедно с възнаградителна лихва в размер
на 8,50 % за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, в
случая 19.09.2011г., след което дължимата лихва е в размер на 3-месечен Sofibor плюс 5,50 пункта надбавка годишно. Уговореният краен срок за връщане
на кредита бил 05.09.2021 г. Съгласно клаузите на договора, при забава в плащането
на погасителна вноска заемополучателя дължи наказателна лихва за забава –
неустойка, чийто размер се определя като към размера на дължимата
възнаградителната лихва се добавят 10 пункта годишно. За
първите 12 месеца от срока на погасяване кредитът следвало да бъде погасяван на
равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 89,65 лв.,
след което на още 108 равни анюитетни месечни погасителни вноски, дължими на
5-то число от съответния месец, считано от 05.10.2012 г. до 05.09.2021 г.
Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни вноски с
падежни дати от 05.11.2011 г. до 05.06.2013 г., което представлява случай на
неизпълнение на договора. Предвид това и на основание чл. 9.2 от процесния
договор, ищецът обявил всички суми за предсрочно и незабавно изискуеми.
Ответникът Ч., в качеството си на заемополучател бил уведомен за това с писмо № ИЗХ-001-47401 от 28.06.2013 г.
Отбелязва се, че предвид уговорената предсрочна изискуемост на задължението,
настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва и такси. Счита за
дължима и претендира и законната лихва за периода от 21.02.2014 г. до изплащане
на вземането. С тези доводи ищецът отправя искане за уважаване на главните
установителни искове, а в случай, че съдът приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита с получаването на препис от настоящата искова молба за
уважаване на евентуално предявените осъдителни искове за същите вземания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.Н.Ч.
не е подал писмен отговор. В производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – Перник същият не е депозирал писмено възражение с изложени доводи
по същество, като препис от заповедта за незабавно изпълнение му е била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От събраните писмени доказателства се установява, че
между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, в качеството ѝ на кредитор и
ответника В.Н.Ч., в качеството му на кредитополучател, бил сключен договор за
потребителски кредит от 19.09.2011 г., по силата на който на ответника била предоставена
в кредит паричната сума от 7 231 лв. за потребителски нужди, срещу задължението на кредитополучателя да върне заемната сума заедно с
договорна лихва с краен срок за погасяване 05.09.2021 г. В клаузата на чл. 3 от
договора е предвидено, че търговската банка отпуска сумата по кредита
еднократно чрез превод по сметка на кредитополучателя, открита при ищеца.
Предвидено е в клаузите на чл. 4.1 – чл. 4. 4 от договора задължение на
ответника, като кредитополучател, да заплаща възнаградителна лихва с фиксиран
годишен лихвен процент от 8,50 % за първите 12 месеца, считано от усвояване на
кредита и с променлив лихвен процент за останалия период. Изяснява се, че тази
част от лихвата се изчислява като сбор от 3-месечния Sofibor към
05.09.2012 г. + 5,50 пункта надбавка годишно, като общата дължима сума,
изчислена към датата на подписване на договора възлиза на 11 687,28 лв.
Установено е, при промяна на лихвен процент след първите 12 месеца кредиторът
да изготвя нов погасителен план за дължимите анюитетни вноски, който да
предостави на кредитополучателя. От клаузите на чл. 5 се установява, че
кредитът ще бъде погасяван през първите 12 месеца на 12 месечни анюитетни
вноски всяка в размер от по 89,65 лв., дължими на 5-то
число на месеца, считано от 05.10.2011 г. до 05.09.2012 г., включваща главница
и лихва съгласно погасителен план, неразделна част от договора. За останалия период –
до 05.09.2021 г. кредитът ще бъде погасяван на 108 равни месечни анюитетни
вноски, дължими до 5-то число от съответния месец, считано от 05.10.2012 г.
съгласно актуализиран погасителен план, изготвен при условията на чл. 4.4 от
договора. Уговорено е в клаузата на чл. 5.5 сумите по кредита да се издължават
по нарочна сметка, по която кредитополучателят следва да осигурява ежемесечно
необходимите средства. Изяснява се, че в случай на забава в плащането на
дължими суми по кредита ответникът Ч. дължи на търговската банка обезщетение за
забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху
забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до
окончателното изплащане на задължението – арг. чл. 4.6 от договора. Съгласно
чл. 5.3 от договора ответникът се задължава във връзка с изпълнение на
задълженията си по договора да открие и поддържа разплащателна сметка в банката
– кредитор за което, както и в случай на преводи същият дължи такси и
комисионни съгласно нарочна тарифа на ищеца.
В клаузата на чл. 8 от
договора са изброени случаи на неизпълнение, сред които е и просрочването от
страна на кредитополучателя на която и да е вноска/част от нея с повече от 45 дни, което е основание съгласно чл.
9.2 „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД да обяви едностранно, с писмено предизвестие
до ответника, всички непогасени суми по договора за предсрочно и незабавно
изискуеми.
По
делото е прието /в заверен препис/ уведомително писмо с изх. №
ИЗХ-001-47401/28.05.2013 г. от ищеца „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, адресирано
до ответника В.Ч., в качеството му на кредитополучател по договора за банков
кредит от 19.09.2011 г., с което последният се уведомява, че поради неплащане
на месечните вноски през периода от 06.11.2011 г. до 28.05.2013 г., което
представлява случай на неизпълнение по договора, търговската банка обявява
всички дължими суми по договора за предсрочно изискуеми, чийто размер към
датата на писмото възлиза на сумата от 8
122,55 лв., от която 7 187,49 лв. – главница и 935,06 лв. лихва. Писмото е
изпратено на адреса на ответника, посочен като постоянен и настоящ адрес по
договора за кредит. Видно от приложената от ищеца разписка, на 28.06.2013 г. е
удостоверено, че получателят отсъства от адреса.
От
изслушаното и прието по делото заключение по съдебно – икономическата
експертиза се установява, че сумата по процесния договор от 19.09.2011 г. в
размер от 7 231 лв., отпусната под формата на потребителски кредит на
ответника, е била усвоена на 19.09.2011 г. Изяснява се, че кредитополучателят е
погасил изцяло задълженията си по първата погасителна вноска и частично по
втората погасителна вноска с падеж на 05.11.2011 г. с общ размер на платената
сума от 121,78 лв., с която са погасени 43,51 лв. главница и 78,27 лв. лихва.
Отразено е, а и при изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че
лихвеният процент към датата на сключване на договора е бил 9,17 % и така са
направени изчисленията за договорната лихва в погасителния план, изготвен към
датата на сключването му, но в случая е прилаган по-нисък процент от
договорения. До 12-та погасителна вноска лихвеният процент е бил 8,50 %, след което
от 13-та вноска до 16-та вноска, включително, е прилагана лихва от 7,115 %, а
от 17-та
вноска до края – лихва от 7,25 %. Експертът уточнява, че в погасителния план
към датата на сключване на договора са включени като дължими такси и
комисионни, но такива не са били погасявани, а и търговската банка не ги
претендира. Непогасената главница към датата на подаване на заявлението –
24.02.2014 г. възлиза на сумата от 7 187,49 лв., от която 841,31 лв.
редовно изискуема /до 21 вноска с падеж на 28.06.2013 г./ и 6 346,18 лв.
предсрочно изискуема – по погасителни вноски от № 22 до № 120 с падеж след
28.06.2013 г. Към момента на депозиране на заявлението размерът на
възнаграидителната лихва, начислена от ищеца и неплатена от ответника, възлиза
на сумата от 896,45 лв., от която 865,13 лв. – редовно изискуема до 21
погасителна вноска и 31,32 лв. предсрочно изискуема за периода от 05.06.2013 г.
до 27.06.2013 г. Отразено е, че съгласно уговореното в т. 4.6 от договора било
начислено като дължимо обезщетение за забава под формата на наказателна
надбавка към лихвата в размер от 10 пункта годишно върху забавената сума за
времето на забавата, чийто размер към депозиране на заявлението възлиза на
сумата от 964,49 лв., от които 225,72 лв. лихва за забава за погасителни вноски
с настъпил падеж към 28.06.2013 г. и 738,77 лв. предсрочно изискуема. В експертизата са посочени и
размерите на дължимите главница, възнаградителна и наказателна лихва в случай,
че моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е считано от
получаване на исковата молба и книжата към нея от ответника – 14.01.2019 г.
Изяснено е, че към тази дата непогасената главница отново възлиза на сумата от
7 187,49 лв., от която 4 682,14 лв. по падежирали вноски /до 88
вноска с падеж на 05.01.2019 г./ и 2 505,35 лв. предсрочно изискуема
главница; възнаградителна лихва в от 2850,24 лв., от която 2 845,27 лв. по
падежирали вноски и 4,97 лв. предсрочно изискуема по погасителни вноски с
ненастъпил падеж – от 05.01.2019 г. до 13.01.2019 г.; наказателна лихва към
14.01.2019 г. 2 723,35 лв., от които 2 712,25 лв. лихва за забава
върху главница по вноски с настъпил падеж и 11,10 лв. лихва за забава върху
предсрочно изискуема главница. Съдът кредитира заключението, преценявайки го по
реда на чл. 202 ГПК, съобразявайки, че в същото е даден обоснован отговор на
всички поставени задачи, изготвено е въз основа на материалите по делото и изискани
допълнително от ищцовото дружество, като е останало и неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По
установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД:
Същите
са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им с
искане за установяване със силата на присъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното облигационно отношение с
ответника, породено от договор за потребителски кредит, отпускането
на сумата по кредита, уговорения падеж на погасителните вноски, наличието на
уговорена клауза за предсрочна изискуемост на кредита, неизпълнението на падежа
на месечни погасителни вноски и извънсъдебното уведомяване на ответника за
предсрочната изискуемост на кредита; наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва, уговорена валидна
неустоечна клауза – наказателна лихва при забава на плащането на погасителните
вноски и от установяване на вземанията си и по размер.
Съдът намира за безспорно установено по делото
възникването на облигационно правоотношение между „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника В.Ч., в качеството му на кредитополучател,
чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за потребителски
кредит от 19.09.2011 г. Доколкото се касае за реален договор, то неговото
действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и
от реалното предаване на сумата, предмет на договора. Този факт следва от отразеното в заключението
на съдебно – икономическата експертиза за усвояване от ответника на заемната
сума в размер от 7 231 лв. на 19.09.2011 г., обстоятелство, останало
неоспорено от ответната страна. Същевременно съдът намира, че с частичното
извънсъдебно плащане на част от погасителните вноски по договора за кредит
ответникът е признал договорната си обвързаност с ищцовото дружество и
получаването на сумата, предмет на кредита, което признание има висока
доказателствена стойност в процеса, в случая подкрепено от останалите
доказателства – арг. чл. 175 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по
договора с превода на сумата в полза на ответника, с което за последния, като насрещна
договаряща страна е възникнало задължението да върне цялата заемна сума, заедно
с уговорената договорна /възнаградителна лихва/ с краен срок до 05.09.2021 г.
чрез 120
погасителни вноски съгласно погасителен план, приложение към договора.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответника,
съдът съобрази следното:
Както беше
изяснено, в исковата молба ищецът излага твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на основание чл. 9.2 от процесния договор – поради
неплащане от ответника на дължимите месечни вноски с падежни дати от 05.11.2011
г. до 05.06.2013 г. и уведомяването за това на Ч. с писмо от 28.06.2013 г.
От изводите
на вещото лице по съдебно – икономическа експертиза се установи, че ответникът В.Ч.,
в качеството си на кредитополучател, е погасил изцяло задълженията по първата
погасителна вноска с падеж на 05.10.2011 г. и частично по втората погасителна
вноска с падеж на 05.11.2011 г. с общ размер на платената сума от 121,78 лв.
Следователно, предвид липсата на последващи плащания до датата на твърдяната
предсрочна изискуемост – 28.06.2013 г. същият е бил в забава на повече от една
вноска за период от повече от 45 дни, поради което е налице договорената форма
на неизпълнение, обуславяща правото на кредитора да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем – арг. чл. 9.2 от договора.
Съдът, при
анализ на събраните по делото доказателства, намира, че това право не е било
надлежно упражнено от кредитора преди образуване на настоящото производство. Ищцовото дружество се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ
поради неплащане в срок на конкретни падежирали месечни вноски. В този случай,
за да се приеме, че вземането е изискуемо и подлежи на изпълнение, следва да
бъде установено упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили и обективните факти, обуславящи настъпването
ѝ – соченото неизпълнение и ако изявлението ѝ в този смисъл е
достигнало и получено от длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, както и с решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. №
584/2008 г. II т. о., ВКС.
В
конкретната хипотеза няма данни, сочещи, че ответникът В.Ч. е бил надлежно
уведомен за отнемането на преимуществото на срока по процесния договор от
страна на кредитора. Няма такъв характер изпращането на приложеното по делото уведомително
писмо с изх. № ИЗХ-001-47 401, с оглед липсата на доказателства за редовно
проведена процедура по връчването му на адресата. В разписката от страна на пощенския оператор с дата
28.06.2013 г. е удостоверено единствено, че получателят отсъства от адреса. Този запис
обаче не удостоверява редовно връчване на уведомлението в съответствие с правилата
за уведомяване, регламентирани в Закона за пощенските услуги (ЗПИ). В чл. 5,
ал. 1 от издадените на основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ „Общи правила за условията
за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети“, приети през 2010 г. с
решение на Комисията за регулиране на съобщенията, е посочено, че препоръчаните
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Разпоредбата
на чл. 5, ал. 3 от Общите правила предвижда, че когато при посещението на
адреса поради отсъствие на получателя пощенската пратка не може да бъде
доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви в пощенската служба за получаване на пратката в срок,
определен от пощенския оператор, не по-кратък от двадесет дни, но ненадхвърлящ
тридесет дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, като
броят на служебните известия е не по-малък от две. В случая, видно от представената
по делото разписка, редът за връчване не е спазен, доколкото няма отбелязване
за датите, на които лицето е търсено, но не е намерено, за броя и времевия
интервал на оставените служебни известия.
След като в
процесния договор за потребителски кредит – чл. 12.10 от същия изрично е
посочено, че всички уведомления и известия до кредитополучателя следва да бъдат
изпращани и ще се считат за получени на вписания при подписване на
договора адрес, то и уведомлението за
предсрочната изискуемост е следвало да бъде изпратено на този адрес чрез
полагане на достатъчно усилия адресатът да бъде намерен на адреса, за което в
настоящия случай не са представени доказателства.
Липсата на
изпратено уведомление до длъжника за довеждането до знанието му на изявлението
за предсрочна изискуемост прави процесните вземания, основани именно на упражненото
от кредитора право за отнемане преимуществото на срока, неизискуеми към датата
на подаване на заявлението, което обуславя неоснователността на установителните
искове и отхвърлянето им. В тази връзка следва да се отбележи, че
предметът на делото по установителните исковете по чл. 422 ГПК е обвързан от
основанието и размера на вземанията, заявени в заповедното производство, в
случая претендирани именно въз основа на твърденията за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита в момент, предхождащ датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК, каквато не се установи в процеса.
При това положение е осъществено вътрешното
процесуално условие за разглеждане и произнасяне по предявените при условията
на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД за същите вземания, основани на твърдението, че с
връчване на преписа от исковата молба предсрочната изискуемост следва да се
счита за съобщена на длъжника.
По
осъдителните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 9 ЗПК,
чл. 92 ЗЗД:
Както
вече беше изяснено, по делото безспорно се установи наличието на облигационно
правоотношение между страните, чийто правопораждащ юридически факт е процесният
договор за потребителски кредит от 19.09.2011 г., фактическото предоставяне на
заемната сума по него, както и преустановяване на плащанията от страна на
ответника, считано от втората погасителна вноска. Изясни се, че това
неизпълнение представлява договорно основание за обявяване на целия кредит за
изцяло и предсрочно изискуем.
В
случая ищецът излага твърдения за уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника. Съдът намира, че този факт следва да бъде съобразен в процеса на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Данните по делото /разписката за връчване на л.
59/ сочат, че преписът от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника В.Ч. на 14.01.2019 г., поради което считано именно от тази
дата волеизявлението на търговската банка за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем следва да се счита за достигнало до длъжника. При
съобразяване на това обстоятелство, като настъпило в хода на процеса,
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД се легитимира като носител на изискуеми вземания
за главница в и възнаградителна лихва на твърдяното право основание –
предсрочна изискуемост на кредита.
При
определяне конкретния размер на вземанията, съдът съобрази изводите на вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза с отразените в същата данни за
размера на платените от ответника суми и останалите непогасени такива именно
към датата на предсрочната изискуемост – 14.01.2019 г. Съгласно същите
дължимата и неплатена главница по договора възлиза на сумата от 7 187, 49
лв., което прави изцяло основателен осъдителният иск за присъждането ѝ, а
възнаградителната лихва, включена в падежиралите вноски, за периода от
05.12.2011 г. /първата неплатена погасителна вноска/ до 05.01.2019 г. възлиза
на сумата от 2 845,27 лв. В настоящия случай ищецът претендира част от
тази лихва – за периода от 05.11.2011 г. до 27.06.2013 г. За част от този
период, а именно за времето от 05.11.2011 г. до 04.12.2011 г. обаче
възнаградителна лихва не се дължи, предвид данните от експертното заключение,
че лихвата по вноската с падеж 05.11.2011 г. е платена изцяло от ответника на
07.11.2011 г. Следователно, искът се явява основателен за периода от 05.12.2011
г. /падежът на първата погасителна вноска, по която не е заплатена
възнаградителната лихва – погасителна вноска № 3/ до 27.06.2013 г. На основание
чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните в заключението относно конкретния
размер на лихвата по вноски и техните падежи, съдът определи размера на
последната на 865,13 лв. За тази сума осъдителният иск следва да бъде уважен, а
за разликата до пълния предявен размер от 896,45 лв. или за сумата от 31,32
лв., както и за периода от 05.11.2011 г. до 04.12.2011 г. – отхвърлен като
неоснователен.
Изясни
се, че ищцовото дружество претендира заплащането на неустойки за забава за
периода от 05.11.2011 г. до 20.02.2014 г. и за периода от 28.06.2013 г. до
20.02.2014 г. – първата върху падежиралата до 28.06.2013 г. главница и втората
– върху останалата част от главницата. Съдът намира тези претенции за частично
основателни, предвид следните съображения:
Установи
се, че с клаузата на чл. 4.6 от процесния договор за кредит от 19.09.2011 г. е
предвидено в случай на забава в плащането на дължими суми по кредита ответникът
да заплати на търговската банка обезщетение за забава – наказателна надбавка
към лихвата в размер на 10
пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на
забавата до окончателното изплащане на задължението. По делото се доказа и
соченото неизпълнение на задължението за главница, считано от втората
погасителна вноска с падеж на 05.11.2011 г. в темпорално отношение, което
поражда в правната сфера на кредитора правото да получи обезщетение за забава –
арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същия текст при забава на плащанията
по кредита обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Посочените разпоредби следват да намерят приложение спрямо процесното договорно
правоотношение, породено от договор за потребителски кредит по см. на чл. 9,
ал. 1 ЗПК, сключен за предоставяне в заем на парична сума за потребителски
нужди – чл. 1 от договора. Следователно, ответникът дължи обезщетение за забава
за посочените периоди, но до размера на лихвата за забава, представляваща един
от двата компонента, формулиращи договорната неустойка за забава по чл. 4.6 от
договора, наред с договорната лихва. Размерът на лихвата за забава за периода
от 05.11.2011 г. до 20.02.2014 г., дължима върху главницата /по погасителни
вноски/ с настъпил падеж до 28.06.2013 г. /както е заявено като основа за
начисляване от ищеца/ или върху главница в размер от 841,31 лв. / определен от
вещото лице/ възлиза на сумата от 197,97 лв., определен от съда по реда на чл.
162 ГПК. За тази сума предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 225,72 лв. или за сумата от
27,75 лв. – отхвърлен като неоснователен. За периода от 28.06.2013 г. до
20.02.2014 г. лихва за забава се дължи за главницата по погасителните вноски с
настъпил падеж след 28.06.2013 г. и
до 20.04.2014 г. /от № 22 до № 31 съгласно изводите по таблица № 4 от
експертното заключение/. Тази лихва за забава, определена от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от
31,38 лв. За тази сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 738,77 лв. или за сумата от 707,39 лв. – отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността
за разноски:
Съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за
разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора по предявените
главни установителни искове сторените от ищеца разноски в производството по ч.
гр. дело № ***г. по описа на съда, не следва да му бъдат присъдени. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от
евентуалните осъдителни искове, следва да бъде присъдена сумата от 555,15 лв. –
разноски за държавна такса, депозит за вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца /без явяване в
съдебното заседание/, както и конкретната фактическа и правна сложност на
делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковите претенции, както и изцяло за заповедното
производство, поначало има и ответникът. Доколкото последният не е направил
искане в тази насока, а и по делото не са ангажирани доказателства за реалното
им извършване, то и такива не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“ срещу В.Н.Ч., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:*** обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че В.Н.Ч.
дължи на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 7 187,49 лв., представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит от 19.09.2011 г., законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда –
24.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 896,45
лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 05.11.2011 г. до 27.06.2013 г., сумата от 225,72 лв., представляваща неустойка за
забава за периода от 05.11.2011 г. до 20.02.2014 г. и сумата от 738,77 лв., представляваща неустойка за
забава за периода от 28.06.2013 г. до 20.02.2014 г. за които суми по ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник са издадени Заповед № 1092 от
24.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Н.Ч., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“
№ 55, „Експо 2000“, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 7 187,49 лв., представляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит от 19.09.2011 г. и законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК в съда – 24.02.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник са издадени
Заповед № 1092 от 24.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Н.Ч., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“
№ 55, „Експо 2000“, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК сумата от 865,13 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.12.2011
г. до 27.06.2013 г., за която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Перник са издадени Заповед № 1092 от 24.02.2014 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 865,13 лв. до
пълния предявен размер от 896,45 лв. или за сумата от 31,32 лв., както и за периода от 05.11.2011 г. до 04.12.2011 г.
ОСЪЖДА В.Н.Ч., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“
№ 55, „Експо 2000“, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 197,97 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 05.11.2011 г. до 20.02.2014
г., за която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник са
издадени Заповед № 1092 от 24.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 197,97 лв. до пълния предявен размер от 225,72
лв. или за сумата от 27,75 лв.
ОСЪЖДА В.Н.Ч., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55, „Експо 2000“, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 31,38 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 28.06.2013 г.
до 20.02.2014 г., за която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд
– Перник са издадени Заповед № 1092 от 24.02.2014 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 31,38 лв. до пълния предявен размер от 738,77
лв. или за сумата от 707,39 лв.
ОСЪЖДА В.Н.Ч., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Никола Вапцаров“
№ 55, „Експо 2000“, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 555,15 лв., представляваща сторени разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: